Случи ми се нещо странно XVII

  • 133 546
  • 738
# 105
На 37 г. изобщо не е късно за каквото и да било
Виж целия пост
# 106
Била съм на 5-6 някъде и нямам спомен, че съм казвала на майка ми подобни неща. Тя ми го сподели в един разговор, преди няколко години.
Виж целия пост
# 107
Елен@, помисли и върху следният вариант - дали всъщност споделянето на тази информация не те е сугестирало, т.е. дали пък не е довело до едно съзнателно или подсъзнателно внушение и ограничение, че ти 'НАИСТИНА' ще си сама през целия си живот. Майката е принципно най-големия авторитет за една дъщеря. Може би самата тя не е осъзнала вероятните последствия върху твоята психика, споделяйки ти такава информация.
С други думи, да не би да попадаш в хипотеза подобна на 'самосбъдващо се пророчество', само защото авторитет (в случай майка ти) ти е поднесла някаква информация.
Мисля, че това е по-важният аспект, а не другият, който е в пряка връзка с темата, в която си писала.
Все пак 37 години са прекрасна възраст. Имаш шансове според мен, стига ти сама във възприятията си да не се самоограничаваш.
Виж целия пост
# 108
Magdanena 1978 и Фрау Скитница, кое в споделеното от Елeн@ ви води до извода, че не ѝ харесва да е сама? ... Според мен точно изразът "за протокола..." цели да елиминира у четящите всяка презумпция за харесване или нехаресване на положението на авторката.
Wink
Виж целия пост
# 109
Да, писменият текст е орязан от интонация и всички други невербални канали за комуникация. Аз го усетих по друг начин и съответно поста по-горе. Ако греша, моля Елена да ме извини.
Виж целия пост
# 110
Аз пък се сетих за нещо, което майка ми ми е разказвала.
Била съм много малка, бебе в коша. Живеели сме в къща ( живях в нея до към 28 - мата си година) Един ден в двора , към следобеда някъде, влязла циганка с малко момченце, да иска чаша вода за детето. Майка ми й наляла вода, дала и хляб и сирене , и докато малкия си хапвал, циганката казала на майка ми - Имаш малко бебе, момиченце. Голяма късметлийка ще е. Майка ми се учудила, защото съм спяла вътре, а на простора нямало прострени мои дрешки, та нямало от къде да знае циганката , че имало бебе в къщата. Въшреки, че е можело и да е питала съседите, кой знае. Казала й, че съм кръстена на три жени ( вярно е) . И други неща сигурно й е казала, но аз това съм запомнила. Интересното е, че чак такава късметлийка не съм. Даже ако някой погледне от страни, би казал, че съм абсолютно лишена от късмет, но аз си знам, че късметът ми се състои в това- колкото и тежка да е ситуацията около мен, винаги има една нишка, една тънка сламка, за която да се хвана, колкото да не се удавя. Май това е по- ценния късмет. Така мисля Simple Smile
Виж целия пост
# 111
Точно това е.
Аз много дълги години си мислех, че съм оперирана от късмет. После обърнах гледната точка, погледнах нещата отстрани и си дадох сметка въпрос на какъв огромен и напълно чист късмет са много неща в животът ми. И вече не мисля, че нямам късмет.
И в интерес на истината, въпреки че изобщо не направих тази промяна самоцелно, оттогава насетне започнаха да ми се случват и много повече класически късметлийски неща.
Та така, понякога, често дори, нещата са единствено въпрос на гледна точка. Човек може да не намира пари на улицата, четирилистни детелини и да не печели никога от лотарията и все пак да е невиждан късметлия, просто не и по стереотипния начин.
Виж целия пост
# 112
Аз също имам бебешки и ранни детски спомени. Помня как плачех в плетеното кошче, сложено по средата на стаята и как майка ми, по нощница, стана да ме люлее.
Виж целия пост
# 113

Прадядо ни почина преди 13 години. По онова време братовчедка ми беше на около 3. В нощта, в която е починал, се събудила, събудила родителите си и плачейки и хлипайки им е казала, че си е отишъл. Малко по-късно прабаба ми звъннала по телефона, за да каже същото. Доста се чудихме вкъщи как е разбрала.
Виж целия пост
# 114

По темата за чувствителността на животните и аз имам случка. В спалнята имаме клетка с две папагалчета, които нощем са винаги напълно спокойни. Единствен случай когато нещо ги е плашило в тъмното през нощта, от което са ме събуждали с хвъркане и блъскане в клетката е било земетресение - това последното в Провадия. Без да чирикат - само панически се опитват да летят и се блъскат в решетката. Тогава си помислих, че може би е имало земетресение и така се оказа... Само още веднъж ми се е случвало да ме събудят с такова поведение -  в една от първите нощи, след като почина баща ми. Той не живееше с нас, а в друг град, но разбира се, ни е идвал на гости.
Виж целия пост
# 115
 Asphodella: Готин ник си си избрала Wink. Колко лалета набра от царството на Хадес Grinning Wink? Ако ти трябва нещо за късмет кажи да ти дам едно дето ми върши прекрасна работа Simple Smile.
Все се опитвам да си напомня да не се престаравам с Нинджа Мантра-Мудрата "ЗЕН" (Enlightment) и все пак от време на време все я правя без да се усетя. И все изскача от някъде по нещо ново Simple Smile. Кога инфо, кога интересен линк към инфо, кога нещо друго Simple Smile. Колкото до Огледалата те наистина са по-особени, за разлика от другите неща. Вход са към други реалности, но освен това събират и връщат енергиите и емоциите на хората около тях, независимо дали са положителни или отрицателни. Затова е добре 1-2 пъти в месеца да се измиват със светена вода за да се понеутрализират енергиите в тях. Освен това не е добре да се пишат/рисуват окултни неща по тях, освен ако не се знае точно какво се прави и търси. И ако ще викате духове също внимавайте с тях. Понякога ги използват за по-лесно преминаване в нашата реалност. Но пък твърде рядко може да са сигурни тези, които се опитват да викат мъртви кой точно е преминал или са извикали. Отделно че се ползваи и при ясновидство понякога Simple Smile.
Виж целия пост
# 116
SenkoTron, звучиш малко фанатично с изказа и "даването" Grinning
Виж целия пост
# 117
Здравейте, направо ме побиват тръпки от някои от историите тук..
Иначе аз да споделя нещо, което се случи преди много години. Почина прадядо ми точно на 1 януари. Заминахме за погребението. Като се прибрахме вкъщи намерихме странни неща. Тъй като елхата не беше прибрана още намерихме една играчка на пода, а телчето на тази играчка в полилея. Играчката беше от стъклените. Елхата беше поставена на високо- над метър и половина височина от пода. Но дори да приемем, че играчката някак си не се е счупила, то не успяхме да измислим как телчето е влязло в полилея , който е достатъчно далеч и по-високо от нивото на елхата.
Също така баща ми каза, че е сънувал дядото няколко дни след това седнал на дивана с гръб към нас. Съответния дядо никога не е идвал в този апартамент.
Та до ден днешен ме побиват тръпки като се сетя за историята с елхата... 
Виж целия пост
# 118
Здравейте, направо ме побиват тръпки от някои от историите тук..
Иначе аз да споделя нещо, което се случи преди много години. Почина прадядо ми точно на 1 януари. Заминахме за погребението. Като се прибрахме вкъщи намерихме странни неща. Тъй като елхата не беше прибрана още намерихме една играчка на пода, а телчето на тази играчка в полилея. Играчката беше от стъклените. Елхата беше поставена на високо- над метър и половина височина от пода. Но дори да приемем, че играчката някак си не се е счупила, то не успяхме да измислим как телчето е влязло в полилея , който е достатъчно далеч и по-високо от нивото на елхата.
Също така баща ми каза, че е сънувал дядото няколко дни след това седнал на дивана с гръб към нас. Съответния дядо никога не е идвал в този апартамент.
Та до ден днешен ме побиват тръпки като се сетя за историята с елхата... 

Според мен при пръскането на играчката, телчето, което е било под напрежение се е освободило и изхвръкнало.
Виж целия пост
# 119
Ами тя не се беше счупила, а и от земята до полилея трябва да подскочи над 2 метра. По принцип всичко е възможно и никога няма да разберем какво е станало точно Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия