Третата сливица - лечение, мнения, препоръки - 8-ма тема

Здравейте, дъщеря ми е на 2г и 7м и тази зима боледува доста често,откакто започна ясла. Направи няколко отита, но странното при нея е че са без болка и темп. Разбираме че има отит само защото личната и преглежда и ушичките при настинка. Направихме няколко консултации с УНГ и казаха че има течност и в двете тъпанчета, и че тряба да я оперираме ,да махнем третата сливица и да извадят течността от ушичките. Мериха и слуха ,за сега няма отклонения. Казаха ми че по време на операцията ще преценят в зависимост каква е течността има ли нужда от макарички или не.
Това което мен ме притеснява е ,че чета че има деца ,които задържат течност в ушите и след ваденето на третата сливица, обаче никой лекар не можа да ми обясни защо ,след като уж сливицата е виновна. Ако знам че с отстраняването и повече няма да се стига до операция съм ок, но общо взето от четенето забелязах, че всъщност при доста деца се налага и 2 и 3 и така нататък и ушичките им продължават да събират течност. Та има ли друг метод да се извади тази течност без операция. Четох и за балоните,които се надуват с нос, но моята е малка и няма как да стане при нея.
Освен това някой пробвал ли е да посещава солна стая и как се е повлияло детето от нея?
Голямото ми дете също е с уголемени сливици,но е супер здрава и никога не сме имали проблеми от сливиците. Е като малка правеше много ларингити,но в един момент спря и после в детската бе едно от най-здравите деца.

Течността в ушичките се резорбира сама след оздравяване, не мисля, че е причина за операция. Синът ми тази зима имаше течност в средното ухо, с болезнен отит, намален слух, пи антибиотик и на прегледа след 2-3 седмици от началото на лечението течността вече се беше резорбирала. Дъщеря ви е още малка, на ваше място не бих предприела операция, още повече че не я боли и слухът е на ниво.

Ами ходихме при трима различни лекари - Кукушев и Дончев във ВМА и Райков в ИСУЛ. Иначе малката вече е здрава, в понеделник я водихме пак на преглед и казаха пак същото,че има течност в тъпанчетата ,помътняла мембрана и хлътнали тъпанчета,което се получавало заради течността в тях. Казаха ни че явно е от доста време щом мембраната е помътняла.  За сега мисля да изчакаме до есента и пак да минем преглед и тогава да решим какво ще правим. Казаха ни че не е спешна операция ,сами да решим, но ни казаха и че тази течност не трябва да е там и ако не направим нещо могат да се образуват сраствания,които да доведат до проблеми със слуха. Иначе и тя пи сега антибиотик,предписан ни от единия УНГ. Освен да изчакам няколко седмици и пак да я заведа. Защото дефакто те я гледаха на 7 ден от началото на антибиотика и после 10 дни след края на антибиотика. По принцип и тримата ми казаха че детето чува заглъхнало заради тази течност.

освен ако не остане твърде дълго без да се резорбира, да се втвърди и да не увреди необратимо слуха
или поне на мен така ми казаха преди години

Майка ми няма слух на едното ухо по такава причина.
Сега детето ми е с течност и осезаемо има проблеми със слуха. Ако до следващата седмица не се оправи от приложеното лечение, подлежи на операция. За протокола, проблемите му с третата сливица са от яслата преди година и половина, като през лятото нямаше никакви проблеми. Със започването на градина, се започнаха отново проблемите, а след прекаран грип тази зима, слухът му намаля осезаемо. Даже първоначално си помислих, че е възрастова характеропатия, но след поредния обстоен преглед се оказа, че греша. Все се надявах да го израсте, да се размине и т.н., но май вече ножът опря до кокала.

Исе, аз съм писалал назад в темата, не знам дали си чела - дребната беше започнала да губи слух, махнахме сливицата, след една година отново правихме изследване и слухът беше възстановен; не се наложиха макарички
за мен операцията й беше едно от най-хубавите неща, които съм правила за детето си - боледуванията се ограничиха до нормални граници, слухът се оправи, устата се затвори, хъркането спря и т. н.

Докторът ни обясни, че ако сливицата се свие/изреже и течността е още течност, може да дренира сама. Ако се е сгъстила обаче, ще трябва да постави макарички. Слухът не сме го изследвали, осезаемо е, че не чува и явно ще се стигне до операция. Силно притеснена съм от упойката и стресът, който детето ще преживее повече, отколкото от самата пеоцедура. Но знам, че ако мине безпроблемно, следват само позитиви.
А още не съм проучила какви са тези макарички, как и кога се слагат, как и кога се махат. Някак си наивно мислех, че този проблем просто ще се изпари Другата седмица ще видим какво ще става.

за моето дете нямаше стрес изобщо
според мен влияе и поведението на майката
аз бях убедена, че трябва да се направи операцията, бях спокойна, лекарят беше усмихнат
детето беше на 5 г. и я само дразнеше "пеперудката" на абоката, но бързо й го свалиха, дори ни пуснаха преди другите, защото тя беше спокойна и без болки
разбира се, имаше деца, които ревяха, майки, които трепереха от ужас и след операцията
упойката държи много кратко време

Мдано! Моето веднъж вече е било в болница, малко след като ме изписаха мен от болница след второто раждане (престой в болница като от хорър филм) и беше истински ужас и стрес за всички. Винаги като ходим на лекар му обяснявам какво ще правим, винаги ме пита дали ще го боцкат, защото поставянето на абоката предишния път беше кошмар. Той с температура, отделиха го от мен и през цялото време крещеше и се дереше за майка си, а те не позволяваха да съм с него. Слушах всичко от коридора. После милият само лежеше, гледаше в точка и повтаряше "мама". А някаква сестра ми се караше, че не съм си носила термометър!

Сега ще се подготвя по-добре, ще обясня и на него и се надявам да мине добре, ако стигнем до там.

Здравейте,
За съжаление и моята дългогодишна битка с третата сливица ще завърши с операция. Вече имам дата за май месец в ИСУЛ. Дъщеря ми е на 5г. и от две години се борим с променлив успех, но тази зима дишането през устата стана постоянно, от пролетта правихме три тимпанометрии с непроменена диагноза серозен отит + осезаема загуба на слух в дясното ухо и аз вече се реших на операцията. Много научих от тази тема и сега пиша с молба, ако има някой, който скоро е минавал процедурата в ИСУЛ, да ми пише какво да очаквам. Аз получих само списък с изследвания и дата, а ми се ще да чуя как минава приема, кога преглеждат след операцията и решават дали ще ви пуснат същия ден или ще оставят за наблюдение. Каква диета и за колко дни се спазва след операцията. Имало ли е някакви усложнения, за какво трябва да се внимава и тн. Благодаря предварително за всеки отговор!

Назад в темата има много полезни и  подробни постове за всичко, което те интересува. Успех!

Търся малко информацияотносно това дали да вадим трета сливица имам син на 5 г коитто често боледува от сливица но не хърка нито се дави нощем няма увреден слух .Д
октора ни каза че трябва да я вадим но  малкия просто прави заден секрет които възпалява сливицата .Преди време имахме стрептокои пневмона в нослето и незнам дали не са свързани нещата не искам да подлагам детето на подобна манипулация ако не е нужно Моля за съвети

Ще споделя и нашия опит!
Аз самата търся причини-следствие-решения все още!
Дъщеря ми е на 5 г. Преди 7 м я оперира доц.Рангачев. Сливицата беше огромна, пихтиеста, постоянно секретираща. Детето перманентно беше с отворена уста, хъркаше и правеше сънна апнея. Не можех да я събера с деца! Веднага лепваше хрема, оттам отит и загуба на слуха! Постоянна задна хрема! До ден днешен не съм видяла сопол да излиза от носа на дъщеря ми, а има сополи по гърлото!
Хъркането и "запушеното носле" се появиха към 2 годишна възраст. Отитите, когато тръгна на ДГ на 3.6 г.
Райнов и Рангачев ме уверяваха, че след операцията, ще забравим за отитите и всички останали проблеми. И наистина 6 м детето ми беше добре! Без сополи, без хъркане, затворена уста. Пуснах я на ДГ март месец тази година. Изкара ЦЯЛ МЕСЕЦ /преди 2-3 дни и веднага отит/, обнадеждих се. Началото на април лепна хрема. След 2 седмици премина в отит и отново  загуба на слуха. Пуснах изследвания на носен и гърлен секрет и в носен се изолира "Хемофилус".
Когато попитах д-р Райнов защо сценарият е същият, той каза, че понякога така се получавало... Нямало страшно, ще я оперират пак! Ако трябвало и няколко пъти... Лошо ми стана! Сега се чудя какво да правя! Да търся ли мнение и лечение от друг УНГ; да оперираме; да чакаме да го израсте; да не ходи на ДГ /ами какво правим, когато тръгне на у-ще/???
От няколко дни отново похърква вечер, но засега е леко.
П.п. Малкият ми син, който е на 2 г, е с перманентни бистри сополи. От тях кашля по цял ден! Вече 1 г УНГ в ИСУЛ, гастро в Токуда и педиатри не могат да намерят причината. Ще търся алерголог. Вече толкова ми е писнало от "дай да пробваме" и "не е това", че ми иде да утрепя някого...

сливицата отново е пораснала ли? това ли ви казаха? чувала съм /не познавам/ за деца, които са оперирани по няколко пъти заради това, но за радост моето зверче се размина с това "удоволствие"

Да! 7 м след операцията сливицата отново е пораснала! Бях като гръмната... и сега какво да правя?! През 6 м да ми оперират детето или да я оставя да се тормози?