Любители на Котки - Тема 121

Видях котето, страхотно е!
Значи опасенията ми все пак се реални. Имам още ден да го мисля. Много ми се иска да им угодя.

Котките хапят и драскат, така си играят. Пускат косми домашните целогодишно. Фъкат мебели. Чудесни домашни любимци са. Не си вземайте, защото всичко което казваш е вярно и вероятността да го изхвърлите е голяма. Освен това трябяа да се кастрира и да го водите на лекар. Да храните с качествена храна и т. н.

Ако имате финансовата възможност - вземете коте, заради дъщеря Ви. Аз смятам за нужно всяко малко дете, да има животинче, за което да се грижи, макар и с помощта на родителите.

Аmélie, всичко е до характера на котето, всички са различни, също като нас хората. Аз имам британска късокосместа. Косми падат, но не са остри и набиващи се в дрехите. Нейните са като пухче, стават на топки. Решим я всеки ден. Много чисто животно е с благ характер (единствения й недостатък, според нас е че не обича много да се гали и се крие, когато имаме гости - страхлива е). Не ми драска мебелите, не си точи ноктите по дивана, не се качва на бара и масата в наше присъствие, когато ни няма - не знам. Не ми бути орхидеите (имам много). Ползва си тоалетната по предназначение, никога не е правила бели в това отношение. Не ни драска или хапе. Когато ни идват гости се изненадват, че имаме животинче, по нищо не личи, освен по котешките легълца, драскалката и купичките да храна и вода. Ако, котето е гледано при майка си поне до 3 месечна възраст (нашето го взехме на 4 месеца) ще е с изградени хигиенни навици и ще е научено да не се хапе и дере. А, ако семейството, в което е родено го гали и му се радва, ще е и социализирано. Успех Ви желая! Котето си е член на семейството. Бързо ще го заобичате. Аз също имах колебания преди да вземем нашето котенце (2 години четях за различните породи, но аз съм малко маниак на тема чистота, което отчитам като голям мой неодстатък )
Поздрави от нашата Клео.

Моят Дино се влюби.

Cesari, от майка му е гледано котето, женско. Вече има изградени хигиенни навици. Играхме час с него, довери ни се много бързо. Майката му също. Тя дойде да се гали от първата минута, без да ни познава.
Аз също обичам да ми е чисто, макар че съм склонна да преглътна няколко косъма (сигурно буквално и преносно ), за да е щастливо детето.

Arrival, имаме възможност да се грижим за котето, да му осигурим качествена храна, прегледи, да не се случва и лечение. Дъщеря ни става на пет след няколко дни. От бебе има страх от всякакви животни, без основателна причина, никога не се е случвало някое животинче да я стресне. Това коте е може би второто или трето животинче, което се осмели да погали, даже да гушне. Играха заедно с разни топки, много му се радва.

Аmélie, моята дъщеричка беше на почти 6 години като взехме Клео. Беше любов от пръв поглед и при двете. И аз заради детето взех котето, едно от най-правилните ми решения. Аз усещам, че сте готови да обичате още едно момиченце.
arrival, голям красавец! Да ви е много здрав и игрив! Да внимава с моето момиче, обаче, че татко й е много страшен.

Cesari, сигурно ще я взема. Хем той има имен ден днес, хем малката след няколко дни - рожден ден. Да ги зарадвам малко моите хора 

Хъхъ. С татко й ще го плашиш. Той от мен не се плаши...


Зарадвай ги!

Да имаш домашен любимец е едно от най-хубавите неща в живота на добрия човек.
Например днес маймуната на дъщеря ми се завряла в кутиите с колекционерските ми салфетки и драла, късала, мачкала, гризала, до рев ме докара.

Ооо, нееее Не ти ли стана поне малко смешно?

Аmélie, така като чета... пречупена си вече. Ще го вземете май котето. Зарадвайте детето. Пък и от пръв поглед любовни искри са блеснали, та даже майката на котето и тя ви одобрила. Хехехеее! Абсолютно съм съгласна, че всяко животинче си носи негов си нрав, не може по породата да се гарантира определен тип поведение, но при британките наистина има нещо наследствено, което се предава по някакъв начин от поколение на поколение. Много са чистоплътни, спокойни, любящи и търсещи човешко присъствие, дават да ги галиш, да ги месиш като тесто едва ли не, пулят ти се с тия бухалски оранжеви очи и още повече ти разтапят сърцето и радост ти носят. Нашият обожава да го решат... само като отворя чекмеджето където му е любимото Фурминаторче и настават едни песни и препирни, докато подготвям там "фризьорския стол" и терена за ресане. Мяц мяяяяяяц муааааау! С едни извивки, с едни амплитуди... Истински Павароти направо. По-особена е космената им покривка, като на зайче е, твърдият косъм е в доста по-малко количество. Предишното ми коте беше европейска късокосместа, т.е. като най-обикновените и най-често срещани котки, пак беше гледано с качествени храни, обгрижвано, но такива косми ръсеше, направо като борови иглички, докато британците май по-скоро мъх там някъв пускат и с редовни сресвания и хубава храна, почти не се усеща, че има космато животно в къщата, няма как съвсем без никакви, но осезаемо по-малко са. Аз се нося основно с черни дрехи, повечето ще ме разберат какво е да ти се тръгне в крачола като за чао точно докато таксито те чака вече долу и ти да трябва да се преобуваш. Това беше с европейската, сега с клепоухчо такива проблеми нямам, даже си го намачквам едно хубаво в скута преди да излезна и косми от дрехите си не изтупвам.

Британките обикновено не познават външния, суров живот, дали заради цената, дали заради някакъв култ към самата порода, но повечето стопани, които се наемат да заплождат любимците си проверяват и бъдещите стопани на котилото, та на улицата рядко попадат. Обикновено излезли от майчината утроба проглеждат в защитена среда и като навършат определена възраст отиват в друга защитена среда. Не знаят какво е конкуренция, какво е заплаха, какво е сам да си набавяш плачката и да ловуваш, сякаш с времето тотално са им избити тия вродени инстинкти да маркират територия, да се защитават, да проявяват агресия, да дебнат и да нападат. Поради тази причина се привързват силно към стопаните, защото в един момент се оказва, че въобще не познава обкръжение от други котки, а само от хора или пък други там домашни любимци. Като се позабавя малко пред вратата в ровичкане за ключовете из хаотично подредената ми чанта всеки път го чувам как мяцка от вътре и ми пее. Като кученце ме посреща милото. За него с мъжа ми сме станали като всичко на тоя Свят.

Ех... голяма реклама направих на британките, дано не подведа жената и дано не е прозвучало като "За Бога, братя, не прибирайте улично". С търпение и любов и диваците се вкарват в релси. Споделям просто личните ми наблюдения за породата. Аmélie, сама прецени дали си готова... ама аз както и почнах поста, така и ще завърша... готова си вече, почти навита, щом дойде в темата за съвети и мнения да се допитваш. Детето ще е адски щастливо да се грижи за нещо, което има пулс, стига с тия кукли и плюшени играчки.

Как да ми е смешно, Мише, авторски, единични бройки, треперя над тях и от време на време ги изваждам и им се любувам, а онова нещо с мустаците ги надрало на парченца.

Аз винаги посрещам със смесени чувства такива неща, хем се ядосвам, хем ми е смешно, но нищо толкова скъпо не съм губила, най-много някоя счупена чаша, за което ме е яд, че ми отваря работа. А, имах подарък-чаша от една приятелка със едни сладки коледни бухали - не й прости.

А как ги е докопало? Всико ли е на пух и прах

Има на конфети, има и на ленти, има дъвкани, има мачкани на топка. Най ме е яд, че няма как да намеря същите и ако искам да остане нещо от тях трябва да направя декупаж от оцелелите парченца Какво да направя, повиках, повиках, па се примирих. Държа ги в кутии здраво затворени в пликове под леглото. Мустакатото нещо има здрави нокти, ти знаеш от личен опит , дере, дере и пликовете се късат, капаците се отварят и готово! Драскалката й е тежка, като се вкопчи в нея и я влачи.