Пубертетът при момчетата

Tаткото трябва да поеме тръшкането при момчетата

Подобни емоционални изблици има и у нас. Големият започна около 12, от скоро и малкия взе да ги прави. С големия се шашардисвахме, мислехме къде бъркаме и търсехме подходи и причини. Драма родителска. Ами... явно е период, през който трябва да се мине. Хормони, адреналин и тестостерон, момчетата стават мъже и още не са се научили да управляват гнева си.
Това, което НЕ правим е да игнорираме лошото поведение. Не, игнорът не е начин да помогна на децата си да се справят. Говорене, примери, говорене, примери... напоително, докато те чуят. Понякога повишаваме и тон, ако детето е прекалило. При последния случай малкия така избухна, че при тръшкане на вратата се разхвърча мазилка. Баща му се случи в къщи в този момент и се наложи да си поговорят двамата по мъжки.
Игнорирайки и подминавайки мълчаливо подобно поведение, даваме сигнал, че това е допустимо и пубертета извинява всичко, тоест детето няма нужда да се старае да се контролира и да спазва поне базови норми на поведение. Не отглеждам маймуни. Самоконтролът и доброто поведение са важни неща.

Здравейте! Пиша, за да потърся съдействие, или поне успокоение от по-опитните. Децата ми (момчета) са на 10 год. Единият си е такъв, какъвто си е бил винаги - кротък, изпълнителен, не създава проблеми. Другият обаче от около 6 мес се промени много. И става все по-зле. Винаги е бил палаво дете, много енергичен, без инстинкт за самосъхранение, шумен и досаден. Но е добра душа. Много помага, никога не отказва да свърши нещо в къщи. Добър е, състрадателен е, грижи се за околните когато имат нужда. Умен е според мен, без да е гений или да има някакви специални таланти, но е будно дете. До преди 6 мес основните проблеми, които създаваше бяха да падне, да се потроши, да счупи нещо.  Но хубавото свършва до тук. От известно време насам е станал непоносим. Изключително зле понася отказ. Иска всичко да е както той си го е намислил без да се съобразява дали е разумно и с другите хора. За всеки отказ, който получи (а той ги получава често, защото непрекъснато иска безумни неща, като да ходи по потник и къси панталони на училище например) следва изригване на нещо страшно. Тряска врати, рита, крещи, обижда, фучи.... направо непоносима работа. После като му мине и му се разсърдя се извинява и обещава, че повече няма да се държи така. До след 1 час. И аз не знам как да реагирам в тези случаи. Опитах всичко - мълчание, успокояване, игнорирах го, карах му се, сърдих му се, наказвах го, даже го плеснах 1-2 пъти... Ефект нула. Това поведение продължава, ескалира до степен тези избухвания да са няколко пъти на ден вече. Което мен изключително много ме натоварва, ядосва и тормози. Едвам издържам вече. Не знам дали е от пубертета, но не се сещам от какво друго да е. Всичко друго си е както преди - помага, слуша когато е в настроение, учи прилично, нямам друг проблем с него.  Някаква идея какво да правя?  

Проблема с храната и ние го имаме и мн ме тормози. От малак е мн капризен, но поне ядеше готвено... Като каже някой:
Ама не може така, трябва да яде всичко...
Е трябва де, това го знам. Ама аджаба, как да го накарам??? Безсилна се чувствам в това отношение.

След няколко задачи по математика вече съм на ликьор...първо минах през мента, глог и валериана де
А таткото си полежа, поигра на телефона, пък накрая и поспа....нямам думи