Проблеми с приятелката ми и съместния живот

Така си е. Но при някой може да подейства, а при друг не.
И какво да и каже - "ако не почнеш да чистиш, се разделяме"
Да ти кажа това може да се възприема като жива манипулация и изнудване.

Смятам, че ежедневното ни поведение като изградени личности е огледало на нашата същност. Основните нагласи се формират рано, от детството и най-късно около и след пубертета. Не виждам как вече изграден човек ще промени поведението си, без да чувства това като някаква форма на принуда. Дори и да го направи от любов, рано или късно дискомфортът нараства до степен на нетърпимост. Затова изходът е или другият се научава да приема човека до себе си с недостатъците му, или двамата си търсят по-подходящи варианти. При липса на общи деца и брак причините който и да било от партньорите да насилва себе си и да прави постоянно дразнещи го компромиси силно намаляват. Единствената такава причина би могла да бъде някаква изумителна духовна съвместимост. Но дали има такава, при положение че двамата не могат да седнат и да решат най-тривиален проблем?

Не ми е много ясно какво означава авторът да подходи много деликатно. Как да изглежда това на практика?
Не си представям и как би могъл да я мотивира да прави нещо, което очевидно й е абсолютно неприятно, и усилието за което според нея явно не си струва.
Всъщност ми идва нещо на ум, макар че и това не е особено деликатен подход. Може да започне да кани външни хора в дома им, без да се подготвя предварително (но с предизвестие), та белким половинката му се засрами. Но вероятно и това няма да помогне, най-много да го намрази, че й усложнява живота.

Охоо, научават се и още как. Аз съм споменавала и друг път, прасето с което работя - ожениха я и гледай как набързо се научи и да готви, и да чисти, и да си пере гнусните дрехи даже. На работа пак си е прасе, но в тях - не.

Но има всякакви хора - и спорта преоткриват, и хранителните режими. Стига да искат ...

Какво усилие изисква да изхвърлиш опаковката от вафлата в коша? 
Примерно гледат филм и се хапват разни глупости. Оки, трупай ги някъде на масата. Но като приключи филма, не е велико усилие да вземеше нещата и да ги изхвърлиш.
За последното може и да свърши работа. Има хора не им дреме, че дома им е кочина при посещение от други хора. Но има хора се засрамват.
Аз бях обратното. Преди като знам, че ще идва някой чистих и подреждах. Сега хич не ми дреме. Ако е повече разхвърляно казвам - "малко е разхвърляно, но да не ви пука"    И винаги те казват - ама не се притеснявай, вкъщи е по-зле. И аз доволна. Иначе гледам като цяло да прибирам нещата, но пак се получава разхвърлия. Не мога да си го обясня. 
Като учих 4 години библиотеката до компютъра ми беше препълнен от учебници, тетрадки, книги, листчета. Опитвах се да вкарвам ред. И пак след седмица същата работа. На втората година се отказах. Сега завърших и мога да кажа, че библиотеката е що годе подреден вид. Има няколко документа и дреболийки.
Проблемът е наистина тривиален, но отсреща изглежда има леко инфантилен човек и затова няма разбиране.

Salsisha, така е. Човек трябва сам да поиска промяната, а не да се налага.
И спорта /гимнастиката/ преоткрих и правилно хранене. А години наред плюсках невероятни количества сладки неща. Дойде ми музата след 15 години плюскане. И отслабнах. Много от близките и роднините ми мислят, че съм болна, защото никога не съм била слаба. И сега мрънкат да съм напълнеела. Няма угодия. Като си дебел, що си дебела, като си отслабнал - ама защо си слаба.

Проблемът, който изкристализира е, че тя не полага толкова усилия, колкото той и това нарушава взаимоотношенията. Той иска да е уютно и подредено, за да се чувстват и двамата добре в своя дом, а тя нехае не само по отношение на чистота и подреждане, ами и откъм чувства и връзка изобщо. А успешна и щастлива връзка се постига, когато и двамата партньори дават повече отколкото взимат.

Дами, има голяма разлика между това домът ти да "блести" и да няма прашинка, до това да си съхраняваш опаковки, храна и боклуци под леглото, нали... последното е въпрос на възпитание, култтура, интелект, ако щете...първте 7.

И ние не чистим до блясък, никак даже, но храна по къщата..абсурд!

Аз признавам, че не сме от най-вманиачените на тема чистота, примерно децата понякога си вечерят по стаите, също си черпят гостите там. Но после си обират боклуците. Обаче сме се напаснали със сходни виждания за степента на чистофайничество и това не е някакъв повод за напрежение.
На теория би могъл възрастен човек да се превъзпита, но това изисква големи усилия и силна мотивация.
Може да не ви се струва голямо усилие да си хвърлиш боклука в коша, обаче това е само малка част от лошите ежедневни навици. Мацката въобще е скарана с хигиената, освен личната такава. И, което е по-лошо, няма път за комуникация с нея. Дано поне е невероятна в леглото - това изплаща много неща. Но ако се обзаведе с едно дете, и него ли ще учи да си трупа боклуците под леглото? И след него ли няма да чисти, докато е малко? Ще чака НМ да се прибере от работа, за да оправи нацапаните дрехи, разлетите манджи и разхвърляните играчки?

Понеже темата е донякъде за придирчивост и стандарти, авторът да вземе да си оправи правописната грешка в заглавието.

"Стига да искат" е ключовото. Щото и аз имам в обкръжението си едно "прасе", дето се омъжи, роди и пак си остана същата история. Карат го на баници от будката, детето им е като взето назаем от малцинствата, у тях е лудница, но важното е очилата да са на диадема и вЪрти по кафетата.

Винаги съм се чудила защо хора с очевидно фундаментални различия се мъчат взаимно. За мен несъвместимостта на битово ниво е фундаментално различие. Трябва да се събират хора със сходни разбирания, а не противоположности.

Чистенето на дома е наистина една тъпа дреболия която преобръща много каруци.
Но съм се нагледала на достатъчно примери на хора, включително и приятеля ми, които от нечистофайници се превърнаха, айде не в големите чистофайници, но поне в една идея по-подредени и организирани в къщи.

Така, че не е някаква фундаментална промяна в характера на човек.Защото когато те мързи да идеш до коша и да хвърлиш хартийка или да идеш до коша за пране да си сложиш мръсните чорапи, това си е чист мързел, не черта на характера.  А една мивка се плакне за 30 секунди от нападалите космаляци. Една чаша се носи до мивката за 10 секунди, ако не живееш в къща 500 квадрата. И тн. и тн.
Та ако те мързи за дребните неща какво остава като стане въпрос за миене на прозорци, бърсане на под и сгъване на пране, които изискват по-голяма мотивация

С малко повече желание това може да се преодолее. Друг въпрос е, че явно приятелката няма никакво желание да направи минимални усилия.

Повечето ще се съгласят, надявам се, че не става въпрос за чистене до блясък, а за поне минимални поддръжка и усилия, за да не се превърне домът в бардак.

Щом сега не миожете да се разберете, какво ли остава за бъдеще?! А пък ако имате и деца ....не ми се мисли каква кочина ще е. Тя хубаво си поддържа личната хигиена, ама кой й мие тоалетната? Кой чисти трохите по пода? Ами мърла си е това, така както я описва авторът. Човек без елементарни хигиенни навици по отношение на дома....'айде нЕма нужда.

horseride
Моята представа съвпада с нейната само че тя не изпитва нужда да поддържа чисто от нежелание да чисти. И общо взето така си го казва - че я мързи.

Lyam
Не откривам логика в това, което казваш.

Leonie
Аз летвата съм я свалил, но като ми се чисти, си чистя и подраждам. И това ли да не правя, за да се доближим?

Black_Sapphire
Благодаря за подкрепата. Позитиви и негативи, да, разбирам какво имаш предвид. Негативен баланс, когато да си кажа край, би било, ако усетя, че тези моменти ми носят трайно неудовлетворение и тя не ме привлича повече като последствие. За сега си маркирам някакви наблюдения и това единствено ме прави резервиран понякога, но не е перманентно състояние.

Елора
Нямам намерение да организирам някакви "садистични" игри, за да я дразня, въпреки че самата идея е забавна и ме разсмива... Някои забравени неща тя си прибира, но други не забелязва и си остават. Друг път просто не и се занимава и ги зарязва... Готвенето ще го преглътна, но е липса. Аз съм мъж и се наслаждавам да получа грижа, дори само понякога... Честно казано, в момента не мисля за сериозни неща в развитието на тази връзка - имаме си и належащи неща да избистряме (настоящата тема).

christina1980
Имам калено търпение. Евентуално това я вади от релси, понеже мога да обсъждам въпроси, които до известна степен са неприятни. И винаги го правим, докато те се почувства добре и потърси разбирателство, което аз предлагам през цялото това време. Поне аз се надявам да правя това.

Salsisha
Съвет не съм искал. Помолих да споделите личен опит.

Blаck Cat
Конкретно говоря за една нахапана питка хляб в леглото. Една сусамка забравена в книга. Опаковка под леглото.  Няколко други юзъра поокрасиха историята с орнаменти. Не е края на света и не се ядосвам, но не ми приляга такъв стандарт и си предъвквам темата.

bgtatko81
Да, съгласен съм. Но не съм навит да ми се набутва вина с рев, задето все някой трябва да поддържа жилището. Нещата трябва да могат да се обсъдят ясно, кратко и категорично. Нямам проблем да получа отказ за чистенето. Само да може да се изговори без драма, цупене и тръшкане.

Разбирам препратките към бъдещи по-сериозни проблеми. Аз лично намерим нещо позитивно в тези конфликти, за да си изясня поне на мен какво е приемливо и какво не в едно съжителство.

Black_Sapphire
За сродната си душа или достатъчно удобна такава не мога да отговоря еднозначно, но съм оптимистичен и като цяло не се оплаквам от другите страни на връзката ни. Получавам разбиране и подкрепа по много теми и в много други моменти. Имаме доверие и можем да сме уязвими един преди друг.

Елора
Не вярвам в ултиматуми, закани и принуда. Най-много в много краен момент малко да се развикам, ако ме провокира. Но до сега не ни се е случвало... За промяната - да. Затова много говорим и ако трябва повтарям какво очаквам от връзката ни. Няма осъждане, няма упреци. Ако очакванията ми не се посрещнат добре, ги коригирам и сам си търся решение. Но е важно да се обсъждат общите интереси на това, че сме заедно и ползите ни един за друг да сме заедно.  И тук не говоря за пари.

nikaia
Сгъването на пране го владеем. Май ни е най-лесно Но за прозорците не вярвам темата някога да се подеме от нея. Тази пасивност ме притеснява.

petiaivanov
Тоалетната чиния я мие. Самата баня по-малко!

Като цяло мисля, че разговорите единствено ще уточнят взаимните очаквания и евентуално ще нагласим нещата практически. Никога не и го казвам, но смятам, че сам за себе си човек трябва да има изисквания за другия. В смисъл че такъв и такъв човек мога да приема или с такъв мога да направя компромис. Имам изисквания, по отношение на които не мога да направя компромис. Разбира се, това са общи представи. И когато тази граница се прекрачи, повдигам въпроса. Нито аз, нито някоя друга ще харесва мен като мъж, ако само трая вместо да давам импулси и идеи за съжителството и връзката ни.

Хубаво е, че говориш за разхвърляно.
Защото едно е да е разхвърляно, да има дрехи по стола, бюрото да е затрупано с книги и учебници, чашите да не са подредени както трябва, купчина с чисто пране да чака сгъване на леглото, друго е да е мърляво, чиниите от 3 дена да са натрупани в мивката и покрай тях да се вият мухи, по пода да е разлято нещо преди дни и да лепне, да има останки от храна на земята, по масата или по дивана.

Разхвърляното повечето хора, които не сме маниаци, го приемаме. Обаче гнусната мърлявщина само едни специални непукисти успяват да я изтърпят.
Кофти е да живееш с мърляк. Да нямаш време за подреждане е едно, ама да зарязваш всякакви останки след себе си щото те мързи да си занесеш хартийката до коша не ми е приемливо и верно си е липса на основно възпитание.

Питка в леглото, сусамка зарязана в ...книга... Хубаво яж, ама после си събери остатъците и ги изхвърли. То е и въпрос на хигиена.