Раздяла...Помощ!

Здравейте... писала съм тук и преди. Вашите мнения, вашите съвети ми помогнаха да мина през много трудни моменти. На почти 28 съм и си мислех, че след бурята изгрява слънце, но при мен не би... Май имам още много да уча за живота  Трябват ми мнения, съвети и подкрепа, наистина съм на дъното... Предварително благодаря на всички, които ще се отзоват на моята молба, историята ми не е фейк, наистина имам нужда от помощ ...
До преди 4 месеца имах всичко, което жена на моята възраст може да иска (поне според мен). Имах перфектната връзка, перфектната кариера и външен вид. Всичко ми вървеше леко и лесно, по мед и масло. Най трудното ми решение беше дали да почиваме в Созопол или на св. Влас. Средностатистическо, но бях адски щастлива, че го имам, и то с години. Имах най-прекрасния човек до себе си, почти 5 години заедно, много влюбени, да, на квартира, кола и разни глезотии на лизинг, но и двамата с добри професии и изглед за в бъдеще нещата да вървят нагоре. Докато началото  на декември не преживях инцидент, който ме осакати психически и физически за неопределено време. Болници, операции, мъка и болка, която повечето хора гледат по новините или се кръстят да не им се случи. Обаче оцелях... и аз не знам как... Леко се бях възстановила, когато разбрах, че съм бременна. Била съм бременна през цялото време, когато катастрофирах и се чудих дали ще си отворя очите на следващия ден.  Детето беше желано, но се оказа, че не мога да го запазя. Травмите и терзанията около аборта няма да ги повтарям, може би сте ги чели. Минах и през това и си мислех, че съм минала и през трапа... ама само си мислех така. Казах си, сега само напред, лошото мина, ама не би...Разбрах, че приятеля ми изневерява, че си играе с мен яко.. Реших да се разделим, мина вече почти месец, а тъпча на едно място. Мразя го, не само за изневярата, докато бях болна, а и затова, че след като почти се оправих, той не спира да ме манипулира и използва. Накратко - живеем заедно, аз му казвам да се махне, защото съм в правото си да остана в това жилище, но той прави драми. Рев, клетви, заплахи че ще си сложи края и какво ли не. Това се повтори няколко пъти, и аз все омеквам и му давам шанс. Но нищо не се променя. Не искам вече да съм с него, присъствието му ме дразни, не се чувствам у дома си и се сривам психически и физически с всеки изминал ден, в който той е в дома ми. Нямам сили сама да го изгоня, той няма къде да отиде, тъй като е от далечен край,  реве и се оплаква, а ако съм по-настоятелна да се изнесе, започва да чупи и крещи. Не ме е удрял никога, но аз изтръпвам като изпадне в истерия. Искам до седмица или по-малко да го изгоня, наистина НЕ издържам, искам да се махне и да се успокоя, да си върна изгубените нерви, да си работя и да забравя целия ужас... Искам  до 2-3 дни да му съобщя решението си, ще уведомя близките му, че е лабилен и да направят нещо... Може би трябва да се махна за няколко дни, докато се изнесе, знам ли.... По дяволите какво да направя, за да си оправя живота  Страх ме е, ужасно ми е, гадно ми е с тоя човек.... Моите близки са много по-далеч и няма как да се отзоват.

писала съм тук и преди. Вашите мнения, вашите съвети ми помогнаха да мина през много трудни моменти. На почти 28 съм и си мислех, че след бурята изгрява слънце, но при мен не би... Май имам още много да уча за живота  Трябват ми мнения, съвети и подкрепа, наистина съм на дъното... Предварително благодаря на всички, които ще се отзоват на моята молба, историята ми не е фейк, наистина имам нужда от помощ ...
До преди 4 месеца имах всичко, което жена на моята възраст може да иска (поне според мен). Имах перфектната връзка, перфектната кариера и външен вид. Всичко ми вървеше леко и лесно, по мед и масло. Най трудното ми решение беше дали да почиваме в Созопол или на св. Влас. Средностатистическо, но бях адски щастлива, че го имам, и то с години. Имах най-прекрасния човек до себе си, почти 5 години заедно, много влюбени, да, на квартира, кола и разни глезотии на лизинг, но и двамата с добри професии и изглед за в бъдеще нещата да вървят нагоре. Докато началото  на декември не преживях инцидент, който ме осакати психически и физически за неопределено време. Болници, операции, мъка и болка, която повечето хора гледат по новините или се кръстят да не им се случи. Обаче оцелях... и аз не знам как... Леко се бях възстановила, когато разбрах, че съм бременна. Била съм бременна през цялото време, когато катастрофирах и се чудих дали ще си отворя очите на следващия ден.  Детето беше желано, но се оказа, че не мога да го запазя. Травмите и терзанията около аборта няма да ги повтарям, може би сте ги чели. Минах и през това и си мислех, че съм минала и през трапа... ама само си мислех така. Казах си, сега само напред, лошото мина, ама не би..

Не ме е удрял никога, но аз изтръпвам като изпадне в истерия. Искам до седмица или по-малко да го изгоня, наистина НЕ издържам, искам да се махне и да се успокоя, да си върна изгубените нерви, да си работя и да забравя целия ужас... Искам  до 2-3 дни да му съобщя решението си, ще уведомя близките му, че е лабилен и да направят нещо... Може би трябва да се махна за няколко дни, докато се изнесе, знам ли.... По дяволите какво да направя, за да си оправя живота  Страх ме е, ужасно ми е, гадно ми е с тоя човек.... Моите близки са много по-далеч и няма как да се отзоват.