Взаимопомощ

  • 48 879
  • 327
# 45
dol_phine - Здравей, мило момиче. Съжалявам за загубата ви. Знам, че след секциото по принцип трябва малко повече време за възстановяване. Но пък имам познати, които са ми казвали, че първия път са родили нормално, втори секцио и след секциото са се възстановили по - бързо. Пожелавам ти много бързо възстановяване както психически, така и физически, за да започнете новите опити. Дано ти помогнем с каквото можем. Знам, че ти е било трудно да се престрашиш и да пишеш. И с мен беше така, доста дълго четях в темите и си плаках без да коментирам, но сега като пиша и си споделям с хора, които имат същата болка, как да ти кажа ... някак си по - леко ми е на душата. Боли, няма как да не ни боли, но знаеш, че има хора, на които наистина им пука за твоята болка и знаят какво. Новата бременност трябва да ти е мечтата, която ти дава сила, естествено трябва да си готова за нея. Мен това много ме крепи, че ще направим нов опит и дано всичко да е наред. И мен ще ме е страх, няма как при такъв резултат..

borislavabgmamma - И аз бях със сравнително дълги лохии, някъде до 5-ти януари, не си спомням точната дата. Сега това ми е втория цикъл. Миналия месец ми дойде на 1ви февруари, а сега на 27-ми февруари. Сравнително близки дати. Продължителността му е колкото и преди - 1 седмица. Та сега вече имам какво да кажа и на доктора, при който ще отида /още не съм го избрала, но не е този при който съм ходила до сега/. Относно нещата за бебчето, амиии то ние за какво ще бързаме втория път. Ние всичко сме си приготвили, не знам при вас как е. Имаме кошара, количка, дрехи, шишета и т.н. Дори кошарата си стои в спалнята, в която си спим, не сме я махнали. Решихме, че ще ни е стимул, та да я напълним с живо и здраво бебе, а както казваш ти: защо не и две. Simple Smile
Относно името. Габриела е много хубаво име. При нас аз трябваше да си я кръстя, тъй като всичко си тръгна нормално и както бяхме решили така и попълних формулярите. Все повече си ми някак по- близка до болката. За нашето бебе си бяхме избрали и все още си се казва Рая, макар и жива само в нашите сърца. Е какво да ти кажа - ирония на съдбата. С такъв мерак си го избрахме името, така се радвахме. Представях си как и казвам "Райче". Малко зимно бебенце, за подарък на всички, но уви. Нашата Рая отиде в рая.... Не знам какво да ти кажа за името.
Виж целия пост
# 46
И ти си избрала име със символика и пак ирония на съдбата,моя мъж беше събрал всички неща на бебето докато бях в болницата,като се прибрприбрах стаята изглеждаше празна,всякаш бях в чужда къща-тъмна и мрачна.А цикъла ти всъщност е добре 26 дни,просто менстуацията и по-дълга,мисля,че 28 е идеалния период,моя беше на 24 дни,къс е и за това се притеснявах дали ще забременея,но стана бързо.Сега чакам втория и да видим дали ще е по-добре от миналия път.
П.П.момичета,Честита баба марта,дано съдбата ни е подгоподготвила само щастие от тук нататък.
Виж целия пост
# 47
Здравейте момичета, чисто физическото възстановяване от секциото е нищо работа. Доста по-добре го понесох от първия път. Просто е голяма коремна операция и има своите дискомфорти. Зарастването на матката е фактор, който при вас липсва, а при секцио се налага да се чака доста до следваща бременност ... Аз много говорех за бебето в началото. Оказа се наистина много жени преминават през този кошмар и разговорите наистина помагат. Някъде след третия-четвъртия месец бях на върха на емоциите си, дали допълнително и от хормоните, и тръгнах на психолог. И това помогна доста. Мъжът ми естествено, като вашите, не желае да обсъжда тази случка Simple Smile говорим само за бъдещето. Но да ви кажа и на мен вече като че ли не ми се говори за това, предпочитам да се преструвам че нищо не е станало ... А подготовката за бебето ... какво да ви кажа . За Първата ми дъщеря бяхме подготвили всичко и то месеци преди това. През акъла не ми е минавало че нещо може да не е наред. Но при раждането се е нагълтала с околоплодни води и не са я аспирирали добре явно, та 1 час след операцията докато се чудех какво става, кога ще я донесат, кога ще ме местят, какво следва ... дойде едната неонатоложка и ми съобщи че бебето е спряло да диша и се е наложило да я интубират ... Две седмици прекара на командно дишане и после се оправи лека полека, слава Богу, раздиша се и сега е прекрасна 5 годишна принцеса. Кошмара от прибирането в къщи без бебе направо ме побърка тогава. Гледах празното легло, дрешките ... Този път не купихме почти нищо, защото всичко ми беше препратка към преди. Не знаех как ще понеса пак нещо такова и единственото което исках е да занеса бебе в къщи заедно с мен. Но се наложи да се изправя срещу още по-голямо изпитание ... Та така момичета, всичко минава и се преживява, на който му е писано да получава изпитания, ще си ги получи. Честитя ви Баба Марта и дано тя ни донесе скоро мечтаните здрави и живи дечица!
Виж целия пост
# 48
Благодаря,за пожеланията.Всеки понася нещата по своему и понякога и на мен ми се струва,че нищо не е станало,бременността ми ще продължи по-дълго и скоро ще гушна детенцето си,може би,защото не съм я виждала и не ми е реално.Но по някога реалността ме залива като лавина и ме попарва.Наскоро бяхме на рожден ден на бащата на мъжа ми,нещата  на бебка са в дома му,опитах се да ги погледна,за да я усетя по-близо до себе си,когато приближих стаята ме обвзе паника и избягах с 300,тези,които пазят нещата на бебето си и имат куража да ги погледнат са много силни хора,за сега не се чувствам готова да го направя,та може би живея в по-голяма заблуда,за това как се справям от колкото предполагам.
Виж целия пост
# 49
понякога и на мен ми се струва,че нищо не е станало,бременността ми ще продължи по-дълго и скоро ще гушна детенцето си,може би,защото не съм я виждала и не ми е реално.Но по някога реалността ме залива като лавина и ме попарва”


Абсолютно описа мен! Моята дъщеря ровейки из гардеробите намери дрешки за бебето, които една приятелка ми даде ... понеже има едно бебе кукла, което яде, плаче, памперси има и такива подобни, та много иска да го облича с някакви неща това бебе и първия път като дойде с чантата с дрешките направо ми спря дъха. Развиках й се, тя милата хабер няма за какво ... постоянно пита за сестра си, кога ще се роди, защо ми е малък корема, тя там ли е, не я чувала вече да мърда ... много е трудно, но и с това претръпнах. Децата от групата й в градината постоянно питат къде е бебето, ако не е в корема ми. Просто ми е по-лесно и по-безболезнено да мълча вече и да се правя, че не чувам въпроси.
Виж целия пост
# 50
Ох леле,не стига мъката, която изпитваш,ами толко тежки въпроси,на дете не можеш да се сърдиш,ама има и възрастни хора с акъл на 10 годишно,които ти иде да цапардосаш с лопата.На мъжа ми баща му е намерил термометъра за вода,който бях взела за бебка и си го е сложил в стаята и като го видя откачам,миналия път на рождения му ден имаше много деца и все тичаха към стаята с нещата на Габи,имах чувството,че ще пипнат нещата и ще счупят нещо,идеше ми да стана и да застана там като пазач.Много се изнервям като помисля,че нещо може да стане с нещата й.Може би трябва да обясниш на дететдетето си,че бебето е трябвало да отиде някъде и сега не е в корема ти,поне това мъчение да е спестени,мъжа ми като спи и ме прегърне и сложи ръката си на корема ми става много тъжно,та си представям твоята ситуация,колко ти е тежко.Та предполагам,като кажеш,че бебето е трябвало да се върне за малко и сега временно няма да е там,ще разбере и въпросите ще намалеят.
Виж целия пост
# 51
dol_phine - Бях прочела една майка как е обяснила на дето си, че бебето го няма. Та казала и е, че понякога бебчетата не са готови да излязат от корема на мама и за това коремчето започва да става по - малко, а бебчето ще дойде пак когато е готово. Та нещо в този смисъл, може би ще помогне в ситуацията. Изпитала си болка и радост с първата бременност, а сега ... съдбата не те е пощадила. Въпреки всичко ние трябва да сме силни и да не се отказваме, защото имаме много неща и смисъл във всичко, което е около нас. Бъди силна и заради твоето момиченце. Виж и тя как си чака братчето или сестричето. Много ще се радва един ден, вярвам го. Това не е малка причина, за да си силна.

borislavabgmamma - Относно децата, които пипат разни неща на Габи, да - кофти история. И за термометъра не го разбирам... Някак си уважение трябва да има към нещата на тези малки звездички. Аз наскоро и разглеждах дрешките, просто ей така да ми замирише на бебе. Стана ми и мъчно и топло. Някак все едно си с мен. Единствено количката разглобих и то сама. Та прибрах кошчетата в гардероба, за да не се цапат. Иначе кошарата съм я напълнила с играчки и си стои при нас. Аз още в болницата питах моя мъж какво мисли за нещата и той също беше на мнение да не ги махаме. Та не знам кое е по - добре, може би ако си ги виждаш боли, но поне не е още по - празно. Поне при мен е така. Виждам ги и знам, че един ден все ще се случи. Поне това са ни мечтите и надеждите.

Честита баба Марта, мили момичета. Пожелавам ви домове изпълнени с много детски смях и щастие. Дано скоро приказката и при нас започне да се разказва. Прегръщам ви.
Виж целия пост
# 52
dol_phine - Бях прочела една майка как е обяснила на дето си, че бебето го няма. Та казала и е, че понякога бебчетата не са готови да излязат от корема на мама и за това коремчето започва да става по - малко, а бебчето ще дойде пак когато е готово.


Да .... точно това съм обяснила, но въпросите няма как да спрат. Постоянно говори за сестричката си, заделя си от играчките за нея, умалели те дрешки, вчера една мартеничка отдели пак за бебето, като се роди ... хем е много, много тъжно, ти искам да й кажа истината, после сърце не ми дава, хем ми става едно приятно, че малката говори за сестра си с толкова обич. И не ме оставя да забравям, а напротив превръща лошите ми спомени в красиви Simple Smile първите дни някой й беше казал, че всъщност сестра й е умряла и няма да се роди никога и тя така се беше разстроила, че нямах избор освен да кажа, че не е вярно. В крайна сметка съм й дала някои от малките дрешки и малките памперсчета да си облича куклата с тях и да тренира как ще се грижи за бебето, когато се роди. Понякога я гледам в тези нейни игри и просто се разпадам като знам, че точно така трябваше да изглеждат в момента двете ми деца, кака и бебе Sad
Виж целия пост
# 53
dol_phine - Наистина ти е много трудно. В това две менения няма. Децата са най - хубавото нещо в живота. Не мога да разбера, защо някой би казал такова нещо на дете... да разстроиш едно малко същество. Достатъчно болка ви се е стоварила, та и това. Направо съм безмълвна. Ти си силна майка и трябва да останеш такава. Имаш добра и грижовна дъщеричка и ще имаш още една или пък малък юнак. Simple Smile А ти правила ли си си преглед относно възстановяването?
Виж целия пост
# 54
Преглеждах се да, след 3-тия месец ходих в София на преглед при доц. Марков. Той каза че всичко изглежда ОК и можем да работим пак за бебе след 6-тия месец. Консултирах се и с д-р Дяволов от Майчин Дом и той каза същото. Направила съм куп изследвания - цитомегаловирус, това е била причината. Но те и двамата казаха, че не може да се знае това на 100% и да не се фокусираме над това, а просто горе главите и напред. Пловдивските лекари са малко по-консервативни, казват да чакаме поне година и половина ... матката била изтъняла на местата на разрезите и трябвало повече време, притесняват ме така, а то малко ми трябва ...
Виж целия пост
# 55
Оххх ето ги тези коренно различни мнения. Едните 6 месеца, другите година и половина. Мноого ми се вижда като разлика. То на мен и 6 месеца ми се виждат много, при положение, че сме били толкова близо до гушкането на бебетата си. Но пък тези с София казаха ли ти нещо за изтъняването на матката, може би сега вече да си по - добре. До колкото разбирам е минало поне половин година от случая или се бъркам.

ПС: На мен и бяха препоръчали АГ болница Селена в град Пловдив, казаха ми, че там били добри специалисти. Ако си чувала позитивни мнения за там, защо не идеш за трето мнение или пък си ходила?

То най - лесно е да ни кажат къде да идем, защото някой си бил доволен, но то пак не е гаранция. И аз уж бях при най - добрия, но резултата е налице. /просто си размишлявам/.

Аз бях чела, че е хубаво да се пие Омега - 3 за по - бързо възстановяване, та сега ги пия заедно със фолиевата киселина.
Виж целия пост
# 56
Да, на 7-ми март стават 8 месеца ... Обаждах се скоро пак на доц. Марков да ме прегледа и той каза, че няма за какво да ме гледа, вече се приемало че всичко зараства след 6 месеца и дали ще чакам повече няма да промени нещата. Така че да действаме, за да може да оставим случката зад гърба ни. Иначе първото ми детенце се роди в Селена ... и имам малко кофти препратки към там. Изпила съм вече всички витамини на света Simple Smile мъжът ми и той - фолиева киселини, селен, магнезиий, В12 .... какво ли не. Сутрин ставаме и до кафето подреждаме хаповете Simple Smile)))
Виж целия пост
# 57
Ох, ами и аз не знам... дали пък да не го послушаш или да повториш при някой от тези в Пловдив. Може би, за да ти е по - спокойно да отидеш на преглед при един от тези, за които каза че са по - консервативни. За витамините е хубаво, поне няма да ни навредят. Та и ще сме малко по - спокойни, то може би действа и на психиката. Вътрешно се успокояваме.
Предполагам, че си кофти препратки за Селената, заради това което ти се е случило или относно докторите имаш нещо предвид? А твоят мъж защо пие витамини, питам защото ММ нищо не пие, поне не са ни казали.
Виж целия пост
# 58
Пие заради този пуст цитомегаловирус ... да си укрепваме и двамата имунната система, че кой го знае откъде е дошъл, от детската градина ли от нас ли? Само някой покрай мен малко да се разболее и аз изпадам в истерия ... Тази зима пак я изкарах с няколко настинки и просто сме психясали вече Simple Smile)) заради това. Мисля че това ми е голяма психологическа пречка и докато има шанс за настинки няма шанс за бебе Simple Smile Както се шегува моя мъж, развали ли се времето и матката ти започва бавно да зараства Simple Smile
Виж целия пост
# 59
Разбирам. Ама то и времето беше такова, че предразполагаше към вируси, а и всичко ни се спуска отгоре. Как пък ще знаят кога точно ще дойде вълната на вируса и точно всичко за него... Правят ни на опитни маймунки. Нормално е да се притесняваш. Между впрочем този цитомегаловирус го чух от теб за пръв път. А ти продължаваш ли със срещите с психолог, каза че са ти помогнали доста?
Да ти кажа, далеч съм от мисълта, че по време на бременност няма как да се изолираш напълно от настинка. Аз през моята бременност се бях разболяла. Бях в 7-мия месец. Та в този период точно нито имах контакт с болни или да съм се шлаела на вън, но ето на. Всичко си мина. И моите двете приятелки дето бяхме заедно бременни си спомням, че и те поболедуваха. Май колкото повече се пазим, толкова по - зле. Все си мисля как ромите не се разболяват. Голи, боси, в мръсотията, а ние прах да не падне върху нас както се вика.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия