Студенти в UK - 9

Сигурно моята информация е остаряла, но не схващам защо за заема се говори като толкова тежко бреме. Не го ли изплаща вече завършилият, след като има достигнат базов доход и лихвата е процент само от горницата над този доход? Което предполага, че има прилично платена работа и възможност да го изплаща, т.е. не е нещо толкова зловещо, както звучи.

Каква специалност?
И при положение, че дилемата е "качествено образование" или евтино, защо се чудите?

Milenita, и аз се чудя. Сигурно защото пълнолетният вече човек ще се оправя сам.

Специалността е Classics.
Според мен дилемата въобще не е качествено срещу евтино. Ако беше толкова просто, нямаше да се колебая. Винаги съм била на мнение, че инвестицията в децата е най-ценната.
Все пак обаче според повечето класации в UK Сейнт Андрюс е в челната тройка или там някъде, като дори за специалността й за предходната година е преди Оксфорд. Странно, но факт.
Обезпокоително ми прозвуча прочетеното тук, че за заем от 30 000 паунда след 25-30 години може да връща        90 000. Да, тя е пълнолетен човек и ще трябва сама да го направи. Но дали образованието в Англия по презумпция е по-качествено от това в Шотландия и от тази гледна точка си заслужава това задължение години наред.
По тази причина ми се искаше да събера още малко информация от хора, които учат или поне са кандидатствали в някой от двата посочени от мен университета.
После решението ще бъде нейно. Но искам да е базирано на разума и информацията.
Затова още веднъж ви моля за такава!

Да предположим, че не съм те разбрала правилно първия път, но и при всеки следващ, все това разбирам - качествено и скъпо или евтино, пък после да се оправя.
Всъщност няма значение, защото не разбирам и следващия ти пост (последния).
Дано дъщеря ти е по-информирана, защото с тази специалност трябва да е 100% наясно как ще се реализира.
Ти не пишеш какво точно те интересува за тези университети.
Информацията от хора, които учат там е различна от информацията от хора, които са кандидатствали (и дъщеря ти е сред кандидатствалите), а информацията от майките пък е съвсем "друга бира".
Напиши конкретни въпроси, може някой да ти отговори.
Но пък за Classics... надали.

Здравейте и аз бях пред същата дилема като вас , но при мен ситуацията беше малко по-ясна. Като цяло , заемът се "опрощава" след 30 години до колкото знам , така че това не би трябвало да ви притеснява. По въпрос за качествено образование , и двата университета имат добър ранк. Важно е какви са дългосрочните планове на дъщеря ви. Дали иска да се върне в България или да се реализира във Великобритания или другаде.
В Англия е важно да се отбележи , че има много повече възможности за работа за повечето специалности и това според мен е нещо , което трябва да се има предвид. Аз поради тази причина избрах да уча в Англия , защото за специалността която ще уча , обявите в Шотландия бяха само 2 сравнено с Англия - 200. Не е малка разликата
И както споменаха по-горе , това найстина не е като ипотечен кредит , за който трябва да се притесняваш всеки месец ,  по-лек е.

Не мога да взема отношение за конкретната специалност и университети, но мога да се изкажа за заема
Всеки заем, който се взима за период над 20 години се връща в троен размер. Колкото по-дълго време ползваш заети пари, толкова по-скъпо ти струват - нормално е, нищо обезпокоително няма в това. Така че децата да си правят сметка за реализацията, да работят здраво, да печелят достатъчно, че да върнат по-бързо парите. 

Да предположим, че не съм те разбрала правилно първия път, но и при всеки следващ, все това разбирам - качествено и скъпо или евтино, пък после да се оправя.
Всъщност няма значение, защото не разбирам и следващия ти пост (последния).


Съжалявам, че не се разбираме!
Ако трябва да то кажа още веднъж и то просто: в момента дъщеря ми е пред избор на университет и той е сведен главно до Сейнт Андрюс и Кингс колидж Лондон. Има още две опции, но те не са толкова на дневен ред.
Може би не съм толкова информирана като някои от вас, въпреки че съм изчела достатъчно неща. Именно за това се обърнах с молба за съвет, а не за критика.
Знам, че специалността й е особена. По тази причина не виждам как въобще може да се планира бъдещата реализация. Именно и поради това първоначално не написах и специалността. Защото вероятността да попадна на някой, който я е учил в двата университета, обективно клони към нула.
Какви са конкретните ми въпроси?
1. Вярно ли е, че в Англия програмата е строго фиксирана, докато в Шотландия можеш да избираш какво да учиш освен основните предмети за специалността?
2. Има ли съществена разлика между двете образователни системи като съотношение на лекции, упражнения, самостоятелна работа, работа в екип и т.н.?
3 Какви са били основните критерии на децата ви при избор на университет в едно от двете места, с изключение на заема?
4 Съгласна съм, че възможността за намиране на работа в Англия е по-голяма. Но само това ли беше определящо?
5. Все пак някой може ли да сподели впечатления от двата университета? Абстрахирайки се от конкретната специалност.
6. Каква тежест трябва да има фактът, че в единия университет ще излезе с образователна степен "Бакалавър", а в другия - "Магистър", учейки година повече?
7. Иска ми се да формулирам и други конкретни въпроси, но към момента не мога. Може пък някой от вас да ме подсети за нещо, което не се сещам.
Благодаря на всички отзовали се и на тези, които ще го направят в бъдеще!

Имаш грешна представа за обучението в Шотландия и в Англия. Те са си една държава и образованието им не се различава по същество.
Не говоря празни приказки - едното ми дете завърши в Англия, другото в Шотландия. Много различни специалности, но принципът е еднакъв. Само продължителността е различна.
И още нещо се сетих - ако детето ти е екстроверт, не го забивай в Шотландия

rebus99 / Само ще вметна ,че синът ми завърши шотландски университет , но това не му попречи 3 дни след церемонията по дипломиране, да започне работа в Лондон. Съответно за работата си, се явява на интервюта и т.н ,вървеше си по обичайният ред , та разлика дали ще завърши шотландски или английски университет  няма . И двата ви университета са в челото на класациите , така че , каквото и да изберете ще е ок. Както  cool е писала Сейнт Андрюз от към социален живот, може би ще е по-скучен и депресиращ, Лондон дава други възможности в това отношение. От към разходи за живот може би ще е едно и също, чувала съм ,че и Сейнт Андрюз не е евтино място . Познавате си детето, знаете къде би се чувствало по-добре.
А относно, дали 30000 паунда заем са много или малко, всеки преценява от собствения си бекграунд, опит и житие до момента. За някои не са проблем да ги изработят за 4-5 години , за други цял живот не им стига да  спечелят толкова , трети имат фатален предишен опит със заеми , четвърти не са хазартни личности и са "по-разумни" при направа на такъв избор и т.н. , истории много. Аз скоро пак писах, че синът ми просто реши, че не иска да му виси дълг на врата , особено, щом имаше и друг избор , решението си беше негово , аз по-скоро го "натисках" да избере по-престижния университет . Той като кандидатстваше не беше и ясен, нито размера на лихвата, нито крайната сума, която ще трябва да връща, сс течение на годината хората посвикнаха с идеята за по-големият заем, преди 2012 г сумите бяха други. Но дали е направил грешен или правилен избор, няма как да знаем , защото няма как да сравним какво щеше да е, ако беше предпочел другия университет. Реалността е ,че като кандидатстваше за работа , никой не му е искал дипломата, на интервютата са му поставяли реални въпроси и задачи за изпълнение и са ги интересували само, как се справя. Компанията ,в която работи е съвсем  нелоша , да не кажа нещо друго, но все пак синът ми е програмист и там няма особен проблем с намиране на работа. От друга страна, много се радва ,че няма да изплаща заеми , защото животът в Лондон е изключително скъп и дори и минимални суми за допълнителни разходи, се отразяват на бюджета.

И моля, постът ми да не се приема като агитация , че е по-добре да се учи в Шотландия, просто споделям нашия опит. Още помня, какво ровене за инфо беше, синът ми като кандидатстваше, Шотландските университети хич не бяха атрактивни тогава и тотално неизвестни. И много благодаря на някои от момичетата тук с по-големи деца, които споделяха много полезни съвети и собствен опит и тук в темата и на лични . Благодаря отново    

Сребърна паричке,много точен пост!Абсолютно вярно!

rebus99, ако бях във вашата позиция,  бих избрала Сейнт Андрюс. Той е утвърден и има страхотна слава. За мен не е за пренебрегване факта, че е без заем (особено когато получаваш същата услуга, ако не и по-добра, без пари, не виждам как може да се абстрахира човек от този факт). Кингс не е от същата категория (моля да не ми се обиждат хора, които са избрали Кингс) особено по тази специалност. Явно дъщеря ви е много силен кандидат щом е получила изпълнима оферта от Сейнт Андрюс. Мнението ми е -  не пропускайте този шанс!

Вярно е, че в Англия като цяло си подкрепят възпитаниците на своите университети, когато става въпрос за работа, но дори извън годишните класации на университетите, си има едни университети, които си имат постоянна слава. И работодателите ги знаят. Сейнт Андрюс определено е от тях. Важно е да се обърне внимание на факта, че не се избира просто между шотландски и английски университет.

Имам и познато дете, което завърши Кингс и реализацията й след това е зашеметяваща. Но това е по-скоро защото самото дете е много пробивно и има много лични качества, а не толкова благодарение на университета, който завърши. Тя самата не си харесваше особено нито университета, нито студентския живот. А и издръжката в Лондон е много висока (поне два пъти повече, отколкото би била в Сейнт Андрюс). Не че това е определящо, но все пак - факт.

Още веднъж благодаря за всички мнения!
Ще продължа да чета и събирам информация, но знам, че не толкова теоретичното знание колкото опитът ще ме направи по-знаеща. Казано по друг начин, когато дъщеря ми завърши образованието си /където и да избере/, ще мога с чисто сърце да давам съвети на другите. Както и евентуално да преценя дали изборът е бил правилен. Дотогава ще се надявам.
Затова се обърнах към всички вас в този форум. Защото имате този ценен опит и желание да го споделяте с другите.
Що се отнася до нашия избор, знам, че дилемата не е просто Англия срещу Шотландия. И не е най-важното дали е платено, т.е. дали ще ползва заем. По-скоро е съпоставяне на два университета, две коренно различни по население населени места, социален живот, ако щете, дори разлика в климата и начина на пътуване до България /и не само/. Разбира се, че отчитам и характера и интересите на детето /което определено не е екстроверт/.
Що се отнася до специалността й, не я пренебрегвам като много основен фактор, но с оглед на това, че твърде малко хора в България кандидатстват за нея, приех, че е по-важно да изходим от общото /т.е. от университетите/ отколкото от частното /т.е. от специалността/. Ще бъда безкрайно щастлива, ако попадна на човек с интереси и опит в тази област, но уви.
Истината е, че когато през октомври подготвяше заявлението за кандидатстване, дъщеря ми подреждаше в ума си университетите и Сейнт Андрюс беше на второ място /уви, първото място се оказа непостижимо/ и когато получи офертата преди няколко дни, подскачаше от радост. После започна колебанието /главно у мен и баща й/ дали образованието в Англия /в частност в Кингс/ не е по-качествено и дали не я подтикваме към избор по чисто икономически причини. Както писах и по-рано, винаги съм смятала, че трябва да се инвестира в качествено образование на децата и съм го правила, но с течение на годините осъзнах, че не винаги по-скъпата образователна услуга е по-добра.
Приемам дадената ми информация и съвети с благодарност, не смятам нищо за агитация, а като споделяне на личен опит.

Това също не е маловажно. Как ще се чувства през всичките тези години, защото адаптацията така или иначе не е лесна. Моят син категорично не искаше да учи в Лондон, други обратното, държат да са в Лондон или поне в голям град.

rebus99, уважавам позицията на родителя, подкрепящ детето си. Така трябва да бъде.
В същото време ти имаш съмнения за университета и никакви - за специалността и реализацията на детето.
След като за теб няма значение дали 3 или 4 години ще плащаш много! , за да учи каквото й харесва, пък после "каквото сабя покаже", защо не се довериш на избора й?
Много мога да ти напиша за единия и достатъчно (всъщност каквото знам) за другия университет и да ти кажа къде и защо е по-добре според мен, но при положение че ти виждаш само критиката, няма смисъл. На мен ми е важно да помогна наистина.
Т.е. губи ми се смисъла в твоите вълнения.
Спирам да пиша по темата. Дано детето ти да е доволно.

Детето, така или иначе, вече е направило избор относно специалност , няма какво да разискваме каква е реализацията и . Естествено е, че дъщерята сама ще реши , обаче rebus99 като родител,  съвсем нормално е да се опитва да разбере, къде точно по дяволите ще изпрати детето си. Аз също исках да знам, какво представлява Шотландия, Глазгоу, университета и прочие чисто битови подробности.


Имайте предвид ,че Сейнт Андрюз е малко градче 15-16 000 души , не всеки вирее в такава среда ,особено идвайки от голям град. На синът ми, в края на следването, дори Глазгоу / около 500 000 жители / му беше доскучал и омръзнал, а там има достатъчно клубен, музикален и културен живот, т.е има къде да се ходи и какво да се прави.