Случи ми се нещо странно XVII

И аз сънувах починалия си дядо тази нощ. В момента имам лични колебания по един въпрос и се чудя как да постъпя. В съня ми дядо ми подари стар компас, който в един момент от съня ми вече не беше компас, а се оказа часовник. Каза ми, че винаги му е показвал вярната посока и, че аз знам как да постъпя, но ако искам, може да се допитам до тази вещ. Винаги сънувам дядо ми в трудни моменти и винаги той ми подсказва вярното решение. Това не е тема за сънищата, но споделям този сън, защото за самата мен е странно, че винаги сънувам дядо ми в такива моменти. Понякога си мисля, че той наистина идва до мен, за да ми помогне. И никога не се появява в съня ми когато съм много щастлива, или много нещастна. Появява се само когато се опитвам да взема трудно решение, независимо в какво емоционално състояние се намирам. Затова изключвам момента на самовнушението - т.е., че го сънувам, защото ми се иска да споделя с него определен момент. А приживе бяхме много привързани един към друг, но не си спомням да ми е давал съвети за действията ми. Винаги беше доста сдържан във взаимоотношенията си с всички и не си позволяваше да дава съвети и оценки. А сега ми се явява в сънищата и дава насоки. Може и да си въобразявам, но ако го послушам, никога не греша, а когато не го послушам, нещо се обърква. Само този път не съм сигурна как да го тълкувам, защото всъщност нямам точно взето решение, а той ми каза, че знам как да постъпя. Компасът показва посока, а часовникът - време. Може би ми подсказва, че трябва да побързам с решението си. А посоката ... вероятно трябва да направя това, което се колебая дали да направя, но да побързам повече.
Простете, стана неочаквано дълго. И не съвсем по темата.

Всъщност часовник може да се използва и като компас - виж тук: https://strelki.info/viewtopic.php?f=4&t=9187... И щом хем компас, хем и  часовник ти е дал, може би за решенията ти са важни и времето и посоката...

pandachina, мисля, че става дума за инстинктивното ти знание за решението на проблемите ти. Може би трябва да се вслушаш в интуицията си, или да се запиташ как той би постъпил ако беше на твоето място. Отговорът сигурно е някъде по средата... ако не е и един и същ.

Аз също, с толкова се пулих да видя, как ли не въртях телефона, ама не и не. Никакви лица не видях.

Снощи както спим със сина ми (1година и 9месеца) на леглото гушнати , той скочи и започна да пиши и плаче и сочеше към терасата. После си премести пръстчето към един огромен мечок .Неможех да го успокоя дори и когато светнах. А спим на нощна лампа и никога не в тъмно в стаята.
Поуспокои се и тъкмо да заспи и пак се втренчи там и сякаш го беше страх да си затвори очичките. Честно ви казвам, и аз се изплаших ,защото съм чувала ,че малките деца виждат и усещат неща невидими за нас възрастните..
Незнам какво беше това,но се случва за първи път,надявам се и последен..

Живеем срещу гробища,на оживен булевард ,но като цяло тук съм си прекарала целия живот и нищо странно не се е случвало досега..

Маги,по-емоционалното деца,много сънуват и понеже не могат да направят разликата между сън и реалност-се плашат
И моите са така.Например:събужда се и започва да плаче и да търси нещо, с което е сънувала,че си играе.
Много пъти Теди проплаква насън"Стела зееее бибкааа(или нещо друго) т.е сънува че сестра й й е взела нещо

Здравейте Темата ми е интересна, тъй като самата аз имам доста странни случки в живота си. Помня, все едно беше вчера, две такива от детството ми. Споделям едната.

Бях си легнала, когато чух как се отключва входната врата, после лампата в коридора светна за секунди и пак изгасна, по онова време спях в хола и вратата към коридора беше остъклена. Събудих баща ми, за да провери кой беше влязъл, ест. нямаше никой, но и до ден днешен съм сигурна, че това не беше плод на въображението ми.

Към момента имам много живи и ярки сънища, страшно реални. Има периоди, в които дори не ми се ляга, тъй като знам, че и тази вечер ще сънувам.
Последният сън беше меко казано странен. Земята се рушеше, много и силни експолозии, а аз стоях някъде в космоса и гледах...., нямах усещане за физическо тяло, просто се реех. А най-странното беше, че наблюдавайки тази картина не изпитвах никакви, абсолютно никакви емоции.

Та така...има още многооо, но ще разказвам друг път.

Стана ми интересно. Разкажи и другите 🤗

И на мен на няколко пъти ми се е случвало.

Спомних си за една случка от преди много години.
Баба ми ме водеше в една църква, където трябваше да се пренощува (за здраве). Мисля че беше в гр. Пещера. Събираха се бабите от село и дружно заминаваха за Пещера.
Легнали сме на пода. Тъмница като в рог. Лежа с протегната ръка. Не знам дали съм спала или сънувала, но усетих че някой ми сложи нещо в ръката. Естествено не видях какво имам в ръката. Мисля че и баба ми събудих, но тя не ме отрази. Сложих си "нещото" до мен, но на сутринта не го намерих.

На Кръстова Гора се нощува така  на 14 септември. Има много легенди и истински истории за случки от там.

Не съм сигурна дали са ме водили на Кръстова гора.
По спомени тази църква беше в самият град. Почти нищо друго не помня. А и случката се разви преди 30г+

До сега във всяко видео с Маг Мариела, на което попадам все на 100% се потвърждават и моите представи и обяснения на коментираните въпроси - https://www.youtube.com/watch?v=hCx7_1OjT50&feature=youtu.be

Когато съм била 5 годишна съм казала на майка ми, че съм дошла на земята, като съм трябвала да избирам да бъда сама цял живот или да си остана горе.  Преразказвам детските думи, но смисъла е такъв. За протокола - на 37 години съм и съм сама.

Елен@, а на колко години беше, когато твоите родители ти разказаха това? (заради глаголното време, което използваш, оставам с впечатление, че нямаш пряк спомен за това).