Тормоз в училище – от страната на агресивното поведение

Вижте, пиша от позицията на родител, преживял катарзис и осъзнал, че отношението на детето му към училището не идва нито от лошите учители, които не могат да го оценят, нито от кофти средата, нито от остарялата и архаична система и материална база, нито от останалите деца...а  от моето отношение към училището...
...
аз дори го бях записала една година на самостоятелна форма, извън училище, да си учим вкъщи ...

Системата е кофти, но всичко тръгва от самият родител...всичко

Верно ли?

Кво съвпадение,всички мислим така..

Виждам го, чрез второто ми дете, което е много по- спокойно, изпълнително и щастливо в училище, тъкмо заради мен

А всичките ми терзания с първото, защото нали всеки иска най- доброто за детето си, му излязоха през носа...и то на него, не на мен...той е там

Е,и?

Някой да твърди,че родителя няма отговорност за детето си и неговото развитие?
Тъкмо наопаки..Всички изказваме това мнение.В едно с мнението,обаче,че нещата са двустранни и ,че учителят също е фактор за детската психика.
Но на теб ти е трудно да проумееш,че има хора които твърдейки,че съществува А,съвсем не отричат наличието на Б,а напротив,и за това се чудиш как да въртиш палачинката,защото не разбираш какво казват другите.
Но не е зле,когато някой е не доразбрал,да попита,а не да си служи с инсинуации.

Моят опит, пък е точно обратния!
Каката беше и е перфектното дете в клас за учителката! Вечно за пример я дава, все с нея почва всяка похвала, понякога даже ми е било неудобно, че с това свръх-приятно отношение игнорира успехите на останалите в класа. ....Малкия от 3-та група в д.г. е замечтал за училището, до там, че броеше дните последното лято! Идея си нямаш с какво желание тръгна на 15.09 при същата госпожа, класната на сестра му!. И след месец - на 15.10. почна натискът да го спирам от занималнята, в началото, после и лавинообразно до към края на 2-ри клас да получа съвет да му сменя училището! Пример да искаш за отношение към училището... И аз на прехвърлила бая възраст пак уча и то с желание - това и подсъзнателно улавят и децата ми за отношение към учението... ... Ама лесните деца са мечта за учителите, а трудните - "няма дете, няма проблем!"

Роузи,е преживяла катарзис и е осъзнала,че носи отговорност за отношението на детето си към заобикалящата го среда..
Да се надяваме да преживее и втори такъв и да осъзнае,че и заобикалящата среда/градина,даскало,улица ако щете/ също има много голямо значение.

не заслужавате никакво внимание ... или поне моето... доста сте елементарни, заради което страдат горките ви деца, несъмнено...

Що,ти с какво си "по -комплицирана"?
Да не би мозъкът ти е разположен в петите или някаква друга билогична особеност те прави така сложно устроена,спрямо нас - "елементарните"?

И спокойно можеш да спреш да ни удостояваш с вниманието си в темата,а ние дружно ще разплетем ръкавите на елечетата с които си обличаме "горките деца"..Така де..времето се стопли вече

Нещата са си закономерни... когато се опитваш да помогнеш на някого, а той си упражнява човеконенавистническата елементарна реторика върху теб, то този човек не заслужава никаква помощ и всъщност мястото, където е и проблемите, които си има, са си абсолютно заслужени и обясними... Успех!

Ама ти нали щеше да ни лишаваш от присъствието си,какво стана?
Пусто викаш,сърби клавиатурата,не се трае,а?  

Роузи не са много родителите ,които биха си признали,че вината е в тях.
Ти си осъзнала,че  проблема е в теб, взела си някакви мерки и в твоя случай това е помогнало.

+1. Моите адмирации, Роузи.

Здравейте, скъпи майки!
Послушах съвета да не ходя сама на „кръстосан разпит”, ноооо... Ще се наложи- утре сутринта психоложката, при която го водя, няма да може да дойде, треньорът му по футбол едва ли не не ми се изсмя на молбата- първо не можа да се сети за сина ми, а после ми заяви, че школата е частна и няма отношение към училището му, не може да се ангажира с поведението му в клас, а само по време на тренировки... Тоест, подтекстът е „какво ме занимаваш с проблемите си”. Много ми стана неудобно, чувствам се разочарована...
Искам да обясня защо споменах финансовата част- защото просто не мога да си позволя да го водя по-често на срещи с психолог (препоръчаха ми учителките да го запиша). В училищата се гледа на по-заможните родители с друго око, а в неговото знаят, че аз съм сама, с финансите се справям сама, от провинцията, тоест... не съм на същото ниво както другите родителите, а може би и детето ми не е на същото ниво като другите. Все пак живеем на Балканите и тук не се гледа с добри очи на „самотните майки” (винаги ме е притеснявало това определение). Разбрах, че не могат да изключат деца в първи клас, освен ако няма подадена молба от родителите на другите деца, че „проблемното дете” застрашава живота и здравето на останалите. А аз предполагам, че тази майка, която ме заплашваше, си е предвидила полезните ходове и най-вероятно има вече готова молба. Други родители  също са ходили да се оплакват направо при директорката, защото едва ли не класната не взема мерки. Класната и госпожата от занималнята са прекрасни жени, както казах и не искам да ги сменяме, детето ми също не иска. Той си харесва и госпожите, и децата и определено не иска да се премести в друго училище. Така, че моята цел е да убедя директорката да го остави тук.
Много говорихме със сина ми... Мисля, че успя да осъзнае сериозността на ситуацията. Много се надявам още утре да има промяна...
И аз да се включа в дискусията за нагласата: както аз, така и всеки друг родител, сигурна съм, че обяснява на детето си какво трябва да прави в училище и как трябва да се държи... не съм съгласна с мнението, че щом не слуша в училище, значи не слуша мен?! Това за мен е абсурдно! Сякаш ние не сме били деца някога и не помним как когато сме били с другите сме се държали по 1 начин, а в къщи по друг?! Децата ни не са роботи да им зададем режим и да го следват денонощно. В средата с другите деца е съвсем различно- сблъсък на характери, стремеж към надмощие и изява, борба за внимание и т.н. С това децата ни трябва да се справят сами, с насоки от нас като родители и от учителите, но тези социални умения се учат и възпитават с времето. Не можем да очакваме от деца на 7 години да имат нашите зрялост и мъдрост. Ние трябва да зададем правилните норми за познание къде са границите на добро и лошо, какво може и какво не и да имаме търпението те да си научат уроците по-бързо.
Да, аз осъзнавам, че детето ми има проблем, както и аз. Баща му няма проблем, защото той не влиза в картинката. Старая се да работя върху проблемите НИ и се надявам резултатите да не закъсняват.
Даже мисля това да кажа утре на директорката...

Аз пак ще попитам.
Детето откъде трупа негативния модел?Питахте ли го?

С риск да прозвучи глупаво, защото наистина не съм запозната с процедурите в подобна ситуация, но, Macurrela, има ли вариант дякой друг да дойде с теб, допустимо ли е? Приятелка, колежка, съседка... Освен теб, има ли друг близък, различен от учител, психолог или треньор, възрастен, с който детето общува повече? Разбрах, че от бащата и семейството му не може да получиш помощ, твоето семейство е далеч, но все пак някой друг?