Как се отнасяте към смешното. Приемате ли го под всичките му форми? Не е анкета.

Твоето е все едно да не приемаш хората, които нямат музикален усет, пеят фалшиво или са "спънати" в краката и едно право хоро не могат да изиграят. Всеки си има някаквии бъгове, не е болка за умиране, нито за подигравки.
Мен не ме притеснява липсата на чувство за хумор, неуместните шеги и т.н. Притеснява ме емоционалната тъпота.

Трудно ми е да приема злобния, злъчен хумор, целящ да подиграе и унизи конкретен човек. Не толерирам шеги, които разсмиват хората, но разплакват жертвата си.
Иначе нямам проблем с черен хумор, английски хумор и т.н., стига да са в правилния контекст и компания.
Аз лично обожавам черен хумор, но не бих разказала виц за трупове на някой, който наскоро е загубил близък човек примерно. Тоест, зависи не от самия хумор, а от това, доколко е уместен в конкретната ситуация.

Аз съм на мнението на предишните два поста.
Честно казано никога не съм се замисляла. Мнението ми за хората е заради общата картинка. Ако някой не може да се смее или няма дори капка хумор в човека, бих казала, че е скучен. Може да е моментно, а може и просто човекът да е интровертен флегматик.
Аз не се смятам за забавна, даже хич, хората се смеят на това колко се мъча да кажа вица смешно, а не заради самия виц, но никога никой не ми е казал, че не ме харесва, защото не съм смешна.
Не мисля, че е нужно да имаш лошо мнение за хора, с които не си прекарваш добре. На мен не ми е приятно да съм тъжна или кисела и някой да се шегува, още повече с мен и то до степен да стана и да си тръгна без обяснение. Това, обаче, че означава, че не държа на шеги. Означава, че има моменти за шеги и такива, в които трябва малко по- сериозно държание. Не познавам човек, който е винаги готов да се смее и забавлява. Ако има би било леко притеснително за мен.

Хуморът забавлява. Липсата на хумор с разяснения на кое да се смее публиката пак така. Положителни ми е отношението. Смея се.

Някои шеги са ми толкова тъпи, че предпочитам без тях. Обожавам да се смея и често го правим в подходяща компания, чак до сълзи. Но страничен наблюдател би примигвал неразбиращо...

Смея се често. Обичам остроумните хора. Впрочем смятам, че ако човек е интелигентен, то той във всички случаи има чувство за хумор.

Обичам да се смея, да се шегувам, да се самоиронизирам дори. Когато ми е криво, не обичам целенасочено да ме дразнят. Хора без чувство за хумор са ми непонятни.
Разбира се, има ситуации, в които определен вид хумор, или изобщо хумор е неуместен. Което не ми е пречело да се смея на глупав виц в главата си, докато ни водят упражнения за охлюви и то до толкова, че асистентът да ми даде думата за вица, за да може той да продължи после спокойно с охлювите...ех, какви асистенти имаше на времето...

С една дума - да.
Прага ми на търпимост е сравнително висок. Бих се подразнил от нещо съвсем дебелашко и не на място.

П.П.
В последно време ми прави впечатление, че масово народа няма или е загубил чувство за хумор. Говорим за стандартно положение, нюанси винаги има, естествено.

Има си място за всичко - ако някой се прави на клоун в сериозна (под сериозна имам предвид тъжна или напрегната) ситуация, това по-скоро ме дразни и си съставям трайно негативно мнение за този човек.
Всяка намеса в личното ми пространство ми е неприятна.
Що се отнася до попкултурата - харесвам много видове хумор  - например хуморът на Тери Пратчет ме забавлява и разсмива, докато този на Адъм Сандлър и Бен Стилър по-скоро ме отвращава. Не е въпросът в това дали шегите са вулгарни - понякога дори този тип са ми смешни, а в начина, по който са поднесени.

Наскоро говорих с относително възрастен британец. Според него е изчезнал тоя тип witty humor с игри на думи и смисъл, и е заменен от вулгарен "шоков хумор". За съжаление човек лесно губи фините закачки и неусетно минава в графата шок.

А иначе ме дразнят хора, за които присмехът е защитен механизъм, когато не разбират нещо. Присмиват се, за да си съхранят егото и да излязат по-умните, особено ако усетят, че започват да изглеждат по-тъпите в ситуацията.

Обожавам да ми е смешно, забавно и тн.
Радвам се, когато има такива нюанси в общуването.
Но - определено злобните и жлъчни опити за уязвяване (маскирани като хумор) - не ми допадат.
Не се и връзвам - но отбелязвам хората, които ползват тези методи като отровни. И почти не общувам с такива.

Обичам да се шегувам и го правя почти постоянно. Обичам и да се самоиронизирам. Но хуморът, който харесвам, никога не цели да обиди и унизи друг човек. Харесвам игрите на думи, интелигентната шега, намека, закачката.
Дебелашки шеги и подигравки ненавиждам. Пък нека съм ограничена, скучна и каквато ще още.

На мен ми е много смешно, когато някой започне да ми обяснява кое е "смешното" във вица или коментара. Такива хора обикновено се мислят за много забавни и не им и минава през ума, че шегата е тъпа или неуместна, а не че не си я схванал.
Според мен няма хора без чувство за хумор, а просто с различен от нашия. Също смятам, че издава характера. Няма как човек, който се залива от смях на нещо, което е с цел да уязви друг, да е много готин.
Иначе и аз се смятам за забавна и остроумна, но нямам илюзии, че всички ме приемат така.

Много е общ въпросът ти, Лиъм. Всеки има различни виждания за смешно. Едни се забавляват, разказвайки си вицове, други се хилят на смешки, в които някой се спъва, пада, подхлъзва. Трети предпочитат по-изтънчен английски хумор.
Мен е изключително лесно да ме разсмее човек, даже смея да твърдя, че понасям и доста дебелашки хумор.
Но пък хумор примесен с жлъч с единствената цел да уязви, признавам, не ми е приятен.
В повечето случаи хората обичат да се майтапят с други хора, но рядко приемат добре шеги насочени към тях самите.

Освен това е добре човек да преценя дали хуморът му е подходящ за дадена ситуация и среда. В някои компании и групи например, точно онзи хумор с играта на думи, за който стана въпрос по-напред, може и да на бъде разбран, особено ако се вкара някоя фраза на английски, или преведена от чужд език.

Аз пък го приемам точно обратното. Разбирам и приемам хората без чувство за хумор, но не и тези с груб, неуместен, жлъчен хумор.
И общо взето хората, които се смятат за големи шегаджии и непрекъснато се шегуват, дори и да не е злобно, много рядко приемат нормално чуждия хумор насочен към тях.

Е, надали има нормален човек, на който да му харесва.
Понеже спомена английски хумор /който отдавна вече не е това, което беше, мисля/, се сетих, че имам няколко любими автори с които винаги се забавлявам, с някои тънки хлъзвания и особено сравненията.
Специално Чандлър и Удхаус са ми в Топ 5.

С хумора като с много други аспекти - трябва ум и душа. Да почувстваш с кого и как ще се възприеме, да не наранява. Глупашки са смешките със сексуален намек на мъже в компанията на жени, с които от много скоро се познават например. Назидателни шеги, показващи колко слабо интелигентни са всички освен шегуващия се носят белег на инфантилност и комплекс. Общо взето - "по хумора ще ги познаеш"
Но иронията е друго нещо - бих иронизирала само себе си.

Доста имитатори се навъдиха на Чандлър. Не съм  много сигурна дали неговият хумор е точно английски, но наистина е много добър. Към класацията добавям Джеръм К. Джеръм.
А от родните, разбира се  - Чудомир.

Хуморът с жлъч е приятен на доста хора, стига те да не са обекта, срещу който е насочена шегата. Особено във форума доста често именно по този начин си се шегувкат разни хора.

Като стана въпрос за конкретни имена, наскоро на НВО попаднах на шоу на Ейми (не помня фамилията), което изгледах много трудно, защото уж беше хумор, обаче мярката беше прехвърлена за моя вкус, направо вулгарно в частта със сексуалните теми.

Има един тип хора, които съм срещала и във форума - имат претенции за хумор, новсъщност целта им е подигравка, уязвяване и опияняване от предсттавата им за собствен интелект и попадение. И винаги се намират зрители, които да ръкопляскат като на свой ред го възприемат като шанс да си върнат за него на жертвата. А точно такъв тип хора съвсем не обичат някой да се пошегува на техен гръб, което пак е логично, защотоо много добре знаят какво правят.

Любими на мен са ми Джордж Карлин и един индиец (от Канада), чието име сега не се сещам. Карлин е малко на границата, леко политически насочено, понякога, но ми е забавен.

Еими Шуимър е отблъскваща - вчера гледах нов трейлър с нейно участие. Не знам защо винаги набляга на това, че е пълничка - ако ще да стане като вейка, пак ще е отблъскваща.
Жлъчният хумор е маскирана обида и тези, които го използват много добре го знаят.

Веднъж на някакво гости пуснаха "Реджеп Иведик", понеже бил невероятно смешен и интересен...А после защо не обичам да ходя на гости... като се опитвам да съм позитивна, не значи, че мога да изтърпя всякакви визуални мъчения...

В момента някои комици точно това целят, доста специфичен гнусен и отблъскващ (((хумор))). Не знам защо, не го гледам, но е някакъв тренд, даже някой подчертават произхода си и расовата идентичност като източник на тоя тип гнусен хумор.

И си мисля, че хуморът донякъде зависи наистина от произход и да, биология, иначе нямаше да се родее с телесните течности, откъдето идва и думата.

Можее и да има нещо такова. Конкретната Ейми я хващах слчайно няколко пъти, пецъквайки по каналите, и всеки път различен отрязък от изпълнението й. Последния път просто реших да я догледам, някак напук, да я видя какво толкова е измислила. Тя е прехвърлила границата за моя вкус. Да, половината хумор произлиза от телесните особености и функции, защото ние първо сме това, което сме телесно.

Сега се замислих, че не съм виждала нищо смешно, което да е японско. Тоест въобще не мога да им разбера хумора. Имат усет за хорър обаче:) и за неземни и странни неща. Покемони разни...но не са смешни.

Японците имат смешни манги, с уговорката, че е хумор, предназначен за подрастващи.

От поста ти излиза, че човек или е супер "хуморист", или грубиян неандерталец.
Твърде ограничено.
Не харесвам особи, които вечно се хилят като репи....доза сериозност в определени ситуации печели точки.
Този постоянен "смях" идва от американските психотъпотии, но на мен ми е прекалено.
Малка доза хумор, за разчупване на ледовете, да.
Да се смееш на хора и да смяташ това за качество-грозно, селско и много в стил "селски дръндьо" ми е.
Да се разбира и в женски род.

Аз обичам да се шегувам, включително и с хората, но само, ако усетя, че и те биха отвърнали със същото - в смисъл не бих се опитвала да се бъзикам с някой, който очевидно не отбира от такова общуване и има опасност да изтълкува нещо като заяждане или подигравка.
И със себе си се шегувам, толеранса ми е висок, но не ми харесват хора, които очевидно ръчкат в слаби места или откровено се присмиват в опит да си вдигнат своето его. Буквално се усеща кога е с душа и кога язвително. За мен това е една гадничка форма на насилие - обиждаш някого и после, ако се засегне - ей, много си зле, аз само се ебавам, никакво чувство за хумор нямаш значи.
Като дете съм страдала доста от такива в училище и не мога да погледна на това широко скроено.
По същия начин, по който една фраза може да се промени изцяло в заивисмост от човека зад нея ("Ама много си смотана значи!" може да бъде казано с широка усмивка и да прозвучи дори гальовно, а може и да е казано с подигравателен тон и крива усмивка и да звучи гадно) - така е и с шегите. Зависи човека какви сигнали изпраща и какво настроение задава.

Харесвам хумора когато е на мястото си. Възхищавам се на интелигентно и добронамерено поднесени шеги от интелигентни хора, които знаят в кой момент и с какво е уместно да се пошегуват и кога е по-добре да останат сериозни.
Не харесвам дебелашки шеги. Не харесвам шеги, обиждащи човека към когото са насочени. Не харесвам шегите на хора, възприемащи себе си като супер забавни, а всъщност не са и наполовина толкова забавни колкото си мислят, че са.
Смятам, че умея да се надсмивам над себе си. Приемам положително  добронамерени шеги по свой адрес, поднесени в подходяща форма и с подходящо отношение, а не подигравателно и с цел обида. Когато се намеси подигравката дори най-смешния за някои хумор всъщност вече не е хумор, а дебелащина.

Не страдам от комплекси и не се обиждам. Умея да се самоиронизирам и търпя и ползвам всякакъв хумор, с изключение на  елементарен физиологичен, понеже съм гнуслива...

   Обичам шегите, които са на място.

   Не харесвам шеги, които засягат мене с цел да бъда обидена. Обикновено такива шеги правят хора, които знаят слабите ти места или се шегуват, за да си вдигнат по този начин егото. Като се засегнеш от шегите на тези хора, после ти казват, че си много зле и задръстен. Някой по темата беше написал същото.

   Пример: говоря си преди 3 дни с един познат по телефона. Мислих, че ми беше приятел, но явно не ми е никакъв и затова го наричам познат. Много нервно ми беше и разстроена и исках просто да получа подкрепа от този човек. Като започна да се шегува, а неговите шеги са точно такива - обиждащи и засягащи. Мисли си, че той е най-забавният човек на света и само аз не разбирам шегите му!  Казах му, че шегите не са му уместни и го помолих оттук-нататък да спре вече да се шегува, когато говори с мене, тъй като неговите шеги не се получават изобщо и ме обиждат. Като започна да ме обижда, че съм била много зле, задръстена и без чувство за хумор. Затова не искам да имам нищо общо с такива хора като него. И преди 3 дни разбрах, че от този човек не става за приятел, тъй като си мисли, че е голяма работа.

    "А иначе ме дразнят хора, за които присмехът е защитен механизъм, когато не разбират нещо. Присмиват се, за да си съхранят егото и да излязат по-умните, особено ако усетят, че започват да изглеждат по-тъпите в ситуацията." - също съм съгласна с това.

   Да, обичам да се самоиронизирам.  

   Донякъде харесвам черния хумор.

   Много мразя, когато провеждам сериозен разговор с даден човек, той да започне да се шегува. Има такива хора, които всичко превръщам в шеги дори и в най-сериозната ситуация. Не мога да понасям такива хора, които нямат граници.

понякога това е защитна реакция, която печели време /макар и кратко/ и дава възможност да се обмисли ситуацията преди човекът да реагира адекватно

Стремя се да не водя сериозни разговори с хора, които "много мразят".
Обещавам  да не ви се обаждам

На мнение съм, че има моменти, в които бива да се шегуваме. Но има и такива, в които трябва да останем сериозни. Добре е, когато можем да преценим кога какъв момент е.
Непрекъснатото подхилкване за щяло и не щяло навява асоциации за лигавост и/или незрялост на характера.

Последният коментар ме подсети за една съученичка (17-18 годишна, нямам предвид дете), която от време на време избухваше в бурен смях извън всякакъв контекст(даже когато просто си мълчи и си седи някъде). Може да е имала много смешни мисли, може и да го е правила за да привлече внимание. Аз предполагах, че се дрогира.

Е айде де, от скука в даскалото не ви ли се е случвало? и понякога цял клас да се захили. Особено в някакъв сериозен час със сериозна учителка.

Подкрепям напълно горните мнения! Мразя, когато някой се шегува на чужд гръб и го кара да се чувства зле, както и да се шегуваш в сериозен разговор. Разбира се, че е хубаво да се шегуваме, но когато е подходящо, а не постоянно.

А, ако е постоянно и подходящо?

Не става дума за единичен случай. А и моята гимназия беше скапана, поне в горните класове - оставяха ни да правим каквото си искаме, някои даже не идваха...

Прекратявала съм си отношенията с уж иначе големи приятели поради такава причина- нулево чувство за хумор.
Не може да кажеш на някой върнал се от морето с децата :"ехеее,виж какви циганчета си имаш"
и той да се обиди на смърт и да започне да те обижда -"виж се какъв си урунгел,ти няма да говориш за моите деца".
И когато подобни случаи се повторят няколко пъти,това определено не са хора,с които бих могла да комуникирам.

А смятате ли, че съвременният натиск за политкоректност донякъде уби хумора? Щото аз понякога внимавам какви ги плещя, израснала съм с едни изрази, които днес може да се сметнат за много ужасяващи.

В съвременни руски (и други азиатски) сериали, както и в някои манги съм виждала шеги, които са ми смешни и за които веднага щом ги видя, си помислям, че биха били подложени на цензура, ако творбата се преработи за западна публика. 

Когато се забавляваме и се смеем много обичам леки хора с чувство за хумор.
Харесвам и такива със самоирония и самокритика, но без депресии ...
Не харесвам когато някой говори сериозно друг да му отговаря на майтап.
Т.е. например на някой му е трудно и моли за съдействие насреща ми се лигават или подиграват, @шегувкат@. 
Директен отказ би бил по-приемлив. Останалото е не майтап, ами страх да кажеш какво милсиш.
Т.е. веселото да е весело, а сериозното сериозно. 

Смятам, да. Нещо повече, даже в компания, в която се познаваме
от достатъчно дълго време говоренето се променя.

Когато в сериозен  разговор се опитват съвсем сериозно да те правят на глупак, според мен е напълно уместно да отвърнеш с хумор, защото другия вариант да кажеш точно какво мислиш би бил дори "по-лош"..

Много добро попадение Алис! Има и 3-ти, още по-лош вариант. Да премълчиш, самоунизявайки се.
Отделен въпрос е, че ако някой сериозно и директно те прави на глупак, обикновено е човек, имащ се за господ и приемащ се изключително насериозно. Да му отвърнеш с хумор е най-болезнено за него, възприема се като подигравка. Трябва да се внимава, такива са често и злопаментни.

За политкоректността съм съгласен отчасти. Както убива даден вид хумор, така и стимулира измислянето на друг вид. Малко по-префинен и завъртян, който да бъде разбран когато сте се поотдалечили от обекта му

   Понякога го правя с някои хора, които си мислят, че са велика и са Господ. Веднага отвръщам с хумор. Знаете ли, дори понякога не разбират, че им се подигравам! Иначе разберат ли, започват да ме обиждат, че кой си ти да им се подиграваш. Аз отвръщам с усмивка, че са го заслужили!

Е, то подигравката не е хумор, а обида. Дали ще ти се отговори с вербална агресия, или също с подигравка, е абсолютно все едно.

Онзи, който може смело и спокойно, от цяло сърце и гърло,  да се посмее над себе си, е най-свободен и щастлив...

Имах предвид, с хумор да излезнеш от ситуацията и да приземиш човека, а не да се подиграваш с някой. Вярно е, че някои го възприемат инак, но това слабо ме вълнува.
Рядко ми минава през ум, че някой ме подиграва, може би имам прекалено голямо самочувствие...

Да прибавя и Нелсън Демил към Удхаус и Чандлър. Не е британец, но пък саркастичният хумор и самоирония на Демил на мен лично много ми допадат.

и аз харесвам британски хумор.
Аз забелязвам напоследък , че скандинавците само кримита имат, нямат хумор. Нещо не съм допрочела ли или съм права ?

Това не беше ли "който пее, зло не мисли"? По детските филмчета всички злобни особи се смеят, като почнеш от Гаргамел и стигнеш до Жокера от Батман.

Смешното го приемам, но съвсем не под всичките му форми.

"За всяко добро дяволът е направил фалшив дубликат, който трябва да умееш да разпознаваш." Св. Серафим Софийски Чудотворец

 
Този цитат може да бъде съотнесен и към " за всяко смешно ".

Има много псевдо - хумор, който ни забива, осквернява, огорчава.....