♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

Публикувана: 26 фев. 2018, 20:22 ч.

Последно мнение: 4 дек. 2019, 14:28 ч.

116 661

740

tempestad - Почетен член

# 180 5 март 2018, 15:15 ч.

Здравейте

С риск да съм досадна имам нужда да споделя.

Първо браво smile3508

и благодарности на екипа който е превел сериала и поставил субтитрите- голям труд , големи благодарности newsm51

Нямаше да е същото чувство , ако се бях доверила на българската телевизия ,която го излъчва.

Браво и на сценаристите! От години гледам турски сериали и не ми е трудно да го афвширам и гледам реакции на сноби.Винаги се намира някой който ги отрича а коментира по тях.Представяте ли си реакцията на нашия герой Корай Joy

Кастингът е супер , но сценария още ПО.
Казах , че гледам турски сериали , но не много.Само тези които ми допаднат заради любими актьори.
Сега ви казвам ,че гледам заради ГГ, Сценарий,Режисура....... и всичко останало.

Да пиша сега ме провокира 30 серия ...... ретроспекцията.Невероятно! Не съм гледала до сега/а съм гледала прекалено много сериали от световен мащаб/построени така .
Гледам си аз 29 серии чудя се защо тоз или онзи от ГГ реагира така и не ми се връзва много а то какво било Naughty

Трябвало да изгледам 30 и останалите Laughing

javascript:void(0);
Оставям ви и отивам да гледам

Приятен следобед bouquet

Виж целия пост

# 192 5 март 2018, 23:56 ч.

НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 153

-   Не е трябвало да го допускаш!
-   Знам! Не съм очаквала, че това някога ще се случи! Успокой се, Дефне не трябва да разбира!
-   Съжалявам, не мога да се успокоя! Знаеш какво ще стане, когато се приберем, нали?!- Йомер гледаше съсредоточено кафемашината, сякаш така щеше да я накара да работи по- бързо.
-   Защо не опиташ да го направиш?! Просто…
-   Няма начин! Всичко остана в миналото!- Прекъсна я той, опитвайки се да не повишава глас.- Станалото, станало! Сега всеки по пътя си!
-   Добре, знаеш, че съм на ваша страна! Ще се опитам да оправя нещата, преди да се приберете. Всичко ще е наред, обещавам!
-   Имаш два дни, утре вечер…- Йомер се обърна и замръзна, виждайки Дефне.- Скъпа?! Кога си станала?!
-   Дефне ли е там?! Успокой се, не ѝ казвай нищо, моля те!
-   С кого говориш?!- Дефне бе като каменна статуя.
-   Виж, трябва да затварям! Ще се видим утре вечер, когато се приберем! Целувам те!- Довърши разговора си Йомер, след което остави телефона и се приближи до Дефне.- Не исках да те събудя, затова слязох тук. Сънува ли нещо?- Обхвана лицето ѝ с длани, вглеждайки се в нея.- Изглеждаш бледа!
-   Не се опитвай да смениш темата, Йомер! С кого разговаряше?! Какво е станало?!- Дефне се отдръпна от него.- Какво криеш?!
-   Няма нищо, любима! Говорех със Синан, трябваше да разрешим един проблем, но не е нищо важно…
-   В пет часа сутринта?!
-   Знаеш го какъв е Синан, когато си науми, че нещо е спешно!
-   На кого ли ми напомня?!- Саркастично подметна тя.- И какъв е този толкова спешен проблем?! Да чуем!
-   Ами, това… Нали ти казах онзи ден за крадците…- Започна той.
-   Йомер, не ме лъжи! Не си говорил със Синан! И въпросът няма нищо общо с фирмата!- Той се опита да приближи, но Дефне направи крачка назад.- „Знаеш какво ще стане, когато се приберем!” каза. Това означава, че е нещо свързано с нас. Какво има, Йомер?!
-   Не, аз… Имах предвид, че двете с Ясемин ще се притесните, какво друго може да е?! Казах ти, няма нищо! Ела при мен!
-   Лъжеш ме! Отново и отново!- Сълзи изпълниха очите на Дефне и тя яростно ги изтри.- Прибираме се още днес!
-   Не!- Паниката в гласа му го издаде и той се прокле наум.- Не може, скъпа, това е нашата почивка. Нека се насладим на малкото ни време заедно, моля те! Остави проблемите за после, дори и да незначителни като този.
-   Какво толкова има в Истанбул, че не искаш да се прибираме?!
-   Не е така, няма нищо! Ако искаш, ще позвъним на Синан и той самият ще ти каже, че няма проблем!- Молейки се наум да не поиска, той взе телефона си.- Ще поговорите и ще се успокоиш!
-   Добре, нека чуем какво толкова спешно е накарало Синан да ти позвъни по това време! Хайде!
Дефне видя как се притесни Йомер, капчици пот избиха по челото му. Знаеше, усещаше, че нещо става, и искаше да разбере какво. Тъкмо посягаше към телефона в ръцете му, когато някое от децата се разплака. След секунди писъците станаха два и забравила спора им, Дефне вече се качваше по стълбите. Въздъхвайки облекчено и благодарейки на Господ, Йомер я последва.
-   Какво събуди ангелчетата на мама?! Защо плачат красивите ми дечица?!
Ада имаше температура и явно това бе причината, за да се събуди. Берк, естествено, нямаше как да я остави сама. Жалните вопли на децата късаха сърцето на Дефне и подавайки бързо сина си на Йомер, тя започна да тършува из чантата, опитвайки се да успокои Ада. Елиф ѝ бе дала капки, които тя носеше винаги със себе си, точно за такива спешни случаи. Молеше се да е просто моментно състояние, и малката да не се разболява. Нямаше да си прости, ако не е успяла да я опази.
-   Миличка, няма да стане така! Дай ми я!
Йомер бе оставил Берк в количката и посегна към Ада, въртяща се в ръцете на майка си. Дефне му я даде, знаейки, че там е любимото ѝ място. Сгушена в ръцете на баща си, малката не спря да плаче, но не беше и толкова неспокойна. Откривайки нужното шишенце, Дефне прочете внимателно какво ѝ е написала педиатърката, след което взе капкомера. Йомер ѝ помогна да даде капките на Ада и седна на леглото, шепнейки успокоително на детето. Берк бе спрял да плаче, следейки тихо движенията им. Дефне обикаляше из стаята, сложила ръка на челото си и обвиняваща се на глас, колко лоша майка е, щом е разболяла Ада.
-   Дефне, ела тук!- Протегна се и я дръпна до себе си, прегръщайки я с една ръка.- Не се обвинявай, нямаш никаква вина! Бебе е, нормално е да се разболява! До сутринта всичко ще е наред, ще видиш! Не плачи, моля те!
-   Знаех си, че ще стане така! Не трябваше да излизаме, виж какво стана!
-   Не е така, недей, не го прави! Успокой се, хайде! Ада е добре, само лека температура. След малко няма да има и следа, ще видиш!
-   Ами ако е нещо сериозно?! Какво правим ние тук с тези малки деца?! Къде ни беше ума?! Ами ако…
-   Дефне, спри! Погледни ме! Ада е добре, виж, дори се успокои!- Отдръпвайки я от себе си, той погали лицето ѝ с палец.- Успокой се и ти!
-   Толкова ме е страх!
-   Знам, скъпа моя, знам! И мен ме е страх!- Прегърна я отново, щом тя взе Берк.- Вие сте всичко, на което държа. Няма да понеса, ако ви се случи нещо!
Дефне се сгуши под ръката му, притиснала притеснения Берк до себе си. Останаха да лежат така, дълго след като слънцето бе поело по своя път. Ада и Берк спяха, а родителите им бдяха над тях, чудейки се как да ги защитят от всичко лошо в този свят.

Дефне се събуди върху дюшека на земята. Протегна се бавно, докато в съзнанието ѝ се връщаха спомените от сутринта. Йомер, разговора им, Ада. Ада! Дефне скочи и изтича към детската стая, спъвайки се на прага и едва успявайки да запази равновесие. Йомер, дремещ на един стол до детското легло, стана и я хвана, точно преди да падне.
-   Как е тя?!- Изплашено попита Дефне, виждайки умората му.
-   Добре е, спи! Не е вдигала температура отново. Мисля, че всичко е наред!- Йомер говореше, но тя като че ли не го чуваше. Надвесила се над спящите близнаци, Дефне галеше внимателно Ада, сякаш притеснявайки се да не я счупи.- По- силна е, отколкото изглежда. Боец е като майка си!
-   Няма да понеса, ако им се случи нещо!- Разплака се Дефне, вкопчвайки се в него и скривайки глава на гърдите му.- Няма да го преживея!
-   Шшшттт, спокойно! Мина вече, мина!- Прегръщайки я здраво, Йомер прекарваше ръка по гърба и косата ѝ, шепнейки успокоително, както бе направил и с Ада няколко часа по- рано.
-   Съжалявам, аз…- Дефне опита да се отдръпне, но той не я пусна.
-   Първо се успокой, след това ще те оставя!- Седна и я настани в скута си, задържайки я здраво в ръцете си.- Дишай бавно и дълбоко!
-   Добре съм! Но ти изглеждаш изморен.- Пръстите ѝ се опитаха да изгладят бръчките, набраздили челото му.- Колко е часа?
-   Мисля, че минава три. Не съм сигурен.
-   Спала съм цял ден?! Защо си ме оставил?!- Ядоса се тя и той ѝ изшътка, за да не събуди децата.- Извинявай! Как ще съм спала толкова?!
-   Беше изморена. Когато Берк се събуди, защото бе гладен и имаше нужда от смяна на памперса, ти се опита да станеш, но изглеждаше толкова изтощена.
-   Дори не помня!
-   Ето, виждаш ли! Затова те занесох оттатък и те оставих да починеш!- Целуна я по бузата, радвайки се на това, че е забравила сутрешният им спор.- Ада се събуди малко след това, което бе добре. Справихме се с глада, благодарение на вчерашния ти урок. След това гледахме филмче, забавлявахме се. После отново хапнахме и сега спим. Всички са доволни!
-   Но и ти имаш нужда от почивка! Отиди да поспиш, аз ще остана при тях!
-   За нищо на света! Вие сте всичко, от което имам нужда. Остани до мен, ще се заредя от твоята енергия! Любима моя!
Дефне обви врата му с ръце, прегръщайки го, сякаш бе малко дете. Знаеше, че от това имат нужда и двамата- да усетят другия, да го почувстват до себе си. Сякаш ѝ изникваха криле, щом е в ръцете му, и можеше да направи всичко, стига да поиска. Йомер се чувстваше по същия начин- ставаше всесилен единствено от усещането, че тя е негова. Тя бе най- голямата му сила и слабост едновременно.
-   Никога няма да позволя на някой или нещо да ни раздели!- Прошепна Йомер, целувайки шията ѝ.- Няма значение през какво сме преминали или какво още има да преживеем. Това, което имаме, е всичко, което си струва!
-   Ти си всичко, от което имам нужда! Обичам те! Толкова много те обичам!
-   Ти си моята любов! Моят свят, моят живот!
-   Никога няма да се разделим, нали?!
-   Никога! Няма да те оставя, любима! Никога вече!

Виж целия пост