Това, което описваш, го има и при моето дете - прекрасна е във всяко едно отношение, но изпада в едни състояния понякога, при които с нея не може да се говори. Дали ще е правене на забележка; да се поиска от нея да направи нещо, да ѝ се каже нещо, с което не е съгласна или не е това, което е искала да чуе - няма значение. Или започва да спори, или да се сърди, да отговаря понякога. Мисля, че е въпрос на характер - това не е нещо, което се е появило след някаква промяна (появата на партньора ми или раждането на брат ѝ). Честно си признавам, че ужасно много ме дразни, но стискам зъби, не отговарям със същото или подобно поведение, защото смятам, че не помага, а пречи. И говоря, говоря...
В нашия случай съм забелязала, че тези прояви се случват, когато е изморена. Ако не е изморена, няма драма с правене на забележки, обяснения или каквото и да е - възприема в 90% от случаите и не се държи безобразно. Но умори ли се, става малко като бебетата - рева, защото ми се спи и не мога да заспя, защото рева.