Минималистичен начин на живот

Какво количесто играчки според вас са много за 3-годишно дете?
Дъщеря ми е на 3 години и ми е трудно да определя дали играчките ѝ са много или малко.
Дребните и насипните се събират в един такъв шкаф - https://www.picclickimg.com/d/l400/pict/132676275514_/Ikea-Trofa … -Storage-Unit.jpg
Точно с този размер, 6 от малките кутии. Освен това има един кош с плюшени играчки. По-едрите играчки се побират в такъв шкаф - https://images-na.ssl-images-amazon.com/images/I/31oEo9fNN2L._SY355_.jpg
Извън тези места за прибиране, има много моливи, маркери, боички, тебешири и такава дъска - https://www.ikea.com/us/en/images/products/mala-easel-white__013 … 0_PE292683_S4.JPG
Има пластмасови кофички и лопатки за пясък, тротинетка и май това е всичко.

Значи един trofast, един 4-рен expedit и кош с плюшени играчки. Trofast-ът обаче побира милиони дреболии, които като са разхвърляни, можеш да полудееш и ти се струва, че е паднала бомба.
Преди няколко месеца изхвърлих доста дървени пъзели, на които не можех да им намеря всички части, което ги прави неизползваеми по предназначение и могат само да бъдат разхрърляни и да намирам под диваните и леглата безброй парченца, което ме вбесява.

Книжки има не повече от 20, но редовно вземам от библиотеката, хем да четем разнообразни, хем да не си пълним къщата с тях.
Когато каката беше на тази възраст, имаше 150 книжки и към 5-тата ѝ година вече минаваха 300. Не всички ги харесвах, някои откровено ги мразя, но тогава не се бях светнала колко е практично да се взема от библиотека и че нещо ако не ти харесва, не е нужно да си пълниш къщата с него.

Сега ни предстои рожден ден, но имаме условие да не променяме количеството обем на играчките, така че за да добавим новите, ще трябва да махнем част от старите, с които най-малко си играе.

Забравила съм вече! Голямата имаше една палатка, пълна с плюшки и един кош с играчки, къща, кухня. Абе много!
Сега имаме само една торба-кош и то малкия си играе само с легото. Трябва да раздам хот уийлс пистите, но количките не ги давам!

Играчките се подаряват когато се израстат ( само хубавите и запазените)
Лего, конструктори , пъзели и т/н ги сортирам и прибирам по кутии ( кутиите ги крия да речем няколко месеца) после вадя , интересно им е, забравили са ги, редим и така ( най - досадно ми е сортирането и да не позволя да се смесват частите    )
Изрично сме се уговорили с децата,  че се купуват предимно книжки, чат- пат играчки и "само по едно и да не е скъпо" Не ги водя по детски магазини или където може да искат много неща. Ако се наложи, само след 10 уговорки и по нещо дребно купувам.
Изрично предупреждавам роднини и приятели , че децата са презадоволени и няма никаква нужда от много подаръци (моля ги да не купуват скъпи неща, независимо от повода, та бабите купуват дрешки)
Аз купувам книжки, седим с тях и учим, решаваме. Някои ги наследява малката от каките. - така за дрехи , и книги
И пак има много, ама много..... намерих приятелка с две малки деца, които по ред причини нямат много възможности и им пращам с кашони само хубавите.
Изхвърлям понякога надраскани , скъсани
Често им говоря,  че в нашето детство сме имали по 1-2 играчки, което не е било трагедия, и че е нямало много неща, нито компютри, нито игри на телефоните.... даже опашка е имало за банани... ( какво изобщо разбират незнам) ... не ми се получава много, полагам услилия обаче, все искат и мрънкат.

Грижа ги е само за играчките които не са им купени ! ( голям враг са рекламите по ТВ на сладко и играчки )

Дребните неща ни се събират в един шкаф горе-долу 150/200см, тип Икеа. Книжките засега се събират в това:


По-големи проблеми ми създават обемистите играчки - кухня за игра, конче-люлка, маса за инструменти, паркинг, по-голям от него... А за градински неща ме е срам да изброя 😩

Кога е било вашето детство, че сте имали по 1-2 играчки И в моето бяха доста, на децата бяха много, за техните си представям какво ще бъде! С обикновени строители и конструктори, камиончета, колички, кукли и плюшени мечета  са си играли още бабите и дядовците на днешните малки, Легото и моделите на колички са поне от 30 години на нашия пазар, пъзелите - също.
Винаги съм се старала да избягваме пластмасовите играчки (доколкото може), както и счупените и повредени да се изхвърлят своевременно. Честно казано, на мен играчките не ми пречат, дори и пръснати по цялата къща. Етап, който отминава с израстването на детето. Проблем са ми дрехите и всякаквите малки боклучки, които неусетно се натрупват. Сега съм сложила един голям кашон в спалнята и периодично хвърлям по нещо ненужно там. Като го напълня, отива на боклука.
Гледах няколко клипчета за прибиране на дрехи. Не се ли мачкат сгънати така? А и в плинко чекмедже или тесен рафт, добре, но как точно се получава такова редене в един стандартен рафт ва гардероба - 40х60х40, напр.?

В коя държава това? Моите родители не знам да са имали играчки, аз също нямах.
Със сестра ми си играехме с измислени персонажи и разигравахме случки с тях. От бебета имаме две кукли, донесени ни от тогавашния Съветски съюз и друго не се сещам. Единственото друго, което имах и наподобява играчка, е книжка за оцветяване, но пък флумастерите бяха също голяма рядкост. Играехме на ластик, готвехме кюфтета от кал и супа с камъчета, а с децата от улицата играехме на игри, които не изискват предмети.
Братовчедите ни имаха пластмасов строител, подобен на лего, с който си строяхме къщички, но техните родители много пътуваха в чужбина и имаха доста повече неща от средното.

Но въпреки разбиранията ми, май децата ми имат твърде много играчки. Поне много здраво удържам на искането. Ние едно време не сме искали кой знае какво, защото не сме го виждали като опция. А те днес за заляти с реклами и милиони играчки им се навират в очите от всякъде, така че искането е  много силно провокирано.

дете бях 80 те години и хванах и след 89 та година, ранните години след 90- та, да, криза беше ...... нямаше нищо... защо да е чудно ?.....  или беше трудно достъпно това и онова..... изобщо не ни се купуваха като сега
не се хващайте за бройката, уф, все едно говоря на дъщеря си, и сега обяснявам
Да, нямаше много играчки, помня основно 1-2 бр по- луксозни от чужбина ( имахме говореща кукла и кола която се движеше сама  с батерии - чудо за времето си !!!! ) .... други разни все е имало обикновени и не са толкова важни колко точно са били..... важно е да схванат,  че това изобилие изобщо не го е имало преди, че не е трагедия, че е нужно да уважават и пазят което имат, а не да държат само на това, което не им е купено
( не сме били бедни... но не ни се купуваше наред .. май всички бяха така.. баща ми смяташе, че това е "разглезване" , "напълно излишно".... като дете  ми беше криво, сега напълно го разбирам )

Аз използвам разделители за гардероб (хоризонтални и вертикални), така по-лесно се поддържат подредени сгънатите дрехи!

Не се справям. И то главно заради подаръците, които близки и далечни познати правят непрекъснато. С дрешките е някакъв ужас, има такива, които не са обличани нито веднъж.

По принцип най-добрият начин за контрол на вещите е да се внимава какво влиза в къщата. Аз се освободих от много вещи, но вече съм много внимателна какво купувам.
Пазарувам много по-малко вещи, като се старая да ми харесват много и да са с добро качество. Така или иначе винаги ползвам малко на брой вещи, както и дрехи. Много от дрехите ги обличам няколко пъти и после само стоят, също и с обувките.

При малки деца лесно се контролират играчките, защото не ходят толкова по магазини, нито имат достъп до каталози и реклами. Поне при нас беше така.
Откакто порасна(на 11сега), не е истина колко глупости харесва. Чак се отчайвам понякога. Вчера гледа каталог на Хиполенд и си е оградила един куп глупости. Говоря, говоря, но малко влиза в главата. Днес си купи колието на Сой Луна с нейни пари, за останалото я разубедих, а едно, което искаше, го нямаше. Все още успявам да я разубедя, но вътрешният й контрол не е голям. А най-много се дразня, че изобщо харесва такива неща и при всяко влизане в магазин иска някоя глупава дреболия.

За дрехите също сега има много повече от преди. Аз направо откачам в моловете. Не стъпвам там, ако не е нещо крайно наложително. На нея й дай на шопинг да ходи.  Но за дрехите специално тийн възрастта не ми се струва много подходяща за минимализъм. Разбира се някакви ограничения трябва да има.

Лесно беше в нашето детство. Играчки и дрехи имаше, със сигурност не толкова, колкото сега, но имаше, и ние ги искахме, но когато вашите кажат, че няма пари - няма пари. И родителите на другите деца също нямаха пари (с единични изключения), така че никой не мрънкаше

По мое време имаше играчки, но нямаше реклами по телевизията. Така когато ми подаряха кукла, ходещо кученце или плюшена играчка, беше голяма емоция, тъй като беше напълно неочаквано и никога не знаех какво ще ми подарят.

Дъждец, и аз в ученическите години много обичах да ходя по магазините, а напоследък изобщо не ми се ходи, даже е проблем, че ми писва много бързо и спирам, а не съм намерила каквото ми трябва. Но пък така купувам само нещо планирано, което е много добро откъм количество. Явно всяко нещо с времето си.
Според мен при тинейджърите е нормално да искат едно и друго и да пробват, въпросът е колко скоро ще осъзнаят кое има стойност и кое не.

Оооо, моята тема. В началото на лятото разчистих. По принцип доста трупаме в мазето. Разчистването се изрази в изхвърляне на 2/3 от мазето, разчистване на място там и прехвърляне на някакви неща от апартамента долу. Други от апартамента заминаха на кофата. Мъжът ми каза, че сме напълнили целия контейнер. Бррр.
Днес изхвърлих 2 чанти, с дефекти. Подарих една торба дрешки и пак ... имам чувството, че пак имам за разчистване още.
Напоследък много се старая да намаля покупките. За себе си не купувам много, за мъжа ми напоследък също не, но дрехи за децата и играчки се отпускам. Играчки имаме мно-го. Малките са в 4 чекмеджета, като показаните на снимката по-горе, но двойно по-големи. Т.е. вместо 6 малки, както са показани там, 4 големи, с 2 малки повече. Имам един контейнер от Икея за под легло, в него има доста, още 4 рафта с пъзели и едри играчки, и в друг гардероб още 2-3 рафта с пъзели за друга възраст, които в момента не се ползват и игри. За тротинетките, колелата, шейните, кънките за лед и ролерите не споменавам, нали така .... Зарити сме с една дума. 2/3 са от баткото, абе почти всички. На нея само по-момичешките неща се купуват. Но ето - вчера от Джъмбо заедно с тетрадките на баткото забърсахме един тефтер - розов, с 'козина', както казва тя, защото Рая била имала такъв... Не издържах.
Но пък много съм намалила покупките на дрехи за себе си и милото, както и на домакински уреди и посуда - надявам се скоро и с вещите на децата да го постигна. 
Дъждец, при нас е обратното - баткото като попорастна спря с покупките. Явно е презадоволен и всичко е спряло да му харесва. Нищо не иска, слава богу. Дрехи вуйчо му му носи доста от чужбина и има тонове, че и по-големи даже, току отваряме запасите и си хареса нещо за ново, като сега например за 15ти септември. Към дрехи и обувки никакъв интерес, но може би защото е момче.