Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 22

Този бързо се предаде.
Мръсно куче.
Какво каза?
Казах „мръсно куче”.
Я го вижте! И дързък , и глупав.
Сега може да ти дойде умът в главата.
Всички сте постъпили глупаво още от самото начало.
Станалите сте войници. Какво търсите в армията?
Записваме се в армията заради Родината.
Този още не е поумнял.
Заради Родината, а? Заради Родината, а?
А какво ще стане, ако ти срежа гръкляна заради Родината?
Не ни лишавай от забавлението.
Да, ще ни е скучно. Прав си.
Огладнях. Да отидем да хапнем, после ще се върнем пак.
................................
Къде останахте?
Увлякохме се в  забавлението.
Не сме усетили как е минало времето.
Чуват ли се виковете им тук?
Не. Но счупихте ли нещо вътре? Чух някакъв  шум.
Нищо особено.
Добър апетит, войници.
Командире.
Свободно.
Тук имало турски пленници, така ли е?
Да, командире.
Къде са?
Отсреща, в килията.
Какво ти е на ръцете?
Командире...нищо. От боевете...докато залавяхме турците. Стана леко сборичкване.

Не се притеснявай, моето момче. Знам какво сте направили.
Разбира се, че е ваше право да постъпите така.
Това тук са пленници, няма да ги посрещаме с мед и баница. Нали така?
В Измир изтезанията са забранени.
Там не искаме такива неща. Наоколо има англичани, французи.
Даже и американци. Всички са вперили очи в нас.
Но тук може да правите каквото си искате.
Кажете ми да чуя. Какво правихте с тях?
Притиснахме ги малко, за да проговорят, командире.
Понатупахме ги леко.
Само толкова ли?



Преди малко започнахме, командире.
Те какво направиха? Казаха ли нещо?

Още нищо не са казали. Но ще ги притиснем силно, командире.

Как се казваш?
Спиро.

Спиро. Познавах един войник със същото име.

И аз знам един-двама, командире.
Вашият Спиро какъв човек беше?
Никак не приличаше на теб.

.................................
Полковник.
Ела, Якуб.
Нашите войници са зад онази врата.
Ключовете са тук.
Отведи ги на безопасно място.
..............................

Джевдет.
Чух вратата да се отваря. Притесних се.
Добре ли си?
Да.
Събрали  сте вещите на мама.
Решихме да ги раздадем на бедните.
Да направим добро.
Джевдет.
Добре ли си?
Добре съм.
Уморен съм. Ще си легна веднага.
Добре, тогава ще се кача горе. В стаята.
Ти ще дойдеш.
...............................

Защо са се сдърпали, не каза ли?
Думичка не каза.
За какво може? Вероятно заради Йълдъз.
Дано капитанът не направи  някоя лудост.
Няма, Осман, няма.
Шефе...
Знаеш, че не понасям Алекси. Но друг начин няма ли?
Къде отиваш?
Какво ще правиш сега?
Не се притеснявайте. Ще продължа мисията си както досега.
Тогава и ние да не стоим тук, капитане.
Щом теб те няма, и ние да си вървим.
Не може, Лютфю.
Нужни сте ми тук. Някой трябва да е постоянно около Алекси.
Хайде, Бог да ви пази.
Довиждане.

................................
Що за нахалство, Якуб?


Отсега нататък ти е забранено да влизаш тук даже като клиент.
Изчезвай!
Имах няколко неща, дойдох да ги прибера.
Не се притеснявай, съгласен съм да сложим край на партньорството си.
Партньорството ни свърши. Но с теб още не съм приключил.
Аз съм търпелив човек, Якуб.
Рано или късно ще си получиш наказанието.
Но един приятелски съвет от мен.
Напусни града в най-скоро време.
Разбрах.
Не ти се получава гръцкият.
Забавлението приключи. Връщайте се на работа.

.............................
Пазила е това.
Изобщо не съм я виждала да го носи.
Защото не го е слагала.
Беше й подарък от баща ви.
Купи й го с първата си заплата.
Баба ви така се ядоса.
Имаш жена и деца, защо на мен ми купуваш дрехи?

Писма от сина й, от съпруга й.
Боже, пазила е всичко.
Дай да видя.
Дядо ви я  наричал „ моят пристан”.
Пристан ли?
Искам да бъда кораб насред войната,
устоял на силните вълни,
следвайки светлината на фара,
да се прибера в моето пристанище.
Ако аз съм стълбът на този дом, ти си моят пристан.

Така беше.
Халката на дядо ви.
Дойде време да я дадем на баща ви.
Кой ли е?
Якуб?
Госпожо Азизе.
Трябваше да напусна таверната.
Исках да попитам дали мога да си оставя нещата тук, докато си намеря място.
Що за въпрос, Якуб? Влез.
Благодаря.
Как така ще си оставиш нещата и ще си тръгнеш, Якуб?
Този дом е и твой.
Ти си наш син.
Можеш да останеш, колкото искаш.
Благодаря, госпожо Азизе.
Ще ги оставя и веднага си тръгвам.
Полковникът тук ли е?
Не.
Исках да поговоря с теб за Джевдет, Якуб.
Влез вътре.
Ела.
Има  ли  нещо?
Става нещо с Джевдет, Якуб.
Сутринта излезе много рано.







Без да каже нищо.
Знам, че никак не му е леко. Изгубихме майка.
Но случеше ли се нещо, първо споделяше с мен.
Госпожо Азизе, няма да крия от Вас.
Какво е станало?
Не се бойте, не е нещо сериозно.
Но... мисля, че  психиката на полковника е разклатена.
Вчера с полковника измислихме план как да спасим попадналите в плен войници след трагедията с армията ни.

И?
Полковникът като гръцки офицер трябваше да предизвика суматоха в участъка , а аз да спася пленените войници.
Стоях навън, но вместо очаквания от него знак, отвътре се разнесоха изстрели.
Не издържах и влязох.
Полковникът беше застрелял всички гръцки войници в участъка.
Якуб, Джевдет не би направил такова нещо.
А ако му се случи нещо.
Да не дава Господ. Всички бяха убити, госпожо Азизе.
Но както казахте, полковникът не би направил такова нещо.
Госпожо Азизе, полковникът е един най-способните офицери, които съм виждал.

Познава и смъртта, и войната по-добре от всеки друг. Но няма по-голяма трагедия за един мъж от това да изгуби майка си.
Смъртта на майка Азизе дълбоко го разтърси.
Но ще мине, дай Боже.
Дай Боже.
Не е само загубата на майка, тежи му и обещанието, което й даде, Якуб.
Надявам се  да не реши да носи този товар сам.
..........................................

Надеждата на турците за победа вече е само една мечта, генерале.
Държим ги в ръцете си.
Не мисля, че е правилно да отлагаме следващата атака, генерале.
Превъзхождаме ги значително не само по оръжие и брой войници, но и като боен дух.
Трябва да преминем в настъпление без да им даваме възможност да си поемат дъх.
Генерале.
Извинете, командире. Съгласен съм с всичко, което казахте.
Така ли?
Да, командире.
Изненадан съм. Защото обикновено ме съветвахте да не прибързвам с настъплението.
Смятах, че ще го направите и този път.
Не бива да очаквате от един войник никога да не променя позицията си, командире.
С обстоятелствата се мени и гледната точка.
Не мисля, че е редно да спираме след като вече сме стигнали до Сакария.
Хубаво.
Тогава, генерале, до 20 дни ще преминем в настъпление.
За 20 дни турците не могат да надигнат глава, камо ли да се съвземат.
Ще преминем в настъпление и предполагам, че това ще е последната ни офанзива, генерале.
...............................................

Четирима души ще си поделите сиренето.
Това е за теб. Това за теб.
А това за теб.
Благодаря.
Внимание!
Седнете, юнаци. Седнете, седнете.
Да ви е сладко. Да ви е сладко.
Благодарим, командире.
Нямаме с какво да храним момчетата, а ние ги караме да защитават Сакария.
Проблемът не е само с храната, паша.
Някои нямат обувки, краката им са боси.
Липсват  манерки, затова при изтеглянето войниците ни са били принудени да пият вода от калните локви.
Дано да не хванат някоя болест.
Всеки войник за нас е ценен като знаме.
Най-сиромашката армия в света дръзна да се опълчи на такива силни държави.
Както обичате да казвате, паша.
Направихме го, защото каузата ни е справедлива.
Затова, за да защитим тази кауза, трябва да сме силни.
Но ще намерим ли нужната сила?
Това вече никой не знае.
..............................

Г-н Февзи иска думата от името на правителството.
Заповядайте, г-н Февзи.

Г-н Февзи иска думата от името на правителството.
Заповядайте, г-н Февзи.


Господа, заставам пред вас, за да ми съобщя последните новини от фронта.

Увеличихме разстоянието между армията ни и врага на 200 км и така спечелихме 15-20 дни преди поредното сражение.

Но армията ни изпитва сериозни проблеми, които няма да успее да разреши за това време.
Няма достатъчно войници ли?
Не е само това, за съжаление.

На Западния фронт се нуждаем от 250 тона храна на ден.
След началото на войната към това се прибави и необходимостта от 325 тона оръжие.
При това положение   вероятността да осигурим нужните провизии и въоръжение е малка.
Не само това, 80 процента от войниците ни нямат униформа.
Липсват обувки, чорапи, бельо.
Във военните поделения няма не само газени лампи, но и свещи.
Да поискаме помощ от народа.
Че народът с какво разполага?
Какво казва Мустафа Кемал паша?

Мустафа Кемал казва, че чукаме на вратата на хората от Анатолия само, когато ни е нужна помощта им, пред останалото време са оставени на произвола  на съдбата.
Дали ще ни отворят, ако в тези трудни дни пак почукаме на вратата им.
Не съм убеден.

....................................
Влез.
Трябва да подпишете някои документи.
Остави ги тук, после ще ги подпиша.
Казват, че ситуацията в турската армия е много тежка.
Вярно ли е?
Новините от фронта са лоши.
Старите проблеми. Оръжие, боеприпаси.
Всички се подготвя за войната, събираме войници, но няма с какво да ги нахраним.

Знае ли се кога гръцката армия ще премине в настъпление?

Генерал Филипос планира това да стане до 20 дни.
Този път не се опитах да го разубедя, щеше да бъде странно и да събуди подозрение.
С вързани ръце съм.
Най-много се нуждаем от храна.
Трябва да решим този проблем час по-скоро.
...........................

Кажете.
Здравейте.
Сестра Азизе вкъщи ли си е?
Да, аз съм дъщеря й Йълдъз.
Приятно ми е, г-жо Йълдъз.
Аз съм д-р Суат.
Работихме заедно с г-жа Азизе в Ескишехир.
Вкъщи ли си е?
Да. Един момент.
Мамо, може ли за малко?
Кажи, дъще.
Заповядайте, докторе. Не стойте навън, заповядайте.
Благодаря.
Простете, изненадах се да ви видя на вратата.
Вие ме извинете.
Пристигнах в Измир, за да взема някои медицински материали.
Дойдох без да ви предупредя. Но исках да ви видя, докато съм в града.
Добре сте направили. Заповядайте, влезте.
Благодаря.
Запознахте се с Йълдъз.
Това е другата ми дъщеря.
Говорила съм ви за нея. Хилял.
Здравейте.
Приятно ми е.
Седнете, не стойте на крака.
Благодаря.
Г-жа Азизе много ми говори за Вас в Ескишехир.
За родолюбието и смелостта Ви.
Много ми се искаше да бъда с вас в Ескишехир. За съжаление...
Всъщност дойдох донякъде и по тази причина.
Дъще, г-н Суат е завършил специализация в чужбина.
Изключително добър хирург е.
Не бях сигурна, че някога ще дойде в Измир, затова нищо не ти казах, за да не ти давам надежди.
Дошли сте да ме лекувате ли?
Ще направя каквото е по силите ми.
Войната продължава и имаме огромна нужда от патриоти като Вас.
Значи има шанс сестра ми да върви отново?
Всъщност, все още е  рано да говорим за това, но аз никога не губя надежда.

.....................................
Наистина, напълно прав сте, г-н Таха.
Влез.
Командире.
Кажи.
Генерал Джевдет дойде.
Покани го да влезе.





Командире.
Заповядайте, генерале.
Познавате ли се с г-н Таха.
Не, за съжаление.
Г-н Таха, генерал Джевдет.
Приятно ми е.
На мен също.
Г-н Таха е един от най-известните търговци в Измир.
А , този г-н Таха ли?
Вижте, генерале, този поглед, тези думи, карат човека да забрави всякаква умора.
Казахте едно изречение и генералът веднага ме позна.
В Измир няма много богати търговци.
Колко много си приличаме с Вас, нали, генерале?
В Измир рядко се срещат хора като нас.
И двамата служим на гръцката армия.
Сигурно само часовниците ни са различни.
Много ми допадна генерала, командире.
Много ми допадна.
Влез.
Г-н Таха, как е детето Ви?
Не греша, нали? Скоро сте станал баща.
Не, не грешите. Имам син на 4 месеца.
Казва се Енвер.
Първата ми съпруга излезе ялова.
На тези години ми било писано да стана баща.
Късметът ми бил с втората съпруга.
Казва се Енвер, така ли?
Да, Енвер.
Не ме разбирайте погрешно. Политиката не ме интересува.
Просто харесвам Енвер паша.
Беше голям войник, изключителен държавник.
Ако питате мен, щеше да бъде много по-полезен на страната ни от Мустафа Кемал.
И може би не е късно.
След сраженията при Кютахия и Ескишехир свика конгрес в Батум.
Казват, че смятал да се върне в Анатолия.
Ако идва с мирни намерения, няма да има проблем.
О, разбира се.
Командире, ако договорът е готов, да го подпиша и да си вървя.
Разбира се. Аз вече го подписах.
Подписвате договор с г-н Таха ли, командире?
Да.
От Черно море потегли кораб пълен до горе с пшеница.
Ще акостира в Бандърма.
Пшеницата е предназначена за гръцката армия.
Да се нахранят хубаво войниците, че да смачкат Мустафа Кемал.
Нали така?
................................

Намерих начин как да осигурим храна за армията ни, Якуб.
Познаваш ли търговеца г-н Таха?

Г-н Таха.
Знам, че е един от най-богатите турски търговци в Измир, полковник.
Нямам друга информация.
Кораб, натоварен с пшеница и изпратен от г-н Таха, в момента плава за Бандърма.
Ще се погрижим  да стигне до бунтовниците.
Полковник, няма ли да е трудно да нападнем кораба?




Няма нужда да го правим.
Ще сплашим г-н Таха. Ще поискаме да промени курса на кораба.
Ще отвлечем детето на г-н Таха и ще го държим като заложник.
Не Ви разбрах, полковник.
Ще отвлечем детето на г-н Таха, Якуб.

После ще го заставим да промени курса на кораба.
Вместо в Бандърма ще пристигне в Гелиболу.
Когато разтоварим пшеницата, ще върнем детето.
Полковник, не можем ли да измислим нещо друго?
Нямаме нито друг изход, нито време да мислим, Якуб.
Кой знае колко войници ще успеем да нахраним с стоката, пренасяна от кораба.
Полковник, не може ли да опитаме друго или пак да е свързано с кораба, но да измислим различен план.
Не водя спор с теб, Якуб.
Това е заповед. Поемам цялата отговорност. Вече съм решил.
Ще проследиш г-н Таха. Съпругата му и детето му също.
В подходящия момент ще отвлечеш детето. Ясно ли е?
Слушам, полковник.
Сега Трябва да отида в болницата.
Ще говоря с лекаря на Хилял.
След това ще намеря някое място. Там ще чака детето.
Когато г-н Таха изпълни исканията ни, ще му го върнем.
.............................
Остави го тук.
Гръцките вестници пишат, че с турската армия е свършено.
Войниците гладували в пълна мизерия.
Жалко.
Какво му е жалкото?
Онзи негодник Кемал ги забърка в една безсмислена авантюра.
Като му се връзвате на акъла, въпреки предупрежденията, това ви чака.
Войната още не е приключила.
Може и да спечелят.
Какво разбираш ти от войни?
Във военно време трябва да си на правилната страна.
Трябва да знаеш на кого да заложиш, за да оцелееш.
Ако не бях се споразумял  с гърците, щяхме ли да си живеем сега така?
Залогът е много голям.
Ти не ги разбираш тия работи.
...........................
Докторът прегледа ли те? Какво каза!
Скъпи, успокой се.
Прегледа епикризата ми.
В болницата ще проучи всичко по-подробно.
Но, знаеш ли, беше много обнадеждаващ.
Защо сме тук тогава? Да вървим веднага.
Ще отида с майка.
Исках само да ти кажа.
Даваш ли си сметка, премина през най-тежкото изпитание.

Един куршум обездвижи краката ти, но ти, въпреки че не можеш да стоиш на тях, остана изправена.
Продължи да пишеш, да се бориш със слово.



И, виж, животът те възнагради.
Криел е зад цялото отчаяние надежда и сега ти я поднася.
Видях надеждата в очите ти.

Погледът ти не се промени нито за миг.
Защо трябва да се променя?
Можеше да ме гледаш със съжаление.
Теб?
Хилял?
Самия Халит Икбал?
Не знам как бих издържала, ако виждах в очите ти съжаление, а не любов и надежда.
Но ти ме прие и с недъзите ми.
Не ти ли бях забранил да използваш една дума?
Не.
Сега ще го направя тогава.
Не искам да говориш за недъзи.
Защото нито парализата е  недъг, нито ти си недъгава. Разбра ли?
В моите очи ти винаги ще бъдеш съвършена.
................................
Тук ли ще слезете?
Вие се приберете вкъщи, аз ще отскоча до аптеката. Ще купя лекарства за Каан и ще си дойда.
Не се натоварвайте.
Не, аз ще ги взема.
Да не стане проблем.
Когато се приберете, го преоблечи, разбра  ли?
До час ще се върна, чу ли, агънце.

..............................

Добър лекар ли е този г-н Суат?
Много добър лекар. Така казват.
Бил е на специализация в чужбива, но се е върнал в страната, за да подкрепи народната борба.
Браво на него.
Дано ни даде добри новини за Хилял.
Дай Боже.
Когато разбра, че си гръцки генерал, се поколеба.
Но после помисли за Хилял и прие.
Хилял да е добре, с другото съм свикнал.
Седни.
Виж.
Пръстенът на татко.

Намерих го в една кутия, докато събирахме вещите на майка.
Няма смисъл да остава в мен. Ти го пази. Ценен спомен е.
Джевдет, дадох ти го, за да ти напомня за баща ти.
Знам какво се е случило в участъка, Джевдет.
Изпълних мисията си.
Мисията ти да убиваш гръцки войници ли е?
Мисията ми беше да спася живота на турските войници.
И аз я изпълних.
Нямаше ли друг начин?
Имало е сигурно,  по-добре от мен знаеш.
Значи не винаги се получава, Азизе.
Джевдет, когото познавам, винаги намира друг начин.
Тогава не съм Джевдет, когото познаваш.
Така ли?
Точно затова ти донесох пръстена.
За да ти припомни кой си.
Бъди онзи Джевдет, когото познавам.


...............................

Какво мислите, г-н Суат. Има ли надежда?

По-добре да поговоря за това с родителите ти.
И аз имам право да зная.
Лоша или добра, и аз искам да чуя прогнозата Ви.
Тогава да направим така. Ще повикаме родителите ти и така ще поговорим, става ли?
Добре.
Заповядайте.
Дъще.
Дъще.
Г-н Суат, какво е състоянието на дъщеря ми? Има ли някакъв шанс?
Има шанс за Хилял.
Има шанс, но престоящата операция може да е много рискована за нея.
За какви точно рискове говорите?
По време на операцията може да изгубим Хилял.
Да не дава Господ.
Но имам шанс.
Дъще, не чу ли останалото?
Чух, татко, но при всяка опирация има риск.
Има ли операция без някаква опасност?
Хилял, тук рисковете не са като при другите операции.
Нека попитаме г-н Суат.
Г-н Суат, кой изход е по-вероятен?
На този етап не мога да кажа с точност.
Искам да опитам шанса си.
За какъв шанс говориш, дъще?
Това да не е детска игра?
На карта е поставен животът.
Да, татко. Моят живот.
Хилял, дъще, миличка.
Бих те носил на гръб до другия край на света, само да оздравееш.
Но не мога да си играя с живота ти, не искай това от мен.
Татко, от теб...
Хилял, въпросът е приключен.
Няма какво да обсъждаме.
................................
Кочияш!
Дай бебето, дай ми бебето.
Дай бебето!
.........................................
Г-н Суат, колкото и да Ви благодарим, ще е малко.
Няма нужда. Обещах да прегледам Хилял и го направих.
Още една седмица ще бъда в Измир.
Ще се видим, ако имате нужда от нещо.
Дъще, заведи сестра си вкъщи.
А вие?
Ние с майка ти имаме работа.
Добре.

Почакай. Миличка, не се разстройвай, майче. Чу ли?
А какво друго ми остава, мамо?
Отнехте ми последната надежда.
Дъще, но какво да правим? Г-н Суат поне да беше казал, че има някаква надежда.
Добре, мамо, после ще говорим. Имате работа.
Како, ще заведеш ли вкъщи?
Внимавай.

...................................
Каква работа имаме?
Ела, ще ти обясня по пътя.
Джевдет, кажи къде отиваме.
Ела тук.

На кого е това бебе?
Синът на търговеца г-н Таха.
Защо е при вас синът на г-н Таха?
Защо е тук?
Тук е, защото нашите войниците се превиват от глад на фронта,
а той шепа пшеница не им е дал, вместо това праща цял кораб на гърците.
Като му дойде умът и предаде кораба на нас, ще си вземе детето.
Дотогава ти ще ни помагаш.
Ще гледаме добре детето.
Ела с мен навън.
Джевдет, ти полудял ли си?
Вие разбойници ли сте, че да отвличате дете?
След няколко дни ще си бъде вкъщи.
Какво значи след няколко дни ще си бъде вкъщи, Джевдет?
Как се чувства майка му?
За минута не е отделяла очи от него,
а сега жената е съсипана, изведнъж сте го откъснали от нея.
Хиляди други момчета се борят за живота си.
Ти замисляш  ли се изобщо за тях и за майките им?
За бащите им, за братята и сестрите, за съпругите, за децата им?
За десет години колко деца изгубиха майките във войните на Балканите, в Египет?
Сега са пратили синовете си на фронта да защитават страната ни.
Гърците ги  смазаха, за да ги накарат да отстъпят,  сега стоят по бреговете на Сакария и чакат.
Очакват с тревога кога ще е следващата атака.
Тези момчета нямат и коричка хляб, Азизе.
Делят си булгура не на чинии, а на зрънца.
Заделят последната си хапка  и я дават на ранените си другари,
за да оздравеят по-бързо и да се върнат при тях.
Ти помисли ли  изобщо за тези момчета и майките им?
Това бебе не носи никаква вина.
То може да няма никаква вина, но баща му има.
Ако отвличането ще помогне баща му да бъде вразумен и нашите момчета нахранени, не е голям проблем да остане няколко дни тук.
Джевдет, ти погледна ли  това дете?
Погледна ли лицето му?
Колкото  Мехмед е, може би дори по-малко.
Не е ли срамота?
Говориш, сякаш ще му направим нещо лошо, Азизе.
Защо ме повика тук?
За да се погрижиш за детето.
Мислиш ли, че не знаех, че ще ме попиташ всичко това?
Знаех, разбира се.
Трябва да гледаме добре детето, Азизе.
Бебето трябва да е добре.
Джевдет, въпросът не е дали ще се грижим добре или зле за бебето.
Да не дава Господ, какво би направил, ако същото се случи с Мехмед?
Моля те, послушай съвестта си и ми отговори.
Казах ти какво ми тежи на съвестта, Азизе.
Нямам какво друго да ти кажа.
Какво искаш от мен?
Да върна детето и да отпиша нашите момчета, така ли?
Не казвам нищо за войниците.
Но така излиза.





Азизе, нямам намерение да сторя нещо лошо на никого.
Ще нахраним войниците ни, ще върнем детето при майка му и косъм няма да падне от главата на никого.
Не  е достатъчно да имаш справедлива кауза,
Когато излезем от огъня, трябва да можем да вдигнем чела,
Да кажем „Победихме, но не заприличахме на тях”
Помниш ли тези думи?
Написа ги Халит Икбал.
Ето тази идея зачеркваш, Джевдет.
Казах каквото трябваше.
Бебето остава тук, ти ще го гледаш, а баща му ще ни помогне.
Сега имам работа в щаба.

....................................

Как ще стане тогава?
Няма да се откажем да воюваме.
Армията ни отдавна я няма, Джезми.
Гърците помитат всичко.
Оттук нататък можем да спечелим със сърце, с упорство, но най-вече с ум.
Якуб няма ли да дойде повече?
Би било много трудно.

Имам хубава новина.
Какво става? Каква хубава новина?
Влетя като вятър вътре.
Най-много ти ще се зарадваш.
На какво?
Самолети.
Хайде, изплюй камъчето, Лютфю.
Един гръцки самолет е паднал.
Какво? Къде?
В Тире. Гърците търсели останките.
Спокойно, Веджи. Почакай.
Не мога да бъда спокоен. Как, след като съм толкова близо до мечтата си.
.........................

Нещо друго?
В района на Тире е паднал наш самолет, командире.
Смятаме, че пилотът не е оцелял.
Самолетът в какво състояние е?
Това е важното.
Веднага открийте останките.
В този момент не бих понесъл да изгубя и една игла.
Слушам, командире.
Излез навън!
Генерал Филипос, генерал Филипос, трябва да говоря спешно с Вас по един въпрос.
В момента съм зает, г-н Таха.
Командире, онези разбойници кемалистите са отвлекли сина ми.
Вижте.
Какво искат?

Настояват да пратя кораба, натоварен с пшеница, в Инеболу.

Там е техният морски разпределитен център.
Целта им е да доставят пшеницата на войниците си.
Това е невъзможно.


С разбойници пазарлъци не се правят.
Надявам се, че сте съгласен с мен, г-н Таха.
Разбира се, командире.
Точно затова дойдох тук.
Не смятам да се пазаря, но се нуждая от помощта ви, да се справя с тях.
Добре, г-н Таха.
Генерале.
Слушам, командире.
Знаете, че г-н Таха е много ценен за нас.
Знам много добре, командире, веднага ще се заема.
Няма да го оставим сам в ръцете на бунтовниците.
Непременно ще защитим и него, и детето му.
Детето ми е във ваши ръце, командире.
..................................

Джевдет се е побъркал, Якуб.
Как така ще отвлича дете?
Умът ми не го побира.
Г-жо Азизе, случилото се в Ескишехир, смъртта на майка му.
Онова, което преживя в Солун, нещата, които станаха с мен, сигурно му е много трудно.
И от камък да беше, нямаше да издържи.
Но това ли е изходът, Якуб?
Не знам, г-жо Азизе.
Вярвам на полковника повече, отколкото на себе си.
Не смея да го упрекна, защото на карта е заложена съдбата на армията.
Но по въпроса за бебето и аз се колебая.
Не можеш ли да му попречиш, Якуб?
Г-жо Азизе, думата на полковника е заповед за мен.
Не мога да я престъпя, дума да не става.
Над нас стои Анкара.
Не знам дали ще постъпя правилно или ще навредя, ако ги информирам за случилото се зад гърба на полковника.

Тогава изчакай малко, Якуб. Аз ще намеря начин.
Отиди у нас и ми донеси няколко от дрехите на Мехмед.
Щом като детето е поверено на нас, да не бъдем небрежни, да гледаме ангелчето като очите си.
Права сте.
Не се безпокой, агънце.
Аз ще те заведа при мама.
..............................
Хилял!
Какво каза докторът?
Говори за операция.
За да мога да проходя отново.
Това е прекрасна новина.
Защо лицето ти е тъжно?
Има вероятност да не изляза жива от операцията, Леон.
Като чуха това, майка ми и баща ми не се съгласиха да се оперирам.
Заради вероятността да не оцелея.
Прави са.
Нищо не е по-ценно от живота ти.
Първо и аз реших, че са прави, но после...
Какво после?






Взех решение да се оперирам, Леон.
Сама?
Това не е решение, което можеш да вземеш сама, Хилял.
Родителите ти не са позволили, аз също не искам.
Съжалявам, но на тази възраст мога да вземам сама решения.
Дори и да не се съгласите, аз ще се подложа на операция, Леон.
Чуваш ли се какво говориш?
Открито ми заявяваш, че отиваш на смърт.
Не, казвам ти, че ще рискувам всичко, за да мога отново да вървя.
Добре, да стиснем още малко зъби, ще се намери друг начин, Хилял.
Леон, аз нямам време!
Нямам време, виж, навън се води война.
Хората се влачат от изнемога.
Аз дори не мога да протегна ръка към тях.
Ако можех да вървях, щях да им помогна да се държат на крака.
Няма нужда да вървиш, за да ги държиш изправени, Хилял.
Ти пишеш, издаваш вестник.
Хилял...Хилял, умолявам те, не рискувай отново живота си.
Не бъди безразсъдна, поне веднъж.
Предпазливи са страхливците, Леон.
Животът не обича страхливците, Леон.
Напред продължават само смелите.
Тогава аз съм страхливец.
Аз съм страхливец, страхувам се да не те изгубя.
Какво да направя?
Ти ще влезеш за операция, аз не мога да стоя там, не мога да бъда там.
Тогава не идвай.
Защото  не ти, аз съм тази, която не може да ходи.
Нямаш никаква представа как се чувствам аз.
Нямам представа как се чувстваш, така ли?
Да, нямаш. Ще свикнеш, Хилял, ще намерим начин, Хилял.
Ето,  намерих го.
Говориш ми само празни приказки.
Опитах се да те приема такава, каквато си, да се отнасям с разбиране, но ако думите ми за теб са само празни приказки, няма смисъл да говоря повече, Хилял.
.............................

Якуб!
Йълдъз!
Какво търсиш тук?
Имаш ли ключ?
Ами аз просто...взех ключ от баща ти.
Просто...Какво е това?
Дрехите ми. Бях си оставил куфара тук, дойдох да си взема чисто бельо.
Искаш ли да поговорим, щом си дошъл.
Добре.
Да отидем ли в градината?
По-добре ли си?
Не знам.
Посадихме тази фиданка с баба.
Сега ще расте без нея.
Знаеш ли, никога не съм живяла без баба, Якуб.
Не знаех.
Отварях очи и тя беше винаги там.
Години наред мислех, че татко е мъртъв, но баба беше винаги до мен.
Загубих мама, и тогава беше до мен.




Ето така...баба винаги стоеше като скала до нас.
Йълдъз...може би след всичко преживяно човек се съвзема и трябва отново да започне живота си. Налага се.
Не е ли твърде късно за ново начало?
Никога не е.
Ти как си?
Безработен.
Напуснах таверната. Г-жа Азизе може би ти е казала.
Да.
Много съжалявам.
Недей, един предприемач винаги ще намери начин.
Не, не затова съжалявам, Якуб.
Страхувам се от онзи психопат Алекси. Ако ти се случи нещо заради мен....
Не се страхувай. Нищо не може да ми направи.
Йълдъз.
Да забравим вече за притесненията и споровете.
Да започнем отначало.
При нас с теб всичко тръгна наопаки.
Полунощ, един имам, двама свидетели.
Искаше ми се да бях те зърнал в някой файтон по крайбрежната улица.
Или докато се усмихваш на децата в сиропиталището.
Може би и аз преди да те видя по бельо, трябваше да чуя историята за любимия ти сладкиш.
Тогава така трябваше.
Но сега не сме притиснати.
Можем да започнем отново, сякаш случайно сме се срещнали и запознали.
Съгласна.
Тогава...Аз съм Якуб.
А аз съм Йълдъз.

..........................................
Г-жо, дойде още едно писмо.
Написано е Вашето име.
Моето име ли?
Ако искаш да получиш бебето си, ела след час на улица „Хаджи Баба”.
Не казвай нищо нито на съпруга си, нито на войниците.
Госпожо, къде отивате?
Нещо за бебето ли пише?
Не, нищо не пишеше. И ти нищо не си видяла, чу ли?
Аз веднага ще се върна.
Какво да кажа на г-н Таха?
Кажи му същото, излезе, не знам точно къде, след час ще се върне.
Къде отиваш, Хандан?
Теб питам, къде отиваш?
Имам работа.
Работа ли?
Кажи да видим каква е тази работа.
Омръзна ми да стоя вкъщи.
Ще полудея.
Искам да се разведря.
Стой, стой.
Значи не става дума за работа, а за разходка.
Не е разходка, искам само да подишам въздух.
Какви номера ми въртиш с пилешкия си мозък?
Да не би да имаш дете пред себе си?
Какво криеш от мен?
Нищо.
Дай ми това.



..................................

Разбойниците са пратили тази бележка на жена ми.
Кой знае какво са намислили.
Реших, че трябва веднага да ви я донеса.
Направили сте най-доброто, г-н Таха.
Който и да е отговорен за всичко това, жив ще го опека.
.......................

Ела насам.
Веджи, какво търсиш тук?
Разбрах, че вече няма да ходиш в таверната.
Обиколих целия пазар да те открия.
Трябваш ми.
Веджи, нямам време. Изпълнявам мисия.
Я да видя каква е тази мисия.
Какво е това? В приюта ли имаш мисия?
Веджи, после ще говорим, хайде.
Не, не може. Много е важно.
Всеки път, когато имахте проблем, тичах при вас.
Винаги съм ви помагал.
Даже с изгорели ръце.
Веджи, не търсихме помощта ти за удоволствие, а заради Родината.
Е, и аз сега искам от теб помощ в името на Родината.
В Тире е паднал гръцки самолет.
Трябва да отида и да го открия преди гърците.
Един зъб на гръцкото чудовище е бил строшен.
И да намериш останките какво ще правиш с тях?
Всичко е разбито и в пламъци.
Една гайка да спася, пак стига.
Ако частите на самолета не са силно повредени, мога да направя
мечтания от мен самолет и да спазя обещанието, дадено на Исмет паша.

Какво искаш от мен?
Ще отида в Тире сам.
Но за да пренеса оцелелите части тук, не трябва да събуждам подозрения.
Затова имам нужда от теб.
Ако кажеш „ не мога, не е по силите ми, не става”, ще те разбера.
Веджи, не се прави на умен. Добре.
Да си изпълня задачата и ще се срещнем на входа на Измир.
Бог да ти помага, капитане.
И на теб.
..................................

Моля те, не плачи, миличък.
Азизе!
Какво правиш?
Трябва да върнем бебето.
Няма да го върна, Джевдет.
Азизе, недей, не ми пречи повече.
Саботираш мисията ми.
Джевдет, това не е редно, не  разбираш ли?
Не ти ли дойде умът?
Умът ми си е наред.
Бебето, което държиш, е единственият начин да нахраним хиляди войници.



Не, сигурна съм, че не е.
Има и друг начин.
Къде е, Азизе, къде?
При кого да отидем, кого да помолим?
Войниците дезертират, Азизе.
А тези, който не бягат, нямат командири!
Нямат едно парче хляб, за Бога!
Да поискаме от народа, но хората са боси и голи.
По-заможните нямат никакво намерение да помагат.
Всички са съсипани, изнемогват.
Кажи, за Бога, какъв е изходът?
Така е при война, Азизе.
Понякога човек е напълно отчаян.
Тогава единственият начин е да прибегнеш до нещо немислимо за останалите .
Азизе, трябва да върнем бебето, защото ще стане лошо.