Трябва да се разделим

Стига де, Бианка, много си крайна. Според теб какво, НЕПРЕМЕННО трябва да му бие шута сега, веднага!? Жената си го обича. Вероятно и той я обича. Може и да успеят да го преодолеят. Един аборт не е края на света! Ако толкова лесно се отказваме всички докъде ще я докараме?

И защо така реши? Не всички са с твоите нагласи и слава богу.

Е тук всеки си казва своето мнение! За мен има няколко неща, които означават моментален край на отношенията и това е едно от тях. Мъжът ми се вижда неблагонадежден - с какво да го похваля?

Майка, която е сама с децата си, няма право на грандиозни грешки като младите необвързани девойки.

Е, хайде сега! Неговото е негово, защото си е негово! Тя какво общо има, какви средства е вложила там? Никакви! Остана и да го дели с нея и нейните деца, откъде накъде? А другото ще го купуват със съвместно участие, така че логично ще е и на двамата. Ти би ли се съгласила да плащаш ипотека знаейки, че апартаментът, който изплащаш няма да отиде при твоето дете? По тоя пункт точно пък аз не виждам какво и на какво отгоре може да се оспорва. Дали не е по-добре тя да си купи собствено жилище само с нейните пари е отделен въпрос.

Човекът е приел нейните деца, обича си я, нагърбва се с ипотека. Не смятам, че е чак такъв сметкаджия. И да, нормално е неговото жилище да остане за неговото дете. Там тя не е влагала. Я си помислете ако някоя от вас беше на негово място, дали щеше да дели дома си с новонамерен мъж с две деца?

Никак не е малко, че това, което И той ще изплаща оттук нататък ще остане за нейните деца. Дори и синът му един ден да има претенции, основно ще остане на авторката и децата й.

С този мъж тя няма дори брак, дете той не иска, нищо че то е на път. За какъв дявол й е да се навре да подписва общи ипотеки с него? Бил приел децата?? Това е смехотворно, те живеят от 1 година заедно, а децата са малки и тепърва ще растат, както и разходите им.

Ами не става така тази работа с пазенето. Ако сте си говорили предварително, че не желаете повече деца и ако това е било сериозно, такова пазене с прекъснат полов акт е просто смешно. Така се пазят обикновено онези, които все пак биха искали деца, но не бързат. Като не ще повече деца господинът, ще трябва да се примири с гумичката. Или да мислите за друг вариант, примерно - спирала.

Това, което И той ще изплаща, ще е наполовина негово Другата половина ще е за авторката и двете й деца.

Неблагоданежден в моите очи би бил да не се грижи за първото си дете. Ако ощетява децата на авторката, за сметка на своето. Това, че не иска повече деца, при наличието на три такива не го прави лош. Само авторката наивна.

Голямата разлика на някой направи ли впечатление?

Жилищните въпроси са достатъчно големи да си ги решават сами. Как ще се дели един ден е божа работа. Но чак да го натири, защото видите ли той не е навит съвсем сам да купи жилище, което да остане само за нея, ми се струва малко прекалено.

Не, просто имаме различни представи за благонадежден мъж

Аз не бих го натирила заради жилищните въпроси, понеже няма да стига до тях. Аборта ми стига.

Не. Не питам за методи, които отново ще са експерименти в/у твоето тяло. За презервативи ме интересува конкретно, склонен ли е да ползва? Със спирала пак можеш да забременееш, с хапчета пак. Презервативът е най-сигурният начин на предпазване.
Вазектомията също е добро решение в неговия случай. Нея обсъждали ли сте? На твое място бих останала, ако се подложи.

И пак да попитам - въобще ли за толкова време не е споменавал, че не иска повече деца?

На мен ще ми е съвестно, че починалият ми съпруг се е постарал да остави нещо за децата ми, а аз със оставеното да осигуря дом на някой дето едно дете с мен не може да отгледа! И защо все тия 4 деца се повтарят, нали неговото и друг родител жив има.

Не се е случило да говорим на темата, дали ще имаме общо дете.

Вижте, темата съвсем скоро ще се изроди в посока за/против абортите (то вече натам се тръгна), което е безкрайна тема и няма много общо с конкретния Ви въпрос и казус.

На мен ми се струва, че разговорът не е приключил достатъчно недвусмислено. Неговият отговор е уклончив, а Вие не сте попитали какво ще направи, ако Вие решите да задържите детето, не сте обяснили мнението си за абортите и т.н., не е станало ясно и доколко той осъзнава отговорността си в подобна ситуация след като е правил непредпазен секс. Мъж на 44 не е хлапе на 16, а този мъж за момента се е показал като отговорен към своето дете поне. Та е добре да се изясни признава ли своята отговорност в случая и какво би направил, ако вземете решението да задържите детето.  Според мен е добре да се довърши този разговор и да се изяснят (на него) Вашите възгледи по въпроса, както да стане ясно и той какво точно мисли.

За мен лично правилното решение е следното - купува се ново жилище, което да е записано единствено на Вас (предполагам, че още не сте женени с него) и ипотеката е също на Ваше име - на него щом е на 44 биха му дали по-кратък срок на изплащане, което значи и по-висока вноска. На Вас ще Ви дадат 30 години. Жените си се, гледате си децата и се стремите да подобрите финансово нещата като обаче не правите компромиси с контрацептивите - от това не е добре да се пести както виждате. След 3-4-5 години като се закрепите финансово, като намалите (ако успеете) ипотечния кредит предсрочно и съответно и вноската - правите си го това дете вече планирано и си имате сладко детенце, плод на любовта Ви, а по-голямото Ви дете, което вече ще е тийнеджър, ще помага на мама и тати с гледането.

Това ми се вижда най-рационално, но нещата в една връзка рядко са рационални, нищо рационално няма и в "чувствата" към неоформените все още клетки, които все още нямат нито вида, нито познавателните способности, нито съзнанието на човешко същество. Тук вече нещата обикновено опират до религия и няшият поганско-идеосинкретичен поглед върху подобни въпроси като какво е човек, какво е душа, кое е грях и т.н. Поганско-идеосинкретичен, защото явно не е грях да се прави секс на посоки за кеф (прекъснат акт значи, че сексът няма за цел правене на деца), но е грях (или твърде голям разход) да се ползват контрацептиви. Грях е и абортът може би или ако не е грях - може би предателство някакво? На кого към кого/какво не мога да кажа, но в такава посока ми се струват разсъжденията обикновено. 

Та изяснете си и Вие за себе си как точно гледате на ситуацията - рационално и емоционално (в тази тема със сигурност ще се натрупа достатъчно материал за размисъл), но се доизяснете и с него максимално скоро, преди да вземете някакво решение - той как гледа на нещата, ако изобщо е мислил по подобни въпроси.

Ако няма драматична разлика в непоклатими възгледи, любовта би могла да прескочи пропастта. Иначе няма да може и не само заради този конкретен случай. Ако не довършите разговора си обаче и не навлезете в достатъчно детайли, както често става, никога няма да знаете имало ли е шанс да го бъде това... (от което и да решите да се лишите).