Пубертетът при момчетата

  • 117 575
  • 1 293
# 645
Децата имат много абстрактно мислене

не мисля, че психолозите ще се съгласят с това Simple Smile точно защото нямат такова, им е трудно да осмислят доста концепции преждевременно.
Виж целия пост
# 646
Да, може би това е по-правилното ☺
Виж целия пост
# 647
Зависи от възрастта на детето. По-скоро в този етап се учат да го използват в живота си, не че го няма.
Виж целия пост
# 648
Относно компютрите, конзолите и телефоните - честно си признавам, че изобщо не се притеснявам, че стои на компа. Реално прекарва 2 дни седмично на него и от време на време вечер. Щом така разпуска - нека разпуска. В блока, в който живеем няма деца на неговата възраст - всичките са около 5 годишни и няма с кой да играе. Училището му е на 3 спирки от нас и не му се ходи до там. Веднъж отиде, нямаше никой и се прибра. Все си мисля, че на тази възраст /11 - 12 години/ са още малки да обикалят. Има време за всичко. Ще пораснат още малко, ще станат по-мобилни и тогава няма и да се вясват вкъщи. По цял ден ще се мотаят с приятели и тогава пък ще ни се иска да си постоят малко вкъщи, но те няма да искат, защото приятелите им ще са по-интересни.
Виж целия пост
# 649
За съжаление, изобщо не съм убедена, че свикнало да общува предимно с компютър в свободното си време дете, внезапно в един момент ще започне да предпочита излизането с приятели пред висенето вкъщи на компа. Достатъчно примери виждам на пораснали мъже в 20-те си години, които дори приятелки нямат и по цяла вечер и по цял уикенд играят на компа, вместо да ходят насам-натам, а майките им умират от притеснение да не останат сами. Изобщо не е безобидно, тъкмо вчера си говорихме на тази тема със сина ми, който е от децата, склонни към пристрастяване и периодично се налага да му напомням, че виртуалният свят не може и не бива да му измества реалния.
Виж целия пост
# 650
И на мен доста ме притеснява това, и синът ми е така. Предпочита да играе на компа вместо да излезе навън. Има наблизо и деца и всичко, но той е по-свит и някакси не може да намери общ език с другите а и не търси такъв. Не знам дано си. намери приятели със сходни интереси.
Виж целия пост
# 651
Ние живеем извънграда и около нас няма деца. За да излезе да се види с приятели следват уговорки и т.н , а и зимата всичките му приятели са в мрежата(PS4) , там контактуват предимно. И не играят само игри, повече си приказват и се хилят, дори и вицове си разказват, от време на време се сверяват и домашни. Ходят си и на гости, ама то пак са пред конзолата само че по двойки Rolling Eyes то и темите им за разговор са за игри , филми и клипове в помощ за игрите.
Виж целия пост
# 652
"Всички са така" е тъпо оправдание за родителски мързел и безхаберие.
Повече от час дневно по конзоли и игри на екран, малоумни клипове по видео сайтове и четене с часове по вайбър и подобни, вреди сериозно. Впечатлението ми е, че масово родителите са му изпуснали края, щото е много удобно детето да е залепено за екрана, но се оправдават с " ми те всички са така". Ама не са. Само дето това се постига с активно родителство, не с пасивно.
Виж целия пост
# 653
Нито е родителски мързел, нито безхаберие. На 13г. вече има много по-малко желание да излиза с мен, предпочита да е с деца на неговата възраст , с неговите интереси. И това е в почивните дни , защото през седмицата няма време.
Виж целия пост
# 654
Разбира се, че не е родителски мързел. Все пак това не са деца на 4 - 5 години, които да заведеш в парка да си поиграят на площадката или в някой детски кът. Или да седнеш с тях да рисувате и да играете на игри. Те си търсят връстници, с които имат общи интереси. Това са големи деца с интереси и предпочитания. Моят син също не обича да идва никъде с мен. Днес със 100 уговорки дойде с мен и сестра му до Джъмбо. На РД-то на сестра си отказа да дойде в детския клуб и съвсем разбираемо - там всички бяха малки. След часовете остава почти всеки ден по 1 - 2 часа, за да рита със съучениците в двора на училището. Зимата ходеха в Гейм студио да играят на плейстейшъни след часовете, защото е студено. Сега вече е топло и играят навън. Но си има приятели, с които играят на игри на лаптопа от две години вече. Чуват се, разбират се по кое време всички са свободни и сядат. Интересното е, че групата им става все по-голяма. Вече са около 15-тина деца.
Виж целия пост
# 655
Изобщо нямам предвид 12-13-14 годишен да ходи в парка с майка си. На тази възраст момчетата имат страхотен прилив на хормони, заради което имат нужда да изразходят напрежение и емоции в нещо, най-добре спорт, но и изкуство, хоби, нещо креативно. Родителската активност се състои в това, родителят да е подкрепял детето от детскоградинска възраст и да е създал навици и стимулирал интереси, така щото тийна да има активна здравословна занимавка, правеща го щастлив. И здрав.
"Детето ми не е спортна натура" казват тия родители, които преди това са казвали " няма смисъл да го записвам на футбол, рано е, той ритнитопковец няма да става, да рита в градинката с децата, нали е безплатно".
Виж целия пост
# 656
Малко е въпрос на късмет да съвпадат интереси на родителите и детето.
Моето обича природата, движението и едва ли защото сме го възпитали така и го водим с нас из горите.А защото си го носи в себе си.Виждала съм и др.деца да ги водят къде ли не, обаче е мрънкане и дърпане, не му е интересно на детето.

На активни занимания го записвах не да става спортист, а да изразходва енергия, защото беше много щур като малък,сега малко се укроти, но пак има нужда от движение.Записвам го от 6 годишен на спортни дневни лагери, то е радост, то е очакване цяла година.Е, други деца също ги записват, ами не им харесва.Топло им е, уморително им е.Моето след цял ден из гори и баири, три пъти седмично ходеше на плуване и като се прибере и изкъпе към 19 ч, ме врънкаше да ходи да рита топка на махленското игрище.При положение, че е на крак от 7 сутринта.Обаче това е дете, за което в Д Г имаше съмнение за хиперактивност

Не за всеки едно и също нещо е приятно и любимо.

Аз като чета във форума, май съм в другата крайност, почти не давам електроники.И детето не си го търси, изгуби навик.Е, през ваканцията няма да откаже да играе, но не е да му е най- важно

Но децата са различни, идеята ми е, че колкото и да измисляме занимания, като не го влече, няма как да се получи.

Иначе, в парка не ходим заедно, но на плаж- редовно.А с баща си- за риба.Освен това не пропускаме мюзикъли, аз обичам детските, той е музиканнт( не кой знае какъв) и харесва за възрастни

Абе, цар е на забавленията, Всичко му допада.Обаче за учене си замълчавам  Simple Smile



Виж целия пост
# 657
Светкавица,  много си права. На тази възраст имат свои предпочитания и интереси, които не винаги съвпадат с нашите.
Виж целия пост
# 658
Малкият ми син е спортна натура, големият не. Въпреки че ходеше до края на трети клас активно на гимнастика. После спря. Няма значение, че имаше много повече потенциал от малкия, който също е гимнастик, просто така и не му стана интересно. После ходи малко на бокс. Видя, че не е това, което си е представял и спря. Ходи половин година на стрелба и там го хвалеха, че има талант (все още често стреля на вилата и е много точен), но и там не му беше интересно. Сега го ръчкам да ходи на ориентиране. Ходи, но малко със зор и скатава от бягането. Дори фактът, че ходят на лагери в чужбина, не го мотивира да ходи редовно на тренировки. Просто не обича да си дава зор. И по планини ги водим много и с колелета излизаме, и естествено той е мрънкащия.
Малкият е в другата крайност - той иска всичко, ако може. Разбрали сме се обаче, че освен гимнастиката може да се занимава допълнително само с ориентиране. Двата спорта не си пречат и доста добре се допълват взаимно. Иначе, ако оставя на него ще ходи на още 100 неща и навсякъде ще е старателен и ще напредва.
Хубаво е да си изразходват енергията, но трябва те да го искат. Ето, големият го бутах и натисках от пет годишен -  водихме, вземахме. Сега вече не мога да го водя за ръчичка. Трябва той сам да поиска да се занимава с нещо. От наша страна знае, че няма да има никакви спънки. Всичко необходимо като екипировка, пари за лагери, състезания и прочие ще му е осигурено. Само дето той все се дърпа и не може да открие нещо, което действително да му легне на сърцето.
Виж целия пост
# 659
Нашият ходи два пъти седмично на английски и два пъти седмично на плуване. Лятото ще ходи 3 пъти седмично на плуване, ще ходи на лятно училище по английски и на летен лагер от английския. Когато е хубаво времето всеки ден остава да рита след училище. Смятам, че тази му физическа активност в съчетание с извънкласните занимания са му достатъчни. Като добавим училището и домашните, то време за компа не му остава кой знае колко. А пък и си заслужава да си разпуска така, както на него му харесва. Всяко допълнително нещо няма да е разпускане, а натоварване, щом не му доставя удоволствие и не му помага да си почива. А и всеки си почива по различен начин. Имам позната, за която 5 дни в седмицата фитнес си е почивка. Друга моя приятелка пък си почива катерейки се всеки уикенд по планините. Аз това не го разбирам, като почивка и това би ме изморило и натоварило, ако някой ми предлага да си почивам по този начин.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия