Дъщеря ми е скарана с баща си...

Отношенията между дъщерята и бащата са безвъзвиатно счупени, така че дори и да си проговорят, надали да постигнат нещо. Трябвало е непосредствено след скандала да се разберат, година по-късно много вода е изтекла. И при всички положения той е човекът, който да направи първата крачка.

И аз като Тини. На към 16 години се прибрах от купон яко на градус. Баща ми ме е чакал на терасата, явно не е можел да спи от притеснение. Но като ме видял, че си идвам си е легнал за да не разбера. Цяла вечер изкарах на колене в банята, скъсах се да връщам каквото бях изпила. На сутринта баща ми само се подсмихваше, дума не ми каза. Умрях от срам. Към днешна дата, вече на 40 години, съм пълен трезвеник.

Контрата е у мъжа ти. Той е зрелият, големият, родителят. Ината му е не на място. Подкрепям мнението на Лиляна. Ултиматум и да се разбират. Бая в крайностите са залитнали и двамата с тая една година фасони. Чувствал се виновен. А какво е направил? Да е седнал да поговори, да подаде ръка? Не. Виновен на думи пред теб. Не е достатъчно.

Има шанс да се нормализират нещата от спонтанно след 2-3 години. Синът ми и ММ бяха в ужасни отношения точно на тези години, от което аз много страдах. ММ се държеше доста авторитарно, това са му разбиранията за възпитание на "истински мъж". Пък аз все исках да оправяме нещата с разговори, с разбиране. И сега, за мое огромно изумление, нещо му щракна в главата на моя синковец, и в момента е в прекрасни отношения с баща си, даже твърди, че ако баща му не бил се намесил в подходящия момент, той (синът ми) бил тръгнал по наклонената плоскост и бил на път да си провали живота. И при нас имаше ужасен инцидент с шамар, обида, неговорене поне година и половина, че и повече. Беше кошмар за мен, изпокарах се ужасно с ММ.

Разбира се, тук става дума за момиче, така че може би не е същото, но не трябва да се забравя, че акълът на човек е един на 16, а съвсем друг - на 20. Възможно е след години да види гледната точка на баща си по друг начин.

Напиване е едно, дребна кражба - съвсем друго. Повече от обезпокоително е.

Не бих разчитала на спонтанното оправяне на отношенията. От такива авторитарни изпълнения на моя баща, точно около тая възраст, сме стигнали до там да се чуваме веднъж на тримесечие и да не сме се виждали от десет години.
За да не си говорят година, означава отношенията да са много развалени. Не е само инат.

Аз пък за разлика от повечето изразили мнение разбирам бащата. Разбирам какво разочарование е да видиш детето си в такова неадекватно състояние, още повече да краде от роднини. Дъщерята е тази,която трябва да се извини на родителите си.  Но явно това няма да стане и връзката баща-дъщеря се е скъсала може би завинаги.

Момичето се чувства много обидено и предадено. Голям шок е шамар от родител, особено на тези години и след като досега не се е случвало. Най-вероятно тя е имала чувството, че вече е голям човек и очаква съответното отношение. А този шамар директно я принизява до безотговорно хлапе. Почувствала се е супер унизена.

Кражбата е сериозна, да. На напиването не бих обърнала чак такова внимание, особено ако е инцидентно. Иначе бащата явно на напиването е реагирал така, а не на кражбата. Даже съм склонна да мисля, че кражбата е била провокация от нейна страна, да ядоса баща си след предната случка.

Поддържам си мннението, че от него зависят нещата.

Напих се за първи път на 14, на едно събиране в съседния вход,  имах вечерен час - 11 часа. Добре че майка ми отвори вратата в нас- нямаше шанс да улуча ключалката. Нищо не казаха и двамата. На следващата сутрин ме събудиха в 6 да ходим на лозето да копаем. Копах и повръщах, копах и повръщах... Алкохол не бях близвала с години след това. Към днешна дата пийвам по поводи и не съм се напивала от студентството ми - на 36 съм.
Иначе около година по-късно се скарах с баща ми - той беше виновен, беше пийнал и реши да се заяжда, аз му отвърнах, той стана и ме удари. До бала ми не си проговорихме в нас, нито той се извини, нито аз го взимах за някакъв авторитет. Тежеше ми много, още ми тежи като се сетя. Никога няма да забравя една близалка, която беше донесъл на по-малката ми сестра, на връщане от работа, а на мен не - защото не си говорим. На именния му ден реших, че по-умният отстъпва в крайна сметка и му подарих едно букетче с цветя. Възстановихме някаква елементарна комуникация, колкото да не се подминаваме в нас и толкова. Трябваше да минат мнооооого години за да общуваме като баща и дъщеря. Той така и не се извини, даже напротив в моментите когато сме повдигали темата смята, че аз съм по-малката и поведението ми е било крайно неуважително. Обичам го, баща ми е, подкрепя ме по свой си начин, но... това остана моята детска травма....
Извинявам се за дългия пост, но с цялото писание исках да успокоя теб. Да, може би мъжът ти е виновен, и да може би  дъщеря ти в крайна сметка е имало защо да бъде порицана макар и със шамар, НО мъжът ти е голям и явно е от типа мъже, за които думата извинявай е сложна. За това може би трябва да акцентираш на дъщеря си - не е нужно да присъства тази думичка в комуникацията им, просто някакъв малък жест или някакво елементарно запитване за помощ или съвет и лека полека може и нещата да се възвърнат. Но тези неща със сигурност знам, че не стават изведнъж. Успех!

Ще се извини, ако среща адекватно отношение. Раздаването на шамари, скандалите и детинското цупене от страна на родител не е такова. Показва единствено безсилие, демонстрирано чрез насилие (защото шамарите са точно това), и опити за връщане на контрола върху и връзката с порасналото дете, която този родител е загубил някъде по пътя на израстването на това дете. Не може да изискваш от детето си уважение и извинение, след като ти самият се държиш безобразно с него и не го уважаваш в ситуация, която изисква точно обратното. Подобно родителско поведение поражда само бунтарщина и дори омраза, и води дотам, че с достигане на пълнолетието си това дете вече не го задържа нищо при такъв родител.

Аз не съм сигурна, че бащата иска да задържи дъщерята. Когато сме скарани с някое от децата на мен те страшно ми липсват, това, че не мога да се пошегувам или да ги прегърна. По тази причина и сръдните ни са максимум два дена и то пряко сили. Тук явно това липсва. За напиването не мога да коментирам, може би просто ще се уплаша да не си навредят, но за кражба...тук вече ще побеснея.

Мъжът ти е идиот. Лошото е, че покрай него и ти ще изгубиш детето.

Мълчанието също е насилие. Мъжът да направи първата крачка.
При нас също стават дребни инциденти, даже тийнката се беше изнесла при наба си. Но ако такова нещо продължи по-дълго, за мен ще е повод за раздяла.

Каквото и да се опитваш да правиш, оставяй си едно наум, че може би това е положението и такова ще си остане.

На 15 годишна възраст имах над година и нещо неговорене с баща ми. Не ме беше удрял, но ми беше засегнал чувствата адски много. Не се извини - не си говорихме.  Малко по-малко нещата се уталожиха, но като станах на 22 нещата се повториха още по-зле. Пак реши че всичко си е в реда на нещата. Само че тогава вече не бях непълнолетна и не бях задължена да стоя вкъщи и да правя каквото ми се каже, затова си събрах багажа и се изнесох. Сега съм на 30 и не съм разговаряла или виждала баща си от тогава и честно казано ми е много по-добре и спокойно психически.

Съпругът ти е направил огромна грешка. Нищо не се решава с бой. Чудя се къде ти е бил акъла, за да позволиш подобно нещо. Естествено, че дъщеря ти не е права, но тя е млада. Ще греши още много и сама ще се учи от грешките си. От вас се е искало само да и дадете съвет и да поговорите с нея. Предполагам, че след това тя сама би усмислила действията си и да реши дали това е правилно за нея. След като баща и я е ударил, тя е искала да му го върне по някакъв начин (според мен) и затова е откраднала и нещата, след като е видяла, че с мълчание не става. Аз лично, ако бях на твое място, щях да я накарам сама да си изплати кражбата, макар и да е от близки за вас хора. Бих я ограничила, но не до такава степен, че да не и позволявам да излезе от вкъщи. Бих я накарала например няколко седмици да върши домакинска работа или нещо подобно. И трябва да знаеш, че най-голямата грешка е твоята, защото си допуснала да се упражнява физическо и психическо насилие върху дъщеря ти. Съветът, който мога да ти дам е да се съберете и тримата и да поговорите на 6 очи. Да си кажете всичко, каквото има да си казвате. Дъщеря ти и съпругът ти да се извинят един на друг. И да им кажеш, че вече не можеш да живееш по този начин, защото вие сте семейство и най-важно е да се разбирате и да сте задружни.

Е, хайде сега, авторката била допуснала...

Ох, върнахте ме години назад. И аз имам две такива изпълнения, едното беше на 17-тия ми РД, когато препих и си легнах и оставих гостите си сами да се изпращат Втория случай беше на абитуриентската на приятелка. Толкова ме беше срам от себе си, че остана и нашите да ми набиват канчето... И двата пъти се направиха, че не са забелязали. Ами с тези изцепки си останах.
Съгласна съм с това. То бива сръдня и афект, ама месеци наред да не говориш на детето си заради една изцепка...