Случи ми се нещо странно XVII

  • 133 561
  • 738
# 60
Тази тайна е разкрита Simple Smile
Но на какво се дължи това, че духовете понякога имат само отражение в огледални повърхности без материално съществуване в нашия свят? Ей това не мога да си обясня, как може да се отрази нещо, което иначе не се вижда...

Това с огледалата винаги ми е било странно...
Виж целия пост
# 61
За огледалата съм чувала / чела, че са врата към друго измерение, други светове, или портал към отвъдното.... Затова когато почине човек ги закриват. Колко е вярно това обаче и дали има нещо вярно, или е просто суеверие, останало от времето, когато огледалата са били нещо непознато, ново и чуждо, никой не знае. Или поне аз не знам.
Виж целия пост
# 62
В последно време както си седя в хола (който има на всяка стена прозорци, в къща сме) виждам как преминават черни сенки, все едно някой човек в черно обикаля от вън покрай прозорците, и винаги се обръщам да видя.
Възможно ли е да е игра на светлината? Например, ако има клони с листа пред прозорците и леко подухва - може да се получи подобен ефект. Ту напича слънце, ту в един момент като се размърдат клоните - да хвърлят сянка за секунди. Горе долу нещо такова, само че не през цялото време да се вижда сянка:
Виж целия пост
# 63
Дори да е игра на светлината,пак си е страшничко,особенно когато човек е под стрес.
Иначе и на мен ми се е случвало да мярна сянка с периферното зрение,ама мисля,че е кичур коса или нещо друго-обяснимо Simple Smile
Виж целия пост
# 64
На мен редовно ми се случва и понеже съседите минават покрай нашата кухня все си мисля, че са те, обръщам се инстинктивно и няма никой. Но се усещам, че е кичур коса който при определени движения виждам с периферното си зрение
Виж целия пост
# 65
Чувалили ли сте за случаи на хора, върнали се от онзи свят? Хора, които са били в клинична смърт, без жизнени показатели, събудили се след известно време, разказвайки какво са видели и преживели. Какво мислите, има ли такова място, на което душата се преселва, има ли тунел с бяла светлина и блажено чувство на любов и щастие, или всичко е игра на мозъка, преди да изключи тотално?
Разказвали са ми такава история, за една баба, която била болна и на легло. Един ден издъхнала, без жизнени показатели, без пулс. Близките започнали да звънят на роднини и да организират погребението, когато най- неочаквано бабата се събудила и започнала да разказва какво "сънувала". Изкачила се по едни големи, бели стъпала. Там имало голяма, дълга маса с всички нейни мъртви близки. Но някой я заговорил и казал, че е подранила, трябвало да дойде след 3 дни. И се събудила. След 3 дни бабата наистина си отишла. Дали е истина или не, не знам, но подобни истории винаги ме впечатляват....
Виж целия пост
# 66
Дядо ми бог да го прости, беше болен от рак. При първата операция ,която е била 4-5часа и е бил поставен в нещо като изкуствена кома, е разказвал на баща ми как евидял един човек в бяло да му казва, че не е дошъл момента.Видял е и светлина и е бил като в мъгла.. Почина година и половина след това....
В началото мислеха, че е било от всички медикаменти,но съм чела за още много такива случаи. Не мога да си го обясня.
Виж целия пост
# 67
На мен ми се е случвало преживяването с "филмовата лента от спомени" Бях дете - към 8-10 години. Щях да се удавя в басейн на морето. Една жена ме извади от водата, но ми остана спомена от "видяното" докато гълтах вода вместо да дишам. Тогава видях точно като на забързан слайдшоу моменти от живота ми като още по-малка.
Виж целия пост
# 68
Леле, това звучи много плашещо.
Виж целия пост
# 69
Това за филмовата лента на живота, изобразяваща се мигове преди смъртта, мислех, че е популяризирала се филмова измислица. Явно това наистина съществува и е много необяснимо
Виж целия пост
# 70
По принцип твърдят, че това бил последен напън на мозъка да превърти събитията и да намери изход от ситуацията.Във филма, който гледах, цитираха мъж, нападнат от акула, който така превъртял кадри и му изскочило, че гледал филм да и бръкне в окото и така се спасил.
Виж целия пост
# 71
Това за филмовата лента на живота, изобразяваща се мигове преди смъртта, мислех, че е популяризирала се филмова измислица. Явно това наистина съществува и е много необяснимо

О, не, не е измислица! На такава възраст не бих могла да си измислям. ... И даже помня и обстоятелствата да почна да се давя... Много исках да се науча да плувам без детски надувен пояс, ама така и не знаех как да не потъвам ако ми е по-дълбоко от ръста. И казах на баба ми (тя стоеше до басейна по комбинезон - даже не беше по бански). Пък тя ми рече, ами опитай се по-смело (не, че тя можеше да плува, де!). И аз се бухнах към дълбокото - басейна си беше пълен с хора, но който не го може... и взех да потъвам, естествено, като не знаех да си задържам дъха. Баба ми на ръба на басейна се разпищя и една жена ме докопа и ми извади главата над водата... Все пак сигурно са били поне 10-на секунди гълтане на вода, и оная лента с преживяни гледки...
Виж целия пост
# 72
Побиха ме тръпки от повечето истории. Скоро почина свекър ми, седмица преди това започна да си говори с въображаеми гости, всички покойници. 
Виж целия пост
# 73
На мен ми се е случвало преживяването с "филмовата лента от спомени" Бях дете - към 8-10 години. Щях да се удавя в басейн на морето. Една жена ме извади от водата, но ми остана спомена от "видяното" докато гълтах вода вместо да дишам. Тогава видях точно като на забързан слайдшоу моменти от живота ми като още по-малка.

Абсолютно същото ми се е случвало и на мен на Ахтопол на горе-долу същата възраст, само че в морето. До ден днешен си спомням моментите от живота си, които видях.
Виж целия пост
# 74
Брат ми беше във втори или трети клас когато преживя инцидент с опасност за живота. Беше в кома. След като се събуди ни разказа, че заедно с друго дете, с което заедно бяха преживели инцидента тръгнали към една светлина в края на дълъг тунел. Беше твърде малък, за да си измили подобна история, още повече, че тогава все още не се говореше много-много за тези неща.

Също брат ми когато е бил около 3-годишен е казвал на баща ми, че там където е бил преди да си избере нашето семейство е било по-хубаво. Питал го кога пак ще отиде там.

Към днешна дата брат ми няма спомен за нито едно от двете неща, които разказах. Странно ми е, че не помни тунела, защото все пак беше достатъчно голям, за да го запомни. Но пък и ние не сме се фиксирали на тази тема, за да не го плашим и може би го е приел за сън и затова го е забравил.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия