Случи ми се нещо странно XVII

  • 133 498
  • 738
# 195
Аз съм абсолютно сигурна, че жената е откровена и вярвам на историите й, просто много рядко и трудно мога изцяло да повярвам на схващанията за тези неща на човек, "открил Бога" (разбирайте, ревностен християнин), който говори за това кое е дяволско и те отделя от този въпросен Бог, и кое - не. Просто нещата ми звучат като чути отнякъде и сляпо предекламирани. Разбирате ли, някога дяволско е било и да си хомосексуалист, и да пишеш с лявата ръка, и да носиш дънки и къса пола, и какви ли още не безсмислици. За много хора все още е. Затова и приемам думите на много от тези особи с огромна щипка сол, въпреки че съм склонна да вярвам, че конкретно тази жена може да се е свързала с нещо гадно и зло. Това е просто нейният индивидуален случай.
Виж целия пост
# 196
Името, което е дало това същество ми е интересно Wink. Доколкото си спомням беше псевдоним на гръцкия бог на светлината Аполон. Не  е никак лесно да си прикачиш подобен псевдоним. Странно ми звучи това име и се питам дали не са били повече от 1 същества, като едното е било добро, а това след него просто се е възползвало и е започнало с пакостите под чужда име.
Виж целия пост
# 197
Кой може да каже... Варианти много... Толкова много не знаем за света около нас.
Сега се сещам още нещо. Нали демоните не разкриват имената си, защото така стават уязвими? Поне така съм чела. В този ред на мисли дали наистина е бил демон, щом от самото начало й е казал как се казва или може да е излъгал?
Виж целия пост
# 198
Имената дават известна власт, но за подобни същества ние така или иначе нямаме особена идея как можем пълноценно да се възползваме от нея ако се налага. Все пак помага да знаеш името, вариантите за действия се увеличават Simple Smile.
Виж целия пост
# 199
И аз си мисля, че много неща не се връзват и е напълно вероятно и тя самата да не знае всичко за тази история.
Виж целия пост
# 200
Искам да споделя с вас една история, за която напоследък все по-често мисля. През 1992 г. майка ми бе в критично състояние във ВМА. Бе на косъм от ампутация на крайниците. Според лекарите това бе единственото спасение. Иначе...гангрена и край. Сънувах сън. Накратко: някаква жена се появи в съня ми и ме попита:"Колко години от твоя живот би дала на майка си?" Нямаше образ, беше по-скоро само глас. Отговорих:"2-3". Жената каза:"Малко е". Увеличих годините на 5, после на 10. Всеки път казваше, че е малко. Накрая казах:"Нека са 27". Тя се засмя и каза:"Само те изпробвах. Спокойно. Няма да ти ги взема". Лекарите й даваха максимум 10 години живот, спасиха краката, поставиха байпас. 13 години по-късно го подновиха с нов. В момента състоянието й отново е критично, очаквам най-лошото всеки момент. 27 години, колкото ми обеща жената от съня, се навършват след 10 месеца. Sad
Виж целия пост
# 201
Искам да споделя с вас една история, за която напоследък все по-често мисля. През 1992 г. майка ми бе в критично състояние във ВМА. Бе на косъм от ампутация на крайниците. Според лекарите това бе единственото спасение. Иначе...гангрена и край. Сънувах сън. Накратко: някаква жена се появи в съня ми и ме попита:"Колко години от твоя живот би дала на майка си?" Отговорих:"2-3". Жената каза:"Малко е". Увеличих годините на 5, после на 10. Всеки път казваше, че е малко. Накрая казах:"Нека са 27". Тя се засмя и каза:"Само те изпробвах. Спокойно. Няма да ти ги взема". Лекарите й даваха максимум 10 години живот, спасиха краката, поставиха байпас. 13 години по-късно го подновиха с нов. В момента състоянието й отново е критично, очаквам най-лошото всеки момент. 27 години, колкото ми обеща жената от съня, се навършват след 10 месеца. Sad
Боже, дано е съвпадение! Sad Настръхнах от прочетеното.
Виж целия пост
# 202
Аз нямам обяснение какво беше това. Дали беше просто сън, случайно съвпадение или разговор с някаква висша сила, от която измолих отсрочка.
Виж целия пост
# 203
Спокойно, няма да ти ги вземе, нали ти го е казала!
Виж целия пост
# 204
Имах предвид отсрочка за нейния живот. Simple Smile
Виж целия пост
# 205
Да, да, разбрах. Няма да ѝ ги вземе, спокойно!
Виж целия пост
# 206
Не знам дала е подходяща темата. Вярвате ли в прераждането? Прабаба ми почина на 04.10.2002г. Бях малка, но я помня ярко. Идваше вкъщи, носеше ми плик с лакомства, бонбони кръц кръц, лукчета, шоколад Своге, бонибон и всякакви други неща. Обичах я много.
Петнайсет години по-късно на тази дата, след пет дни пренасяне, се роди синът ми. Съвпадение ли е или има нещо?
Виж целия пост
# 207
Без други признаци за някаква прилика между тези две души, смятам по-скоро, че е съвпадение. Иначе вярвам в преражданията.
Виж целия пост
# 208
Според Кабала, хората имат водещи ,така да се каже ,числа.Например,няколко събития станали на опреленено число ,адрес и т.н.
Виж целия пост
# 209
Сетих се за един филм, който бях гледала много отдавна. Казваше се " Малкият Буда" . Там основната идея беше прераждането. Та една сцена няма да забравя никога - будистки монах обясняваше прераждането на баща, в чието момченце монасите смятаха, че се е преродил техният учител. Взе чаша с чай и я счупи. Чаят се разля по масата, монахът взе кърпа и попи част от него , после я изцеди в друга чаша , така че в нея пак да има чай и каза - Душата на човек е като чая. И в първата чаша , и по масата, и в кърпата и във втората чаша е все същият чай, просто сменя опаковката си. Много ми наресва тази теория и силно се надявам да е истина.
Сещам се и за една източна притча. Един монах точил нож, а до него била вързана коза, която той след малко щял да заколи. Козата започнала да се смее.
- Защо се смееш? -попитал монаха- Аз се каня да те заколя, а ти се смееш.
А козата отвърнала:
- Смея се, защото се радвам за себе си. След като умра, ще се преродя в монах.
А после започнала да плаче. Монахът попитал:
- А сега защо плачеш?
- Сега ми е тъжно за теб, - отговорила козата - защото когато ти умреш, ще се преродиш в коза.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия