С какво ви дразнят свекървите - тема 92

  • 97 930
  • 753
# 210
Какви обстоятелства?
Виж целия пост
# 211
Аз това разбирам под "остатък от патриархални нрави", да го приемат за абсолютна даденост

Е, не четеш ли темата? Поне половината го приемат за даденост, нещо, което се подразбира. Поне в началото, когато решат да заживеят заедно. По някое време се усещат, че така няма да стане, но малко са тези, които предприемат нещо, за да се отделят. Повечето разчитат да натирят дъртите на село или където може. Или пък ги чакат да се споминат.
А и много повече са тези, които считат, че семейното жилище е грижа на мъжа. От жената се очаква само да краси пейзажа. Е, и да МУ роди деца.
И после жените търпят какви ли не простотии, защото иначе няма къде да отидат с децата си. Освен обратно при мама, ако има такава възможност и мама е съгласна.
Аз винаги се потрисам, когато при раздяла някоя жена остане на улицата с децата си. А защо на улицата? Да не би да е помияр, който са прибрали по милост? Не, нали? Но някои сами се поставят в такава роля, съжалявам, че ще го кажа. Не може всичко в този живот да ти идва наготово. Все в един момент ще ти предоставят сметката и ще се наложи да я платиш – с нерви, съсипано здраве, мизерия или почернена младост. Винаги и за всичко се плаща.
Виж целия пост
# 212
По-скоро идващите от други населени места, категорично са на квартира. При липса на друг вариант.
При двойка, където и двамата, съответно и родителите им са от едно и също място, дори в София, по-скоро първо живеят при някои от родителите, а след това квартира или собствено жилище.
Не зная дали е изключение от правилото, но съученик на Говендъра се ожени наскоро. И двамата с жена му са от София, но живеят под наем в гарсониера в Люлин Амнайсет.
Виж целия пост
# 213
От години ви чета в тази и други теми и ако синтезирам, ще се изведат два основни извода:
1. Родителите не са длъжни да помагат на младите. По никакъв начин.  (В резюме: Като станат на 18 - мяташ ги на улицата и да се оправят. Който учи да си се издържа, който си има деца да си ги гледа, на мен ми е време да си поживея. Жилището си е мое, мое и само мое, ако имат неблагоразумието да ми се нахендрят, ще танцуват по моята, само моята свирка. Пет пари не давам, че разбивам отношенията им, да не са некадърни да се устроят сами.)
2. Младите са длъжни да помагат на родителите на старини. Няма значение как са гледани като малки, няма значение, че докато са борели ипотеки и детски ясли, възрастните са си гледали кефа и не са мислили, че ще остареят - щом са в невъзможност да се самоотглеждат, децата са длъжни да компенсират. 

Хич, ама хич не съм съгласна. Да уточня - не съм имала проблеми с родителите и от двете страни, не ми е болна тема, но дълбокото ми убеждение е, че човек трябва да легне на това, дето сам си е постлал.
Не може докато децата ми се чудят как да се оправят, аз да си щракам с пръсти и после да очаквам обич и грижа от тяхна страна. Никой никому не е длъжен - ако съм отгледала деца, съм го направила за собствено удовлетворение, моите грижи до израстването им те ще върнат не на мен, а на собствените си деца. И ако очаквам отношенията да се запазят топли, синовни, ангажирани и след това, съм длъжна да възприема процеса като двустранен - понякога аз ще си наруша комфорта, за да им помогна, друг път - те. До известно време аз повече, после ще имам очи да очаквам - те. Няма мерки и теглилки, важното е отношенията да се градят на взаимно уважение, обич и съпреживяване на проблемите, нуждите и радостите в разширеното семейство.
Виж целия пост
# 214
На моите съученици живеят сами и без да са женени.
Виж целия пост
# 215
От години ви чета в тази и други теми и ако синтезирам, ще се изведат два основни извода:
Хм, надявам се, че не си изкарваш хляба с вадене на изводи, че ще си умреш от глад.
Виж целия пост
# 216
Аз това разбирам под "остатък от патриархални нрави", да го приемат за абсолютна даденост

Е, не четеш ли темата? Поне половината го приемат за даденост, нещо, което се подразбира. Поне в началото, когато решат да заживеят заедно. По някое време се усещат, че така няма да стане, но малко са тези, които предприемат нещо, за да се отделят. Повечето разчитат да натирят дъртите на село или където може. Или пък ги чакат да се споминат.
А и много повече са тези, които считат, че семейното жилище е грижа на мъжа. От жената се очаква само да краси пейзажа. Е, и да МУ роди деца.
И после жените търпят какви ли не простотии, защото иначе няма къде да отидат с децата си. Освен обратно при мама, ако има такава възможност и мама е съгласна.
Аз винаги се потрисам, когато при раздяла някоя жена остане на улицата с децата си. А защо на улицата? Да не би да е помияр, който са прибрали по милост? Не, нали? Но някои сами се поставят в такава роля, съжалявам, че ще го кажа. Не може всичко в този живот да ти идва наготово. Все в един момент ще ти предоставят сметката и ще се наложи да я платиш – с нерви, съсипано здраве, мизерия или почернена младост. Винаги и за всичко се плаща.
Не казвам, че няма такива случаи, но според мен не са повечето. Или поне аз не си вадя изводи, че пишещите са с такива нагласи. Явно има значение кой какво иска да извади от постовете.
Обикновено коментирам конкретни казуси и за мен това не е основното в темата, въпреки, че се коментира повече от често
Виж целия пост
# 217
3 години живях при свекърите. Дума накриво не са ми казали, даже и ме глезондреха, а след раждането на детето в култ ме издигнаха. Живеем под наем в друг град в момента. Никой не може да ми даде това спокойствие и кеф. Като реша да развъртя чугунения тиган не се съобразявам с това кой ще ме чуе. А споменах ли, че не съм си пуснала прахосмукачката? Ще я пусна когато си реша пък! Sunglasses
Виж целия пост
# 218
Белла, забрави да добавиш "...и ако изобщо реша". Пък!  Crossing Arms Сам да си си господар- безценно!
Виж целия пост
# 219
3 години живях при свекърите. Дума накриво не са ми казали, даже и ме глезондреха, а след раждането на детето в култ ме издигнаха.
Скрит текст:
Живеем под наем в друг град в момента. Никой не може да ми даде това спокойствие и кеф. Като реша да развъртя чугунения тиган не се съобразявам с това кой ще ме чуе. А споменах ли, че не съм си пуснала прахосмукачката? Ще я пусна когато си реша пък! Sunglasses

това ми припомни вица:
"Въпрос в тема за отслабване: Помощ! Ям от всичко, по много и не мога да напълнея. Какво да направя?
Отговор от модератор:  ..."

 Simple Smile Simple Smile нарочно не пиша отговора. в никакъв случай не искам някой да си помисли, че кълна Белла Дона. Simple Smile Simple Smile
Виж целия пост
# 220
Хахаха Joy знам го вица, Како Сийке!
Уиши, да, забравих да го допълня...пък!!!

Опа, объркала съм Добрето с КакаСийка. Прощавай, Добре! Hug
Виж целия пост
# 221
Simple Smile няма лошо.  приличаме си с кака Сийка.
по гръдната обиколка. Simple Smile
Виж целия пост
# 222
При икономическото състояние в държавата от години, хората по-лесно се навиват да имат общо дете с някой, отколкото обща собственост ,та е напълно в реда на нещата
За мен не е в реда на нещата, а остатък от старите патриархални нрави. И си върви с последствията.
И патриархат, но и обективна реалност - фертилността на жената е по-кратка от една ипотека  Grinning
Виж целия пост
# 223
Не зная дали е изключение от правилото, но съученик на Говендъра се ожени наскоро. И двамата с жена му са от София, но живеят под наем в гарсониера в Люлин Амнайсет.
Не е изключение, дори ми се струва по-често срещано. Зависи от манталитета на родители и деца.
Познавам и хора, които направиха таванска стая за сина си и приятелката му, която доколкото схващам, се застоява доста там.
Виж целия пост
# 224
Изобщо не е изключение.
Всичките ми колеги със сериозни връзки са под наем/в свободно наследствено/в свободно на родители/с ипотека. Все са около 21-29 г. Това с бутането при роднини е на път да залезе.

Имам приятелка, която живее с приятеля си в много гаден апартамент в Овча Купел. Неремонтирана гарсониера с отвратителен хазяин. На този етап - и двамата следват, не могат да си позволят по-висок наем спокойно и въпреки, че имат опцията да живеят с роднини (най-вече с нейните) предпочитат така. Евала им правя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия