♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

Ауу, ми то направо и съчувствам на горката жена!:fearful: Я, брат и да ходи да си я прибира, че тя там ще изяде и гуруто и крокодилите. Борко хич да не си и помисля да ходи - не и е родна кръв, та не се знае като какъв ще и се види. Може като кокошката /съотв. петел/ от филма на Ч.Чаплин.

 

Май и кака ще излезе трета братовчедка на лелята на племенницата на буля Исметовица, която е роднина на майката на Боре от страна на баща му,  живота им е направо научно-фантастичен филм по сценарий на починалия тези дни Стивън Хокин

Аби Тарък е събирателен образ на Кито и кака, така по ми харесва, а кюпека е дребен като на Елка децата, бял като на Боре и със същото съдържателно име, женско като на кака  Маята, е сигурно така се клатят падметата на Елка върху Кито кога го събуждат

Ако му се клатят така, дали на Кита ще му липсват толкова много?
Той за 10 дена беше в Англия и не издържа без тях..

 

Днеска надминаваме дори себе си, което си е постижение 

Джанъм, Кито и "децата" си беше брутално  Кошмари ще почна да сънувам след такива картини 

Е, аз не ги приемам за деца, ами за кучета така, че ми е все едно...  

Да пробваме да си оправим вкуса... че кака, Кито и кюпеците ми дойдоха доста в повече 

Глава 158

Пролетта неусетно преминаваше в лято, а Пасионис бяха във вихъра си. Скиците, които Дефне бе нахвърляла по време на почивката им в Ризе, Йомер довърши тайно от нея. Заедно с още няколко, които съпругата му бе нарисувала специално за случая, в началото на май пуснаха новата колекция. Всички бяха във възторг, повтаряйки, че Пасионис отново са надминали себе си.
Дефне беше едновременно горда и ядосана, защото Йомер не я беше предупредил. Остана шокирана като всички, когато видя своите модели на подиума. Бяха подобрени, да, но бяха нейните нахвърлени набързо скици. Беше си мислела, че ги е загубила, тъй като тетрадката изчезна някъде. И изведнъж всичко, което си беше представяла, стоеше пред нея. По- точно се разхождаше, и то по подиума на тяхното ревю.
-   Можеш да го считаш за предварителен подарък за рождения си ден!- Прошепна ѝ Йомер, преди дори да го е попитала, след което излезе на сцената и обяви пред всички, че тя е автор на цялата колекция. Обърна се и я погледна, подавайки ѝ ръка.
Дефне излезе под аплодисментите на цялата публика, засрамена и притеснена. Йомер я изведе до края на подиума, след което я остави сама. Опитвайки да се усмихва, тя се завъртя във всички страни и тъкмо щеше да се обърне, за да се прибере, когато Йомер се върна. С огромен букет рози, който положи в ръцете ѝ, докато я целуваше по бузата. Ръката му се плъзна по талията ѝ, след което леко я притисна до него.
-   Успокой се! Заслужаваш всичко това!- Шепотът му беше толкова тих, че едва го чу.- Можеш да ме убиеш вкъщи. Няма да има свидетели!
Последното я разсмя, помагайки ѝ да се отпусне. Облегна се на рамото на Йомер, щастливо усмихната срещу камерите, бързащи да запечатат момента.
Синан и Ясемин ги очакваха зад сцената, поздравявайки и двамата. Дефне се измъкна в тоалетната, за да позвъни вкъщи, докато Синан и Йомер си поговорят с журналистите. Ипек беше сама с близнаците, тъй като Исо имаше шарка и никой от семейството ѝ не можеше да ги гледа, и тя бе леко притеснена.
-   Всичко е наред, г-жо! И двамата са почти заспали, няма за какво да се тревожите!- По гласа ѝ Дефне усети единствено спокойствие, което наистина я успокои.- Насладете се на вечерта, не ни мислете!
-   Добре, но моля те, стига вече с тази госпожа. Чувствам се на сто години! Хайде, ще се видим, като се приберем!
Върна се в залата, където всички очакваха нея. Опитвайки се да откаже интервютата, за които всички настояваха, тя се вкопчи в Йомер. Ясемин, видяла паниката в погледа ѝ, побърза да се намеси. С тактичност, но и настоятелно, тя успя да разбие тълпата, струпала се срещу тях.
-   Благодаря!- Усмихна ѝ се Дефне. След което удари с юмрук Йомер.- Ти си виновен! Какво те прихвана?!
-   Мен?! Ти ме биеш пред толкова камери! Нали уж не искаше свидетели?!- Смехът му беше заразителен, но тя не се поддаде.
-   Откъде ти дойде всичко това наум?!
-   Просто така! Макар да си в майчинство, ти не спираш да работиш! Заслужаваше някакъв вид отплата!
Целувката му заглуши по- нататъшните ѝ протести, а след нея тя просто не помнеше какъв е бил проблемът. Прекара остатъка от вечерта в ръцете на Йомер, отпивайки от единствената си чаша шампанско.
Когато се прибраха, откриха Ипек в хола, дремеща на дивана върху някаква книга. Бебефона бе включен до нея, но от там не се чуваше и звук.
-   Защо не си си легнала все още?! Кое време е?- Йомер помогна на Дефне да съблече палтото си, след което метна и своето на креслото.
-   Не мислех, че е станалото толкова късно. Ада и Берк заспаха, а аз реших да почета!- Ипек бързо започна да сгъва одеялото, с което беше наметната.
-   Добре, но сигурно си изморена.
-   Не, не, не е така, госпожо! Малките бяха такива ангелчета!
-   Ипек, казах да спреш с тази госпожа. Освен това май забрави, че аз съм майка на онези дяволчета горе. Много добре знам как могат да подлудят човек, особено ако аз или Йомер не сме наблизо!- Дефне седна до момичето, изпъвайки изморените си от токчетата крака, вече освободени от адското мъчение.- Колко зле беше?!
-   Не много! Наистина!- Побърза да потвърди момичето.
-   Явно наистина порастват!- Йомер се върна с поредната чаша кафе, което му спечели недоволен поглед от Дефне.- Какво?!
-   Досега се карах на нея, сега с теб ли да започна? Кое време е?
-   Знаеш, че на мен не ми влияе.- Вдигна рамене той.
-   Защото го пиеш вместо вода!
-   Аз ще се кача да нагледам близнаците, а след това наистина ще лягам!- Ипек тръгна нагоре, но Дефне я повика.
-   Утре не ставай рано, става ли? Когато се събудят дяволчетата, тогава ще станем и ние! Без възражения!- Предупреди тя, преди момичето дори да си е отворило устата.- И ти имаш нужда от почивка!
-   Благодаря, г-жо! Дефне!- Поправи се бързо, виждайки смръщените ѝ вежди.- За всичко! Не попитах, как мина вечерта?
-   Утре ще ти разкажа!- Намигна я Дефне, след което момичето бързо изтича нагоре.- Аз я имам за сестра, а тя продължава с това г-жо, г-не! Ще си имам доста работа с нея по този въпрос!
-   Предполагам и аз имам вина! Знаеш, че не мога толкова лесно като теб да приема всеки нов човек!- Йомер седна на мястото на Ипек и обвивайки ръка около раменете ѝ, привлече Дефне до себе си.- Ще се опитам да съм малко по- вежлив, да речем, с нея.
-   Благодаря! Наистина ще го оценя!- Усмивката ѝ се стопи в целувката, която последва.- Хайде да си лягаме!
-   Остави на мен!
Йомер я отнесе до горе на ръце, сгушена до гърдите му като малко дете. Помогна ѝ да съблече една от любимите му рокли, донесена от Лондон миналата година. Беше настоял Дефне да я облече, припомняйки ѝ защо Пасионис успя толкова- заради нея. Ако не беше тя, те нямаше да излязат толкова бързо на чуждестранния пазар. Йомер нямаше да има смелостта, макар по- принцип да не беше от страхливите, да поеме риска сам да отиде в Лондон и да представи техните обувки. Пасионис, също като него, беше успял, защото Дефне беше тук. Тя бе силата, водеща ги напред.
-   Никога не забравяй това!- Бе ѝ прошепнал Йомер, закопчаващ малките ситни копченца по гърба ѝ, заменили обикновения цип.
Сега измина обратния път, освобождавайки Дефне от излишната вече рокля. Целуна врата ѝ, след което я остави да смъкне и малкото грим, който ползваше. Когато и двамата бяха готови, легнаха сгушени под леката завивка. Дефне бе все още малко развълнувана, затова не спря да бърбори за изминалата вечер, докато не осъзна, че Йомер отдавна не е при нея. Съпругът ѝ спеше, подпъхнал една ръка под главата си, а с другата придържащ я близо до себе си. Усмихната, тя целуна дланта му. Заспа, питайки се къде ли беше Неджми. Очакваше да е до тях по време на ревюто, но докато говореше преди малко се сети, че не го бе видяла през цялата вечер. Надяваше се да няма някакъв проблем, който той да крие от тях. Сутринта трябваше да поговори с Йомер.

В другия край на града, в малкия си апартамент, Неджми вечеряше с Пънар. Бяха се запознали преди около два месеца, случайно, сблъсквайки се пред една аптека. Тя беше с патерица и щеше да падне лошо, ако Неджми не я бе хванал навреме. Опитвайки да ѝ се извини за невнимателността, той я покани на кафе. От дума на дума накрая се оказа, че са прекарали почти три часа в разговор. Разменяйки телефоните си и уговаряйки се за вечеря след два дни, двамата се разделиха без желание.
Пънар също бе разведена, няколко години по- млада от Неджми. Имаше един син, живеещ със семейството си в Германия. Историята ѝ беше едновременно различна и толкова еднаква с неговата. Излязоха още два пъти, преди той да си позволи да я целуне по бузата, изпращайки я до вратата на дома ѝ. Бяха като младежи, притеснени и объркани. Годините опит, който и двамата имаха, сякаш бяха изчезнали с едно мигване. Напредвайки бавно и предпазливо, официално станаха двойка едва преди седмица.
Неджми не бе споменал на никого за Пънар. Не се криеше, но и не искаше да казва нищо, докато не е сигурен в нея. Сега ясно си даваше сметка, че трябва да я запознае с цялото семейство. Йомер щеше да е изненадан, меко казано. Дефне щеше да се зарадва. Суде сигурно щеше да е шокирана. И затова Неджми се страхуваше, избягвайки всичко това. Но не можеше и да остави в тайна жената, върнала желанието му за живот. Иска или не, бе време да застане лице в лице с проблема. И се надяваше, че е намерил най- доброто му решение.

Дафа...колекция...Йомер...представяне...  и кого ще женим първо Исо или Неджми, да знам колко тоалета да стягам

А защо не три в едно... тройна сватба посред лято... 

Привет девойки!  

Темпи, много сватби се заформят, да видим кой ще изпревари!
Филма на нашите сладури още не съм го изгледала с бъл. суб.
Нещо не ми достига времето.



Хубав почивен ден!

Пак са пуснали статията за раздялата им.,която пускат всеки месец!

 

Боре и любима профилактично пак са разделени, ами вярно е тя там на Изток, той в Истанбул евентуално...

Пишат, че мадам се е прибрала от великите си процедури и си е вкъщи вече.
А в инстаграм видях на няколко пъти, че има слухове за втора част на ВЩ.

Здравейте 

Един различен Салих 

Не му отива мустак и е доста сериозен, а харесвам усмивката му.