Пубертетът при момчетата

  • 124 914
  • 1 293
# 750
Водила съм на психолог заради такова избухване с блъскане и тръшкане. Според нея това е по-добрия вариант, от колкото да трупа в себе си. С течение на времето ще се научи да владее емоциите си.
Не, че не му первам някой зад врата като ми хукне побеснял. И  се случва все за едни глупостииии
Виж целия пост
# 751
Подобни изпълнения вкъщи не се толерират. Ако разговорът не върши работа, идва ред на наказанията. Лишаването от достъп до електроника за определен период върши работа.
Виж целия пост
# 752
Ужас!
 Ма той докато порасне има още 10 години!  newsm78 Аз отдавна ще съм получила инсулт до тогава, ако продължава така.  Sad
Ели, за алкохоличка не знам, ма що мента, глог и валериан съм изпила напоследък не е истина. Ще започна да купувам на едро.  Whistling
Виж целия пост
# 753
И у дома има такива изблици на бяс-подвикване,блъскане на врати,отговаряне или просто едно мълчание и гледане в една точка.Никога не съм имала проблеми с него от към дисциплина,също е добре с оценките в училище и има чисто и добро сърце или както учителката му казва,ще израсте  добряк.При нас тези пориви са от около 3-4месеца и определено са пуберски симптоми.Въпрос на съзряване явно,но се моля да минава леко и в границите на допустимото.(не,че само с молби ще стане,но.........).Относно наказанията,при нас работи ефективно отнемане на техниката(телефон,таблет и псп),е тогава на всичко е готов.Пробвах да наказвам и с мълчание,но не ме отразява,само се подхилква.Та в този ред на мисли,здрави нерви и търпимост!
Виж целия пост
# 754
Минавай на мента със спрайт  Mr. Green
Кофти период е. Изприказвах си приказките в него период. Като всички останали родители и аз минах през всички фази и методи. Моментното игнориране спаси мен и разсъдъка ми, и ми даваше време да събера търпение за следващата лекция.
Виж целия пост
# 755
Савина, поне никой не може да ти каже нищо за твоите качества като родител, щото пък другото дете е "перфектно" Smile
Моите не са имали такива изблици, та практичен съвет не мога да дам.
Виж целия пост
# 756
При нас тръшкането е за две неща- учене и телефон /ако сме повторили сто пъти да го остави и накрая го вземем преди да си е довършил играта/.
Виж целия пост
# 757
Tаткото трябва да поеме тръшкането при момчетата

Виж целия пост
# 758
Tаткото трябва да поеме тръшкането при момчетата



И аз съм на това мнение!
Виж целия пост
# 759
И моят 11годишен син има нервни изблици, но аз не се впечатлявам така. Като малък беше много трудно дете -хипер актино-не подлежащо на контрол и явно ме е тренирал добре този период. Сега щом в е здрав, яде и в училище не се оплакват от него -другото не ме интересува. Нито изисквам уважение, нито подчинение -радвам се че порастна. До скоро беше ад дори пътуването в градския транспорт, а от учителката изпитвах страх -така че аз въпреки всичките нерви от негова страна съм доволна. Но аз бях много измъчена майка и може би не съм критерии
Виж целия пост
# 760
savina_33, и при нас има такива нервни изблици, тряскания на врати, тъпо и упорито налагане на своето на всяка цена, включително и неприемане на забележки от учител за грешка, камо ли от родител.

мисля, че е от начеващия пубертет това.

аз съм остър характер, започнах трудно и бавно да се уча да затварям очите чат-пат и да си "избирам битките".  те трябва да успяват да постигнат своето от време на време и същевременно да ги научим по-отрано за кое има смисъл и за кое няма смисъл да се борят.

Виж целия пост
# 761
savina_33 на първо място - много любов, търпение и молитви.
Не е излишно и, даже препоръчително е  консултация с психолог, духовник и /или качествен астролог. Само с теб ли си позволява такова поведение?  Какво прави и как реагира брат му в тези ситуации?  Баща му помага ли ти?  Замисли се и анализирай всички подробности. Води си дневник и наблюдавай.
Не е задължително такова поведение да се отключи заради хормоните, периода и пр. Причината може да е скрита другаде.
Виж целия пост
# 762
И аз се включвам с успокоение, че не е само при вас така. Моят синковец беше така миналата година
/10 г./. За всяко нещо се стигаше до тръшкане, тряскане на врати, крещене и т.н. Изнервяше ме до краен предел. С времето това отмина. Сега от време на време, като се ядоса пак тряска вратата, но нещата спират до там. Аз, обаче си признавам, че доста посмекчих тона, когато говоря с него в такива ситуации. Обикновено влизам при него, след тряскането на вратата и започвам с тих тон да му обяснявам, защо искам от него да направи така, как това ще му се отрази на него и т.н.  И той се успокоява, и се съгласява с мен. Понякога правя компромис и се съобразявам с това, което той иска - ако примерно се тръшне, че точно сега не иска да учи, защото в момента има да си довърши някаква игра или иска да си догледа някое детско примерно аз отстъпвам и го оставям още 20 - 30 минути /колкото той е определил/. Ако, обаче няма да му стигне времето обяснявам спокойно, че времето няма да му е достатъчно да свърши с всичко и че е по-добре да се подготви и, ако му остане време да си поиграе после или да си гледа детски. И той се съгласява. Но това е така от тази година. Миналата година нищо не помагаше. Все едно говорех на стена.
В интерес на истината по този начин успях да го науча първо да се оправя с домашните и уроците, и чак тогава да си почива. И сега съм с една идея по-спокойна, ако сутрин ми се наложи да свърша някаква работа. Оставям го и той сам си преценява в колко часа да седне да учи и да пише така, че да му стигне времето. Но това си отне доста време, разговори и сериозно търпение от моя страна, което в някои случаи постигах с валериан Simple Smile
Виж целия пост
# 763
Някаква идея какво да правя?  newsm78
Говори с него, но не "сядай сега да говорим", а между другото. Има причина за това поведение и за да го решиш, трябва първо да откриеш нея.
Отнасяй се с уважение, като с "гост в къщата ти" /не помня Додсън, Гинът или друг го беше казал/.
Лошото не носи добри неща след себе си.
Знам, че така казано звучи като клише, като теория, която няма много общо с практиката, но ако вникнеш наистина в смисъла не е така... Няма друг начин, само разбиране, обич, уважение, доброта и много, много търпение... Моят син е на 12г и 1/2, повярвай ми, знам за какво ти говоря... Трудното тепърва предстои...
Виж целия пост
# 764
Днес моя син става на 12 години. И при него се забелязват поведенчески промени, никога за нищо не е виновен той, госпожите, аз сестра му приятели всички други, но не и той. Лошото е че някак си вярва и се опитва да ме лъже за някакви глупости, хващам го няколко пъти вече, добре че за сега са само за дребни неща, останалото го споделя още с мен
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия