"Обичай се!" Или как да имаме самочувствие, когато цял живот са ни учили да се мразим сами?

Публикувана: 27 юни 2024, 11:35 ч.
Последно мнение: 29 юни 2024, 20:17 ч.

2 708
59

Arielle - Редовен потребител

Редовен потребител

27 юни 2024, 11:35 ч.

Понеже вчера след скандал с майка ми чух нещо, което една съфорумка писа в друга тема, по-точно израза: "Обичай се!" я попитах как да стане след като цял живот са ме учили да се мразя.
Тя отново в пълен шок:
- Ние ли сме виновни?
Аз в ярост отговарям:
- Ами кой?! И сега в зряла възраст не спирате да ме пълните с комплекси. Да съм се обичала? Няма как да стане на 35+ години вече. Влака е отпътувал.

Ето го и въпроса, как можеш да се научиш да се обичаш след като цял живот си пълнен с комплекси, омраза към себе си и непрестанни критики?
Звучи нелепо.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 27 юни 2024, 11:44 ч.

Най-простичкият и клиширан отговор, който ми идва на ума, е "на инат". Обичай се на инат! Heart

Heart

Виж целия пост

Пристрастен

# 2 27 юни 2024, 11:46 ч.

Можеш. Щом аз съм го постигнала, значи всеки може. Но се иска работа, постоянство, упорство. Трудно е, много. И дълго...На първо време тотално заличаваш всеки, който те кара да се чувстваш по този начин, било то и собствените ти родители.
Защо въобще се караш с майка ти, даже защо въобще разговаряш с нея, след като разговорите водят до скандали, скандалите до ей тези емоции да мразиш себе си?! Търси и си доставяй приятни емоции. Ти сама на себе си, няма кой друг. И спри да очакваш безусловна любов и подкрепа там, където ги няма.

Виж целия пост

# 3 27 юни 2024, 11:49 ч.

Не може цял живот да се оправдаваш с родителите си, още повече, че за над половината от този живот пишеш, че си независима от тях и се предполага, че сама подбираш приятелите, средата, целите си.

Виж целия пост

metal.vixen

Ентусиаст

# 4 27 юни 2024, 11:49 ч.

Ариел, личен път е. Няма формула. Няма един единствен начин, по който да стане. Процес е.

Но няколко неща помагат в тоя процес.
Едното е отделянето от отровни за теб хора. Да ги обичаш от разстояние.

Относно родителите ти, нанесли са вреда, но са направили колкото са могли с каквото разполагат.Не е било нарочно. Ако се разровиш, в тяхното детство вероятно има травмиращи истории. Приеми го. Приеми ги каквито са. Те те обичат (вероятно) просто толкова си могат.

Обичай ги и ти, но от разстояние. Опитай да се опознаваш, да се грижиш за себе си. В началото за физическото си здраве, после и за духовното. Лека полека ще заглушиш тази вътрешна самокритика. Тя не е истинска, а е остатък от начина, по който са ти говорили когато си била малка. (Може би)

Има надежда. Но ключът е само и единствено в теб. В твоето желание и усилие. Опитай се да приемаш нещата и хората такива каквито са и да им простиш. Да простиш и на себе си.
Пожелавам ти успех в дългият път към обичта към себе си.

Виж целия пост

V

# 5 27 юни 2024, 11:50 ч.

И как някой те е учил да се мразиш?🤔
Нали си отдавна вече голяма?
Децата и в детските ясли казват "Не!"
Обичай се без да мислиш много много кой какво как..
Иначе винаги ще намираш оправдание.

Виж целия пост

Потребител

# 6 27 юни 2024, 11:52 ч.

Arielle, разбирам те, скъпа!
И аз съм така. На 31 още се уча. И не съм се научила.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 7 27 юни 2024, 12:01 ч.

Аз много се обичам от малка. Без да се насилвам или да си казвам: сега ще се обичам. Не! Просто съм си такава. По пътя ми понякога съм срещала хора, които адски са се дразнили на това. Защото е трудно на обичащ се човек да му натриеш носа. Да го унижиш. Да го смачкаш. И през трудните ми моменти тази любов към себе си много ми е помагала. Да не чакам някой да ме изправя, да ме възстановява. Когато се обичаш и другите автоматично тръгват след теб. Е, винаги ще има: абе, айде махай я тая… Но, какво от това? Периодичната чистка е много полезна. Обичаш ли се, цениш ли се сама, това ше получиш и от другите. Допускам, че не всички са като мен. Но, ако не сте, ще станете. Знаете ли кое ми е най-лесно да казвам? Не. Не, няма да стане така. Не, не съм съгласна. Не, не ми харесва. Не, искам да е така! Не, не е полезно за мен.
Да се обичаш означава да мислиш първо кое е добро за теб, кое те прави щастлива. Една щастлива жена може да направи щастливо цялото си семейство. Да им даде сила, да ги вдъхнови. В крайна сметка, хората имат нужда от толкова малко. Да кажеш на мъжа си: страхотен си! Да кажеш на детето си: гордея се с теб!
Но, ти, ако не се обичаш, как ще обичаш хората така, че да им кажеш: страхотен си? И гордея се с теб!

Виж целия пост

metal.vixen

Ентусиаст

# 8 27 юни 2024, 12:05 ч.

Цитат на: Valerie R в чт, 27 юни 2024, 11:50

И как някой те е учил да се мразиш?🤔
Нали си отдавна вече голяма?
Децата и в детските ясли казват "Не!"
Обичай се без да мислиш много много кой какво как..
Иначе винаги ще намираш оправдание.

Твоят вътрешен глас често е отражение на гласа, на онези, които са те отглеждали като малък. Първите седем наистина са значими.

Учиш детето си да се мрази когато:
не откликваш на нуждите му. Нахранено, облечено. Толкова му стига. Не всички нужди свършват с тези. А нуждата да се чувстваме обичани, чути, важни?

Когато му говориш как не го обичаш, ако не направи ...(обич под условие)
Когато други хора (приятели, роднини, партньор) или вещ (телефонът, телевизора, мача, хобито ти са поставени постоянно на първо място .
Когато си игнориран.
Когато постоянно ти е казвано, че мнението ти не струва.
Когато си бил осмиван за мнение и поведение.
Когато не е зачитана личността ти.
Когато си окачествяван като ...кьопав, тъп, прекомерно чувствителен...
Когато ти е казвано, че ти не можеш - дай на мен.
Мога да продължа да изброявам, но мисля че разбираш идеята.

Когато навършим 18 не ставаме автоматично здрави и пълноценни личности. Това, което е градено във времето със това стартираме. Колко е стабилна къща без основи?
Но със всичко това не отричам личната отговорност, просто казвам да не бързате да съдите толкова строго. Не всички стартираме на равна нога.

Виж целия пост

Потребител

# 9 27 юни 2024, 12:16 ч.

Когато започнеш в живота да "виждаш" БЛАГОДАРЯ, а не МРАЗЯ.

Виж целия пост

V

# 10 27 юни 2024, 12:17 ч.

Цитат на: metal.vixen в чт, 27 юни 2024, 12:05

Цитат на: Valerie R в чт, 27 юни 2024, 11:50

И как някой те е учил да се мразиш?🤔
Нали си отдавна вече голяма?
Децата и в детските ясли казват "Не!"
Обичай се без да мислиш много много кой какво как..
Иначе винаги ще намираш оправдание.

Твоят вътрешен глас често е отражение на гласа, на онези, които са те отглеждали като малък. Първите седем наистина са значими.

Учиш детето си да се мрази когато:
не откликваш на нуждите му. Нахранено, облечено. Толкова му стига. Не всички нужди свършват с тези. А нуждата да се чувстваме обичани, чути, важни?

Когато му говориш как не го обичаш, ако не направи ...(обич под условие)
Когато други хора (приятели, роднини, партньор) или вещ (телефонът, телевизора, мача, хобито ти са поставени постоянно на първо място .
Когато си игнориран.
Когато постоянно ти е казвано, че мнението ти не струва.
Когато си бил осмиван за мнение и поведение.
Когато не е зачитана личността ти.
Когато си окачествяван като ...кьопав, тъп, прекомерно чувствителен...
Когато ти е казване, че ти не можеш - дай на мен.
Мога да продължа да изброявам, но мисля че разбираш идеята.

Когато навършим 18 не ставаме автоматично здрави и пълноценни личности. Това, което е градено във времето със това стартираме. Колко е стабилна къща без основи.
Но със всичко това не отричам личната отговорност, просто казвам да не бързате да съдите толкова строго. Особено, ако не сте вървели в обувките му.

Не, не съдя.
Това, което описваш, е по-труден старт в живота заради неадекватни родители, неадекватни в широк смисъл на думата.
Тогава, понеже си още малък/а, ще търсиш такова признание, оценка и добро отношение от хората около теб - баба, дядо, леля, братовчедка.. който ти дава разбиране. Училището също, ако се учиш добре, спорта, някакво хоби.
Някой все ще те забележи и насърчи. Ще бъде нещо като "заместител" на това, което в къщи не ти дават.

Иначе съм съгласна, че на 18 г. имаш още по-голяма нужда от подкрепа, финансова и друга. Уви, не всички я имат.

Виж целия пост

Лъвица

Почетен член

# 11 27 юни 2024, 12:21 ч.

Има как, но трябва много работа и отнема време. Отнема още воля, отнема сила да се откъснеш от тези, които с всяка крачка напред, те дърпат всячески назад. Да се откъснеш не просто физически, а емоционално. По-лесно е да намразиш себе си, другите, света. По-лесно е да обвиняваш, дори заслужено, отколкото да се бориш. Но животът си е твой, както и изборът дали да живееш в калта със самочувствието, че не си се бутнал сам там, или да излезеш, да се измиеш и да направиш нещо различно с живота си.

Виж целия пост

Пристрастен

# 12 27 юни 2024, 12:36 ч.

Цитат на: Valerie R в чт, 27 юни 2024, 12:17

Скрит текст:

Цитат на: metal.vixen в чт, 27 юни 2024, 12:05

Цитат на: Valerie R в чт, 27 юни 2024, 11:50

И как някой те е учил да се мразиш?🤔
Нали си отдавна вече голяма?
Децата и в детските ясли казват "Не!"
Обичай се без да мислиш много много кой какво как..
Иначе винаги ще намираш оправдание.

Твоят вътрешен глас често е отражение на гласа, на онези, които са те отглеждали като малък. Първите седем наистина са значими.

Учиш детето си да се мрази когато:
не откликваш на нуждите му. Нахранено, облечено. Толкова му стига. Не всички нужди свършват с тези. А нуждата да се чувстваме обичани, чути, важни?

Когато му говориш как не го обичаш, ако не направи ...(обич под условие)
Когато други хора (приятели, роднини, партньор) или вещ (телефонът, телевизора, мача, хобито ти са поставени постоянно на първо място .
Когато си игнориран.
Когато постоянно ти е казвано, че мнението ти не струва.
Когато си бил осмиван за мнение и поведение.
Когато не е зачитана личността ти.
Когато си окачествяван като ...кьопав, тъп, прекомерно чувствителен...
Когато ти е казване, че ти не можеш - дай на мен.
Мога да продължа да изброявам, но мисля че разбираш идеята.

Когато навършим 18 не ставаме автоматично здрави и пълноценни личности. Това, което е градено във времето със това стартираме. Колко е стабилна къща без основи.
Но със всичко това не отричам личната отговорност, просто казвам да не бързате да съдите толкова строго. Особено, ако не сте вървели в обувките му.

Не, не съдя.
Това, което описваш, е по-труден старт в живота заради неадекватни родители, неадекватни в широк смисъл на думата.
Тогава, понеже си още малък/а, ще търсиш такова признание, оценка и добро отношение от хората около теб - баба, дядо, леля, братовчедка.. който ти дава разбиране. Училището също, ако се учиш добре, спорта, някакво хоби.
Някой все ще те забележи и насърчи. Ще бъде нещо като "заместител" на това, което в къщи не ти дават.

Иначе съм съгласна, че на 18 г. имаш още по-голяма нужда от подкрепа, финансова и друга. Уви, не всички я имат.

Ами не е точно така и няма нищо общо с финансовата помощ. Очакваш най-близките ти хора - родителите ти, да те подкрепят. Разни странични хора, колкото и да те оценяват, си оставаш неоценен и неразбран, защото точно хората, които се предполага, че би трябвало да ти показват обич и загриженост, не го правят и няма как друг да ги замести. За едно дете това е светът - майката и бащата, те са авторитетите, те възпитават, те градят личността му. И когато по един или друг начин точно тези най-важни хора за теб те травмират, пренебрегват, обиждат... една такава травма обикновено остава за цял живот и много трудно се преодолява. И точно като възрастен търсиш тяхното признание и правиш всичко, за да те забележат, за да им докажеш, че ставаш все за нещо. Докато обикновено осъзнаеш, че няма никакъв смисъл.

Виж целия пост

# 13 27 юни 2024, 12:41 ч.

Според мен трябва да се обградиш с хора, които да те подкрепят и насърчават. Вечно критикуващите родители на никого не са допринесли с нищо добро. Много е важна средата, а и както са писали преди мен първите седем години. Затова сега е по-трудно да се заобичаш, но не невъзможно.

Виж целия пост

Потребител

# 14 27 юни 2024, 12:47 ч.

Смирение и прошка. Само така можеш да затвориш вратата към миналото и да отвориш очи за хубавите неща в живота.
Ако видя човека, нанесъл ми непоправимо страдание, в беда, ще му помогна не защото съм ангел благороден, а защото така ще затворя кръга и ще изтрия болката в себе си. За да продължа на чисто. Надявам се всъщност все още да е в затвора, де, за да не съсипва други невинни животи.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Как да напусна работа без последствия?

759
21

Бизнес, работа, професии

Искам да си оставя детето във дом не мога повече..

1 454
21

Деца с увреждания и хронични заболявания

На ръба на силите съм

1 000
19

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.