Проблеми с ученето в начален етап

Прекалено много материал, това е единственият проблем. Няма време за упражнения, само ново и ново преподаване. Във 2 клас се усеща най-осезаемо. Учителката на дъщеря ми взимаше от часове като рисуване, музика и подобни, за да използва времето за задачи в/у материала. Но това инцидентно.

Резултатът е, че вместо в 4 клас да излязат грамотни и с основни познания по другите предмети, са назубрили много неща, но ги помнят за кратко. Това си е така от много години, не е проблем само на тази система, но сега се засили, защото свалиха още материал надолу.

Иначе не съм съгласна с родителите, които твърдят, че учебниците са написани неразбираемо. Поне тези, по които учеше моето дете (Просвета и Булвест) бяха ок. Единствено количеството на материала е голямо.

Другият проблем, за който се сещам е занималнята. За съжаление често срещна е конкуренцията м/у двамата преподаватели, което не е в полза на децата. Ще дам пример. Класната казва: "Утре ще имате контролно по математика. Няма да ви давам домашно, за да имате време да се подготвите, всеки да види кои задачи са му трудни и да наблегне на тях.", преподавателката от занималнята: "А, по математика нямате домашно! Рисувайте си ".

   За занималнята съм съгласна. Много от учителите на занималня искат да бъдат начални учители, защото е въпрос на имидж, а и се работи по- леко и така се създава подмолен конфликт между колеги. Но това е много трудно да се проконтролира и децата страдат от това.
Относно уроците за нови знания , това създава прекомерно напрежение у децата, затова се чувстват напрегнати и уморени. Все пак те са деца и трябва да имат и време за детството си, а не само да препускат над уроците.
Многото материал идва оттам, че нови неща от горните класове слязоха надолу. По тази логика би трябвало материалът от 1-ви и 2-ри клас да слезе още по- надолу, за да няма натрупване, но това не се прави.
Според мен във всичко това има определена тенденция. А какво ще кажем за децата, които се справят по- трудно? А тези, които работят с по- бавен темп?
Какво ще кажем за тях?
Хайде, родители, споделяйте......

Кое като материал е слязло надолу?

Здравейте и от мен.
Както е видно и от подписа ми дъщеря ми е първи клас. За съжаление и тя е от децата, които се справят трудно и по-бавно. Има явни симптоми на дислексия, дисграфия, дискалкулия и диспраксия. Ходи на занималня. Там успява да напише по БЕ, по математика - вечер у дома. Един път седмично ходи на логопед в Асоциация дислексия, а от втория срок два пъти седмично с нея ще работят ресурсен и логопед в училище.
След първите два месеца не я притискам прекалено. Правим упражнения вкъщи предимно събота и неделя, не повече от половин час на ден. Гледам да й оставя достатъчно врем за разтоварване и игра. В училище се записа на спортни танци, а планирам и да я запиша на лека атлетика пролетта. Най-трудно е по математика. Все още не може да запомни (автоматизира) сборовете и разликите на числата до десет, разместителното свойство изобщо не й е ясно, задачи с неизвестно решават още от числото 3, съответно тя не се справя, не се справя и със сравненията на изрази (><=). Малко по-лесно й е да събира и изважда двуцифрени числа отвесно, а не хоризонтално (както е по програма) и отбелязвайки "1 на ум" и заетото с точки над единиците (визуализация). Ще се радвам на всякакви практически идеи и съвети относно:
- разместително свойство
- задачи с неизвестно
- преминаване
- сравняване на числови изрази

Райчун, по новата програма в 1 клас учат до 100 (сто), а не както беше до 20.
В момента са на текстови задачи с преминаване до 20.
По БЕЛ утре вземат цЦ. (По програма, ако съдя по текстовете Ч е трябвало да се учи за 8.03)
Пишат диктовки не само на срички и думи, а на изречения и текстове отпреди Нова година.
Учат по Булвест. Учебникът по математика ми е абсолютна мъгла. Вкъщи носи само сборника, той е хубав.

Синът ми е 1 ви клас. За сега не срещаме трудности в материала. Макар, че той не беше готвен предварително, не можеше да чете, никога не беше виждал ръкописните букви. Сега чете почти гладко непознати текстове. Записах го на библиотека. Интересно му беше и е горд, че е записан. Вече е прочел сам около 15 книжки.
Вкъщи не пише домашни, не упражняваме букви, понеже предпочита математиката. Нито аз, нито мъжът ми го караме да пише допълнително. Всичко, което е постигнал е благодарение на двете му учителки. На КМС имаше медал, сега на зимния кръг на Математика без граници пак е медалист. Така че аз нямам забележи към училището и системата като цяло. За сега съм доволна от всичко в нашето училище.

Mama Ru, мислиш ли, че темпото в училище ще е здравословно за твоето дете? На него му трябва повече време, за преодоляване на затрудненията и за формиране на умения, а доколкото ми става ясно, почти всеки час има нещо ново.

Здравейте отново! При децата, които срещат трудности в пресмятането, най- важното е да сравните часовниците си с учителите, тоест да разговаряте с тях и да установите еднакъв начин за извършване на действията. Ако вие вкъщи му показвате един вариант, а в училище учителката и ресурсният учител показват други, то в главата на детето ще стане пълна каша и нищо няма да разбере.
Относно събиране с преминаване, аз препоръчвам един лесен за употреба вариант, който може да се използва навсякъде, дори когато детето отива на магазина. но той не води до автоматизиране на събирането, защото се извършва механично, тоест с броене на пръстите.
Например, ако имате задачата 7+5, числото 7 се запомня или казваме на детето: ,,Седем е скрито в главичката.", 5 се показва на пръстите на ръката. След това се брои първо 7, което е в главичката и след това се продължава на пръстите: 8, 9, 10, 11, 12. Ето това е отговорът.
Не знам дали стана ясно. Пишете ми, ако не е и ще го обясня пак. Много важно е от домашната работа да не решавате всичко поред, а първо само задачите от събиране и после тези от изваждане. Така ще е по- лесно за детето и няма да се обърква.

Не е ли по-лесно като сбор от 5+5+2? Пет са пръстите на едната ръка. В седем са другите пет плюс още два.

Това ли е решението? Да обучите родителите как да преподават?
Ясно е, че трябва да следим и да помагаме при затруднения, но чак основите на материала не трябва ли да се усвои в училище? Намирам за объркващо за детето въвеждането на различни методи за смятане от тези на учителя му.
Ето и как лъсва проблемът - няма единна програма, всеки учител си измисля нещо, понякога идва заместник, той пък си кара по друга, и накрая потърпевши са децата.

С една дума - проблеми с ученето в начален етап не се крият в децата, а в липсата на адекватна система - обмислена, раздвижена по начин, който привлича вниманието, с достатъчно време за упражнения под формата на игра (във Финландия например играят бинго), постоянна и уеднаквена за всички училища. Всичко друго е работа на парче и допълнително натоварване на децата - губи се време веднъж в училище, втори път се преподава същото вкъщи. А и не всеки родител има време да бъде учител.

Аз мисля, че е още по-добре, ако детето има два варианта да си обясни нещо (един от учителя и един от родителя) и бъде насърчавано следващия път да измисли свой, за да улесни разбирането и запаметяването.

Тук от години се лашкаме в две крайности: от една страна, уеднаквяване на критерии и конкретен обем учебен материал за съответната степен, а от друга, прословутите индивидуални потребности на всяко дете, които отново не бива да остават незадоволени.

Аз не желая никого да обучавам как да бъде учител и не смятам, че това е добра идея. Не се сърди, човече, наистина съм тук, за да помагам с каквото мога и, както споменах преди, най- важно е начините на действие да се съчетаят с това, което прави учителя с детето в клас. Но нека не мислим, че учителите са магьосници. Понякога родителят може да открие по- лесен начин за работа с детето си и какво лошо има да го предложи на учителя. Всичко зависи по какъв начин ще се каже. Ако няма дипломатичност и разбиране и от двете страни, просто нищо няма да се получи.
Колкото до отделеното време за работа вкъщи, то това се налага предимно когато детето се затруднява и не непременно по всички учебни предмети. И аз не смятам, че родителят трябва да преподава наново материала вкъщи. В крайна сметка това е задължение на педагога. Но вкъщи /или в занималнята/ знанията се затвърдяват, доизчистват се неясноти, решават се допълнителни учебни задачи и т. н.
Колкото и да сме заети и да не ни се иска понякога, ние

родителите, също си имаме своята отговорност към детето. Не бива да я прехвърляме.
Но така се отклоняваме от основната тема. Кое толкова затруднява децата в училище?
Очаквам още отговори....

Рейчун, това е чудесна идея!  Да предложим на детето само да си избере начина за научаване, който му е най- удобен. Но, тъй като ставаше въпрос за дете с проблем, не съм убедена, че то ще може да усети и обясни кое му е най- лесно.
Може да пробваме различни варианти с него и сами да установим с кой от тях се справя най- добре. Всъщност подходът ни трябва да е индивидуален според самото дете.

Рейчун, относно събирането във вариант 5+5+2, това е добра идея, когато се получава 5+5, но ако задачата е например 7+6, тогава прибавянето до десетицата е трудно, защото трябва да вземе от едното число и да го прибави към другото, а след това да добави и остатъка. това са три последователни действия. Става сложно за изпълнение, още повече, че имаш отнемане и прибавяне.

Разглеждах конкретно примера, който зададохте. Обяснението ми за 7+6 ще е друго. Колко му трябва на 7, за да стане 10? От колко тройки се състои 6? Да вземе една тройка от 6-тицата и да я дадем на седмицата, за да пресметнем по-лесно сбора.

Радвам се, че има учители, които променят програмата си по метод на родител, но това са единици, и пак опираме до работа на парче.
Вие нямате вина, извинявам се, ако съм била по-рязка, просто ми е криво, защото детето ми вече излиза и от средното, а не виждам никаква промяна. Същото сухо и скучно като по наше време. А после търсим причината за незаинтересоваността им в телефоните и др. незначителни неща. Няма дете, което да бяга от нещо, което му е интересно. Училището също може да е такова.

И аз така си мислех, но след като видях резултатите по четене в класа ни се убедих, че учителката е права. Децата, които не можеха да четат и не им се бъркаше никой, освен учителката, изпревариха онези, които се бяха учили с родител и уж почти може да четат, отивайки в клас.
По математика също съм се опитвала и не става (въпреки че моят метод е пъти по-лесен от този на учителката - това за по-горен клас, затова не конкретизирам).
Но са индивидуални нещата наистина, може би при някои деца действа.

По темата - децата ми са вече големи, но не са имали трудности в началния етап. Никакви. Даже мина леко скучно.

По мненията - аз съм за различните обяснения, аз самата предпочитам да чуя, прочета различен подход/алгоритъм. Децата ми също възприемат по-добре така. Учениците ми, когато видя, че им е трудно, обяснявам с друг метод, с други думи, с други примери.

И накрая - във форума има функция за редакция на мненията, темата не е блог и последователните мнения не стоят добре.