Здравейте! Преди около година пуснах тема тук, защото имах голям здравословно-психически проблем. За щастие се справих с него, но голяма подкрепа получих и от мненията в този форум, за което много благодаря. Сега отново имам проблем, който просто искам да споделя. Аз имам приятели, които държат на мен. Не много, но не ми и трябват повече. Но има и такива хора, които са изцяло против мен. Има хора, които "искат да ме бият" общо казано и то без конкретна причина. Такива, които постоянно говорят против мен, отново без никаква причина. Много хора дори не ми обръщат и минимално човешко внимание. Защо ? А на приятелите ми, които са отстрани им е много лесно, защото с тях хем никой не се закача, хем тези хора дори ги уважават. Питам се аз ...... защо точно аз ? В мен ли е проблема и ако да къде точно се намира той ? Аз ли си го внушавам или хората наистина ме мразят само като ме погледнат. Хиляди пъти съм чувала от тях, че съм грозна, нека така да е. Но защо тогава се занимават с мен. Писна ми от всички, предпочитам да умра
Виж целия пост
Защо всички ме мразят ?
- Публикувана: 9 март 2018, 14:08 ч.
- Последно мнение: 21 март 2018, 19:43 ч.
# 1
9 март 2018, 14:18 ч.
Tи би трябвало да си на 20 години вече-какви са тия хора дето искат да те бият,говорят ти че си грозна или не ти обръщат грам внимание?Учиш ли,работиш ли ,в каква среда се движиш?
Виж целия пост
# 2
9 март 2018, 14:22 ч.
Хора, както по-големи така и по-малки. Просто хора. Уча да, но имам време да излизам с приятели, средата ми се старая да не е с такива хора. Не пуша, не се друсам, хората, с които се движа също
Виж целия пост
Tи би трябвало да си на 20 години вече-какви са тия хора дето искат да те бият,говорят ти че си грозна или не ти обръщат грам внимание?Учиш ли,работиш ли ,в каква среда се движиш?
Хора, както по-големи така и по-малки. Просто хора. Уча да, но имам време да излизам с приятели, средата ми се старая да не е с такива хора. Не пуша, не се друсам, хората, с които се движа също
# 3
9 март 2018, 14:39 ч.
Мисля, че имаш нужда от психолог, с който да поговориш за страховете ти. Или си много чувствителен човек, който прекалено остро реагира на околния свят, или имаш проблеми в комуникацията поради твои си причини.
При всички положения не е здравословно да мислиш, че всички те мразят, защото едва ли е вярно, освен ако нямаш безобразно поведение. Това, че не ти обръщат внимание, не е равнозначно да те мразят.
Виж целия пост
При всички положения не е здравословно да мислиш, че всички те мразят, защото едва ли е вярно, освен ако нямаш безобразно поведение. Това, че не ти обръщат внимание, не е равнозначно да те мразят.
# 4
9 март 2018, 15:16 ч.
Защото позволяваш. Толкова много народ са дребни душички, смачкани, завистливи, прегънати от началници и всякакви проблеми, че единственият им отдушник е да видят някой слаб, с когото да се гаврят, дори само на думи, така си вдигат самочувствието и се замозадоволяват душевно. Обичайно постоянно заплашващите с бой или други неща, се опияняват дори само от приемането на заплахите насериозно от страна на "жертвите" им, защото нямат сили и смелост да действат. Тези, които наистина "действат", обикновено го правят изненадващо и без разтягане на локуми. Единственото решение е да им свикнеш, да не ги вземаш навътре, да им теглиш една майна и да ги подминаваш като малки гари. Сега това сигурно изглежда невероятно, но като минат годините, така или иначе и сама ще стигнеш до този извод чрез личен опит.
Виж целия пост
# 5
9 март 2018, 15:23 ч.
Не мисля, че си се оправила от предишното си състояние. Отиди на лекар, психолог или психиатър.
Опитай се да не приемаш толкова лично поведението на другите. Много лесно става, когато си дадеш сметка, че не си някакъв център и лошото отношение не е лично насочено към теб, а просто някой е имал гаден ден.
Виж целия пост
Опитай се да не приемаш толкова лично поведението на другите. Много лесно става, когато си дадеш сметка, че не си някакъв център и лошото отношение не е лично насочено към теб, а просто някой е имал гаден ден.
# 6
9 март 2018, 15:54 ч.
Благодаря за мненията. Мисля, че наистина имам нужда от помощ, неслучайно искам да го споделя първо на вас. Знам, че аз имам слаба психика и те това го надушват и нарочно го правят, много пъти съм си мислила, че трябва да спра да приемам нещата толкова навътре, но просто не мога. В повечето моменти се чувствам изключително слаба и това ме изморява много. Нямам желание за нищо вече
Виж целия пост
# 7
9 март 2018, 16:18 ч.
Всеки е така - естествено, колкото повече хора среща човек, толкова повече се намират, които да не го харесват (и обратното - такива, които го харесват). Все пак - запитай се ти харесваш ли всички хора, теб не те ли дразнят много от познатите ти с постъпките си, външния си вид, начина си на говорене и т.н. Възпитаните хора се сдържат, когато не харесват някого, а ако някой е груб и невъзпитан, трябва да се игнорира.
Виж целия пост
# 8
9 март 2018, 16:49 ч.
Не можеш да промениш на хората поведението, но можеш да промениш своето.
Кое най-много харесваш у себе си? Кои качества цениш? С кои твои постъпки се гордееш? Мисля, че, ако се обичаш и харесваш, няма да ти е толкова важно какво мислят хората. А и си имаш кръг от хора, които те харесват; имаш си свои приятели - не може да си с всички - и по-добре ... Малко по-късно така или иначе ще го разбереш. Най-малко, защото няма да имаш време, да поддържаш системен контакт с много хора
Виж целия пост
Аз ли си го внушавам или хората наистина ме мразят само като ме погледнат.
Кое най-много харесваш у себе си? Кои качества цениш? С кои твои постъпки се гордееш? Мисля, че, ако се обичаш и харесваш, няма да ти е толкова важно какво мислят хората. А и си имаш кръг от хора, които те харесват; имаш си свои приятели - не може да си с всички - и по-добре ... Малко по-късно така или иначе ще го разбереш. Най-малко, защото няма да имаш време, да поддържаш системен контакт с много хора
# 9
9 март 2018, 21:51 ч.
Аз не харесвам много хора, но на никого нищо не съм направила. Писна ми само да игнорирам, а те да продължават да ме нападат.... И най-вече никой да не ме защитава и подкрепя. Мисля, че е най-добре да си седя сама вкъщи, отколкото да излизам с дори и най-добрите хора на света. Нека те да победят и да ме оставят на мира
Виж целия пост
# 10
10 март 2018, 00:40 ч.
Ми никой не е длъжен да те защитава и подкрепя (освен родители, ама и те не винаги го правят). И вместо да седиш сама в къщи, излизай сама от къщи. Така можеш да срещнеш с други хора и нови приятели.
Виж целия пост
# 12
10 март 2018, 08:37 ч.
А всъщност за какво имаш нужда от защита и подкрепа? В нормалната комуникация никой никого не подкрепя, човек сам се справя с ежедневните ситуации.
Ти заемаш позиция на жертва, очакваш някой да се справи вместо теб с ежедневната комуникация, после се сърдиш, че никой не го прави и ставаш още по-голяма жертва. Имаш проблем с очакванията към хората, със справянето в елементарното битово общуване. Виж се с психолог и поработи върху това.
Виж целия пост
Ти заемаш позиция на жертва, очакваш някой да се справи вместо теб с ежедневната комуникация, после се сърдиш, че никой не го прави и ставаш още по-голяма жертва. Имаш проблем с очакванията към хората, със справянето в елементарното битово общуване. Виж се с психолог и поработи върху това.
# 13
10 март 2018, 08:43 ч.
Много драма и тревожност виждам. Да, трябва още да се работи с психолог.
На мен почти не ми дреме какво мислят другите за мен.
Кой кога и как те напада? Дай поне една конкретна ситуация.
Виж целия пост
На мен почти не ми дреме какво мислят другите за мен.
Кой кога и как те напада? Дай поне една конкретна ситуация.
# 14
10 март 2018, 12:38 ч.
Знам, че никой не е длъжен да ме защитава, но след като аз съм готова да защитя някой, защо да не очаквам това и от другите ? Да не говорим, че приятелството не е само да излизаме по кафета и снимки, приятелството е да се подкрепяме в трудни моменти. Не случайно хората са казали, че приятелите се познават в трудните моменти. А нови приятели не ми трябват, никой не ми трябва, всички хора са едно голямо разочарование
Освен родителите ми, никой друг не ме обича, в това съм напълно сигурна и не ми и трябват други хора да ме обичат
Просто ме дразни това как аз съм готова да направя нещо за някой, а за мен никой нищо. Въпроса за мен е морален и принципен, не толкова някой да ми оправя проблемите
Ще ви дам ситуация от четвъртък вечерта. Бях на кафе с още 4 човека, двама от тях мои приятели, други двама момчета, които излязоха с нас и аз не приемам за приятели. Те двамата седяха срещу мен и не преставаха да говорят против мен, че съм грозна и не знам какво още не чух гледах си в телефона. Поне да си бяха запазили коментарите за след един час, когато си тръгнем
Виж целия пост
Ми никой не е длъжен да те защитава и подкрепя (освен родители, ама и те не винаги го правят). И вместо да седиш сама в къщи, излизай сама от къщи. Така можеш да срещнеш с други хора и нови приятели.
Знам, че никой не е длъжен да ме защитава, но след като аз съм готова да защитя някой, защо да не очаквам това и от другите ? Да не говорим, че приятелството не е само да излизаме по кафета и снимки, приятелството е да се подкрепяме в трудни моменти. Не случайно хората са казали, че приятелите се познават в трудните моменти. А нови приятели не ми трябват, никой не ми трябва, всички хора са едно голямо разочарование
Как реши, че всички те мразят? Ами ако някой те обича?
Освен родителите ми, никой друг не ме обича, в това съм напълно сигурна и не ми и трябват други хора да ме обичат
А всъщност за какво имаш нужда от защита и подкрепа? В нормалната комуникация никой никого не подкрепя, човек сам се справя с ежедневните ситуации.
Ти заемаш позиция на жертва, очакваш някой да се справи вместо теб с ежедневната комуникация, после се сърдиш, че никой не го прави и ставаш още по-голяма жертва. Имаш проблем с очакванията към хората, със справянето в елементарното битово общуване. Виж се с психолог и поработи върху това.
Ти заемаш позиция на жертва, очакваш някой да се справи вместо теб с ежедневната комуникация, после се сърдиш, че никой не го прави и ставаш още по-голяма жертва. Имаш проблем с очакванията към хората, със справянето в елементарното битово общуване. Виж се с психолог и поработи върху това.
Просто ме дразни това как аз съм готова да направя нещо за някой, а за мен никой нищо. Въпроса за мен е морален и принципен, не толкова някой да ми оправя проблемите
Много драма и тревожност виждам. Да, трябва още да се работи с психолог.
На мен почти не ми дреме какво мислят другите за мен.
Кой кога и как те напада? Дай поне една конкретна ситуация.
На мен почти не ми дреме какво мислят другите за мен.
Кой кога и как те напада? Дай поне една конкретна ситуация.
Ще ви дам ситуация от четвъртък вечерта. Бях на кафе с още 4 човека, двама от тях мои приятели, други двама момчета, които излязоха с нас и аз не приемам за приятели. Те двамата седяха срещу мен и не преставаха да говорят против мен, че съм грозна и не знам какво още не чух гледах си в телефона. Поне да си бяха запазили коментарите за след един час, когато си тръгнем
Препоръчани теми