Искам да кажа ... (144) през март 2018

Не за друго, но аз ще раждам всеки момент и сега пиша... от офиса Но аз не виждам какво пропускам от моментите с големия корем - седенето вкъщи е ужасно скучно, за мен и затормозяващо, два-три-пет дни ще четеш книги, ще намериш за някоя и друга седмица някакво разнообразие, ще обикаляш диваните и ще се разхождаш, и после повярвай ми, хич започва да не е забавно - хората са на работа, единственото което правиш е да се разхождаш сам, да чистиш и да четеш глупости в нета, които те изкарват от релси. За мен стоенето 9 месеца вкъщи при така протичащата ми бременност, само щеше да доведе до лишаване от социални контакти и депресивни състояния от нямане на какво да правя. Сега си работя, денят ми минава бързо в задачи и срещи (разбира се, трябва да отбележа, че стресът са ми го свели до минимум, колкото могат са се постарали, факт), колегите ми са много готини, след работа си тръгваме с мъжа ми, обикновено имаме срещи с приятели, пътувахме насам-натам през този период, не съм се спряла. Е, аз пък категорично, от сегашната си позиция бих казала, че не бих останала вкъщи и съвсем не, защото гоня някаква кариера или нещо от тоя сорт, това не ми е мотив ни най-малко (няма на къде да мърдам като позиция в момента, нито като пари). Но това от моя опит - моята работа, моите усещания (ако работата и колективът бяха кофти и натоварващи, нямаше да е така, знам това, често сме на големи обороти, но това да е кусурът). Чувствам се съвсем пълноценна във всички аспекти, не само не се натоварвам, а напротив. Отделен е въпросът, че няма и кой да ми свърши баш работата, та после някои неща ще ги поработвам отвкъщи, други ще делегирам насам-натам, но няма драма Нищо кой знае какво. После, след раждането е друго, но моментите с въпросното бременеене, които не трябва да се изпускат, не ги разбирам, защото при мен животът си продължи съвсем еднакво, както и преди. Е... с изключение на спането, ама да не задълбаваме - това е от моментите, които човек не иска да изживее покрай бременеенето