♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

Момичета, които не харесвате това, че се обсъжда любимата на Баръш, аз като човек, който от скоро е сред вас съм от тези дето все нещо питат, я за стари неща около тях покрай новите и изцепки, ама просто се опитвсм да разбера тази връзка и що за човек е тоз наглед красавец.
Аз лично с нетърпение чакам да видя играта му без Елчин за партньор.
Иначе никак не смятам, че Елчин е изтикана с ъгъла, аз лично много се радвам на това, че върви напред с работата си, а не с клюки около нея.

Ще стане ли реалност мечтата на Елчин Сангу?



https://www.gecce.com.tr/fotogaleri-yasamayanlarda-roller-belli-oldu

Едно е да се пита и да се отговаря, съвсем друго е всеки ден да се нищи едно и също 
Оставям темата, кой каквото казал, кой каквото разбрал, бу кадар 

Глава 149

Забравили за анимационното филмче, в което се бяха загледали децата, Дефне и Йомер потънаха в своя си свят. Облегнала глава на рамото на съпруга си, Дефне мечтаеше на глас. Йомер просто я слушаше, планирайки как да изпълни всяка една от мечтите ѝ. Ада и Берк кротуваха, следейки гонещите се животни на екрана, докато не огладняха. Размърдвайки се в ръцете на родителите си, те бързо успяха да ги измъкнат от фантазиите им. Дефне се изправи, подавайки и Ада на Йомер.
-   Занимавайки ги, докато приготвя млякото.
-   Мама ей сега идва! Я да видим, кой е по- гладен?! Кой?!
Потропвайки с крака, за да ги люлее, Йомер не спря да им говори, докато Дефне не се появи с двете шишета. Взе Ада и седна до него, подавайки ѝ нейната вечеря.
-   Лакомите ми агънца. Колко само сте огладнели?!- Смеейки се, двамата наблюдаваха колко бързо изчезва млякото в шишетата.
-   При Берк поне си личи, а интересно Ада къде крие всичкото това мляко. Имам чувството, че не е наддала и грам!- Йомер се протегна и погали дъщеря си, след което ощипа Дефне по носа.- Макар че не е тайна на кого прилича!
-   Хайде пак! Стига си се занимавал с нашите килограми! Не са ли те учили, че не е възпитано да говориш за такива неща с жените?!
-   Нищо не съм казал! Просто отбелязвам фактите!- Целуна я бързо по бузата, след което се наведе и прошепна на Берк.- Урок номер едно: Никога не спори с жена! Нямаш шанс да спечелиш!
-   Йомер!
-   Какво?!
-   Не учи Берк на глупости!
-   Но това е важен урок! Нека знае какво е положението от малък!
-   Йомер!
-   Добре, мълча, мълча! Видя ли?!- Добави шепнешком, след което ѝ се усмихна.- Твоите думи са закон за мен!
-   Защо ли не ми се вярва!- Засмя се тя, виждайки лукавата му усмивка.
Нахраниха малките, след което Йомер остана да си играе с тях, докато Дефне приготви тяхната вечеря. Хладилникът и шкафовете бяха пълни с продукти, затова ръцете я сърбяха още от вчера. Йомер се бе погрижил за храната снощи, но днес бе неин ред. Запретвайки нетърпеливо ръкави, тя се развихри.

Изминаха почти два часа, а от Дефне нямаше и следа. Оставяйки близнаците в хола, Йомер реши да провери какво става. От кухнята се носеха какви ли не аромати, кой от кой по- примамлив, и облизвайки се в очакване на вкусната вечеря, той надникна.
-   Какво става тук?!
Дефне бъркаше някаква смес в голяма купа. На котлона имаше две тенджери, а и във фурната се печеше нещо. Нарязани на купчета плодове чакаха реда си, поставени в дълбока чиния и посипани със захар. Начупен шоколад имаше в друга купа, като явно щеше да бъде разтопен на по- късен етап.
-   Кой ще изяде всичко това?!- Йомер се оглеждаше ужасено, надниквайки в тенджерите.- Супа? И пилаф?! А това във фурната?
-   Задушено телешко със зеленчуци, по рецепта на леля Назмие! Ще направя и кейк! Мислех си да изпека и бисквити, знаеш ли откога се каня, но вкъщи все нямам време! Но и днес май няма да успея, ще ги оставя за утре!- Дефне не преставаше да бърка сместа, добавяйки току по още нещо в нея.- Утре за закуска ще направя бюрек! Знам, че не обичаш тестени неща, но на мен ми се яде! Не съм решила още само със сирене ли да го направя, или да сложа и спанак! Ти как го предпочиташ?! Макар че мога да направя и от двата вида!
-   Дефне, стой, почакай! Поеми си дъх!- Йомер измъкна купата от ръцете ѝ, принуждавайки я да спре и да го погледне.- За какво е всичко това?
-   За нас! Знам колко обичаш моите гозби, затова…
-   Реши да приготвиш всичко, за което се сетиш! Кой ще изяде всичко това, мила моя? Сготвила си за цяла армия!- Хвана ръцете ѝ и ги целуна.- Наистина обожавам твоите ястия, но не съм ламя! А като знам ти как се храниш, ще имаме храна за цялата почивка!
-   Попрекалих, нали? Както винаги! Просто толкова отдавна не съм влизала в кухнята, а имаше толкова много неща! Подадох се на изкушението!- Отчаянието и разкаянието ѝ го разсмяха.- Ще трябва да ме контролираш, иначе утре отново ще го направя! Или най- добре просто ми кажи какво ти се яде и аз ще го приготвя, без да се отклонявам от менюто! Или…
-   Добре, успокой се! Нищо не е станало! Ела тук!- Прегърна я, опитвайки да не се засмее. Знаеше, че ще я нарани.- Поеми си дълбоко въздух! Още веднъж. По- добре ли си?
-   Мисля, че да! До теб винаги съм добре!- Целуна го по рамото, след което се измъкна от ръцете му.- Благодаря!
-   За нищо! Хайде да довършим, каквото си започнала! После ще мислим как ще го изядем!- Первайки я по носа, той тръгна към хола.- Само ще нагледам дребосъците и се връщам!
Оказа се, че тя няма нужда от помощта му. Дори напротив, той само я разсейваше. За малко не загориха пилафа, докато се опитваха да омажат другия с разтопения за сладкиша шоколад. След това забравиха самия сладкиш във фурната, защото Ада се разплака и двамата хукнаха, зарязвайки всичко останало. А се оказа, че Берк просто бе взел играчката ѝ. Оставяйки Йомер да се занимава с тях, Дефне успя да спаси десерта и да го украси, преди останалата част от семейството и да се появи в кухнята.
-   А на нас ни е мъчно за мама! Къде ли се е загубила? А, ето я!- Йомер постави двете кошчета на масата, докато децата гукаха нещо.
-   Миличките ми те, сладките ми ангелчета!- Целуна всяко от тях, след което се обърна към Йомер.- Предлагам да ги изкъпем преди вечеря! Така ще имаме шанса да заспят преди нас!
Речено сторено. Тъй като Йомер вече имаше опит, този път всичко премина много по- бързо и лесно. Изкъпаха и намазаха децата, след което ги облякоха в пижамките им и ги сложиха в леглото, надявайки се те скоро да заспят.
Вечеряха на свещи, с бутилка вино, две трети от които изпи Дефне. Леката музика, която Йомер бе пуснал, разчувства съпругата му. Виждайки сълзите, събрани в очите ѝ, той я прегърна. Залюля я в нежен танц, притискайки я до себе си толкова силно, че можеше да усети ударите на сърцето ѝ до своето. Ръцете ѝ бяха обвили кръста му, сякаш е нейния спасителен пояс. Бе отпуснала глава на рамото му, а той просто се наслаждаваше на това да я усеща толкова близо. Да вдъхва аромата ѝ, да милва косите ѝ. Наведе се и целуна шията ѝ, извивката на рамото. Можеше да остане така цяла нощ, с нея в ръце, в този техен свят. Можеше, но не и тази нощ.
-   Берк или Ада?!
-   Мисля, че и двамата!
Детският плач се носеше из цялата къща. Смеейки се, двамата изкачиха стъпалата, бързайки към нетърпеливите писъци на близнаците.
-   Вие защо не спите, малки дяволчета?!- Йомер се надвеси над леглото, опитвайки се да звучи строго. До него Дефне се засмя.
-   Почти цял ден спаха, сега ще дивеят! Нали така, сладките ми?
Йомер опита всичко, за което се сети. Говори. Моли им се. Чете им приказка. Дори се опита да пее, но това май само ги разсъни още повече. Дефне бе задрямала на едно от леглата, но малките зверчета продължаваха да се кокорят насреща му, отказвайки дори да се опитат да заспят. Дори носенето на ръце не помогна този път. Примирявайки се, че явно няма да успее да ги приспи, но доволен, че поне вече не плачат, Йомер взе компромисно решение. Придърпвайки един от столовете, той седна до креватчето на малките и подпирайки глава на решетката му, за да го виждат те, заспа.

Дефне се събуди малко преди изгрев. Всичко я болеше от неудобната поза и тъкмо се чудеше защо спи седнала и то тук, когато видя Йомер. Отпуснал глава на ръцете си, кръстосани върху решетката на детското легло, съпругът ѝ спеше. Полека лека започна да си спомня вечерта, замъглена от изпитото вино.
-   Горкичкият!
Стана и надникна към спящите мъничета, мърдащи единствено устнички.
-   Изтощихте тати и сега доволно почивате, нали? Малки сладки дяволчета! Миличък, събуди се! Любов моя! Хайде, ела!
Дори не бе сигурна дали е успяла да го събуди, или просто гласът ѝ му бе подействал. Важното бе, че Йомер я последва. С полузатворени очи, той обви раменете ѝ с ръка и оставяйки се да го води, той влезе в спалнята и се строполи върху дюшека, повличайки я със себе си. Смеейки се, тя успя да се повдигне леко. Съблече се, оставайки по бельо, след което се зае с него. Явно наистина Йомер все още спеше, защото успя безпрепятствено да го отърве от дрехите, след което се сгуши в него. Ръцете му я обвиха почти инстинктивно, докато заравяше лице във врата ѝ.
-   Моя!
Шепотът му я накара да се усмихне, след което го целуна.
-   Винаги твоя!- Отвърна, макар да знаеше, че няма да я чуе.
Остана загледана в него, благодарейки отново и отново на съдбата. Йомер ѝ бе подарък, за който никога нямаше да успее да се отплати. Не знаеше с какво го е заслужила, но си обеща, че никога няма да го подцени.

Благодарим Темпи за изненадата днес, относно хубавите четива написани за нас от теб.

Запис в новата тема.

Добро утро!
Темпи, чудесна нова тема!  
Прекрасно е да си пиеш кафето в тази снежна сутрин и да се насладиш на любимата приказка и малката Каро! Благодаря ви момичета!  
Искате ли по един горещ шоколад в тази мразовита сутрин?



Хубав ден!

Здравейте, Време за щастие къде може да се гледа с бг или руски  субтитри?

Никъде, още не е излязъл на пазара.

Иначе, Здравейте.

Здравейте  



 

Джанъм, какво ягоди и ябълки с фастъчено масло ли ще хапваме...не разбрах химикала за какво е...

Не за какво, въпросът е на кого е 

Здравейте! Благодаря за приказката, Темпи! И моля Ви, бъдете снизходителни, както досега, към нас, феновете от есента! Не бих искала да дразня или да внасям хаос с публикациите си. Приятна сряда!

Ехааа... Какъв сняг има навън !❤😊 Добър ден, девойки. 😘😘😘

Привет!

Рускините започват обстойно разследване... 

☝☝ Так как проект Джема под грифом секретно - мы поищем сами!!
👬👬 У Джема Йилмаза есть родной брат Жан Йилмаз, который пишет книги, по которым Джем пишет сценарии и потом снимает свои фильмы!!
Может среди них есть и та основа для нового сценария и фильма Джема Йилмаза, где Барыш с Чагатаем будут скоро сниматься??
Да им помогнем.

 


Хубав ден!