Минималистичен начин на живот

  • 580 146
  • 12 349
# 2 970
Да ви кажа аз, човешкото око просто е алчно😁😉.
Заела съм се да разчиствам и аз, подарих доста дрехи и обувки, не съм купувала скоро нови. Ама онзи ден си купих разкошна керамична купа с две големи чинии към нея 🙈. Не, че нямам купи, паници и прочие за две къщи, ама страшно ми харесаха. Успокоявам се с това, че предстои ремонт и обзавеждане на един имот, та и за там ще ми трябва това- онова 😶.
Виж целия пост
# 2 971
Phoenix така е, онзи ден едва се удържах да не купя разкошна розова фруктиера от Инглиш хоума, не че нямам сто! Мисля, че не бива да се вманячаваме в този минимализъм, така се ограбваме и от приятни емоции!
Виж целия пост
# 2 972
Ооо, аз съм далече от минимализма, ама се опитвам. По едно време се бях заринала с дрехи и обувки, обличани и обувани по веднъж на 2 години. Разкарах ги, други хора им се радват в момента. Не съм и купувала скоро, та да се похваля сама  за стимул😉🌻
Виж целия пост
# 2 973
Аз пък си купувам скъпи чанти които държат цената си, нося в ги по два месеца и после ги продавам в олх на около 70% от цената на която съм ги купила. И после пак си купувам нова. Така успявам да не държа излишни чанти и същевременно да ги подновявам често.
В момента отново съм само с една, търся си нова и като намеря, ще обява наличната за продажба.
Това обаче не мога да го правя с обувки, само с чантите.


Аз си нося чантите докато не се скъсат. Имам чанти на по 10-15 год. и още си ги нося. А и се привързвам към вещите си. Ако ми харесва, удобна ми е и се съчетава с доста дрехи и обувки, абсурд е да се разделя с нея само след 2 месеца ползване.
Виж целия пост
# 2 974
И на мен това не ми се вписва в концепцията за минимализъм. Това е максимализъм на мислите, свързани с вещи. Кога да купиш, за колко, дали щв се продаде.

Малко офф, ама я кажете няколко чанти, които са много издръжливи. Аз по принцип за чанти и обувки това търся. За дрехи- невинаги. Но хич не ми се занинава да меря обувки нон- стоп.
Виж целия пост
# 2 975
Издръжливи обувки - на Clarks каквото и да имам, все държи много. Боти, ботуши, всичко.

Най-здравата ми раница е една червена Converse, това чудо издържа и плажове, и планини, и влачене до офиса и натъпкване с кво ли не. Тази година си взех Napapijri, фен съм на марката, раницата им също е мега здрава.

За чанта - любимата ми е кожена на Fly London, не е мръднала от няколко години.

Ей така обичам: влагам пари, после няколко години не го мисля.
Виж целия пост
# 2 976
Момичета, може ли да споделите как се възпирате от емоционални покупки? Под емоционални имам предвид онези моменти, когато ни е много криво и си купуваме нещо за да се почувстваме по-доре - гримче, дрешка и т.н. Миналата седмица реших да правя голямото разчистване на ненужни вещи и осъзнах, че повечето неща , които съм купувала в такива моменти след това не ми харесват и не ги нося. Или пък ми харесват, но не са мой стил и пак не ги нося. А имаше и такива, за които направо се зачудих - какво точно съм си мислела, когато съм ги купувала ?
Виж целия пост
# 2 977
Издръжливи обувки - на Clarks каквото и да имам, все държи много. Боти, ботуши, всичко.
И аз нося обувки предимно Clarks. Освен, че са издържливи, наистина са удобни. Много харесвам и IMAC. Първите си ги купихме с ММ в Тиволи преди години, имаше голямо намаление и си взехме и двамата по няколко чифта Simple Smile Още ги носим и са като нови. Аз съм си купила и още няколко в София от Пунто и от магазина на IMAC.
За чанти - нямам скъпи чанти, купувам си от естествена кожа за около 170 - 200 лв.
Виж целия пост
# 2 978
Нося си и си ползвам всички емоционални покупки. Гледам да е някаква козметика.
Виж целия пост
# 2 979
От известно време емоционални покупки на ненужни неща не правя. Избягвам както дрехи, обувки и чанти, така и козметика.
Отивам на масаж, процедура на лице, маникюр или нещо такова, или пък си купувам нещо отдавна набелязано, от чиято покупка все съм се въздържала.
Така после не съжалявам, защото или покупката е премислена, или съм се поглезила.
Виж целия пост
# 2 980
Имам си списък с неща, които искам да купя, но по някаква причина не съм. Или взимам дребни неща- молив, лакче.

Аз за Екко знам, че са много издръжливи, Кларкс са ми странни, но ще ги видя. По- скоро за чанти ме интересува, щото хич не обичам да си избирам.
Виж целия пост
# 2 981
Емоционални покупки не правя по простата причина, че купуването на нещо не ме вади от дупка. Не разбирам как може човек да си купи чанта или яке и от тъжен да стане хепи. За да изляза от дупка аз правя нещо - пиша разказ, тренирам, отдавам се на книжен или филмов маратон, излизам с приятели и запивам, вариантите са доста. Или пък не правя нищо, а просто изчаквам периодът да отмине. Като дете съм възпитавана, че тъгата, разочарованието и прочие са естествена част от живота и не е необходимо веднагически да махаме с вълшебна пръчка, за да ги изпарим, а напротив: преживявайки ги, си вадим изводи и научаваме нещо ново за себе си и околните. Така възпитаваме с ММ и детето - тя е на 9, но разбира, че не може да й е само щастливо и забавно, понякога в живота има скука, понякога има и тъжни моменти, но решението не е да посегне веднага към най-достъпното забавление (таблет, покупка на играчка и т.н.). Просто трябва да ги преживее. Едно от нещата, които ме плашат в днешната масова култура е именно това: почти истеричното отхвърляне на негативните емоции. Сякаш ако не си хепи 24/7, си най-големият лузър на света. Сори, но аз си държа и на мрака в душата ми, не само на светлото.

В този смисъл, подхождам минималистично към хора, които не споделят този мироглед. Не се сближаваме и толкоз Simple Smile
Виж целия пост
# 2 982
Много добре написано, Таис Peace
Аз не мисля, че вещите могат да те извадят от дупка. По- скоро се питаше за разведряване сякаш. Аз, примерно, на лекар понякога я си взимам нов лак, я нещо друго. Не че ще ме спаси, но не се чувствам пълен смачканяк. (Не за профилактични, тогава не се награждавам, хаха).

Иначе, съм съгласна, че не бива настроението ни да е толкова обвързано с вещите. Затова и не разбирам награди срещу шестици.
Виж целия пост
# 2 983
Със сигурност на децата не трябвя да се внушава, че негативните и неприятни чувства са нещо ненормално. И, да, добре е понякога да им се отдадеш и естествено да преминеш през тях. Но в други случаи пък е напълно естествено и да искаш по-бързичко да се махнат. Само че начините за това може да са ралични и целта да не е непременно от тъжен да станеш щастлив.

Тревожността, напрегнатостта, стресът, примерно, са също неприятни и кофти усещания и точно тогава хората често предприемат действия, които им помагат не точно да се чувстват щастлива, а по-скоро по-спокойни и просто по-добре. Едни налитат на храна, други пазаруват, трети се рахождат, четат.... Аз като съм напрегната и нещо неспокойно губя апетит  - сладолед не ме спасява. И нужда да си купя нещо не изпитвам. За да чета, трябвя да съм спокойна. Разходка - става понякога. Най-често ме прихваща обаче мерака да разтребвам и чистя. Та всеки с щуротиите си. Доколкото тая щурития не вреди на самия човек или на околните, мисля, че това си е просто един “коупинг механизъм”. Виж, това с пазаруването е малко трики вече, защото се отразява на финансите. Ако обаче не е нещо фрапиращо, на мен не ми звучи зле.

А и човек трябва и да се глези понякога или разведри, както Кетч каза. Ако на някой глезенто му е в това да си купи нещо хубаво, пък ако ще и да има вече дистатъчно блузи, ми що пък не. Това не е моят начин, но и аз си се глезя. В крайна сметка на вещите не трябва да се робува - и когато се вторачваме прекалено много в тях, за да ги притежаваме и когато, за да не ги. Ако минимализмът ми вгорчава живота, ми не е за мен, това е.
Виж целия пост
# 2 984
За емоционалните покупки - откакто съм с детето просто избягвам да влизам в магазини. Там от светлината ли, от шарените стоки ли, но детето подивява. А ако сме в мол и има ескалатор, направо имам нужда от транквиланти след това.
Та просто нямам възможност за емоционални покупки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия