Минималистичен начин на живот

  • 580 510
  • 12 349
# 2 700
И аз не разбрах драмата с изпращането и получаването. Като не искате и е толкова против разбиранията ви за живота - отказвате да приемате.
Проблемът е, че жената има психически проблем...дори и да й казват не приема...тя се нуждае от лечение, не е нормално да купиш 5 кг пипер и да го пращаш на родата!
Виж целия пост
# 2 701
Аз до някъде го разбирам това с нежеланите подаръци. Аз много мразя да ми подаряват разни неща за вкъщи, защото после се чудя къде да ги сложа, а съответния човек се надява да ги види следващия път, когато ми дойде на гости. И става малко неудобно. Ама не ми е чак такава драма. Дрехи също мразя да ми подаряват, имам тооолкова специфичен вкус, че е абсурд да ме нацелят. Имам една приятелка, която упорито ми подаряваше години наред дрехи, каквито тя харесва и носи, но аз не бих облякла за нищо на света. Че настояваше и да ги нося, сърдеше се, че не ме е виждала с тях. Като не се светна сама, започнах и аз така да подарявам, каквото мен ме кефи- шалове, разни  аксесоари, подходящи за моя стил на обличане. Най- после ме разбра😎
Виж целия пост
# 2 702
Драма си е, да ви кажа Sad Особено като ти изпращат боклуци със съзнанието, че ти пращат съкровища и ти правят велика услуга. И колкото и да отказваш и обясняваш, че няма нужда, пак го правят. А близката на Заслон щом и без това е зациклила на тема купуване, трупане и спестяване, спасение наистина няма.
Дано поне пратките да идват директно до дома им, да не се налага търчане до митницата всеки път.
Виж целия пост
# 2 703
Всичко, което ми е подарено и не го харесвам веднага го преподарявам! Мразя да ми се трупат излишни боклуци!
Виж целия пост
# 2 704
Всичко, което ми е подарено и не го харесвам веднага го преподарявам! Мразя да ми се трупат излишни боклуци!

И аз. Или го изхвърлям. И казвам директно на подаряващия, че нямам нужда от такива неща. След като аз не подарявам безразборно на близки и приятели каквото ми е щукнало на ума, без да се осведомя дали наистина им трябва, очаквам същото и от тях.
Виж целия пост
# 2 705
aз си прибирам подаръците и си ги разпределям , но не обиждам човек, който ми носи нещо и ми е радва.
Виж целия пост
# 2 706
Ей тази псевдо деликатност, която принуждава хората да си мълчат и да не казват какво точно искат и чувстват, ми е непонятна. Възпитавана съм от родителите ми никога да не се чувствам кофти ако желанията и нуждите ми противоречат на отсрещните очаквания. С други думи, винаги да казвам какво мисля. Не скандалджийската, но ясно и твърдо. Ще се изненадате колко много се опростява животът по този начин. Така възпитаваме и детето сега.
Виж целия пост
# 2 707
абе псевдо или не, ако се зарадвам на някой и му занеса нещо ще ме обиди доста да ми каже ... абе какво ми ги носиш тези боклуци.
Виж целия пост
# 2 708
Затова е по-добре да носим и подаряваме неща, съобразени с получателя, а не с нас си. Все едно да подаря книга на човек, който знам, че не чете, или на мен някой да ми подари стек цигари - и да го направи с най-добро чувство, за мен това ще е затруднение и досада. Такива примери ми дойдоха.
Виж целия пост
# 2 709
Обичам практичните подаръци,  нещо което ще ми върши работа и аз съответно такива подарявам. От типа,  да подаря нещо си,  не ми се нрави,  цяла колекция у дома имам,  безумни подаръци,  ни да ги държиш,  ни да ги хвърлиш. Трупат се. Също не обичам някой да ми подарява ненужно скъпи неща,  чувствам неудобно после и смятам че трябва да връщам жеста,  и става едноооо
Виж целия пост
# 2 710
Много е сложно това с подаръците. Аз никога не бих казала директно на някого, че не ми харесва подарка му. Но и не бих го сложила после някъде из вкъщи, за да го види и да не се обидел - ами ако ми харесва, ще го ползвам, ако не - не. Та в крайна сметка много рядко ми се случва подобно нещо, явно хората схващат разликата между учтиво и искрено благодарене. Или пък знаят, че съм капризна, не знам кое от двете е. Grinning Та и аз си позволявам да правя лични подаръци само ако познавам много добре човека и нямам съмнения, иначе нещо неутрално, много хора се радват повече на бутилка скъпо хубаво вино, отколкото на прахосъбирачка например. Освен ако не е трезвеник, де.
Виж целия пост
# 2 711
И аз не очаквам някой да си сложи подаръка ми в къщи , ако не го харесва, както и не очаквам да ме инспектира за неговия подарък.
Просто е жест.
Виж целия пост
# 2 712
Пример: по време на първия ми брак, свеки, за която бях втора снаха (вече беше омъжила по-големия си син), си беше наумила да ни донесе една камара сервизи, пердета, покривки и прочие. Първата снаха беше приела своя “дял” и после тихомълком ги беше раздала насам-натам. Не могла да откаже, благодарила, взела и после се чудила какво да ги прави. Аз обаче не съм възпитана така, съответно в момента, в който свеки го спомена, веднага й обясних, че не ни трябват и благодаря, но няма нужда. Попита ме защо - също обясних. Позачуди се, но в крайна сметка се разбрахме. След това, до края на брака, имахме нормални взаимоотношения, като всеки път когато й хрумваше да ни взима нещо, вдигаше телефона и питаше. Разбирахме се с 2-3 думи.

ЕммаТ, именно. Съобразяваш се с получателя, а не със собствения си кеф или желание да подариш/дадеш нещоси.

Всичко може да много просто, хората излишно го усложняват.
Виж целия пост
# 2 713
Ами вероятно останалите сме дебили ...
на мен ще ми е най-тъпо никой нищо да не ми подари и да не се замисли за мен.
Защото съм такъв гений, че кво пък да се занимава някой с мен.
Виж целия пост
# 2 714
Сори, ама дали ти е възможно да напишеш нещо смислено, без да слагаш думи под ничия клавиатура? Във всяка тема, където те засека, е едно и също. Никой тук не е споменавал дори думата дебил, освен теб. Пишем кой как е свикнал и какво прави. И ако аз и Мими например правим еднакви неща, това не означава, че потребителят Х или У е дебил.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия