Проблеми с приятелката ми и съместния живот

Не искам да издребнявам в детайли, но... кучето й спи в леглото, заедно с тях... ?! В конкретния случай ставаше въпрос за това, че цял ден е било на разходка в планината. Ти би ли приела като нормално вечерта, след като те са взели душ, преди да си легнат, то да се търкаля изморено в завивките им, защото “така е свикнало”, без самото то да е изкъпано? Тотална мърлявщина е това, поне според личните ми критерии за хигиена. Не само лична.
Ясно е, че едно куче не може да бъде къпано основно след всяка разходка. Но мястото му не е в чаршафите на стопаните му. И тук не става въпрос за любовта им към него. А за основни хигиенни норми.
Или темата не е реална, или авторът ни спестява неща.

Ами, както казах, аз не готвя, когато роднини донесат сготвено. Като сме били далеч от роднини, които носят храна, готвех основно аз, години наред. Нямам чак такова его, че да хвърлям храна, само и само да готвя лично. И що пък жената да трябва да готви и чак да се чудите каква жена е, щом майка ѝ готви? А какъв мъж е мъж на 30, който чака тъщата да сготви? едва ли е по-добър от жената. Значи, делят си всички разходи, ама жената трябвало да готви, защото е жена. Да не се окаже, че майка ѝ готви много по-често от автора на темата. За мен приносът на майката е принос на приятелката, защото майката им готви заради дъщеря си, не ходи да готви на непознати. Логично е, след като си делят разходите, да си делят и задълженията, и приноса. Авторът сам ли ще чисти, майка си ли ще вика за тая цел или ще наема чистачка, ама допринася с нещо, еквивалентно по значимост на манджите на потенциалната тъща.

Елора, ти, обаче, пак не отговаряш на въпроса ми, а той беше – как пускаш кучето у дома си, при положение че по козината му все пак се е събрал прах, пясък и мини-боклучета от разходката навън? Нямам опит с кучета и затова ми беше интересно какво мислят фанатичните чистофайници по този въпрос.

Dyana, аз не знам какво бих приела за нормално. Куче не съм гледала в живота си. Знам само, че задавам конкретен въпрос, а се бяга по тъча. Ето, и теб не те разбрах какво се опитваш да кажеш. Имаш предвид, че щом кучето е било на планина цял ден, е проблем да легне в леглото при стопаните си вечерта, но ако беше излязло са́мо на разходка в града, както прави всеки друг ден, нямаше да е проблем, правилно ли схващам написаното?

Зависи от породата. Ако е късокосместо , се обтрива с влажна кърпа. Те не се потят кучетата по тялото. Ако е дългокосместо , се реши много.

tays, може и така да е. В смисъл, вярвам ти, че това е каналният ред. Странното е, че като съм гледала филми, никога не съм виждала да показват този аспект при отглеждането на куче – там обикновено дават как кучето влиза директно в апартамента / къщата, след като се върне от разходка.

Също така, живяла съм с американско семейство (в Щатите), чието куче постоянно излизаше и влизаше в къщата през една малка вратичка и никой не се е занимавал да го пощи или подмива. Честно казано, преди тази тема изобщо не знаех, че има стопани, на които това им прави впечатление. Чувала съм за замиване на лапите в кално време, но си мислих, че се прави по изключение, а не след всяка разходка...

Авторът готви 3-4 пъти седмично, останалото готвено идва от майката на жената. Самата жена не готви никога, ако нещо липсва, се хранят навън. И не е защото има прекалено много храна в къщата, просто тя отказва на участва в тази дейност и все някой я замества.
Далеч съм от мисълта, че всяка жена трябва да готви от зори до мрак като в ресторант. Но е хубаво да се прежалва поне 1-2 пъти седмично, горе-долу толкова - мъжът, и като хапнат някъде навън - ето ти го балансът. Защото нито майките са вечни, нито са длъжни да дондуркат чак толкова пораснали "деца", нито е редно да се очаква от тях това, нито пък в едно семейство с деца е възможно все да се хранят навън. Ако липсата на готвене се компенсира с някакъв друг вид домакински труд, също няма проблем. Някои жени наистина готвят ужасно за сметка на мъжете си. Но в дадения случай има пълен отказ от участие в каквато и да е дейност по поддръжка на дома. И така става, стига да компенсира неучастието си с по-голям финансов дял. Обаче и това не се случва. Момата над 30 години си живее егоистично като тийнейджърка и едва ли тепърва ще се промени в по-отговорна посока.

Куче съм гледала в апартамент като дете - ами след всяка разходка влизаше в банята и почти винаги се налагаше да се изплакне поне с вода цялото, защото беше ловно и все се въргаляше в разни боклуци. След това - само на двор. Не мога да си представя да ми влиза в чаршафите. Дори и да е изкъпано, все пак ляга по подовете, в коридора, в банята - как така ще си легне после на възглавницата? Гадно е. То все едно да оближе човек пода с език.

Недей да вярваш на всичко във филмите. То и по филмите уж можеш да убиеш някой с възглавница, но не става. Пробвала съм. Дишат си хората спокойно.
А американците как си гледат кучетата не ме интересува. Това да не си мие краката на кучето след разходка е много нехигиенично.
От друга страна знам, че в западните държави е доста чисто по улиците и може би затова не ги мият 

Отговорих. Мия му краката след всяка разходка. А и кучето съм го разхождала с каишка винаги и не съм позволявала да се вре където си иска.
Все едно да питаш как смея да влизам в къщата си ако са ми кални обувките. Ами влизам и се събувам. Обувам чехлите и почиствам калта.
Същото и с кучето. След разходката отварям вратата, махам каишката и му казвам да отива в банята. Той процедурата я знаеше. Често даже и от думи нямаше нужда. Отива и ме чака да го измия.
А когато сме правили дълги разходки и дори на планина сме ходили, след това се изкъпва веднага. Тоест не му позволявам да припарва до другите стаи преди да е почистен.
По ясно и подробно не мога да го обясня. 
И какво значение има дължината на косъма на кучето. Аз като съм с къса коса да не би да трябва да я мия по-рядко?
Като по-малка живеех в къща и имахме дворни кучета. Тях вече ги къпах по-рядко. Но не им позволявах да припарят горе.
За протокола. В дома си все булонки съм гледала.

Абе много хора позволяват на кучетата си да им ядат от чиниите, целуват ги, дават им да ги ближат по лицето и всякакви такива "интимности", които лично за мен са прекалени. Щом не им е гадно, да действат. Само да не се събират с по-гнусливи съквартиранти
То като си помислиш, едно малко дете в периода на пълзежа не е много по-чисто от куче, ама си го целуваме постоянно.

Ох , избухнах
За смешките си направо.

Иначе за кучетата- ами ако навън е сухо , пак се обтриват лапите с мокра кърпа , иначе се мие. Аз поне така съм правила винаги , нищо , че у нас няма килим. Но действително има хора , които си ги вкарват след разходка  без миене на лапи. Както си ходят и те с обувките , същото и за кучето.  И има логика.
Аз понеже съм си гушила кучетата , и предпочитам да са ми били чистички. Не съм спала с тях , само с първото , когато бях още без дете.

Колкото и дребнави да изглеждат такива проблеми, всъщност са много сериозни и може наистина да са основна причина за охладняване. Израсла съм в семейство на чистофайници, но аз самата не съм. Още ме влудява качественият контрол на майка ми. Като се събрах с бившия ми мъж, беше едно огромно облекчение да мога да си оставя дрехите на стола или сутрин, като закъснявам за работа, да не си оправя леглото. Случвало се е две седмици да не сме чистили основно, защото през уикенда сме ходили някъде. Но имаше някои видове мърлявщина (като зарязани мръсни чинии в мивката), които определено не ми понасяха. Като бяхме двама не обръщах особено внимание - или прибирах аз, или правех компромис отвреме-навреме. Но когато се роди детето, започнах да държа много повече на хигиената  (да няма прах и мръсотия по пода, разхвърляна съм и разпилени играчки и неприбрано пране винаги е имало). Честно казано, битовизмите и нежеланието на мъжа ми да участва в тях, изиграха съществена роля в охладняването ми към него. Той не ме е третирал като прислуга, но не му правеше впечатление и изобщо не се включваше. В редките случаи, когато го правеше, беше с такова нежелание, че и на мен ми се отщяваше да го карам изобщо. В началото си казвах, че е дребнаво, но с времето ужасно се отрази на отношенията ни ( имахме и други проблеми, но битовизмите  много повлияха). Та, авторе, мисли много внимателно можеш ли да живееш с човек, толкова различен от теб.  Нормално е да се правят компромиси, но животът трябва да носи и радост. Ако просто и двамата едва търпите, няма как да се чувствате добре заедно.

Dyana, аз не знам какво бих приела за нормално. Куче не съм гледала в живота си. Знам само, че задавам конкретен въпрос, а се бяга по тъча. Ето, и теб не те разбрах какво се опитваш да кажеш. Имаш предвид, че щом кучето е било на планина цял ден, е проблем да легне в леглото при стопаните си вечерта, но ако беше излязло са́мо на разходка в града, както прави всеки друг ден, нямаше да е проблем, правилно ли схващам написаното?
[/quote]

Съжалявам, че не си ме разбрала.
Но с риск да досадим на всички четящи, ще опитам да обясня.
Визирах конкретния случай с разходката в планината единствено като илюстрация. За мен е неприемливо кучето да спи в леглото им, независимо дали става въпрос за времето след сутрешната му разходка около блока или за времето след еднодневен планински трип.
Имала съм кучета. Обожавах ги. И двете. Но не спяха в леглото ми. Нито се хранеха от чинията ми.

 

Ми права си. Да ти кажа кучето ми си беше направо като детенце. Ще си го целувам я  
Но никога не ми яло от чинията и не съм му давала да ми ближе лицето. Това да ми ближе лицето го правеше като малко. Едвам го оттучих  

tays, колкото и да е сухо навън, пак е мръсно. Има прах по тротоара, ходи по тревичката. Няма начин да му позволя да ми се качи на леглото с тия крака.

Точно този аспект съм почти сигурна, че не е изкривен или преиначен.

Все пак, да помислим логично – българите масово живеем в апартаменти, освен хората в селските райони, но тях не ги броим, защото там понятието "домашен любимец" е доста изопачено... Обаче, се замислих, че "на Запад" (да кажем, САЩ, Канада, Западна Европа) немалко хора живеят в къщи и, съответно, домашните им любимци, било то кучета или котки, имат неограничен достъп до външния свят, като влизат в къщата, когато си пожелаят. Как точно ще наложиш ежедневен хигиенен контрол над животното, при тези обстоятелства?! Невъзможно е. Да не говорим, че например, при котките е противопоказно да бъдат къпани често. Но явно ние сме далеч по-големи чистофайници от пропадналите западняци и такова нещо за нас е немислимо.

Dyana, сега те разбирам. С теб просто имаме тотално различни представи за гледането на животни. Моите котки никога не са били ограничавани у дома – спят в леглото ни, ходят по кухненския плот и трапезарната маса, скачат по чистите ни дрехи. Всеки ден ги милвам, гушкам и целувам почти по цялото пухкаво телце. А, иначе, съм много гнуслива спрямо хората.

Елора ,
моите кучаци са гледани точно като твоите- стои си чинно до банята и преди да са измити и подсушени лапите не влиза , ако щЕ и да ме чака доста време.
Но се отклонихме от темата с ФаФлите и сусамките.
Явно авторът повече се дразни от тях , а за хигиената на кучето нямат кой знае какви различия.

Кой аспект не е изкривен. С възглавницата или с кучетата? 
Всеки си гледа както иска домашните любимци.
Аз и котки съм гледала, но ги научих преди да влязат да се оближат целите. Методът беше неприятен за тях, но го запомниха до живот и винаги преди да влязат, седят на стълбите и се ближат до побъркване. 

tays, така е. Една опаковка от вафла хич не е мръсна в сравнение с немито куче.
Ама всеки с извращенията си