Как да кажа на баща си, че теста е положителен

  • 8 729
  • 56
# 15
Кажи му го нормално, дори направо му кажи - чудих се как да ти кажа ... сподели за теста, сподели че още е много рано и "тихичко" се радваш и така, както го споделяш тук Simple Smile. Няма нужда от публика или от декор.
Виж целия пост
# 16
Но защо се говори за "болката" и се разглежда как да се спести на таткото на авторката? В момента му се спестява радостта от хубавата новина. Болка може и да няма! /от сърце желая успешна бременост/  Hug

И аз забременях в труден момент за близките ми, свързан със загуба. Нямах търпение да им кажа хубавата новина и да ги извадя от лошите мисли и тъгата им. И така и стана!  Laughing Всички /мои близки/ някак се оживиха и хванаха за хубавото предстоящо събитие.

Виж целия пост
# 17
Не знам и аз защо натам са насочени толкова коментари. Обяснявам си го със суеверия, народопсихология.
Аз пък мисля, че един млад, необременен човек, без рискове, спокойно може и трябва да очаква, че положителния тест е една прекрасна новина и повод за празник!
Виж целия пост
# 18
Мога ли да попитам бащата на авторката на колко години е? Предполагам около 50+, което за моите 40+ си е един мъж в силата си.
Виж целия пост
# 19
Мога ли да попитам бащата на авторката на колко години е? Предполагам около 50+, което за моите 40+ си е един мъж в силата си.

Тя има и друга тема с повече семейни подробности, може да погледнеш, но аз съм с впечатлението, че е сърдечен човек и ще се радва да сподели и радост и тъга с нея.
Виж целия пост
# 20
Колко ще му спести? Някакви седмици, а остават още месеци бременност и после цял живот радост по първото внуче.

Елена, не знам защо се самонавиваш, че изречението “Ще изчакам малко докато кажа.” ( особено в ситуация, в която родителят е далеч и ще му е по-тежко, че физически не е способен да ти помогне, ако имаш нужда от нещо), означава “Ще си мълча като пън, защото не го намирам за опора.” Смятам, че достатъчно ясно съм написала причините и подбудите, поради които, ако бях на мястото на авторката бих изчакала.
Най-малкото да му го кажа лично, да видя изражението, емоцията, еуфорията, радостта, не по телефона където при съобщаването на подобна новина ще се получи като разговорите по скайп едно време “Ало, тате, там ли си още, бе? Чуваш ли ме? Ехо?”
Виж целия пост
# 21
Не знам, Антигона, не ми се струва, че ти и съншайн имате каквото и да било общо, за да проектираш решенията си и да и ги налагаш. Та тя пита как да каже на баща си, а не дали да чака и колко. Оттам нататък, преценяй си сама доколко всичките ти разиграни в главата ти и описани диалози с баща и въобще помагат.
Особено пошлата инсценировка с "падналото" бебе. Ей така, за честита бременност. Мислите ли някога преди да пишете или?
Виж целия пост
# 22
То не е ясно ще се видят ли лично след месец, два, три, че и пет ...

Криех, че съм бременна от приятелка с която заедно искахме деца. Не знаех как да и кажа, не исках да я нараня. Казах и в 4 месец и тя точно това ме попита "Защо ми казваш чак сега"? От тогава почти не се виждаме, въпреки, че бяхме близки. Тогава го приех зле и сега ми е много мъчно за нея, защото бяхме наистина близки. И смятам, че е права. Смятам, че нормалната реакция е обида. Просто криейки от родителите приемаме, че те няма да ни причинят негативни емоции в тази ситуация и за пореден път ще мине от тях /преглъщайки обидата/. Но подобна тайна е демонстрация на дистанция.
Виж целия пост
# 23
Точно това пита, Елена.

“Да му кажа ли сега или да изчакам?”. Написано е ясно и точно в заглавния пост и все още си стои.

Не помня с теб да сме се засичали при каквото и да е обстоятелства в реалния живот, нито допускам възможността да се познаваш и с авторката, че да имаш базата наблюдения, върху която да преценяваш дали имаме общо или не.
Не виждам и по какъв начин изложеното от мен мнение е налагане, а твоето - не. Особено при положение, че явно не си и прочела какво пита и на какво отговарям.
Виж целия пост
# 24
Аз нямам мнение какво да прави, нито дали има правилно или грешно. Нито съм изказвала такова. Напротив, смятам, че няма нужда от ничие мнение и преценка, освен своята собствена, нито, че има грешен ход. Особено се радвам за нея, защото и преди сме коменирали загубата на майка и, любовта към баща и и затова се надявам най-искрено да има само добри новини за споделяне с него оттук нататък.
Виж целия пост
# 25
Ти мнение за нея нямаш, но такова за моето поискано, да.

 За каква “Пошлата инсценировка” ми говориш? Абе, защо боравите с думи, чието значение грам не ви е ясно?
Виж целия пост
# 26
Майка ми би държала да знае за нещо такова. Аргументът винаги е бил, че така би била подготвена, ако нещо евентуално се случи и би могла да реагира и помогне навреме. И аз съм на мнение да му кажеш, сигурна съм, че ще е много щастлив.
Виж целия пост
# 27
Загубата на майка и съпруга е достатъчно ужасно сътресение, че да наслагвам още отгоре с “Тате, щеше да ставаш дядо ама бебето падна.”

Ами може би инсценировка не е правилната дума. При всички положения, доста неуместно нещо написано на прясно бременна жена, която се радва и няма никакъв повод да очаква подобна загуба. Има ли нужда да и се пишат такива неща? Може би аз съм старомодна, но по-прието сякаш е "честито" и пожелания всичко да е наред, не такива думи. А може и да от моите собствени хормони в момента, знам ли.
Виж целия пост
# 28
Едва ли има човек, който да не е наясно какви рискове съпътстват една бременност. Да не говорим, че след трети месец могат още толкова много неща да се объркат. И с двете бременности съобщавах на родителите си веднага, както и бяха наясно при проблемите ми с втората. Не знам дали са се страхували за нероденото внуче, но бяха истински загрижени за мен и със сигурност нямаше да им е приятно аз да не съм добре, а те да са в неведение. И аз някой ден бих искала да съм до дъщерите ми в подобни моменти.
Виж целия пост
# 29
Според мен всичко зависи от конретните обстоятелства и авторката трябва да постъпи така, както го усеща. Аз имам 3 бременности - с първите две казах на всички близки веднага, не можех да не споделям щастието си с тях. Първата беше успешна, втората уви беше последвана със споделяне и на нещастието само 2 седмици по-късно. В момента отново съм бременна, много скоро след спонтанния си аборт, и няма сила, която да ме накара да им кажа, докато аз самата не се зарадвам. Това няма нищо общо със суеверия, народопсихология и т.н., както няма връзка с тяхното отношение към загубата ни. Получих подкрепа и разбиране, но пък разбрах, че мога да се справя и без да натоварвам другите около себе си. Така съм решила сега, иначе решавах преди. Загубата ми беше много ранна, ембрион изобщо не видяхме, така че това, което в крайна сметка ми тежеше най-много, бяха точно разговорите с най-близките. Можех да си/им ги спестя.

На авторката все пак честито, защото знам, че я стресираме сега с тези черни мисли...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия