С какво ви дразнят свекървите - тема 92

  • 97 930
  • 753
# 195
Аз съм яла попарата на 4-годишно съвместно съжителство, и то със собствените си родители, но въпреки това не съм ЗА на всяка цена да се живее отделно, ако след наема ще карат на хляб и кренвирши от евтините.  Mr. Green

И какво лошо има в хляба с кренвиршите, ако по този начин печелиш самостоятелност и спокойствие? Не са здравословни? А нервите, потрошени в ежедневните битки между снаха и свекърва, здравословни ли са? А стресът? А младостта отлита и в един ден какво ти остава? Едно жилище, за което си платила твърде висока цена. Ако изобщо и това остане, че често в картинката има и други играчи, претендиращи за наследство.
Всеки сам си прави изборите в този живот – кренвирши на свобода или пържоли в робство. После гълта това, което си е надробил, без да хленчи.  Laughing
Виж целия пост
# 196
Много сте злобни. Не знаете ли, че свекървата е длъжна да приеме и осигури всякакъв комфорт на снахата.
Знаем, бе...че и синовете сме светнАли кЪф комфорт ги чака домА.Явно затова и 29 годишния ми син още не ми е довел снаха, да не взема да я разглезя.....живее си с нея далеч от мен.   Laughing

Виж целия пост
# 197
Аз съм яла попарата на 4-годишно съвместно съжителство, и то със собствените си родители, но въпреки това не съм ЗА на всяка цена да се живее отделно, ако след наема ще карат на хляб и кренвирши от евтините.  Mr. Green

И какво лошо има в хляба с кренвиршите, ако по този начин печелиш самостоятелност и спокойствие? Не са здравословни? А нервите, потрошени в ежедневните битки между снаха и свекърва, здравословни ли са? А стресът? А младостта отлита и в един ден какво ти остава? Едно жилище, за което си платила твърде висока цена. Ако изобщо и това остане, че често в картинката има и други играчи, претендиращи за наследство.
Всеки сам си прави изборите в този живот – кренвирши на свобода или пържоли в робство. После гълта това, което си е надробил, без да хленчи.  Laughing
За мен даже е странно, че въобще човек може да си помисли да стои пред подобна дилема. Ние също дълго време нямахме собствено жилище, но си плащахме наем и си живеехме както на нас ни харесва. Тези комонални истории да ми толкова непонятни, че бягам като дявол от тамян.
Виж целия пост
# 198
И какво лошо има в хляба с кренвиршите, ако по този начин печелиш самостоятелност и спокойствие? Не са здравословни? А нервите, потрошени в ежедневните битки между снаха и свекърва, здравословни ли са? А стресът? А младостта отлита и в един ден какво ти остава? Едно жилище, за което си платила твърде висока цена. Ако изобщо и това остане, че често в картинката има и други играчи, претендиращи за наследство.
Всеки сам си прави изборите в този живот – кренвирши на свобода или пържоли в робство. После гълта това, което си е надробил, без да хленчи.  Laughing
Жилището с високата цена може и да е платено с ипотека. Младостта ще отлети, а на теб все не са ти оставали пари да излезеш на кръчма/дискотека и ти остава да си гледаш прекрасното жилище. А в битката за пари дали няма да изгориш преждевременно?
Всъщност ако ти е първа радост да си стягаш къщата - няма лошо, стига да не е принудително.
Все пак признавам, че имането на нещо наготово поразглезва, докато нямането - дава цел и мотивация.
Виж целия пост
# 199
Cuckoo, има го и варианта младостта да отлети, а ти да си си изхабил нервите и взаимоотношенията с половинката заради екстрите на съвместното съжителство с родители. Често срещан вариант ми се струва.
Виж целия пост
# 200
Cuckoo, има го и варианта младостта да отлети, а ти да си си изхабил нервите и взаимоотношенията с половинката заради...
многогодишното ядене на кренвирши, казано образно.

Варианти много, ще повторя - не цял живот съвместно, но при ограничения - някоя и друга година компромис се търпи.
Но също съм против да не помисляш и грам по жилищния въпрос за сметка на прищевките си.

Майка ми си вдигнала багажа и брат ми след година живот при свекърите и се набутали при тъстовете, което си е било от трън та на глог, тя си го признаваше. Освен живота в София май друг плюс е нямало.
Виж целия пост
# 201
Може да се изтърпи някоя и друга година компромис при ограничения, но човек трябва да е наясно с какво се захваща и да е достатъчно гъвкав, за да парира конфликтите или поне да ги омекотява. А има и хора, с които никакъв компромис не става и освен да се бяга с 200, друг вариант няма.
Виж целия пост
# 202
Може да се изтърпи някоя и друга година компромис при ограничения, но човек трябва да е наясно с какво се захваща и да е достатъчно гъвкав, за да парира конфликтите или поне да ги омекотява. А има и хора, с които никакъв компромис не става и освен да се бяга с 200, друг вариант няма.
Затова и казах, че е работа на този при чиито родители живеят, да сложи границите и да ги изясни.
Ти, въпреки твърдата ти позиция по въпроса, ако по някаква причина се е наложила да съжителствате със семейството на сина ти от него ли би приела изясняването на някакво недоразумение или от снахата? Мисля си, че със сина ти ще се съобразиш до някаква степен, дори да те моли да направиш нещо против което си поп принцип. От снахата обаче ако е поставено по-трудно ще се съгласиш или никак
Виж целия пост
# 203
Права си, че своето си е свое, а чуждото- чуждо. Но с мен човек може да се разбере с директен разговор. Да ми поставя условия обаче не може, па дори да е Говендър Мой. Е тогава ще хвърчат перушина и тигани.
Виж целия пост
# 204
Е това не биха били условия занапред и завинаги. Само докато се налага да е такова положението.
Голяма част от семействата тръгват с живеене при някой чифт родители. При икономическото състояние в държавата от години, хората по-лесно се навиват да имат общо дете с някой, отколкото обща собственост ,та е напълно в реда на нещата
Виж целия пост
# 205
И защо да не се съглася със снахата,като е  права?
Друг е въпросът,че твоето дете ще ти каже нещата направо и няма да те обиди,а  другото трябва да  е тактично,за да не остави следа,нещо горчиво поне на първо време,докато схванеш правотата,свикнал с твоето.
Принципно не съм съгласна със съвместно съжителство, прекалено дълго съм сама и трябва да се напасвам много с друг,но ако се наложи няма да си изхвърля децата  и внуците,ще търся начин да живеем в мир.
Уиш  е написала  нещо като мен ,няма да се редактирам
Виж целия пост
# 206
Е това не биха били условия занапред и завинаги. Само докато се налага да е такова положението.
Голяма част от семействата тръгват с живеене при някой чифт родители. При икономическото състояние в държавата от години, хората по-лесно се навиват да имат общо дете с някой, отколкото обща собственост ,та е напълно в реда на нещата

Голяма част  заживяват заедно на квартира, после мислят за дете.  Живеене при родители може би само в малките градове, а повечето  са в София, където няма родители.  
Виж целия пост
# 207
По-скоро идващите от други населени места, категорично са на квартира. При липса на друг вариант.
При двойка, където и двамата, съответно и родителите им са от едно и също място, дори в София, по-скоро първо живеят при някои от родителите, а след това квартира или собствено жилище.
Виж целия пост
# 208
При икономическото състояние в държавата от години, хората по-лесно се навиват да имат общо дете с някой, отколкото обща собственост ,та е напълно в реда на нещата

За мен не е в реда на нещата, а остатък от старите патриархални нрави. И си върви с последствията.
Виж целия пост
# 209
Ами не знам. Аз в обкръжението си нямам хора, които ако са в това положение е защото го смятат за нормално. Обстоятелствата ги принуждават. Ако беше от нравите им, то не биха търсили начин да го променят и ще го приемат за нормално, точно заради нравите си. Не само мои връстници, а и много по-млади или по-възрастни.
На никого не е останала нагласата, че задължително трябва да живеят с родители, или в частност свекъри и да го приемат за даденост или правило, без никаква друга алтернатива. Аз това разбирам под "остатък от патриархални нрави", да го приемат за абсолютна даденост
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия