"умните у нас считат за луди, а глупакът редом всеки почита"
"тежко брате се живее между глупци неразбрани"
"Тъй слушам сè, откак съм на света! Сè туй ругателство ужасно, модно"
"Линее нашето поколение навред застой, убийствен мраз"
"Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш?"
"Има две неща които са безгранични - човешката простотия и вселената, но за второто не съм напълно убеден"
При положение, че не чета стихове и не помня каквото и било, явно има тонове изписано за това, че все нещо е останало в главата ми. Казват, че 99% от парите на света, се държат от 1% от населението, със умните хора няма да е по-различно!
Който търси истината, ще я намери, които не иска, ще се заблуждава.
И аз едно време имах проблема, че всички съученици бяха смотани и не съм се имал с никой. Като отидох в университета, друг проблем: всички са от варна, няма как да живеят в общежития, виждаме се само в университета, а повечето бяха леко надменни. Останаха само 4 човека в общежитията с мен, 2 от които жени, а аз с жените хич не се разбирам. С едната набързо се поскараме, но с втората и другите двама, беше толкова забавно, че все още ми липсват и цял живот ще ми липсват.