НОВО: Дигитални асистентиВиж

Любители на Котки - Тема 120

  • 55 357
  • 760
# 180 4 фев. 2018, 07:22 ч.
Интрига, аз ползвам Van cat и съм много доволна. Прави хубава топка, почиства се лесно и за мен е икономична. Не мирише. Около 6 лв. е пакета.
Виж целия пост
# 181 4 фев. 2018, 08:37 ч.
Цитат на: Трепет... в нд, 04 фев 2018, 00:43
Здравейте! Не съм писала тук от много време, защото не съм имала никакви проблеми с добитъка, до сега. За втори път в рамките на месец се изпикава в леглото ни. Всъщност от около месец пикае където свари, но основно върху дрехи и вещи на мъжа ми, и в леглото пикае от неговата страна. ( Мъжа ми пътува доста и когато се прибира се е случвало да му пикне я върху куфара, я върху някоя дреха, но само веднъж, колкото да си умирише на негово си. Сега обаче мъжа се задържа вкъщи и таз Гад пощуря...Чудя се дали не му намеква да вземе да си заминава хихи) Котарака е мъжки, на почти 8 години, кастриран още при първото разгонване преди да навърши годинка. И преди това си беше и си остана изрод неземен. Никаква гальовносът, ако му посегнеш да го погалиш се обръща и хапе, идва да се гали много рядко, когато е на кеф само. Див, търчи като кон из къщата, няма затворени врати за него, освен ако не са с ключ. Принудих се да сложа топки на вратите, защото преди правеше тези номера в стаята на детето. Живее само вътре, излиза само на една тераса, от която няма достъп до други котки и не може да излиза, но по стълбите в къщата се качват други котки и той ги надушва под вратата и става страшно. Настръхва целия, ако случайно мина покрай него се хвърля на мен. Веднъж такива зъби ми заби, че белезите още ми седят на крака. Няма оправия с това животно и не знам какво да правя.
Моля за съвет, някакъв, работещ. Във вторник почивам и ще го водя и на ветеринар, все пак, макар здравословно да си е наред - храни си се повече от добре, пие вода, не е залежал, бодър си е и то доста...

Мъжа ти случвало ли се е да го удари? Рижав ли е котарака? Или от това че може да го е ударил,но по вероятно то ревност го прави. Не знам какво да предприемеш. Имах позната с такъв проблем, взеха куче и с кучето кротна, после махнаха кучето и май пак беше кротко. Ревнуваше я от децата и.
Цитат на: Мишелин в нд, 04 фев 2018, 00:07
Момичета, искам да прибера временно тази душичка: https://www.facebook.com/LetsAdoptBulgaria/photos/a.179218182111 … 3&theater Но съм сигурна, че приятелят ми няма да е съгласен. Ще се опитам да го убедя, че ще го държим само в кодирора (прилично голям е и по пода минават тръби и е топличко)... Все пак по-добре, отколкото в клиниката. Ще му говоря, ще има храна и вода, ще е на топло и ще усеща любов. Събирам сили да говоря утре... Предвиждам, че ще се изпокараме и ще си се нацупим един на друг. Той - как мога да искам такова нещо от него, а аз - как може да ми откаже. Като алтернатива гледам обяви на разни необзаведени имоти... Търся нещо евтино, което евентуално може да се наеме краткосрочно... Въпреки, че кой наемател би се съгласил...

Добре дошла в клуба на безпризорните. Държавата не помага, дава хиляди левове на общините, за кастрация, ваксина и обезпаразитяване на кучета. Парите отиват в частни сметки, а животните умират по така наречените приюти/концлагери. Не знам дали е удачно да го вземеш да го гледаш в коридор. Не мисли емоционално, а рационално. Иначе чудесно, че искаш да помогнеш.
Виж целия пост
# 182 4 фев. 2018, 08:53 ч.
Интрига, аз ползвам тази тоалетна:
http://www.zooplus.bg/shop/kotki/postelki_za_koteshki_toaletni/cats_best/351867

Взимам от 40 лита. С две котки ми стига за 2 месеца и малко. Много съм доволна. Пак измъкват навън, но не е прах, а стърготини и за мене така е много по-добре, защото по-лесно се събира и не е прах (мъжът ми е силно алергичен и след промяната на тоалетната е много по-добре). Изглежда доста скъпа, но преди това ползвах бентонитова по 5 лв. пакета (Мон Ами), и на практика, парите които давах за месеца са еднакви и преди и сега, защото старата по-бързо се замърсяваше и по-често трябваше да я сменям. Тази прави много хубави, стегнати бучки и много малко се изхвърля. Веднъж пробвах със силикон, но намене хич не ми хареса.
Виж целия пост
# 183 4 фев. 2018, 11:42 ч.
Мишелин, голямо сърце имаш ти.
Аз понеже не мога да взема още котки на отглеждане вътре, дарявам всеки месец на Летсадобт за някой писан, отделно пращам смс-и и имам месечен абонамент към котешка организация. Що сълзи съм изплакала по различни котешки трагедии.
Иначе, Мишо, е добре. Прибрах го напълно адекватен, незалитащ, депресиран. В клиниката беше много уплашен поглед. Отпусна се на 3-та минута  след като се прибра в нашата стая. Даже питах тук може ли поне вода да дам, че не беше пил от предишната вечер.  Ми дадох му. Към 22 часа му дадох и две - три лъжици кисело мляко, за да миряса малко. Гладен, гладен, милият! Спа много спокойно. Обаче, продължава да маркира. Лекарят каза, че е нужно месец и нещо да се изчисти тялото от хормоните. Общи наблюдения: държи се по-спокойно, постоянно е гладен.
Виж целия пост
# 184 4 фев. 2018, 13:08 ч.
Аз също ползвам от около година Cat's Best Öko Plus - това е най-икономичната и хубава постелка, която сме използвали. Няма никаква миризма, не се разнася из цялата къща, изключително лесно се почиства, не остава нищо на дъното на тоалетната, както с други, които сме ползвали и най-голямото й предимство е, че топчетата хвърлям в тоалетната чиния.
За маркирането, за жалост не мога да дам съвет. С момиче сме и никога не е правила дори опити. Кастрирахме я на 8 месеца.
А, сега да ви покажа каква борба водят с робота. Simple Smile
Скрит текст:

Виж целия пост
# 185 4 фев. 2018, 13:26 ч.
Благодаря на всички ви, наистина бяхте прави, че като пиша малко ще олекне.
Дните минават бавно, много бавно, болката е голяма, приела съм го, знам, че няма да се върне, но не мога да спра сълзите си.
Решихме да осиновим друго коте, вкъщи е много празно, а всички казват, че ангажираността с която ще  сме заети с него ще помогне поне малко да не мислим за Топче, въпреки че той постоянно е в съзнанието ми, навсякъде него виждам. Знаете, че той беше много важен за мен, и наличието на друго коте няма да снеме болката ми, то никога няма да е Топче и никога няма да го обичам така както него, но все си мисля, че като спасим някое коте, като му дадем шанс за живот, Топче ще живее чрез него, моето момче би се радвала, чувствам се виновна, имам чувството, че го предавам, рано ли е да вземем животинче, прекалено рано ли е, да чакаме ли, не знам какво да направя.
Виж целия пост
# 186 4 фев. 2018, 13:33 ч.
Cesari,прекрасна пухкавелка си имате. Рая само като види прахосмукачката и дим да я няма. Голям страх.


Ивекс,радвам се,че се върна.
Никой няма да замени Топче,никога!
Вие бяхте прекрасни родители за него,не се съмнявай и за секунда.
Относно за ново коте... само вие ще си прецените дали може да дадете любовта си на друго толкова рано.
Аз лично след Памела не исках да погледна животно около 3 години. И бях на мнение ,че никога не искам,понеже ще дойде момент в който ще си отиде и то и всичко ще е като от начало...
Знаеш,че ММ ми подари Рая. Треперя за нея като за бебе. Като отидем за ден-два някъде и ми е много мъчно. Постоянно я гушкам и милвам и това че ми покъса пердетата и чаршафите изобщо не ми пука. Знам че някой ден няма да я има и тогава със сигурност няма да искам дълго време да погледна животинче.
Но това съм аз. Така понасям загубата.
Ако вие усещате,че имате нужда да дадете любовта си някъде,направете го!
Топче няма да ви се сърди,напротив:)
Бъди силна. Прегръдки.
Виж целия пост
# 187 4 фев. 2018, 14:18 ч.
Ивекс, времето помага да преодолеем всяка болка. Има опасност да сравнявате новото коте с Топче, а то няма да е печелившо от това (преживях го, но с пинчер. Очаквах от новото кученце да се държи като предишното, а то си беше друг характер. Два месеца ми трябваха да приема, че то е различно, но после го обичах също толкова.). Ако мислиш, че няма да имаш очаквания към него да притежава навиците и характера на Топче, вземи си сега. Ново коте е най-добрата терапия.
Виж целия пост
# 188 4 фев. 2018, 14:20 ч.
Ивекс, радвам се, че отново пишеш! Топче няма да го забравите никога! А болката ще продължи дори и с ново коте.  Sad И все пак е вярно, че покрай грижите за новото, по-лесно се понася загубата. И най-вече къщата няма да е така празна! Мърко си отиде през декември. Бях решила, че ще изчакам пролетта, за да си хвана някое мъниче от улицата. Не издържахме! През януари прибрахме Наско. Дълго време не беше моето коте, но постепенно се вмъкна в сърцата ни и сега го обичаме толкова много, колкото и Мърко, без едната обич да измества другата. А една от първите реплики, които прочетохме в темата (и мъжът ми чете често) беше, че Мърко е изпратил Наско. И досега мъжът ми си повтаря това - Наско не е случаен, а подарък, изпратен от Мърко. Heart

Само вие можете да прецените кога е дошъл момента за ново коте. Все пак не чакайте прекалено дълго!  Hug Но може би вземете коте, което външно не прилича на Топчо. Иначе някак несъзнателно се правят сравнения и очакванията са да се държат еднакво.  Sad
Виж целия пост
# 189 4 фев. 2018, 14:25 ч.
Цитат на: Ивекс в нд, 04 фев 2018, 13:26
Благодаря на всички ви, наистина бяхте прави, че като пиша малко ще олекне.
Дните минават бавно, много бавно, болката е голяма, приела съм го, знам, че няма да се върне, но не мога да спра сълзите си.
Решихме да осиновим друго коте, вкъщи е много празно, а всички казват, че ангажираността с която ще  сме заети с него ще помогне поне малко да не мислим за Топче, въпреки че той постоянно е в съзнанието ми, навсякъде него виждам. Знаете, че той беше много важен за мен, и наличието на друго коте няма да снеме болката ми, то никога няма да е Топче и никога няма да го обичам така както него, но все си мисля, че като спасим някое коте, като му дадем шанс за живот, Топче ще живее чрез него, моето момче би се радвала, чувствам се виновна, имам чувството, че го предавам, рано ли е да вземем животинче, прекалено рано ли е, да чакаме ли, не знам какво да направя.
Прекрасно си го написала. Като човек, преживял твоите угризения за предателство, ще ти кажа -
не, не предавате Топче, а с отглеждането на друго коте увеличавате любовта  и доброто в света.

Таня, когато плъхчето ми умря, толкова плаках и страдах за нея, а и мъжът ми също, че един ден се погледнахме в очите и казахме почти едновременно - никога повече няма да вземем животно вкъщи. Скоро след това детето прибра Рафаела. Та, сигурна съм, че мъжът ти е прав.
Виж целия пост
# 190 4 фев. 2018, 14:36 ч.
Имахме си зайче-лъвска глава. Казваше се Топчо(едно бяло пухче).  Гледахме го 6 години и безкрайно много го обичахме. Разболя се и се наложи да го приспим. Тогава си казах, че домашен любимец повече няма да си вземем. След загубата му детето страдаше най-много, но и ние с ММ също..Изминаха 3 години и ето, че бяхме готови да си вземем Цезар.😊 Той е бял и много ми прилича на Топи. На мен това ми помага. Не го сравнявам, но ми става някак мило като се сетя за зайо и си гушкам Цезар.Всеки по различен начин намира утеха в загубата.

Ивекс, когато си готова си вземи нов домашен любимец.
Виж целия пост
# 191 4 фев. 2018, 14:47 ч.
Ивекс, много съжалявам за Топче:cry: Наистина разбирам какво преживяваш сега, защото съм минала през това два пъти. Първата ми котка почина по сходен начин като Топче, вечерта беше добре, на сутринта в 5 часа си отиде за минута. Два  месеца плаках в къщи, на улицата, на работа... мислех, че никога няма повече да погледна животинче, ама след това взехме котарак, Джони, който живя с нас 18 години. Той почина на 29 април 2016 и тогава мислех, че няма да го преживея, че никога повече няма да взема животно в къщи. Обожавахме Джони, той беше част от семейството и то много важна. Но през август 2016 решихме да вземем едно котараче, което имаше нужда от дом. И ето ни година и половина по-късно, много обичаме и треперим над Мъри. В началото си мислех дали не предавам Джони, като взимаме друго коте, но съм сигурна, че Джони е щастлив, за нас и за Мъри. И досега плача за Джони и го обичам, но обичам много и Мъри. В началото съм ги сравнявала, но след това..просто ги обичам много.
Ивекс, Вие ще прецените дали и кога сте готови, но не си мисли, че предаваш Топче, ако вземете друго коте. Той знае, че вие много, много го обичате и ще е щастлив, ако вие сте добре. Исках да споделя това с теб, защото вие сте страхотни и ако решите да вземете някога на друго коте, то ще има прекрасен живот. А относно кога ще сте готови - или ще го почувствате, или съдбата ще ви поднесе изненада.
Виж целия пост
# 192 4 фев. 2018, 14:51 ч.
Цитат на: Ивекс в нд, 04 фев 2018, 13:26
Благодаря на всички ви, наистина бяхте прави, че като пиша малко ще олекне.
Дните минават бавно, много бавно, болката е голяма, приела съм го, знам, че няма да се върне, но не мога да спра сълзите си.
Решихме да осиновим друго коте, вкъщи е много празно, а всички казват, че ангажираността с която ще  сме заети с него ще помогне поне малко да не мислим за Топче, въпреки че той постоянно е в съзнанието ми, навсякъде него виждам. Знаете, че той беше много важен за мен, и наличието на друго коте няма да снеме болката ми, то никога няма да е Топче и никога няма да го обичам така както него, но все си мисля, че като спасим някое коте, като му дадем шанс за живот, Топче ще живее чрез него, моето момче би се радвала, чувствам се виновна, имам чувството, че го предавам, рано ли е да вземем животинче, прекалено рано ли е, да чакаме ли, не знам какво да направя.

Ивекс, много се радвам, че се върна тук. Вземете си коте, но изобщо не мислете за него като за заместниче. Когато имаме деца, нали не ги имаме за заместване. Всяко животинче, както и всеки човек, са индивидуални и за заместване и дума не може да става. Обичайте си го заради самото него, и това по никой начин няма да ви намали обичта към Топче. Ето това е гадното, че и след като си е отишло, обичта ни не намалява и грам... Но поне чувството за пустота ще изчезне. Сигурна съм, че и Топче не сте го обикнали толкова силно още от първата минута, така ще се случи и с новото коте. Мисля, че е излишно да ти казвам да не взимате породисто този път. Вземете някоя малка безпризорна душица, ще я спасите, а и вероятността за генетични проблеми ще е много по-малка.
Искам да ти кажа, че в моя случай, след операцията от рак, аз си умирам от притеснение какво ще се случи ако моите котета да ме надживеят. Никой, ама никой не би се грижил за тях така, както аз го правя, и знам, че изгубят ли ме, много ще страдат. Казвам ти го, просто като друга гледна точка. Привързваме се много, а после все някой страда. От това няма как да избягаме, но все пак не бива да лишаваме себе си, а и да отказваме дом и спасение на други животинки. Пожелавам ви да ви се падне най-гальовното и обичливо писанче, а пък вие му устоявайте, ако можете.
Виж целия пост
# 193 4 фев. 2018, 14:52 ч.
имах куче навремето
отиде си от старост и болест едновременно
все се канех да си взема малко докато беше още жива итака и не го направих
след това 7 години ми трябваха да се реша
и не съжалявам нито за секунда че си взех Рея
тя е коренно различна, по характер, вид, поведение
и я обичам не по-малко, просто по различен начин
затова и взех Сиси и Джуджи още докато беше жив пенсионера

та Ивекс, аз бих взела коте още сега, като разбира се бих изчакала да намеря моето, това, което си покаже че сме един за друг, единствено бих избрала друга порода

Мишелин, поговори с твая чонек и ако не е съгласен, не взимайте, без да му се сърдиш
и аз искам да прибера всички, но знам, че не мога и затова се спирам и само дарявам
наемането на апартамент за котката не е опция, според мен
хем  ще седи сама, хем не знаеш какъв ще е периода, някой чакат за осиновяване с години
по-добре заведи твоя човек да я види и тогава да реши, това условие постави

нахоследък ползвам това за котешка тоалетна https://zoomagazin.eu/bg/kategorii/bentonitovi-i-naturalni-poste … na-10-litra-38173 доста е икономична, не миришат топките и се чистят лесно
няма и много разпиляно ама им взех ей такава тоалетна http://www.zooplus.bg/shop/kotki/koteshki_toaletni_poddrujka/luk … i_toaletni/602475
много бързо свикнаха с нея и според мен спомага за по-малкото разсипано

ползвам и Ван кет иначе
Виж целия пост
# 194 4 фев. 2018, 15:00 ч.
Не, персиец е изключено, ще осиновим бездомно коте, знам, че отначало ще ги сравнявам, но някак си ще свикна, много е пусто вкъщи, няма го, обикалям от стая в стая и няма нищо, като призрак станах.
Установих, че нещо ми дава сили, чувствам се хем спокойна, хем рева , имам чувството, че моето момче е още тук, говоря му като си мисля, че е още вкъщи и ме чува, много силна връзка имахме с него, болката може и да намалее, но обичта никога, той винаги ще остане част от мен и знам, че някога ще го видя отново, моето прекрасно пухено момченце, което ми даде любов и прекрасни емоции, въпреки грижите, което няма да спра да обичам и за секунда, което Бог реши да ми отнеме толкова млад, само на две  годинки и седем месеца беше, толкова млад, минаха само 4-ри дни, толкова много ми липсва, нямам сили  да погледна някоя негова снимка, личицето му е запечатано в ума ми, където и да ида, той е винаги с мен.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало