Приятелството между мъж и жена

Лана, да, аз бих имала много против една такава колежка.

Защо да я върне?
Аз дадох пример с обратното, когато жената не го харесва за секс, но го оценява като приятел. И той се съгласява на такъв компромис.

Ами именно. Това казвам и аз
Компромис от негова страна.
Имах предвид,че не би и отказал секс.

В тоя случай не мисля, че може да се нарече приятелство. Не и според моите разбирания.

Направо си го представих, как и посочва стола "Връщай се там! Ние сме само приятели!"

Ама как ще откаже? Ти пак не разбираш, че  жената отказва, той го желае силно, но не я притиска.

А баш! Имала съм такива случаи. Аз не го хатрсвам външно, а си ги мисля за приятел. Обаче бжжжж усещам искрите във въздуха. Пак се правя на разсеяна - не бе, приятели сме. Докато - бам! Напием се и той си признае или направи супер странен скандал, от който се досещам. Аха!

Само едно инстинско такова приятелство имам, просто 0 физическо привличане, но много си паснахме по характери. Бяхме се запознали в интернет, бях в гимназията още, и до ден днешен ми е най- близкия приятел от мъжки пол.

Вярно е.   
Чак ме досмеша.

Вярвам в общуване/приятелство между един мъж и една жена, които си имат свои половинки, но независимо от това, са близки и се ценят и обичат като ХОРА. А не като пол.
Майка ми е имала такъв приятел. И ми е нагледен пример, че е възможно.
Не са имали полови контакти. Много добре помня този мъж. Много й е помагал, прекарвали сме семейно накъде, той с неговите деца, мама с нас. До ден днешен мама поддържа контакт с дъщерите му, за съжаление той отдавна почина. Мир на душата му!

Ами мен ме е връщал мъж-приятел и си развалихме приятелството, така че е възможно мъж да откаже секс на жена. Те не са животни.

Ами нали ти е бил приятел, ти какво искаш от приятелите си?
Тази тема все се развива по един и същи начин, и накрая се оказва, че совите не са това, което са. Уж приятели, пък единият все излиза, че искал и нещо повече.

И какво странно има в това? Темата е пример за различни очаквания от приятелка към приятелка. Защо да няма различни очаквания и от приятел към приятелка и от приятелка към приятел?

Вярвам твърдо в подобно приятелство и имам такова. Наистина най-добър приятел, много близко приятелство.
Мернах няколко любопитни аспекта, ще цитирам и ще отговоря, може на някого да му е интересно. Използвам ги като отправна точка за моите разсъждения, не предполагам нищо за написалите ги, затова и имената не фигурират.


И аз нямам. Не изпитвам и потребност от този вид приятелство - дори с жена, камо ли с мъж.

Опазил ме Бог от такова "ей така бъбрене". За тази цел си имам приятни познати от женски пол, с които се срещаме веднъж на няколко месеца.

 
Съгласна.
Не сме в училище и близостта на приятелството не зависи от времето, прекарано заедно.
Нямам физическата възможност да комуникирам с часове с някого.


Разбирам какво има предвид потребителката и е опция, която трябва да се обмисли.
В моя случай - въпросният ми е най-добър приятел от близо 10 години. Да се твърди, че през цялото това време е бил в нисък старт и е чакал възможност, е просто нелепо.
Но също така не разбирам един вид предположението, теорията, че трябва да се намираме взаимно непривлекателни, за да е приятелството истинско. Защо? Разбирам, че е по-сигурната възможност, един вид гаранция, че няма да се случи нищо, защото взаимно привличане плюс емоционална близост има потенциалът да стане опасна комбинация. Тук се съгласявам напълно, не го отричам:

Обаче е рядко срещано - тоталното отсъствие на привличане. Ако поискам, няма да ме върне. Каквото и да си говорим, аз съм поне симпатична, той - също, тоест ситуацията теоретично е по-лоша от "той е привлечен, но аз не го харесвам външно".
Това обаче далеч не означава, че не ме уважава, подкрепя, обича по приятелски начин.
При нас го има и моментът, че ние въобще няма да си паснем като двойка и го знаем. Няма го това очакване, пеперудките в корема "ами ако...", ще е катастрофа просто. Сексуално ще си паснем - достатъчно време сме приятели, теми табу нямаме, всичко сме коментирали и с това също и двамата сме наясно. Просто не си струва.
Той в момента е с момиче, с което си пасват просто страхотно, аз също имам мъж до себе си, който е невероятен и тотално подходящ за мен. Още като бяхме и двамата сами, не станаха нещата, камо ли сега, когато и двамата имаме далеч по-подходящи партньори.
Това не са са само мои разсъждения, впрочем. Да кажа, понеже мернах няколко пъти коментара за самозаблудата. За нищо не се самозаблуждавам, темата е коментирана с него. Приятелството ни ми е много важно и съм отделила време и енергия всичко да е наред, а не просто да изглежда такова, докато аз си живея в розовия сапунен мехур.

 Това за мен не е нормално и не бих го допуснала. Случвало ми се е - момиче, с което най-добрият ми приятел беше заедно 4 години, ревнуваше от мен.
Много спокойно, тихо, никога не е имало скандали, кофти изцепки и т.н., просто се притеснявало момичето. В момента, в който разбрах, взех мерки - чух от най-добрият ми приятел какво му е казала, поканих я да се видим, изслушах я, после аз говорих, обясних й защо няма никакъв повод да се притеснява, защо я харесвам, защо смятам, че са страхотна двойка. Пипкава ситуация, но направих наистина най-доброто, на което съм способна, без момичето да се чувства неудобно от това, че е ревнувало. Не ми е било целта да й натрия носа или да си вдигна егото, напротив, стана ми неприятно, когато разбрах. Много кофти ситуация е, не желаех тя да се чувства несигурна, най-добрият ми приятел - да се чувства притиснат, а аз - подозирана в кофти намерения.
Никога не е имало повод - твърдо съм против прекалено интимничене, "защото сме приятелчета", не съм от момичетата, които стоят по скутовете на най-добрите си приятели, щото тази титла се очаква да ги прави безполови, знам ли.
Та, решихме въпроса и след това не е имало подобни "проблеми".

Мини обобщение от последните ми два коментара:
Не съм на мнение, че "животинският аспект" трябва напълно да отсъства, нито вярвам, че може.
Но също така има и една граница, която не се прекрачва, за да не дърпаш дявола за опашката - тоест не си позволявам определени неща, които са за пред гадже само или за пред приятелка. Точно защото той не ми е приятелКА, той е от мъжки пол и се съобразявам с това.

Друг момент, който искам да изтъкна - приоритетите трябва да са ясни. Ако има проблем, ще тегля майната на всичко и ще седим до сутринта да го бистрим. Ако няма обаче, няма да си говорим с часове, а партньорът в това време да е лишен от внимание. Разбирам дамите, които измерват приятелството във време и затова са против. И аз бих била, ако го мерех така - наистина няма как да отделям часове наред редовно на някого и това да не е за сметка на семейството/партньора. А точно това не ми е ок - приоритетите трябва да са налице, както казах.
И в двете посоки важи това и е напълно ясно и нормално. Случвало се е да му пиша в неудобно време, само ми казва, че е с приятелката си в момента и готово. Ще ми пише/звънне, когато може.

Извинявам се за дългия пост, дано ви е било интересно.

ММ има приятелка жена и съм убедена, че никога между тях не е имало някакви искри. Сега тя е женена, има дете. За съжаление живее в друг град и рядко се виждаме, но твърдо смея да кажа, че приятелството им е такова в истинския смисъл на думата. В началото нейния мъж много е ревнувал, но после сам се е убедил, че няма задни помисли и от двете страни. Ако живеехме в един град бихме били страхотна компания заедно
Относно мен, имам няколко случая:
- брат на най-добрата ми приятелка, винаги съм го имала за свой брат, приятел, споделали сме си, даже сме живели сами двамата в една стая в студентските години. Никога не е прекрачвал границата, нито аз. 100% съм сигурна, че  и той е ме вижда като приятелка
- колега от работа, пак бяхме много близки, всичко сме си споделяли, но той си е женкар и никога не е крил, че има други мераци, даже на моменти открито си ми е казавал, че иска секс, ала бала.. 😀
- момче от общ приятелски кръг, доста се сближихме, аз даже си имах гадже (който беше негов проятел също). С гаджето сме се събирали, разделяли. С това момче си останахме приятели и то доста години, споделяли се си. Излизали сме с неговите приятелки, абе за мене винаги е бил приятелче и си мислех, че и при него е така. До един прекрасен ден, в който в първия удобен момент прекрачи границата и имаше неприятни моменти и спомени, щото го отрязах... Аз не можех повече да го погледна по стария начин, почувствах се даже предадена...
Та изводът е, че хората са различни, ситуациите също и не мисля, че има еднозначен отговор на въпроса