С какво ви дразнят свекървите - тема 92

Друго е да се сподели или съобщи, друго е да не купуваш, защото вдигат патардия и не разрешават. А щом не купуват, заради това, предполагам че има преплитане на финанси, няма логика иначе.

Е, защо да извиваш ръце? Нали тя ти е предложила?
Другото също не го разбирам – брат ти нали получава цял апартамент? Защо и ти да не получиш цял? Така е справедливо според мен. И без това след време всичко ще е ваше, ако няма и други наследници, разбира се.
На този си акъл и на тези си години, след всичките случаи, които са ми минали пред очите, съм убедена, че само ще спечелиш, ако си имаш свое жилище. Колкото и общи да купувате с мъжа ти, както и да ви протече семейният живот, хубаво е да имаш нещо настрана за черни дни. Или за спасяване поединично, не дай си боже. Животът е непредвидим, всичко може да се случи. Приеми го като вид застраховка.

Като вид застраховка-да, приемам го. Но, нали тя така или иначе ми е нарекла един от двата, мой ще е някога, защо да е докато е жива жената. Последно разяснявам ситуацията-хората не ни се бъркат, а просто се притесняват, че тези апартаменти ще останат неизползваеми. От страната на ММ, който има и сестра, дори едното жилище се дава под наем, майка ми и баща ми са заявили най-категорично, че те след пенсия заминават да живеят на вилата, баща ми най-вероятно преди майка ми ще се изнесе, не понася живота в града. От една страна ги разбирам, цял живот трупаш за да осигуриш децата, иска ти се да дадеш, от друга-искам си нещо наше. Винаги бих прочела различни гледни точки, но това, че ги оставям да ми се бъркат, защото щели да го купуват те...не разбирам защо да не споделя, може нещо изгодно да знаят, може съвети за локация да имат, не всичко е "здрасти, искам да си купя жилище, дай пари!"

Белла, хубаво е, че искаш нещо ваше. Хубаво е човек да знае, че е постигнал нещо сам. А то изобщо не пречи на имотите, които някой ден ще наследиш. Тъкмо ще има повече да оставиш на детето си.

Нищо лошо няма да споделиш със семейството си плановете за покупка, за мен е напълно естествено. Баща ми също се съветва с мен, когато наследи 2 имота, дали да продава или да дава под наем, това са напълно естествени и човешки взаимоотношения. Ако някой тръгне да ме разубеждава от закупуване на имот, ще изслушам и обмисля съвета, но ще си следвам решението, което сме взели с мъжа ми. Това не би ме спряло да споделя с останалата част от семейството.

Наистина не разбирам как единственото ви обяснение за споделяне, че ще си купуваш жилище с родител, е да чакаш пари от него! Наистина ли си мислите, че и за друг е нормално и единствено обяснение, само това?
Ние си купихме наше жилище и то без кредит, но сме обсъждали локации, вид строителство от там и функционалност на жилището и още куп други неща, без изобщо да очакваме пари с/у това обсъждане. Не само с майка ми, но и със свекъра, че и със семейството на девера. Като попаднехме на еднакви по критерии жилища, тогава вече гледахме близост до майка ми и баща му, пътуване за у-ще и разни други критерии, които все пак трябва да са били обсъдени, нали?
До сега в темата ми обясняваха, че млади  момичета още имат грешни нагласи по някои въпроси, а пък аз спорех. Дали ще очакваш от свекървата жилище, май е равностойно на това, че ако кажеш на родител, че смяташ да купуваш, значи, че му искаш пари.
Ако не го бях видяла написано няколко пъти от различни потребители, нямаше да повярвам, че има хора, които от първото вадят автоматично като един единствен извод, второто. Честно!

Бела, аз това, което разбрах е, че не искаш да излиза така, че изнудваш баба ти и това ти е най-големия проблем. Щом и отделен апартамент на брат ти е сигурен, то тогава може да приемеш и този от баба ти, който вече ти е определила докато е жива. Не защото няма да си купите ваше, а заради нейното спокойствие. На мен ми се стори, че на жената и ѝ много важно да не излезе, че дели внуци. Точно колкото на теб ти е важно да не излиза, че ѝ извиваш ръцете. Това е компромисен вариант и за двете ви и опасенията ви ще се изпарят. Пък ти си купувай отделно каквото решиш, за спокойствието на баба ти го направи

Ма ко, точно си разбрала. Не иска да излиза, че ни дели, макар аз да знам, че не ни.

Ще можеш един ден да си дадеш по-голяма свобода. Два-три имота под наем и може да си караш спокойни старини, да пътуваш и да си живееш живота. На твое място бих приела имота от бабата щом държи на това и бих си купила мое - да си имам. Далеч по-добре е да ти се пречкат твърде много имоти, отколкото да нямаш ни един.

Бела, ако това наистина тормози баба ти и би й донесло някакво душевно спокойствие да припише имота, може пък да отстъпиш. Възрастните изпитват удовлетворение като знаят, че оставят нещо на внуците и са по-спокойни някак.

Е, нали парите няма да ги дават родителите ви?Да ги уведомите, че искате да си купите друго жилище е едно, да търсите одобрение, съвсем друго.
Ако човек сам се финансира, не мисля, че трябва да иска разрешение от мама и тате да си купи каквото и да било, без значение дали панталон, кола или жилище.
А родителите по-скоро би трябвало да се радват, че са отгледали и възпитали такива оправни деца, способни да увеличават семейните "богатства", вместо да мрънкат и да се сърдят.

По принцип, самото обсъждане не е проблем. И аз съм против, ако се прави с цел одобрение или думата на родител да е по-тежка от тази на партньора.
В случая на Бела според мен е много различен мотива за обсъждането и тя го написа повече от ясно. Затова и учудването ми, че няколко човека свързаха обсъждането само и единствено с търсене на одобрение, че даже и разрешение или направо търсене на пари. Да не говорим, че дори имаше "единственото логично обяснение" и ако това е единствената правилна логика на написалия го, то по-добре да не се опитва да разсъждава логично

Не е много различен, защото искат, но не си купуват. Не си купуват, защото наставала някаква драма, как имали наследства и някой ще живеел на вилата. Та затова момичето казало на баба си - аз ще живея под наем, ще кретам някак си ...? Затова го разбирам, като искане на помощ и отказване на такава. Но все пак, тя ще си каже най-добре, има ли възможност, няма ли и защо чака разрешение от родата и докато не го получи ще живее под наем ..

Тя не чака разрешение, само иска да са наясно. Това не е покупка на телевизор, може да отнеме години и е обидно за близките ти, ако изведнъж се появиш с: Ами купих си апартамент, не ви ли казах? Аз поне бих си казала. Няма значение дали ще одобряват, просто това е тъпа тайна за пазене. Родителите на МП бяха потресени, ама на нас не ни пукаше, нека си мрънкат. Сега вече не мрънкат.

Останах с впечатление, че не си купува и няма да си купи, защото правят драми. Не, че си споделят. Но както казах - тя сама може да сподели, очаква ли финансиране при тези разговори или не.

Спомена, че родителите и и баба и се притесняват, че някой ден, някакви апартаменти ще останат неизползваеми, но в същото време се отказва от някакъв дял, защото реално брат и няма къде да живее самостоятелно, ако тя не се откаже. За - имам парите, просто им споделям, никъде не прочетох.

Но може и да съм пропуснала нещо, разбира се. А може и да не съм.

Нищо не си пропуснала, просто не разбираш правилно постовете на Бела. Не си купуват, защото на са на зор в момента.Тази покупка е бъдеща, има планове за нея, но не е спешна. Бабата иска да го направи спешно, защото ще купува апартамент, който е искала да е на двамата с брат ѝ, а тя отстъпва нейната част, защото брат ѝ ще се задомява. Финансиране също не очаква.
А наличните имоти не иска да ги взима приживе на бабата, а не, че ще откаже и тях, но когато им дойде времето.
Тя много ясно обясни положението, но ти си зациклила само и единствено във финансирането на нейно жилище и от там идва грешното разбиране на постовете ѝ. Защото пък Бела за финансиране и дума не е обелила и не там е проблема

Честит празник, дами!
Нека дискусията "обадихте ли се на свекървата" започне сега