![Hug](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_36.gif)
Гледаше ми се нещо сериозно и излъчено. Aishiteru - Kaiyo - се оказа това заглавие. Тайна като го спомена го запазих и му дойде реда. Чудесно е че са го превели на достъпен за мен език.
Ако почна мога и да не се спра. За това с усилие само малко ще резюмирам като за начало. Ако друг го погледне скоро и го коментира ще се включа с повече.
Та, основна тема комуникацията, тази градивната, липсваща и недостигаща ни повсеместно. От частното към общото. Гледайки това конкретно японско заглавие с конкретните японски образи пак ме "напрягат" показаната липса на "п" и тази комуникация в приповдигнат веждлив тон в семейството/сред познати, която за мен нищо не значи и мен би много ме напрегнала. Вместо хиляди "Добро утро", " Добре завърнал се", "Довиждане" ....и хиляда "Съжалявам" предпочитам естествена комуникация без напън но по същество: "Днес имам това, това и това за вършене", "Ще ти звънна като свърша", "Ще купя това и това за да направим това и това" , "Ок, тръгвам, чао/до после" ...... от този род аналози. И всичко това с лични имена и/или прякори а не таткото на тоя, майката на оня и пр. Та от таз японска филмова конкретика към общото. Бе дадено във връзка с това достатъчно и като история и като образи за да може човек да се абстрахира от частното и да премине към по-обемно и в същото време по-детайлно а от там и по-полезно гледане. Като цяло доволна, че разработиха образите след самата случка, кой как реагира и как се разви на база новия си житейски опит. Нито един образ не ми бе симпатичен, но това не значи че бяха нереални
![Laughing](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/icon_lol.gif)
![ooooh!](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_10.gif)
![Whistling](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_30.gif)
Въобще много доволна и забележки нямам. Сериала е правен 2008-2009 и има своята специфическа за времето атмосфера може за малко по - назад.