Трудно проговаряне - тема 27

Здравейте, преди време бях писала за детето ми, което на 2 години не говореше. Сега вече е на почти 4 и има голям прогрес, но все още си има доста изявени дефицити. Днес говорих с логопедката му и тя ми каза, че според нея той има диспраксия.
Може ли майки на деца с това заболяване да ми дадат насоки как са децата им, какво им е помогнало най-много? Заслужава ли консултация с невролог?
Детето посещава логопед и ерготерапия, приема добавки изписани от д-р Савчева след направени много изследвания и е на диета.

Това не е заболяване с смисъла на нещо, което е работило правилно, а после се е повредило. Това е начин на работа, която се различава от това което бива прието за норма, причините биха могли да са различни (бременност, генетика, раждане, следродилно прекарани инфекции). Отклонение в работата на Централната нервна система е, няма "поправка", борите се с резултат, с последствията. Примерно същото е както ако детето ви с плоскостъпие. Не можете да го направите с нормални ходила, но можете да му направите стелки. За съжаление тук невролог няма как са констатира, че това е проблем , защото говорим за работа а не за отклонение в структурата ( затова проблемът не е съвсем аналогичен на плоскостъпитето защото там има проблем във строежа и от там с функционирането на стъпалото. Тук проблемите в строежа са невидими, видимо е отклонението в работата на ЦНС) . Съжалявам но ми е трудно да го обясня. Самите отклонения могат да бъдат прочетени в гугъл с гугъл сърч с "диспраксия". Добавки биха могли да подпомогнат активната терапия. Сами по себе си само добавки не могат да направят нищо. Дори и да не приемате добавки ако се работи би трябвало да има резултат. Не е състояние което да с изключително тежки последствия,  но все пак нямаме някакви допълнителни данни за детето.
На въпроса рецептата е същата като при всички други подобни състояния ( хиперактивност, дефицит на внимание, ХАДВ, дисграфия, дискалкулия, дислексия и т.н. ) би помогнала много ,страшно много работа.
Като казва логопед диспраксия да разбираме орална диспраксия ли?
Ето една статия за Дсипраксията от стр на логопед Вълнеева.
https://www.logopedia-bg.com/1055109110731083108010821072109410801080/3

Както обещах от сайта на ОЗОН рецензия  на  книгата "Откъснати деца". Лично съм доста критично настроена към Мелило и неговата концпеция. В смисъл, не отричам полезността на синхронизацията на работата на двете мозъчни полукълба (Брайн Джим, Денисън работят в същата посока), но не смятам че всичко е концентрирано като проблем само там , както и че това би решило на 100% всички проблем. Но от всяка книга/алтернативна терапия могат да се извлекат плюсове. Въпросът е с какви очаквания тръгва родителя.

ПЪЛНО ОПИСАНИЕ НА ПРОДУКТА
„Откъснати деца“ излиза в Америка през 2009 година и бързо се превръща в сензация, а авторът ѝ д-р Робърт Мелило добива национална популярност. Само четири години по-късно, през март 2015, излиза второто ѝ издание. Тезата на автора – изтъкнат специалист по неврологични заболявания при децата, се посреща с истинско въодушевление, а впоследствие става водеща в работата на основаните от него Центрове за баланс на мозъка. В книгата е представено виждането му за причината, довеждаща до редица нарушения в развитието на детето: заболявания от аутистичния спектър, СДВ/СДВХ, дислексия, обсесивно-компулсивно разстройство и други.

Според д-р Мелило в основата им стоят нарушения в синхронното развитие между лявото и дясното мозъчно полукълбо. За да се отстранят, първо следва да се установи в коя мозъчна половина се наблюдава изоставането, като понякога дисбалансът може да засяга и двете хемисфери. Д-р Мелило дава насоки, чрез които тези дисфункционалности могат да се коригират и проблемите да се преодолеят, така че детето да започне да се развива пълноценно. Сред тях, в частност, са поредица от различни дейности, спазване на препоръки за храненето и упражнения, чрез които изоставащото мозъчно полукълбо да навакса в развитието си. С термина „синдром на функционалното откъсване“ д-р Мелило обединява редица нарушения на развитието, чиито наименования стряскат днес все повече родители. Всяка година над един милион деца биват диагностицирани с подобни проблеми. За съжаление, въпреки напредъка на медицината, що се отнася до терапията на тези нарушения, има още много какво да се желае. Докато е така, лекарите ще продължават да обясняват на родителите, че децата им ще страдат от дисфункционалност до края на живота си.

Според автора на „Откъснати деца“ обаче това не е съвсем вярно. В основата на умствените увреждания и поведенческите разстройства е функционалното откъсване, а то може да бъде повлияно. Тази теза връща надеждата на безброй семейства по света. Новаторското схващане, че тези нарушения се дължат на прекъснатата връзка между лявото и дясното полукълбо на развиващия се мозък, е в основата на революционната „Програма за баланс на мозъка“ на д-р Мелило. Към днешна дата Програмата, представена в книгата му „Откъснати деца“, е натрупала значителен брой документирани резултати, доказващи значителното подобряване в качеството на живот при значителен брой деца и техните родители. От 1998 година насам близо хиляда деца са завършили Програмата със забележителни успехи – поведенчески, емоционални, учебни и социални.

Написана в достъпен стил, „Откъснати деца“ показва на родителите как да използват този немедикаментозен подход в домашни условия. Авторът предлага тестове, чрез които те сами да се опитат да установят в коя мозъчна половина е нарушението при тяхното дете, и предлага серия упражнения, чрез които децата да постигнат сериозни физически, сетивни и образователни резултати. Дадени са съвети за промяна на поведението, информация за храни, които следва да се избягват, и последваща програма за постигане на трайни резултати.

„Откъснати деца“ днес е преведена на множество езици. Издадена е на китайски, корейски, иврит, френски, италиански..., а вече – и на български език.

‌

♦ ♦ ♦

Д-р Робърт Мелило e уважаван в Америка специалист в областта на неврологичните заболявания при децата. Има магистърски степени по неврология и по клинична рехабилитационна невропсихология, както и докторска степен по втората специалност. Притежава докторска степен и по хиропрактика. Сертифициран специалист по неврология. Член на Американската колегия по функционална неврология и на Американския съвет за нарушения в развитието в детска възраст. Изпълнителен директор на Националния институт за мозъка и за рехабилитационни науки и на проекта „Надежда за децата с аутизъм“. Почетен президент на Международната асоциация по функционална неврология и рехабилитация и един от главните редактори на специализираното списание „Функционална неврология, рехабилитация и ергономия“. Автор на множество научни публикации, съавтор на редица монографии с професионална насоченост. Пътува по целия свят, за да представи идеите и разработките си на международни конференции и форуми. Д-р Мелило е и асоцииран професор по рехабилитационни науки в Назаретския академичен институт и старши изследовател в Националния институт за мозъка и за рехабилитационни науки. Води курсове за следдипломна квалификация по нарушения на развитието в детска възраст. Над двадесет години помага на деца с проблеми като: первазивно разстройство на развитието – неспецифицирано по друг начин, разстройства от аутистичния спектър, синдром на дефицит на вниманието със и без хиперактивност (СДВХ/СДВ), дислексия, синдром на Аспергер, синдром на Турет, биполярно разстройство и други познавателни и поведенчески нарушения. Специалист по диетика, хранене и невроимунни разстройства при деца и възрастни. Има специализирана практика в Ню Йорк, където работи с деца и възрастни със СДВХ и други неврологични заболявания. Провежда изследвания при деца с педиатричен остър невропсихиатричен синдром (PANS), педиатричен остър неврологичен синдром и педиатрично автоимунно невропсихиатрично заболяване, асоциирано със стрептококова инфекция (PANDANS) – все още слабо проучени неврологични и имунологични състояния. Д-р Мелило дава десетки радио- и телевизионни интервюта и участва в предавания като The Doctors Show на CBS, коментира като експерт предавания по Fox News и NBC. От 2013 води седмично радиошоу с национално покритие, в което представя различен Център за постигане на мозъчен баланс. През 2014 година д-р Мелило и съпругата му Каролин пускат телевизионно шоу за здраве, развлечения и начин на живот, насочено към общностите със специални нужди. Д-р Робърт Мелило е автор на редица книги: „Невроповеденчески разстройства на детството: еволюционна перспектива. Практическо ръководство за увреждания на развитието“ (2004); „Откъснати деца“ (2009, второ издание – 2015), „Възвърнати деца“ (2011), „Аутизъм“ (2013) и „Хранителен режим при деца със синдром на функционално откъсване“ (2016). Новаторските изследвания и успехите, регистрирани в работата с повече от хиляда деца в неговата „Програма за баланс на мозъка“, водят до създаването на Центровете за постигане на мозъчен баланс, предоставящи допълнително обучение и подпомагане на деца с разнородни обучителни трудности. В тези центрове се използва съчетаваща разнообразни дейности учебна програма, основаваща се върху теорията на д-р Мелило за нуждата от баланс във функционирането на мозъчните хемисфери. Цел на програмата е преодоляването на функционалното откъсване – основен проблем при повечето случаи на умствени увреждания и поведенчески разстройства. Откакто д-р Мелило въвежда тази своя концепция, тя се превръща в една от водещите теории, свързани с аутизма, СДВХ, дислексията и др. Д-р Мелило активно сътрудничи на международни изследователски лаборатории. Той неуморно популяризира своите теории и техники сред здравни специалисти по целия свят, като само за последните двадесет години е преподавал знанията си пред повече от седем хиляди специалисти в различни страни и континенти.

Благодаря за новата тема, ще чета с интерес!

Благодаря, _re_ge!

Ще дам малко повече информация за детето. Той има проблем с пространствената координация и организация, пада често, като съм навън с него постоянно съм под напрежение, не ходи като другите деца нормално за ръка, постоянно подтичва или се спъва. Иначе на площадката няма проблем, катери се, пази равновесие, кара тротинетка перфектно и колело с педали, макар и с помощни.
Незрял е за възрастта си, понякога бута по-малките деца. Има проблем с фината моторика-държи грешно молив и лъжицата като яде, може и правилно, но така предпочита, не иска да реди пъзели, низанки и такива неща.
Говорно имаме голям напредък, може да назове почти всичко, да си поиска всичко. Още бърка аз и ти. Но иначе казва аз искам. Сега се учим да казва може ли …. Иначе в повечето ситуации казва мама да ми даде .., а не мамо дай ми. Отговаря на въпроси, но често е разсеян, ти му говориш, той не те чува, прави си каквото иска. Ако го питаш какво е правил днес, няма да ти отговори, ако му напомниш за някоя случка казва по някоя дума какво се е случило. Иначе играе с деца, от скоро започна да им говори, примерно слез или спускай се. Но често иска да играе с мен или си прави неговите неща. Има много добра памет и изговаря думите добре. Обича книжки. Отговаря на въпроси по тях. Не се спира от ставане до лягане.

Аз търся отзиви от родители, които са ползвали метода на д-р Мелило. Има ли такива посещавали центъра и постигнали видим прогрес?

методът е холистичен. Трудно би било разграничено кое и колко точно е подобрено от метода на Мелило и кое и колко от прилагането му паралелно(!) с всички други активни (!) терапевтични интервенции.
Имам познати с дете от ниския спектър посещавали центъра. При него никакво подобрение. Дори им намекнаха, че няма смисъл да го водят повече и да разходват финанси, което е достойно за уважение.

Здравейте, отново!

На детето ми му изписаха ноотропил, много се чудих дали да го давам, но ще пробвам. Четох, че трябва да се почне с ниска доза и постепенно да се увеличава и че приемът на холин успоредно с ноотропила намалява нервността.
@_rege_ можеш ли да ми кажеш дали да започна с 0,5 мл за няколко дни и после да увелича или е много ниска доза. Докторката изписа да започнем с 2 мл сутрин и постепенно да достигнем 3 мл сутрин и 3 мл вечер, но от това, което четох, мисля, че дозата е висока. Детето е около 19-20 кг.

Благодаря!

Ноотропил не се пие вечер. А и само Ноотропил без интензивна логопедична терапия, няма особен смисъл.

Да, грешно съм написала, до 17 часа е написано, че трябва да се приеме. А иначе детето посещава логопед от преди да навърши 2 години. Също ерготерапия. Скоро ще стане на 4.

Извинявам се, но какво правят при логопеда преди 2г? Аз съм с близнаци на 1, 8ги ни препоръчаха да започнем с логопед

Започва се с игри за задържане на внимание. Ние в началото посещавахме 3 месеца абба терапия 3 пъти в седмицата успоредно с логопед 2 пъти в седмицата, за да може детето да се научи да си задържа вниманието и да позволи да бъде терапевтирано. След това сменихме с ерготерапия. В началото ставаше, разсейваше се, с времето се научи да стои съсредоточен през цялата сесия.
За мен ранната интервенция е много важна и определено носи своите позитиви.

Благодаря, за първи път чувам за абба терапия, за съжаление в нашия град няма нито абба, нито ерготерапия.

Аз ще напиша какво ни предписаха на нас и някакви мои изводи с които не ангажирам никого.

На моят син Ноотропил беше предписан от доц.Стамболова от центъра за психични здраве преди много много години. Детето беше току навършило 3, невербално с типично аутистично поведение. Тя веднага каза че не е аутист ( на местно ниво беше диагностиран с атипичен аутизъм по това време) има просто речеви задръжки. Според нея до половин година ще е проговорил, но ако не проговори да започнем да  му даваме ноотропил паралелно на провежданата работа. Предписа и схема. За аутизма беше права, но за проговарянето - много далеч от истината, прогнозата й се оказа прекалено оптимистична.
Детето не проговори до 3,5, но ние не почнахме ноотропила, заради всички ( родители, специалисти), които ни съветваха да не го правим. Когато след почти две години нямаше никакво осезаемо подобрение след наистина голям обем свършена с него работа, решихме че няма какво да губим. На 4 г и 9 месеца всъщност го почнахме. То тогава с детето се работеше всеки ден , пет пъти седмично, в повечето дни по два пъти дневно, плюс аз вкъщи, но резултат от терапията осезаем нямаше. Умения за самостоятелност да, когнитивно развитие - осезаемо подобрение, желание за комуникация да  - с ПЕКС или жестове, ементарни конструкти от две думи, но задължително  с ПЕКС лента.



Ерготерапия е обучение на ежедневни умения - да се обличат събличат, обуват събуват, мият, хранят  самообслужват по всякакъв начин, сгъват, подреждат и много много други. Умения за самостоятелен живот. Мисля че това не би трябвало да ви затрудни за момента да ги прилагате като родител. Ерготерапевтите за момента работят и сензорна дезинтеграция понеже в бг няма сензорни терапевти.

Що касае АВА ( приложен поведенчески анализ), това е обучение на децата на различни умения като - как да чувам/слушам какво ми казват, как да обръщам внимание на това какво се случва наоколо, как да изпълнявам това, което се иска от мен, как да се държа подходящо, как да спазвам парила, как да зачитам авторитети, да не демонстрирам опозиционно поведение и много други.

В случая със Сиска работата по АВА е подготвила детето й как да се държи правилно на обучителните занятия и да изпълнява това, което специалиста иска от детето.

Здравейте мили майки.Нова съм тук ,за това ще опитам да съм възможно най кратка и ясна .Детето ни 4 год .от 2 дни е с диагноза грр детски аутизъм.Посещаваме 2 сед логопед смесено с абба терапия и 2 сед ерготеравт от 4 мес.тъй като подозирахме за аутизма макар и в лека форма според всички.Няма думи на 4 е само бебешки някакви ,все още няма резултат никакъв от терапийте ,въпреки че мн го хвалят там че е послушен думичка няма ...не иска да говори запушва ми устата и аз да не го карам .Иначе е весел играе с деца любвеобилен е ,яде малко на бр храни ,но все пак хапва .Въпросът ми дали е достатъчно работата с логопед и ерготерапия .Четох мн за Турция, там мн залагат на работа с детски спец.педагог ,казват че най добър напредък има както и  работа с психолог.Извинете за дългия пост,но ми е каша в главата след диагнозата и се чудим на къде да хванем и да не изпуснем важни неща ,все пак времето е ценно .И последно няма епилептични пристъпи засега ,но дали е възможно с тази диагноза да се появат ,или понвероятно е да ни пропуснат ,щом досега не сме имали...Благодаря на вс ,който ще намери минутка за отговор и се извинявам ,ако постта е написан нескопосано ,но както казах още съм малко в шок