Паническо разстройство - 32

  • 90 212
  • 733
# 120
При мен също понякога се появяват неспокойни крака това обикновено се случва от нерви. Аз го оправям като си измивам краката с ледена вода и така напрежението се успокоява
Виж целия пост
# 121
Джери, аз го пия три пъти по 2 хапчета, защото ми е прекалено тревожно, особено сутрин, но ако си по-добре, можеш да го пиеш и 3 пъти по 1 хапче...
Виж целия пост
# 122
Днес мисля, че провалих едно интервю. Такава паник атака ме тресна. Докато говорех с тия хора само исках да стана и да избягам от там. Не чувах какво ми говорят. Самата мисъл да бъда сред хора в офис вече ми е достатъчна да получа ПА. Направо мисля, че няма как да продължа да живея така...е сега ми се иска просто да се метна от някъде.
Виж целия пост
# 123
И мен това ме плаши, Ловли. Тази социална фобия просто ме подлудява. Чакам да подейства сероксата, но ........ А повече не мога да си позволя да стоя без работа. И аз се чудя как ще я карам....
Виж целия пост
# 124
Днес мисля, че провалих едно интервю. Такава паник атака ме тресна. Докато говорех с тия хора само исках да стана и да избягам от там. Не чувах какво ми говорят. Самата мисъл да бъда сред хора в офис вече ми е достатъчна да получа ПА. Направо мисля, че няма как да продължа да живея така...е сега ми се иска просто да се метна от някъде.
Lovely, недей така, мила. Това е от моментното ти състояние. Няма нищо общо с работата в офис. Според мен това, което те е довело до ПА е това дали ще се справиш на интервюто и дали ще те харесат. Аз така преди време когато бях изпаднала в депресия, беше когато работих работа, която не харесвах и от няма и къде ми предложиха същата, но в друга конкурентна фирма. Още не се бях махнала от старата и “новия шеф” веднага ми беше направил график и някакви таргети, които не знаех дали ще мога да изпълня. Трябваше да подпиша договор след 5 дни, подговени документи, всичко, и бях уж на почивка и от там ми почна тревожността. И отказах работата 2 дни преди старта. Нямах сили. Имах ПА, тревожност, не можех да спя.
Много е странно за обясняване, но почувствах, че не мога да справя в този момент нищо, че й двете фирми ме харесаха. Simple Smile
Това отвратително чувство идва изневиделица и оттърване няма 😞
Виж целия пост
# 125
Алина, да точно същите чувства. Че не може така да се стои, но и не знам как да се справям с тази фобия. А аз от скоро я имам самата фобия или разбрах за нея скоро. При мен мисълта за разговори и срещи с хора, за офиси препълнени със служители ме съсипва наистина. Не знам как ще е. Ако почна после и на работа да получавам тези атаки просто няма да издържа.

Дани, не знам и аз вече защо е всичко. Факт е, че е изтощително с тия интервюта и да се представиш добре и т.н. Но аз и като цяло си се страхувам от срещите на профисионално ниво с хора. И много пъти съм се замисляла дали не е по-лесно да сменя попрището с по ненапрегнато и по-малко отговорно. Но това значи, че ще трябва да работя неквалифициран труд и после надали ще мога да се върна към моята работа. Там не се толерира особено "шарено" CV. Ще се гледа с лошо око на подобно кривване. Сложно е. А това с отказа съм го правила и аз. Уж всичко точно и бам усещаш, че не можеш просто...и отказваш. А и като почнат да ми говорят за кратки срокове, таргети и други подобни и това само ми докарва ПА като си се представя как ми дават задачи от днес за вчера Confounded...а това ми се е случвало доста пъти и трябват яки нерви.
Виж целия пост
# 126
Здравейте, нова съм във форума. Blush
От 13г имам посттравматичен стрес вследствие на претърпяна катастрофа. Понеже този стрес не е лекуван, с течение на времето започнах да получавам ужасни панически атаки, които пък от своя страна доведоха до ПР.  Имам ужасен страх да пътувам с кола! Пила съм АД( Стумулотон ) и Деанксит в продължение на година. Омъжих се, родих, смених начина си на живот, но ето... атаките пак и и пак ми тровят живота! Имам постоянен страх, превърнах се в хипохондрик. Има ли и други хора, борещи се с посттравматичен стрес? Трябва да се отърва някак си от този страх!
 
Виж целия пост
# 127
При мен също ПР се получи следствие на посттравматичен стрес от катастрофи. Втората го задълбочи тотално.
Виж целия пост
# 128
Alinnna,от колко години имате посттравматичен стрес и как го борите?При мен откакто родих пък съвсем се усложниха нещата. Аз живея в чужбина и понякога се прибираме с кола, но последния път по магистралите ми се отрази зле. Работя от скоро с психолог от България - по скайп. Добре ми се отразява. 
А, да питам и друго. Пия празепам(от рода на ксанакс), но в края на седмица ми предстои ходене на зъбилекар и вероятно ще ми работи зъбите с упойка. Нали няма проблем да си пия хапчето? Аз ще предупредя де, но съвсем изключих да питам личния лекар.
Виж целия пост
# 129
От 20 години имам посттравматичен стрес, но той отдавна прерастна в ПР и депресия. Боря се основно с лекарства. Аз самата съм психолог , но не мога да си помогна. може би трябва да се обърна към колега. При кой психолог  ходите и каква е таксата му?  Няма проблем за зъболекаря, аз редовно си ходя с ксанакса....
Празепамът е по-скоро близък до лоразепама, но в БГ не го продават.
Виж целия пост
# 130
Alinnna, изненадахте ме! Мислех, че психолозите са „непоклатими”! Sunglasses
А празепамът или ксанаксът е по-добър медикамент? Знам само, че и двата са бензодиазепини и лесно се привиква към тях, от което много ме е страх!
Иначе, горе-долу и моята ситуация е като вашата явно.
За психологът - младо момче е. Една приятелка ми го препоръча. За онлайн консултации ми взима 40лв за час. 
Дори обмислям вариант да се подложа на хипноза. Но това ще стане тук във Франция. 
Виж целия пост
# 131
Сима, но не забравяйте и, че обущарят ходи бос  Grinning
Празепамът, като имам предвид, че е на нивото на диазепам, лорапам е по-слаб....Няма по-добър. Към всички бензодиазепини се привиква.
По-добре е, че обмисляте хипнозата да е във франция, защото в България мисля, че няма добри хипнотерапевти, но все пак и този във Франция го проучете добре.
Виж целия пост
# 132
Да мина и аз да се оплача.Положението при мен не е нетърпимо,но се чудя колко ли още ще мога да търпя.Трудно ми е да работя,когато съм на работа постоянно съм под напрежение,разсейвам се ,или се паникйосвам и допускам глупави грешки.Трудно ми е да се средоточавам,особено когато около мен са определени колеги или шефа,разтрепервам се и сърцето ми ще изхвръкне,и така забивам,че нищо свясно не излиза.По често започнах да посягам към атаракса,та да мога да работя,но сякаш вече и той не помага.Не знам,какво е това чудо,толкова стрес и притеснение,и сякаш се насмитам и спирам да мисля.Никога не съм била толкова напрегната егати,на някой случвало ли му се е.
Виж целия пост
# 133
Рената, с какво ти е свързана работата? Изисква ли съсредоточаване, че така се притесняваш?
Виж целия пост
# 134
Али ,като се замисля всяка работа изисква средоточаване.Просто никога не ми се еслувало чак така,все едно страдам от липса на внимание,все пропускам нещо от напрежение,и това ме кара да се чуствам ужасно.Работата ми е свързана с куп документи и бумащини,при който грешките не са желателни.Работя там от месец и някак се чуствам виновна,че не знам всичко от първия ден.Най много ме притеснява това,което ми се случва,когато мине шефа или определени колеги,просто се разтрепервам,сърцето ми бие в ушите и чак устата ми трепери.И стане ли ми така,объркването на нещо е сигурно.Имам предчуствие,че това,ще продължи и да сменя работата,просто притесня ли се малко и край.Забелязвам,че и есяка забележка,ме изкарва извън строй,много вътрешно го приемам,много го мисля и се обвинявам.Пффф пълен ад,надявам се като посвикна нещата да си дойдат на мястото.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия