Проблеми с приятелката ми и съместния живот

  • 16 232
  • 190
# 120
Отглеждането на куче, което всеки ден излиза навън средно два пъти и грижата за домашно коте изискват различен тип отношение към хигиената на дома.
Всеки е свободен да организира живота си както прецени, че е най-удачно за самия него. И така, че да не изпитва дискомфорт със себе си, съобразявайки се с “правилата на другите”.
Обаче... когато година и половина една двойка не успява да намери здравословен баланс по отношение на абсолютно ежедневни неща като хигиената на дома, за мен означава единствено, че тази връзка е обречена, поне в този си вид.
Виж целия пост
# 121
Кой аспект не е изкривен. С възглавницата или с кучетата?  Joy

С кучетата. Laughing

Като някой ден мъжО ме изнерви до крайност и пробвам да го удуша с първата попаднала ми пред погледа възглавница, ще докладвам дали и това е мит. Mr. Green
Виж целия пост
# 122
Ето я моята формулировка на проблема.

Когато двама живеят заедно, понякога има различни гледни точки за това кое е "мое пространство" в дома и кое е общо пространство. Общо взето е добре живеещите в жилището да имат грижа за общото пространство. Обаче трябва да си имат и по някое свое кьошенце, което да не се гледа критично. Примерно част от диван и масичка, плюс примерно легло.

Ми човещинка е, случва се, в някои дни си правиш един internest, залягаш с лаптопа за микс от работа-забавление и накрая на деня бърлогата изглежда ужасно. Ако знаете какви неща се намират в гнездата на програмистите, ще ви се изправят косите. Обаче го броя за "лично пространство", щото си у дома и имаш право да отблееш, да похапваш несъзнателно и да не ти дуднат.

За баланс примерно в някои други зони на жилището ще се постегнеш и ще поддържаш реда. Ами това е, наистина качественият контрол върху разни дребни лични хаври дразни. А жените са романтички - живеем си ние, патките, с идеята, че Той е с нас, щото животът е кратък и трябва да ни е кеф. А Той по някаква причина изтрещява и решава, че ще прави качествен контрол на прахобърсането с пръстче. И затова Той е разведен от Тя, по истински случай. Щото вместо да си прави готиното, го хваща някакъв мъжки мензис и се държи като г§з.

Та така, ако на някой мъж му се е разместил тампонът и го убива, да си го намести.

Иначе по отношение на кучета и кучкарки мнението ми е радикално и съм го изразявала преди. Но това е друга тема.
Виж целия пост
# 123
Кучето не съм го къпала все още. Засега процедирам, както и с котките - забърсвам лапите с мокри кърпички или направо им ги мия на чешмата. Кучето си спи на легълце, котките по диваните.
Виж целия пост
# 124
То и по филмите уж можеш да убиеш някой с възглавница, но не става. Пробвала съм. Дишат си хората спокойно.
С брат ти ли? Mr. Green

Момата работи ли? Или е изцяло на отглеждане от мама и потенциалния жених?
Бягай с двеста, хаха.
Виж целия пост
# 125
Момата работи ли? Или е изцяло на отглеждане от мама и потенциалния жених?

Работи и поема половината от разходите. Така поне писа авторът. Peace
Виж целия пост
# 126
Скрит текст:
Когато двама живеят заедно, понякога има различни гледни точки за това кое е "мое пространство" в дома и кое е общо пространство. Общо взето е добре живеещите в жилището да имат грижа за общото пространство.
Обаче трябва да си имат и по някое свое кьошенце, което да не се гледа критично. Примерно част от диван и масичка, плюс примерно легло.
Скрит текст:
Ми човещинка е, случва се, в някои дни си правиш един internest, залягаш с лаптопа за микс от работа-забавление и накрая на деня бърлогата изглежда ужасно. Ако знаете какви неща се намират в гнездата на програмистите, ще ви се изправят косите. Обаче го броя за "лично пространство", щото си у дома и имаш право да отблееш, да похапваш несъзнателно и да не ти дуднат.

За баланс примерно в някои други зони на жилището ще се постегнеш и ще поддържаш реда. Ами това е, наистина качественият контрол върху разни дребни лични хаври дразни. А жените са романтички - живеем си ние, патките, с идеята, че Той е с нас, щото животът е кратък и трябва да ни е кеф. А Той по някаква причина изтрещява и решава, че ще прави качествен контрол на прахобърсането с пръстче. И затова Той е разведен от Тя, по истински случай. Щото вместо да си прави готиното, го хваща някакъв мъжки мензис и се държи като г§з.

Та така, ако на някой мъж му се е разместил тампонът и го убива, да си го намести.

Иначе по отношение на кучета и кучкарки мнението ми е радикално и съм го изразявала преди. Но това е друга тема.
Това с личното кътче е много разумна и революционна идея, обаче общата спалня няма как да е "лично кътче". Нито холът, нито банята, нито кухнята. Е то какво остана? Най-много някое бюро или друга стая, където чистофайникът не обитава (ама като си намира понички в чаршафите, няма как да не подудне поне малко). И където децата не влизат. Въобще сега се замислих, че съм ужасно онеправдана - ми нямам си такова собствено кътче, където никой да не ми се меша. Децата си имат стаи, ние с ММ сме принудЕни да се търпим навсякъде. Добре поне, че степента на опрасване ни е горе-долу еднаква.
Абе хубаво са го измислили хората на изкуството с техните ателиета.
Виж целия пост
# 127
Добро утро! Изключително съм признателен за супер полезните отговори и идеи. Може би аз няма да отговарям повече в темата, понеже се изясни. Благодаря ви за гледните точки и споделения опит.
Виж целия пост
# 128
Може би аз няма да отговарям повече в темата, понеже се изясни.

Как се изясни? До какви изводи и решения достигна, на база темата?
Виж целия пост
# 129
Laughing
Може би аз няма да отговарям повече в темата, понеже се изясни.

Как се изясни? До какви изводи и решения достигна, на база темата?
Ти като някой учител , след урок Laughing
Да установиш нивото на усвояване на материала .
Виж целия пост
# 130
Да, и аз съм любопитна до какви изводи стигна и какви решения взе?
Виж целия пост
# 131
Хората, които искат да наложат своите навици на другите, понеже са убедени, че са добри, даже най-добрите и не допускат съществуването на друг начин на живот освен техния, все ще имат проблеми, независимо с кого живеят. Като гледаш критично и намираш кусури, няма значение с кого точно живееш, защото дразнещи черти има всеки и ако си склонен да се съсредоточаваш върху тях, все те ще изпъкват.
А като някой ден имаш деца, не знам какво ще правиш, защото децата не възприемат правилата на родителите си, не приличат по всичко на тях и с порастването стават хора като себе си и ако имаш проблем с приемането на различията, не само приятелката ти, ами и собствените ти деца ще пропищят от теб.
На мен обаче не ми се вярва, че е възможно човек, приел да живее с куче в апартамент, да се дразни чак толкова от другата мърлящина в домакинството.
Виж целия пост
# 132
Всичко е в границите.
Няма как човек да е съвсем без критерии и изисквания към партньора. Има някои базови неща, отвъд които съвместният живот напуска границите на приемливост.
И понеже границите са доста индивидуално понятие, не е препоръчително да се събират хора със съвсем различни представи за допустимо и недопустимо, особено на зряла възраст, когато промените се случват трудно или никак.

Не може да се сравняват деца и партньор. Търпимостта към децата е безгранична, а към партньора - не и не би трябвало да е.
Виж целия пост
# 133
Така е, няма как принц да заживее в катуна, но има една порода хора, които не приемат нищо, освен това, което те самите правят - например жилището да се чисти основно в събота, защото така са правили цял живот, свикнали са си и дори не им хрумва, че нищо няма да стане ако вместо в събота основно, се чисти всеки ден по малко.
А правилото за безграничната търпимост към децата не го знам.
Виж целия пост
# 134
Изведнъж ми хрумна, да не би жилището да е на жената? Както е наследил кучето, така и апартамента с нея? Тогава е обяснимо раздразнението й, че някой си се е нанесъл наготово и е почнал да й дава наклон в собствения й дом. Тя си е свикнала да си живее като прасенце и й е било добре, откъде накъде някакъв си там външен елемент ще й нарежда как да живее?
Ако случаят е такъв, биха могли да се въртят подобни мисли в главата на жената.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия