♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

Здравейте 

Данче  а как иначе ще ви е интересно 

Джанъм  Дефне си е Дефне - действията ѝ винаги са извън логика  Толкова ли не се сещаш каква е "загадката" 

 

Бу не шимди   Знаеш, ама не казваш   или не знаеш и се опитваш да ме подлъжеш аз да кажа  

 

Тази Гало наистина ми е много дразнеща актриса, не ми се гледа изобщо. Не знам точно на какво се дължи това, но не я харесвам.
Кога ще влизат новите актьори? Във втори сезон ли?

Ако имаш предвид Сечкин и Мюжге - да, влизат от началото на 2 сезон 

Красивите ни младоженци! 

Здравейте, все поглеждам аз за Време за щастие, ама йок.

А като гледам снимките - неговите и нейните ръце са като "дружба между народите" 

 

 

Айдеее, да излиза тоя филм, че нямам търпение!

Глава 154

Дефне се успокои едва вечерта, след като приспа децата. Ада не бе вдигала повече температура и двамата с Берк изглеждаха добре. Изпиха си млякото, както обикновено, и се смяха много, докато ги къпаха. Поне Берк. Ада както винаги недоволстваше по време на самото къпане, но след това раздаваше усмивки на килограм, докато баща ѝ я разнасяше из стаята, целувайки босите ѝ крачета.
-   Кога ще тръгнем?- Дефне сресваше косите си след душа, а Йомер четеше на импровизираното им легло.
-   Самолетът ни е в късния следобед, значи трябва да потеглим малко преди обяд. Вечерта ще сме си вкъщи!
-   Добре!
Йомер я наблюдаваше над книгата, опитвайки се да прецени настроението ѝ. Явно беше ядосана на нещо и ако правилно предполагаше, това бе сутрешният им спор. Но не искаше да повдига темата, затова не каза нищо повече. Надаваше се и тя да не го стори. Заби отново поглед в редовете, но не успя да разбере нищо от написаното. Затвори и остави книгата, след което се изправи.
-   Къде отиваш?!- Попита го Дефне.
-   Ще сляза за вода.
-   Добре.
Йомер излезе, клатейки недоволно глава. Явно го очакваше тежка вечер.
Дефне се взираше в огледалото, питайки се какво да направи. Беше ядосана, сърдита, изнервена, притеснена. От една страна Ада, от друга проблемът от сутринта. Когато Йомер тръгна надолу, тя реши да го последва. Спря, щом видя телефона му, оставен до книгата. В същата секунда осъзна какво се канеше да прави.
-   Наистина си полудяла! Какво ти става, момиче, ума ли си загуби?! Да следиш собственият си съпруг?! Наистина пилци са ти изпили мозъка!
Продължавайки да се кара сама на себе си, Дефне нави косата си на купчина високо на главата си и я завърза с ластик. Отиде да нагледа за последно Ада и Берк, но се спря на вратата, когато видя Йомер. Беше се навел над тях и явно им говореше нещо, което тя не можеше да чуе. Връщайки се в спалнята на пръсти, тя се сви под одеялото.
-   Всичко си има логично обяснение. Утре като се приберем, кълбото ще се разплете. Да не си и мечтае, че съм забравила!
Обръщайки гръб на неговата половина, Дефне затвори очи. Опитваше се да заспи, но въпросът защо той се бави толкова, не ѝ позволяваше. Ако бе станало нещо с децата, Йомер щеше да дойде да я повика. Стискайки по- силно очи, тя започна да брои овце. Бе стигнала до 52, когато усети стъпките му. Опита да диша бавно и равномерно, но знаеше, че не може да го заблуди.
-   Не ми го причинявай, Дефне! Моля те!
Йомер я прегърна, целувайки рамото ѝ. Инатливо, тя продължи да се преструва на заспала, а всъщност искаше да заплаче. Заради безсилието и страховете си, каращи я да си представя какво ли не, докато той отказва да ѝ каже истината. Заради глупавата ситуация, в която бяха изпаднали. Знаеше, че прекалява, но си бяха обещали повече да не пазят никакви тайни един от друг и мълчанието му я нараняваше.
-   Обичам те!
Шепотът му накара самотна сълза да се търкулне по бузата ѝ, но дори това не я пречупи. Въздъхвайки примирено, Йомер я прегърна по- силно, повтаряйки нейната поза, и опита да заспи. Двамата прекараха поне час така, докато умората най- после не ги победи. Заспаха, очаквайки тя- с нетърпение, а той със страх, следващия ден.

Йомер се събуди сам. Някак си знаеше, че ще е така. Остана да лежи, питайки се къде ли е Дефне. Сигурно при децата. Чудеше се какво да ѝ обясни- да ѝ каже ли истината ли, рискувайки да я разстрои. Или да продължи с лъжата, нарушавайки обещанието си за нейно добро. Колебаеше се, измъчван от страха какво ли ги очаква, когато се приберат. Не смееше да позвъни, за да не го хване отново Дефне. Скривайки лице във възглавницата, реши да остане така докато не наближи времето за тръгване. Макар да бе детинско бягството му, нямаше да издържи студенината на Дефне. Или поредният им спор. Не можеше да се познае, но не виждаше и друг начин за действие.
Дефне бе долу, приготвяйки закуска. Децата бяха преоблечени, чакайки млякото си и бърборейки ѝ, докато тя действаше из кухнята. Йомер трябваше да слезе всеки миг, но за нея по- важни бяха децата. Решавайки да започне с Берк, както винаги по- нетърпелив от сестра си, тя говореше на Ада, вперила очички в бързо изпразващото се шише. Чайникът изсъска, показвайки ѝ, че чаят ѝ е готов. Връщайки нахраненото бебе на мястото му, тя смъкна врящата вода от котлона и се зае да нахрани и Ада. Макар и не толкова лакома като брат си, малката също се хранеше с апетит.
-   Интересно къде е баща ви? По това време обикновено вече е забравил за закуската, а днес още не е слязъл. Дали не прекалих снощи? Но той е виновен, като не ми казва! Сякаш нарочно го прави!
Приготви сандвичи и сложи масата, но от съпруга ѝ нямаше и следа. Опита да закуси без него, но хапките сякаш засядаха в гърлото ѝ. А и близнаците се оглеждаха неспокойно, явно също усетили липсата му.
-   Да не се е разболял?
Притеснена, Дефне взе децата и тръгна към горния етаж. Йомер лежеше по очи, скрил ръце под възглавницата. Приличаше на заспал, но не беше.
-   До кога смяташ да се излежаваш тук?! Няма сама да събирам куфарите!
-   Добро утро и на теб!- Измърмори той, без дори да се повдигне.- Аз ще приготвя всичко, не се тревожи!
-   Добре ли си?- Дефне приседна до него, отмятайки с ръка косата му.- Нямаш температура, нали? Боли ли те някъде?!
-   Добре съм!
Тя се отдръпна, но не стана. Загледа се в тила му, питайки се какво му е.
-   Защо не ставаш? Обикновено вече си закусил.
-   Не съм гладен.
-   Кафе?
-   Не искам.
-   Притесняваш ме така. Йомер, какво ти е?
-   Нищо ми няма. Ставам!
Отметна завивката и се изправи, забелязвайки близнаците.
-   Добро утро, захарчета! Ще си хапна от вас за закуска!
Наведе се и разцелува всяко от децата, ръмжейки като мечка. Ада и Берк се смееха, махайки с ръчички към него и дърпайки го за косата. Йомер също се смееше, закачайки ги и заплашвайки да ги изяде. Дефне наблюдаваше промяната му- сякаш не той бе до сега с нея в леглото. Когато се изправи и я погледна, тя видя отново онази несигурност, която изпитваше сама. Проблемът се задълбочаваше, затова тя реши да действа.
-   Йомер, хайде да поговорим! Не може повече така.
-   Отивам да се изкъпя, после ще събера нещата! Смятам да тръгнем, след като децата обядват.- Тръгна към банята, а тя скочи след него.
-   Бягаш ли от мен?!
-   Не бъркай моите действия с твоите!
Вратата се затвори и тя превъртането на ключа.
-   Не мога да повярвам! Знаеш, че все някога ще трябва да говорим, нали?!
Йомер се направи, че не я чува, и влезе под горещата струя. Но дори тя не успя да заглуши мърморенето на Дефне, явно възмущаваща се от детинското му поведение пред вратата. Знаеше, че няма да се откаже, докато не поговорят, затова опита да събере сили. Реши, че Дефне има право да знае какво ги очаква. Просто за всеки случай.

Когато Йомер излезе от банята, Дефне бе в детската, събирайки нещата на Ада и Берк. Успявайки да премине незабелязано, той се скри в тяхната стая, обличайки се набързо. Оказа се, че тя вече е събрала по- голямата част от багажа им и това сутринта просто бе начин да започне разговора помежду им. Опитвайки да не се засмее, задавайки си въпроса кой от двамата се държи по- детински, той доопакова останалите вещи. Изпрати смс, проклинайки се, че не се сети по- рано, за да провери как са нещата вкъщи. Отговор обаче нямаше, което можеше да означава какво ли не. Чудейки се дали да не рискува и да позвъни, Йомер чу вратата на съседната стая да се затваря.
-   Тук всичко е готово!- Провикна се той и се засмя, виждайки как подскача Дефне.- Не се плаши, аз съм!
-   Мислех, че още си под душа. Щом толкова те е страх да говориш с мен!
-   Знаеш, че не е това! Моля те, нека не продължаваме с тези глупости!- Приближи се и я хвана за ръка, опитвайки да улови и погледа ѝ.
-   Аз не правя нищо. Все пак не аз крия тайни от теб!- Заинати се тя, опитвайки да измъкне ръцете си.
-   Искам единствено да те предпазя, повярвай ми!
-   От какво? От кого?- Неразбиращо по- погледна Дефне, докато той я привличаше в прегръдката си.- Какво става, Йомер?! Започвам да се плаша!
-   Надявам се вече всичко да е наред. Но ако не са успели, трябва да си готова.
-   Кой, с какво?
-   Имаме гости, Дефне. Суде и Андрю са решили да ни изненадат за годишнината, а и Суде се е затъжила за близнаците.
-   Колко хубаво! Какъв е проблемът?
-   Не са пристигнали сами. Г-жа Нериман е дошла с тях!

Ново от боксовия клуб  



Да се допиша, че трети мой пост не върви   Днеска няма кой и едно кафе да сложи, а моето Баръш го изпи  ама поне Добро утро да кажа  

Гюнайдън татлъм 


виждам преотстъпила си кафето си на Борко  чек да сложа тогава да пием с теб 

Хайди лека и доходна 

Джанъм  знам си аз, че има на кого да разчитам 

Къде се загуби, татлъм, нали уж свърши Севдата