Набутвам се тук, че има Мамасита. 
Ти пък как намери теми БЕЗ нея дето си била досега
Уморява ли ви майчинството?
- Публикувана: 16 фев. 2018, 14:32 ч.
- Последно мнение: 18 март 2021, 17:26 ч.
# 315
22 фев. 2018, 17:42 ч.
Ти пък как намери теми БЕЗ нея дето си била досега
Виж целия пост
Ти пък как намери теми БЕЗ нея дето си била досега
# 316
22 фев. 2018, 17:53 ч.
Ти пък как намери теми БЕЗ нея дето си била досега
За Истанбулската конвенция. 
Ама там ме плашат опонентите, та тук на малко по-лежерно да дойда.
В момента, ако си лягах навреме, нямаше да се чувствам така олупана през деня. Детето заспива към 21:30, а аз кукувам до 00:00 часа.
Виж целия пост
Набутвам се тук, че има Мамасита.
Ти пък как намери теми БЕЗ нея дето си била досега
Ама там ме плашат опонентите, та тук на малко по-лежерно да дойда.
В момента, ако си лягах навреме, нямаше да се чувствам така олупана през деня. Детето заспива към 21:30, а аз кукувам до 00:00 часа.
# 317
22 фев. 2018, 17:56 ч.
По основния въпрос от темата:Майчинството е изключително уморителна работа.Въоръжете се с търпение.Доколкото чета децата ви са още малки,следва ужасния пубертет,и докато се огледаш идват внуците.Когато и те порастнат,пък никой няма нужда от теб и си хем уморен хем самотен.
Виж целия пост
# 318
22 фев. 2018, 17:58 ч.
Аз не разбирам какво толкова не вярвате, че майчинството не уморява някои. Моето беше най-лежерното ми време. Разходки, че дори и скука е имало. Нищо никога не ме е преуморило, или да не ми е останало време, напротив, имах в изобилие и беше най-ползотворната ми почивка. Децата ми бяха оправдание да не се вра в шумни места.
Виж целия пост
# 319
22 фев. 2018, 18:08 ч.
Зависи от детето и от нагласите на майката.
През първата година на детето, като бях в майчиство, не правих нищо друго, освен да спя, разхождам детето и да се занимавам с него. Обаче се уморявах от скука...
Виж целия пост
През първата година на детето, като бях в майчиство, не правих нищо друго, освен да спя, разхождам детето и да се занимавам с него. Обаче се уморявах от скука...
# 320
22 фев. 2018, 18:13 ч.
На мен всяко нещо, което е с давност повече от 4-5 години назад ми се струва като някакъв идиличен период от време, в което всичко е било повече от прекрасно.
Скоро идва периода, в който започвам да пиша как дъщеря ми беше едно прекрасно, лесно бебе и от паметта ми, за щастие, ще се изтрият обиколките посред нощ с истерясало, плешиво чудовищенце в ергораница.
Виж целия пост
Скоро идва периода, в който започвам да пиша как дъщеря ми беше едно прекрасно, лесно бебе и от паметта ми, за щастие, ще се изтрият обиколките посред нощ с истерясало, плешиво чудовищенце в ергораница.
# 321
22 фев. 2018, 18:19 ч.
Еленна, аз съм си водила дневник в първите години на детето, а и постовете ми си стоят и тук.
Като ваканция беше да гледам само едно дете в майчинство и да няма в микса и работа, логистика и училищни занимания и прочие.
Виж целия пост
Като ваканция беше да гледам само едно дете в майчинство и да няма в микса и работа, логистика и училищни занимания и прочие.
# 322
22 фев. 2018, 18:23 ч.
Не, аз без грам ирония го казвам. Например, сега ми се струва много романтично какво ми се случваше през 2012. Но тогава от стрес по едно време ми капеше косата. Сега, не само за пред другите, а дори и на мен, са ми останали в съзнанието само хубавите спомени на лежерност и щастие.
Виж целия пост
# 323
22 фев. 2018, 18:24 ч.
Aз явно помня повече лошите неща.
Виж целия пост
Не, аз без грам ирония го казвам. Например, сега ми се струва много романтично какво ми се случваше през 2012. Но тогава от стрес по едно време ми капеше косата. Сега, не само за пред другите, а дори и на мен, са ми останали в съзнанието само хубавите спомени на лежерност и щастие.
# 324
22 фев. 2018, 18:28 ч.
Да, в това отношение определено има 2 типа хора. Понякога дори мъжът ми се шокира, като почна да си спомням на глас. Пример, обяснявам на едни познати, колко беше лесно и забавно, даже приключенско, да си намерим първата обща квартира. Така го и помня. И след това той ме засича, не пред тях слава Богу, с въпроса защо на цялата тази романтика ревях всяка вечер след поредните обиколени 20-30 дупки на безбожни цени 
.
Виж целия пост
.
# 325
22 фев. 2018, 18:38 ч.
Да, различни сме.
Аз съм реалист и не привнасям романтични нотки в нещата. Просто ми беше по-лесно и съм била на това мнение през 10тте й години. Трудното започва след 3те години майчинство и особено през пубертета.
За този момент ще пиша като дойде.
Виж целия пост
Аз съм реалист и не привнасям романтични нотки в нещата. Просто ми беше по-лесно и съм била на това мнение през 10тте й години. Трудното започва след 3те години майчинство
и особено през пубертета. За този момент ще пиша като дойде.
# 326
22 фев. 2018, 18:43 ч.
Моят мозък има свойството да забравя, за да се щади. Бях оставила само приятните спомени от раждането, но мм ми припомни други неща. След време ще забравя как съм повръщала от умора, заспивала в 9 сутринта облегната на кошарата или как съм се подпирала на количката, за да не падна. След това ще забравя и следващите трудности. И по-добре така, иначе ще гръмна. При това имам доста спокойно дете и огромна подкрепа от баща й, понеже я гледаме сами. Обаче умората се трупа - и физчески, и психически, - колкото и да се старая да забравям 
Виж целия пост
# 327
22 фев. 2018, 19:42 ч.
Elenna, къде остана митът, че спиш по 3 и половина часа на денонощие:) както всички велики и успешни...
Виж целия пост
# 328
22 фев. 2018, 20:16 ч.
Aз явно помня повече лошите неща.
И аз така. Даже не си припомням често бебешкия период. Сега е в пъти по-добре.
Виж целия пост
Не, аз без грам ирония го казвам. Например, сега ми се струва много романтично какво ми се случваше през 2012. Но тогава от стрес по едно време ми капеше косата. Сега, не само за пред другите, а дори и на мен, са ми останали в съзнанието само хубавите спомени на лежерност и щастие.
# 329
22 фев. 2018, 20:37 ч.
Остана там където и дисертацията: в миналото И сега се случва, но не често и ежедневно. Особено сега би било и доста безотговорно, но не се бой: предстои пак в обозримо бъдеще.
Виж целия пост
Elenna, къде остана митът, че спиш по 3 и половина часа на денонощие:) както всички велики и успешни...
Остана там където и дисертацията: в миналото
И сега се случва, но не често и ежедневно. Особено сега би било и доста безотговорно, но не се бой: предстои пак в обозримо бъдеще. Препоръчани теми