Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Морски свинчета (Тема 7)

  • 55 027
  • 750
# 585
Здравейте,

може ли да ми препоръчате добър ветеринар в гр. Пловдив, който да разбира от гризачи. Спешно трябва да заведа едното ми прасенце на лекар.

Благодаря и хубав ден на всички!
Виж целия пост
# 586
Здравейте група.

Много ми е трудно да напиша този пост и все го отлагам, но ...  Може би знаете за нашата "изненада в торбата" Преди Нова година през ноември си купихме прасенце...после, за да не е самичко си взехме още едно (и двете са момиченца), едното от тях било вече бременно и в края на януари се озовахме с четири прасенца.

Искаме да зарадваме някои грижливи стопани, загубили своите любимци или други, които отдавна обмислят да си вземат (гр. София). Става дума за малките, които са родени на 31 Януари и вече е потвърдено, че са момченца. За съжаление, обаче ще трябва да се разделим с тях. Искаме да попаднат на добри стопани и хора, които да ги обичат и да им се радват.

Моля ви, само за сериозни предложения. Много са игриви и добрички. Искаме да си останат заедно, не искам да ги разедляме. За повече информация съм на разположение на ЛС. (На снимката са с майка си)
Виж целия пост
# 587
Пак да ви питам за съвет, защото успях да направя снимки на Рамон да видите за какъв пърхот визирам. Когато го гушна и леко му разроша козината и забелязвам този пърхот.

Със сигурност са люспички, а не някакви гадини, но не знам как да ги премахнем. Мисля, че и с къпане няма да мине. Попринцип ги минавам веднъж с месеца с един сух шампоан и не знам дали е реакция от него , но не мисля че е нормално
Виж целия пост
# 588
Със сигурност не е, но по снимка е много трудно да се каже. Идете на ветеринар, да вземе проба. Не бъдете сигурни, че не са някакви акари обаче - има най-различни видове и се проявяват с най-различни симптоми. Пърхут със сигурност не е, или са гъбички, или акари.


----------------
Морските свинчета са единствените бозайници, при които мъжките са по-застрашени от тумори на гърдата. Мъжки морски свинчета на средна възраст са най-често засегнатите от рак и тумори на гърдата. Рози има подутина под едната и уголемени лимфни възли в тазовата област. От зърното тече жълта лимфа и малко кръв. Над основната, твърда подутина под гърдата се е образувало нещо като мъничък абсцес с неправилна форма, т.е. самият тумор е абсцесирал.

Вчера мъжът ми го води в ЦВК, д-р де Мул го е прегледала внимателно, ехограф на всички вътрешни органи, корем, таз и рендген за разсейки в костите. Засега не се виждат разсейки, не знаем дали туморът е злокачествен. Подутината го боли при пипане, но иначе не му пречи и преди малко попкорнеше. Стабилен на тегло, свеж и активен. По тая причина д-р де Мул е преценила да не се пипа за момента и да го оставим така.

Аз не съм много съгласна, тревожи ме да го оставим и да го наблюдаваме. Първо, той в момента е в отлично здравословно състояние, млад е и би преминал през една инхалационна упойка без проблем. Второ, злокачествените тумори на гърдата при свинчетата рядко спонтанно влизат в ремисия, но пък и рядко се връщат, ако се изрежат до здрава тъкан, прогнозата при пълно отстраняване и липса на разсейки е отлична. Трето, някои видове доброкачествени тумори могат с времето да се трансформират в злокачествени такива.

С две думи, искам час по-скоро да го оперират. Обаче д-р де Мул е на друго мнение. Много уважавам консервативния й подход, тя никога не прибързва с лечение или диагноза, което при Маги даде отлични резултати, и смятам, че е страхотен специалист. Обаче инстинктът ми диктува да махнем тоя тумор час по-скоро. На друг лекар не бих се доверила. Тя не е отказала директно да извърши операцията, но при условие, че с мъжа ми са достигнали до съгласие да го наблюдаваме, ми е неудобно да запиша час при нея и да настоявам за интервенция. А може пък и да не съм права и да реагирам емоционално, тя все пак има несравнимо повече опит от мене в областта.

Пиша толкова подробно, защото имам нужда от мнения. За 24 часа изчетох всяка налична академична статия, учебник и форумна тема в английски, холандски и испански форуми по темата, но пак не съм сигурна какво е най-добре за него.
Виж целия пост
# 589
Макарон, много съжалявам, че Рози има такъв проблем. Sad
Трудно е да се даде съвет в такава ситуация, защото прасенцата са много деликатни същества. Ако бях на твоето място първото, което бих направила, е да поискам да се направи биопсия, за да разбера дали туморът е доброкачествен или злокачествен.

Ако е злокачестествен (искрено пожелавам да не е) е ясно, бих искала операция задължително.

Ако е доброкачествен, там ситуацията е по-неясна.
Единият вариант е да го наблюдавате. Но това предполагам, че ще е свързано с доста чести посещения при ветеринарен лекар, което може би ще бъде доста стресиращо и за вас, и за него. Също, ако е необходимо да се прави често рентген, това ще е доста често облъчване на такова малко същество, което едва ли е добре. Друг недостатък на този вариант е вероятността туморът да стане злокачествен, за която ти си написала в поста. Това разбира се може да не се случи, но ако се случи може да е след години и тогава Рози да е на по-голяма възраст и да понесе по-трудно операцията и възстановяването от нея.
Общо взето аз май клоня повече към варианта да се направи операция. Въпреки че много се страхувам от такава. Притесняват ме упойките, евентуални усложнения, дали ще се справи лекарят и ще изчисти всичко от тумора (това са ми притеснения и при такива операции при хората, защото колкото и прехвален да е някой лекар, никога нямам пълно доверие, хора сме и всеки може да сгреши), възстановяването на животинката (тя дори не може да каже как се чувства, дали я боли и прочие).
Извинявам се за дългите писания!
Моят съвет е направете биопсия, установете вида на тумора и го отстранете. След като имаш доверие и на лекарката от дългия опит, който явно имаш с нея, мисля, че може да й се повери животинчето за такава операция.
Това е моето мнение, ваша е нелеката задача да вземете крайното решение.

Лек ден!
Виж целия пост
# 590
Много съжелавам да прочета тези новини за Роузи.
Не мога да дам мнение, но наистина бих се доверила на докторката. Той на колко годинки е?
Споделяла съм за нашия сладур, че има бенка, която има съмнение, че е меланом, но така и не сме го оперирали. Двама различни доктори изказаха мнение, че щом не расте и не се изменя на вид, няма смисъл от операция, макар че с нарастване на възрастта му би станало по-трудно. 
Между другото много хареса и сеното, и смеските, много благодаря, Макарон
Виж целия пост
# 591
Makaron, много благодаря за съветите. Попаднах на ветеринар в Люлин, който като видя снимките и потвърди, че най-вероятно става дума за "пълзящ пърхот" Хейтийела. Обеща да им направим изследване на косъма за потвърждение. Това в събота, но не знам дали ще се справя успешно с лечението. Преди време в темата бях попаднах на дискусия точно за този тип пълзящи твари и май лечението си е трудно. Ще го мисля в събота и ще видим той какво ще предложи за лечение.

Много съжалявам и за твоята Рози - аз мисля, че щом инстинкта ти казва това може да си позволиш за манипулацията. До сега от всичко изчетено тук май винаги ти е вярна интуицията...
Виж целия пост
# 592
Благодаря на всички за мненията!

За момента първо ще се чуя с д-р де Мул във вторник, защото мъжът ми го води и той при здравословен проблем малко губи звук и картина, не задава въпроси и забравя половината неща, които са му казани. Д-р де Мул иска да изчакаме, но мъжът ми хич не е разбрал точно какво чакаме. Много му се ядосах, мина ми вече. Навсякъде поне пише, че доброкачествени или не, туморите на гърдата при прасенцата се развиват бавно, така че една седмица повече едва ли е фатална.

Вече ще поговоря с д-р де Мул, ще й кажа за притесненията ми и ще решим. Хубавото е, че самият Рози хич не знае, че има тумор, яде като разпран и е в добро настроение заради допълнителното внимание и лакомства, които получава. Глезанчо. Явно не го и боли твърде, защото се изправя на задни крака.

Макарон, много съжалявам, че Рози има такъв проблем. Sad
Трудно е да се даде съвет в такава ситуация, защото прасенцата са много деликатни същества. Ако бях на твоето място първото, което бих направила, е да поискам да се направи биопсия, за да разбера дали туморът е доброкачествен или злокачествен.

Биопсия, без да се изреже до здраво туморът, по последни данни не се препоръчва, защото самата манипулация на тумора може да предизвика пролиферация на ракови клетки. Биопсия всъщност изобщо не мисля да правим, дори да правим операция, защото тя с нищо няма да информира лечението му. С химиотерапия със сигурност не бих го мъчила, така че знанието дали е злокачествен или доброкачествен е малко безполезно, а е доста скъпо - биопсии в България не се правят, пращат се в Австрия, само куриерът е 120 евро, самото изследване е отделно. Ако щеше да има полза от това, веднага ги давам парите, ама така... С Мая есента също не правихме биопсия, въпреки че при нея д-р де Мул беше категорична, че е доброкачествена миома.

Много съжалявам и за твоята Рози - аз мисля, че щом инстинкта ти казва това може да си позволиш за манипулацията. До сега от всичко изчетено тук май винаги ти е вярна интуицията...
Рози е господинчо Simple Smile Взехме го малък и нещо не му разпознах пола, а когато беше вече пораснал достатъчно, за да знаем, че е мъжки, вече си беше научил името. 4 години по-късно сме напълно свикнали с името му и за мен Рози е категорично мъжко име. Grinning

Успех с вашия ветеринарен преглед. За хейлетиела много помага пудра тапилан (не тапилан плюс), евтина е и няма странични ефекти. Доколкото има значение, и на мен на хейлетиела ми прилича.

Много съжелавам да прочета тези новини за Роузи.
Не мога да дам мнение, но наистина бих се доверила на докторката. Той на колко годинки е?
На 4 е, което си е баш в разцвета на силите. Бил е упояван два пъти - веднъж за кастрация и веднъж за премахване на абсцес - и и двата пъти понесе упойката перфектно. Вярно са по-кратки интервенции, но то и тумурът на гърдата е точно под кожата, по-скоро подутите лимфни възли са по-трудни за премахване, което нямам представа дали би било нужно. Упойката не ме тревожи изобщо всъщност, единствено не искам да го подлагам на излишни процедури, ако се окаже, че е доброкачествен тумор. Другото е, че в момента трудно мога да си позволя отсъствие от работа, но пък мъжът ми може да е хоум офис повечето време. Колкото и да е безполезен по време на преглед, се грижи да тях перфектно, храни със спринцовка, смесва критикъл кейр, дава лекарства под часовник и т.н. Просто на мен ми е по-спокойно аз да съм си вкъщи.

С други думи, чудим се още какво ще го правим, зависи какво ми каже д-р де Мул във вторник, а междувременно го лигавя максимално.
Виж целия пост
# 593
Здравейте! Искам да попитам на какво може да се дължи сълзенето на едното око на едното ми прасенце? Последната една седмица ту сълзеше, ту спираше да сълзи. Вчера и днес пак сълзи. Опитах се да го огледам внимателно дали е влязло нещо вътре, но не успях да видя нещо. Мога ли да го промия с нещо, в случай че има някаква мъничка частица там?

Виж целия пост
# 594
Аз в такива случаи промивам със стерилен физиологичен разтвор и спринцовка. После капя капки за очи Тобрамицин. Ако обаче сълзенето продължава упорито след такова третиране, по-добре ветеринар да го види, защото може да има сено или талаш някъде.
Виж целия пост
# 595
Благодаря на всички за мненията!

За момента първо ще се чуя с д-р де Мул във вторник, защото мъжът ми го води и той при здравословен проблем малко губи звук и картина, не задава въпроси и забравя половината неща, които са му казани. Д-р де Мул иска да изчакаме, но мъжът ми хич не е разбрал точно какво чакаме. Много му се ядосах, мина ми вече. Навсякъде поне пише, че доброкачествени или не, туморите на гърдата при прасенцата се развиват бавно, така че една седмица повече едва ли е фатална.

Вече ще поговоря с д-р де Мул, ще й кажа за притесненията ми и ще решим. Хубавото е, че самият Рози хич не знае, че има тумор, яде като разпран и е в добро настроение заради допълнителното внимание и лакомства, които получава. Глезанчо. Явно не го и боли твърде, защото се изправя на задни крака.

Макарон, много съжалявам, че Рози има такъв проблем. Sad
Трудно е да се даде съвет в такава ситуация, защото прасенцата са много деликатни същества. Ако бях на твоето място първото, което бих направила, е да поискам да се направи биопсия, за да разбера дали туморът е доброкачествен или злокачествен.

Биопсия, без да се изреже до здраво туморът, по последни данни не се препоръчва, защото самата манипулация на тумора може да предизвика пролиферация на ракови клетки. Биопсия всъщност изобщо не мисля да правим, дори да правим операция, защото тя с нищо няма да информира лечението му. С химиотерапия със сигурност не бих го мъчила, така че знанието дали е злокачествен или доброкачествен е малко безполезно, а е доста скъпо - биопсии в България не се правят, пращат се в Австрия, само куриерът е 120 евро, самото изследване е отделно. Ако щеше да има полза от това, веднага ги давам парите, ама така... С Мая есента също не правихме биопсия, въпреки че при нея д-р де Мул беше категорична, че е доброкачествена миома.

Рози е господинчо Simple Smile Взехме го малък и нещо не му разпознах пола, а когато беше вече пораснал достатъчно, за да знаем, че е мъжки, вече си беше научил името. 4 години по-късно сме напълно свикнали с името му и за мен Рози е категорично мъжко име. Grinning

Успех с вашия ветеринарен преглед. За хейлетиела много помага пудра тапилан (не тапилан плюс), евтина е и няма странични ефекти. Доколкото има значение, и на мен на хейлетиела ми прилича.



Името е прекрасно и за морско свинче Simple Smile Моите двете са момчета - едното е Рамон, а другото е Ташко.

Благодаря и за съветите за нашия дермо проблем.
В събота посетихме лекаря в Люлин, за който ви говорих. Бяхме атракция в кабинета голяма, но това е друга тема. Направиха микробиологично изследване и на двамата на космите - изследванията показваха, че това не е Хейлетиела, въпреки, че си личеше този пърхут и там - лекарите казаха, че не виждат нищо. Решихме да ги обезпаразитим с по една капка  в козината зад ушите, като процедурата да я приложим и след десет дни, поне да видим дали това ще се отрази на този пърхут. Интересно е, че го имат и двете свинчета, но сякаш на черния хем повече си личи, хем козинката му пада повече на снопове. Дълго време си мислех, че е възможно да е някаква реакция от талаша или пелетите и от месец насам ги гледам, като над пелети им застилям от ппелените за еднократна употреба, купени от аптека и всекидневно ги подменям. Искам да кажа, че е една идея по-удобно от гледна точка на сменянето на постелката, но ще видим дали ще даде някакъв видим резултат. Предупредиха ме, че видно би имало ефект десетина дни след обезпаразитяването - не веднага
Виж целия пост
# 596
Здравейте! Искам да попитам стопаните на прасенца, който използват поларени постелки за съвет. Купих полар и го изпрах 3 пъти на 95 градуса, но продължава да попива течности. Има ли значение какъв е поларът или се прави нещо допълнително, което аз пропускам?

Лека вечер на всички!
Виж целия пост
# 597
Преди да се изпере, течностите остават на повърхността на полара. Като капнеш малко водичка, тя буквално остава отгоре, все едно капчици върху пластмаса например. След обработка, водата минава през полара. Идеята е под полара да има нещо попиващо, а повърхността на полара да остане суха отгоре. На същия принцип са бебешките многократни пелени - попиващ слой, облечен в полар. Щом водата не остава на повърхността, вероятно си го обработила добре, просто трябва нещо попиващо под него.
Виж целия пост
# 598
Здравейте! Идвам да се похваля, че след 4 месеца вкъщи има лек напредък в поведението моят свинчок. Animal Smile Cat
Вече не е толкова стресиран, доста често е вън от дървената къщичка и не се стряска от сянката си. Дава ми да го пипам по нослето, но само до там Animal Joy Cat Когато е извън клетката все още е така треперещ и немърдащ и все още така не обича хората. Сигурно му трябват още 4 месеца. За мен е голяма стъпка поне това, което е до момента.
Ето и снимчици на морското свинче, което по душа май не е морско свинче Animal Joy Cat

Виж целия пост
# 599
Ах, разкошен е. На първата снимка, където се вижда повече кафявичк, много прилича на първото ми прасенце Stuck Out Tongue

Съвсем си е нормално поведението му за морско свинче, наша Алиса на 2 години все още е твърдо убедена, че аха-аха да я метна на фурна с картофки. Опасявам се, че не ме приема за семейство, а за нещо като своенравна богиня от гръцката митология, може да съм благосклонна и да й дам нещо вкусно, а може и да съм в лошо настроение и да й изрежа ноктите. Затова подхожда резервирано, докато не разбере накъде духа вятърът в конкретния момент. Иначе в замяна на нещо вкусно дава да я погаля и изглежда като да й е приятно. Когато обаче й режа ноктите си мисли, че я изяждаме и просто сме започнали от ноктите, на всяко "кръц" с ножица кореспондира едно жално "пис" от Алиса. 

ПС - може би само така изглежда на снимката и се извинявам, но дали няма да му е по-добре лекичко да му подкъсите нокътчетата на предните лапи? Като са малки, нокътчетата са остри като иглички, обаче като започнат да израстват напред им става неудобно при ходене.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия