Книга за отглеждането и възпитанието на децата

                                                                   Напълно съм съгласна с теб.Аз лично си закупих две книги препоръчани ми от детски психолог.Има методи описани в книгата които са ми от полза,но във повечето случаи не се получава така както е написано в нея.Всяка майка трябва да намери подход към детето си.Едното ми дете е на 3 години и е изключително инат и своенравен.Понякога се чувствам безсилна да се справям с него и много се надявам този труден период да мине по бързо.

Кои са книгите?
Те много рядко дават съвети как точно да постъпите. По-скоро помагат да успеете да разберете ситуацията, да я видите от гледна точка на детето, да ви стане ясно то какво точно иска, когато се държи по определен начин. Книгите не дават решения и ако търсите такива от тях, няма да ги получите. Взаимоотношенията между хората са твърде сложни, за да се опише наръчник с всички възможни реакции.

Аз съм далеч от мисълта, че една книга, ще ми даде решение по даден въпрос. Написала съм още в заданието на темата, че не очаквам книгата да ме научи, но би ми било полезно такова четиво. Има доста полезна информация в някои от книгите, за мен това е достатъчен повод да искам да се сдобия с такава.

О, не казвам, че всеки път ми се получава. Но до преди 1-2 години бях истинско кълбо от нерви, затова поработих върху това да бъда по-спокойна, да приемам света по-спокойно (глобално, не само свързано с детето) и чак след това дойде сравнителното запазване на спокойствие докато детето се тръшка. На първо място спрях да се питам къде бъркам, защото е нормално детето да се тръшка в определена възраст. Това го пише и в книгите. И гледам да не ми пука от миновачите, които цъкат с език, защото детето ми е моя грижа, а не тяхна и аз решавам как ще се преборя с моментната криза. Осъзнах, че както и да постъпя, детето ми се тръшка. Затова просто не й удовлетворявам капризите. Спокойно обяснявам, че това , което иска няма да стане, защото ...... После предлагам алтернатива. Тя решава ще приеме ли алтернативата, или ще се тръшка, а на мен вътрешно ми кипи понякога, но се опитвам да не й го покажа; и НЕ винаги ми се получава. Често тъкмо решавам, че съм налучкала правилния подход и се оказва, че вече не действа. Но наистина много ми помага, ако съумея да запазя спокойствие. Случвало се е да пищи толкова силно, че да не ме чуе. Тогава не се опитвам да я надвикам и реагирам според конкретната ситуация. Не винаги е успешно.


В много книги посочват някакъв пример от житейска ситуация и възможно решение. Но дори и да няма конкретни примери, не е невъзможно трудно да си изградиш свой модел за поведение, четейки книгите и после да го съобразиш с особеностите на своето дете.

Примерите в книгите не ги дават, за да ни послужат за модел как да действаме, а за да разберем ситуацията, да ни се обясни какво например иска детето, каква реална потребност изразява чрез привидното искане на нещото, заради което реве.
Както учебниците по чужд език съдържат граматика и с примерите ни обясняват принципите на граматиката, а не ни казват да наизустим  конкретните изречения и да казваме само тях.

Когато моето дете се тръшка, вътрешната му потребност може да е съвсем различна от тази, на детето от примера в книгата. И реакцията ми трябва да е според детето ми.

Не казвам, че книгите са излишни, напротив. А че ни учат на много повече, отколкото изглежда на пръв поглед и че не трябва примерите да се разбират като инструкции. И че като постъпим както е написано в книгата, а то не свърши работа с конкретното ни дете, това не значи, че книгата казва неверни неща, а че не сме разчели правилно сигнала на детето.

„Най-щастливото дете” на д-р Харви Карп.
Много смилаемо написана, с чудесни обяснения, съвети и идеи, лесно приложими в 90 % от случаите на укротяване на пещерното човече.
Е, малкият се научи да ръмжи като майка си, когато не му е угодно нещо, но и това ще отмине.

Книгите които ми препоръча психолога са "Дисциплина без драма" на Д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън   и другата е "Детето и ние" на Д-р Хаим Гинът,д-р Алис Гинът и д-р Х.Уолас Годард

Някой чел ли е книгите на Джина Форд на тази тема? Май не е много популярна в България.

Хвърлял съм око на някои от предложените книги, по-внимателно съм чел Юл, понеже ми го препоръчаха като по-сериозно четиво измежду този тип книги.

И честно казано за мен всичко това са празни приказки и дървени философствания, които надрънкват в стотици страници някакви работи, въртящи се около следните простички идеи:
1. детето не трябва да се бие, да му се крещи; не трябва възрастният да си изпуска нервите
2. не трябва да се отива и в другата крайност - целият живот и дейностите да се въртят около желанията на детето
3. в общи линии "средният път" (малко в духа на Сидхарта Гаутама ) бил най-правилен - да успокоим детето като е нещастно и плаче или е уплашено и плаче, но да го оставим, когато "има нужда да си поплаче".

От там насетне почват едни овчи размисли, за които не знам как датския психолог Юл примерно е влязал в главата на детето, за да разбере защо точно и кога по каква причина плаче. Дават се безкрайно стилизирани примери - да речем Ингрид искала да яде сладолед, татко ѝ казвал, че не може и обяснявал спокойно защо, Ингрид плачела, таткото обяснявал и т.н. и т.н. И какво било правилното? Правилното било да спре да обяснява в някакъв момент и да си се занимава със своите неща. Щото като бил толкова спокоен и упорит да обяснява спокойно (а същевременно не може да ѝ крещи или удря), това било значело, че разбирате ли "отговорността" за прекратяването на конфликта се вменявала на Ингрид! Която не можела да поеме подобна отговорност и плачела още повече затова. Е, извинявайте, не знам датският детски психолог откъде си го е извадил това заключение, ама нито може да се верифицира по някакъв начин дали наистина е така, нито ми звучи разумно. Нито реално действа - моята "Ингрид" като спра да ѝ обръщам внимание (не го дава само Юл този съвет) понякога си се успокоява, но понякога идва да ми се тръсне на коляното и там да реве и изобщо кухите философии в подобни книжки не помагат да се реши проблемът, още по-малко да се разбере ситуацията. Защото обяснението е в духа на циганчето, което предричало, че утре или ще вали, или няма да вали и винаги познавало. Ингрид или наистина страда защото е "наранена" и има нужда да бъде успокоена или има нужда да бъде оставана "да се справи с емоциите си". Ако не е едното, значи е другото, няма как да сбърка г-н Юл с подобен съвет Успех обаче да разберете дали Вашето динозавърче е "наистина наранено" или "се справя с емоциите си" без да пробвате и да гушнете и да не обърнете внимание и то в рамките на един тантрум  

Това, което помага, е да се пробват различни стратегии, докато се напипа кое действа. Като изключим боя, крещенето, които са недопустими и дори изпускането на нерви, което наистина е тъпо (макар че човек не е от камък и понякога се дразни, неизбежно е, но е хубаво не го показва, когато е възможно), всичко друго може да се пробва. Да се успокоява, да се остави да плаче, да му се отвлече вниманието с нещо друго. Изобщо не съм телепат да знам кога детенцето имало нужда да си поплаче, пък кога имало нужда да я успокоят, въпреки че явно има такива телепати, защото едната баба умело чете мисли и най-странното е, че мислите, които прочита у детето, винаги съвпадат с нейното собствено мнение

С проби и грешки сме стигнали до някакво относително спокойствие с нашето дете, като следваме приблизително следните правила, които обаче действат при нашето дете, а както се спомена, децата са различни:
- подбираме си битките. ако решим за нещо, го прилагаме твърдо - няма рев, няма мрън, няма врън. зъбите се мият всяка вечер, бибата се спира, когато ние сме решили, става се от сън, когато ние кажем. но за нещо дребно не упорстваме - иска бисквита, не виждам драма при положение, че ѝ даваме бисквити. Но примерно храната, която тати яде и това, което пие, е табу, дори да става за нея. Желязно правило и съответно не ме гледа в устата, не ме муфти, дори да ям пред нея нещо различно от нейната храна. Като се реши нещо важно - трябва да се упорства до дупка и да не се правят никога изключения. Но тези важни неща не трябва да са прекалено много.
- опитваме се разберем какво иска и да не я оставим да изпадне в гневен изблик. примерно иска някоя книжка, не може да каже точно коя, затова сочи, или казва "това" (което не е много по-ясно от осченето). ако това, което иска, е принципно разрешено (неразрешените не ги иска, защото никога не ги е получавала), дори в даден момент да имаме друг план, я оставяме поне за мъничко. Примерно време е за баня, тя иска да цъка копчетата на принтера обаче. Оставям я 1-2 минути да поцъка, после къде с гъделичкане, къде със заглавичкане я пренасяме в банята и е сравнително спокойна. Ако обаче държа на момента да стане - ще има гневен рев, писъци и гърчове. Нищо не е чак толкова спешно, че да не можеш да му дадеш на детето поне за няколко секунди каквото иска.
- опитваме се да не я привикваме на неща, които по принцип не искаме тя да прави. Като цяло действа, няколкото изключения, които сме позволили, само показват какво щеше да бъде, ако не бяха 2-3, а повече

Нищо от обясненията по въпросните книги не е проработило отвъд проба-грешка и прилагане на простички принципи, които не ми се виждат по-сложни от тези за дресировка на куче и в този смисъл не изискват специализирана литература. То и за кучето и котето разни кучешки/котешки "психолози" развиват всякакви "психологически" теории в духа на Цезар Милан и звучат също толкова изсмукани от пръстите, ако човек погледне обективно на нещата (а именно, че няма как авторът да знае така ли е както казва и че си ги измисля някакви неща както му дойде с цел да се продават книгите му, в които се поварят едни и същи кухи размисли на практика)

Една позната - много авторитарна майка, на чието детенце абсолютно нищо не е позволено и гледа като отровено в повечето ситуации и не смее да пръдне сигурно - обясняваше как правела "рисърч" по възпитателни въпроси. Четяла, четяла, четяла и там където имало противоречиви мнения (на практика за всяко нещо) следвала това мнение/препоръка, което на нея ѝ се струвало по-вярно и ѝ харесвало повече, повече ѝ импонирало... Бих казал, че това е доста времеемък начин човек да си прави каквото си е наумил и без това. В този смисъл не виждам никаква полза от подобен прочит на книги - в крайна сметка ползата от тях се свежда до бухалка в спор с други мами за "как е правилно", а "правилно" е неизменно точно това, което въпросната мама е решила да прави.

Ооо, аз излапах Юл веднага щом открих книгите му на пазара. Детето ми беше в “онзи“ период, когато отчаяно търсех всякакви решения. Мнението ми се припокрива с това на bgtatko81. BTW, самият Юл споделя, че не е прилагал своя подход към собствените си деца, а от разстоянието на времето отчитал грешките си при тяхното отглеждане и възпитание. Юл не работи с деца, но формулира теории за правилното им социално развитие, в които прозира точно липсата на връзка с практическите ситуации. Иначе е добър оратор и пише лековато и увлекателно.

Днес си взех Франсоаз Долто “Каузата на децата“, за пръв път ще чета нещо от авторката. Има ли някой с отзиви за нея?

Когато за пръв път прочетох "Твоето компетентно дете" ми се стори, че Господ ми говори. Намирах книгата за гениална и пълна със страшни откровения.
Тогава дъщеря ми беше още малка.
Когато я прочетох за втори път, вече имах две деца, бяха работила професионално с още поне десет и бях прочела около 20 книги на тази тематика. На втори прочет "Твоето компетентно дете" ми се стори абсурдна и на всяка страница ми се искаше нещо да възразя. Като цяло втория път изобщо не ме убеди.

Въпреки това "Изкуството да казваш НЕ", пак на Йеспер Юл, е обективно много добра и може да дойде мотивираща на онези майки, които поради някакъв вътрешен конформизъм се опитват да угодят на детето си и не могат нищо да му откажат, бидейки убедени, че когато подхождат с добри намерения, не може да бъркат.

bgtatko81, имаш моите адмирации. Аз съм завършила педагогика, имам и допълнителни квалификации по детска психология, но в нито един момент от досегашния живот на по-голямата ми дъщеря, която тази година става на 11г, не съм се чувствала сигурна в решенията си. Винаги в ума ми са се преплитали хиляди мисли за евентуалните дългосрочни последици и как решението в момента ще се отрази в бъдеще.
А всъщност ролята на реакциите ни в определени ситуации много се надценява. Важно е като цяло да бъдем такива хора, каквито искаме децата ни да станат и това е достатъчно. Цялото усложняване и взиране в детайли е излишно.
Книгите обаче са нужни, защото майките често превъртат   Просто забравят, че си имат работа с малко дете, което няма уменията за общуване, с които са свикнали в досегашния си живот и очакват твърде много.
Ето тази млада майка ми е христоматийния пример:

"Здравейте. Имам нужда от съвет. Как трябва да постъпя в следния случай. Дъщеря ми, на 8 месеца, лежи на пода и рита по едни големи свещник и бинокъл. Те всеки момент ще паднат и най-вероятно ще я ударят. Аз и обяснявам с твърд тон да престане, защото ще се удари. Тя се обръща, изслушваме и почва да ми се смее. След това се обръща и продължава. Не искам да размествам нещата вкъщи, защото искам да я науча кое къде стои. А и това , че ми се смее когато ѝ се карам не е първият случай, но вече незнам как да реагирам."

Звучи смешно, но много майки са точно толкова неадекватни и то не е от липса на интелект. Просто компанията на малко бебе действа по този начин понякога. Така че  книгите много помагат да се свери часовника.

Д-р Спок има и нови издания с редакция, вярна има някои леко "остарели" нещо и приложими за американските стандарти, но е доста добра книга за ориентир.
Като цяло не чета, само ако виждам, че не мога да намеря подход или съм изморена и искам "помощ".  Но може да разлистя някои от посочени в постовете книги. Ако не си от тези дето много се шашкат, може и малко научна литература да си набавиш от някоя библиотека от рода на Детска психология, там още поясно и категорично са дадени нещата. Скоро видях реклама на една българска книга "Сугестопедия за всеки родител и учител"- отзиви?

Колкото до анализа на признати и не до там признати автори......еми не случайно това са хора отдали понякога живота си в дадена сфера-психология, медицина, физика и т.н. Няма как да се развиваме, без да търсим знанието и познанието. Има много теории отхвърлени след години- че кръвообращението е на приливи и отливи, че земята е плоска и др. За всяка теория си има поддръжници и противници и добре, че е така Можем да приемем нещо за истинно спрямо нашите разбирания и опит, но до там. Една книга прочетена в различни етапи от живота дава различна информация и емоция....

И аз я видях и се замислих. Интересно ми е да видя отзиви, ако някой вече я е разгърнал. Цената май беше нещо от сорта на 12 лв, което мога да си позволя, ако четивото е добро, но на сляпо не смея да купувам. Иначе аз самата съм изучавала чужд език по метода на сугестопедията и беше страхотно, така че като цяло съм позитивно настроена към този метод.


+1

Pandachina,  в сайта на Хеликон има възможност да се "разгърне" книгата, дадени са 1те няколко страници. Права си за цената, има я и в ел.вариант за половин цена.