Ужасни, смешни срещи

Не знам дали си фен на "Приятели", но там имаше една серия, в която Рос излезе с една супер яка мадама, наистина много красива, и като отиде в тях беше същото. Много съм се смяла на тази серия

Дам, ключов момент е посещението в дома му. Първото е най - важно. Това говори много за човека, и ако е кофти не вярвам някоя мацка да се върже, освен много на зор да е мадамата....
Виж за посещение при момичето не ми се вярва да е толкова важно, .....Пък и ние сме подредени, едва ли ще поканим някой в "бъркотията" все ще подредим за 1ва визита

Като не знаеш предварително, че ще има първа визита е весело като посрещнеш гости по никое време

Преди години се бях запознала с един, който видях, че си пада егоист и съответно бързо се отказах. Минаха няколко години и един ден ми пише, че често се сещал за мен, бил се променил, че в момента работи в чужбина, но когато се прибере иска да се видим, да ми покаже, че не е като преди. Съгласих се, свърза се с мен, когато се прибра и се уговорихме да му се обадя след работа. Звъня аз и се разбираме, че ще ме вози на мотора, а тоя мотор е на някаква вила и до там ще ходим с колата му. Пита ме той с какво съм, и аз казвам - ами пеша, а ти? Той - ами с колата съм, ти докъде ще дойдеш? Казвам му, че съм мислела, че ще дойде до нас! Склони някак си, при което почна да си поръчва да ходя до магазина да съм била вземела мента (само той щеше да си я пие) и някакви други работи.. накрая го питах дали още ще се размотава или ще идва..нацупи ми се, че един вид съм му давала зор

Не е нищо особено, но за това се сещам сега. С един приятел от униврситета преди няколко години стоим на пейката в парка и аз съм много омърлушена, понеже преди седмица се разделих с тогавашния ми приятел и го изживявах много тежко. Той го знаеше това нещо, споделях му и т.н. като на приятел. При което без да очаквам той ми казва "Ти си много хубаво момиче, имаш хубави крака, искаш ли да излезнем на среща?"
Най-вече ме учуди, че той знаеше, че много страдам все още, но въпреки това ме покани на среща. Но той си е такъв, като му обърне някое момиче малко повече внимание и веднага почва да се вкарва във филми. Приятели сме още, но пазя някаква дистанция.  Излишно е да казвам, че е канил почти всички момичета от курса на среща. Друга култова негова реплика (не към мен) е "Ти си сама, аз съм сам, хайде да излезнем на среща"

Аз нямам неприятни срещи срещи с индивиди от мъжки пол(моите са само приятни ),но ще ви разкажа една смешна и незабравима случка с бащата на дъщеря ми.
Лятото на десети клас ни пратиха на бригада в близко село да берем грозде.След работния ден всички бързичко напуснаха лозовия масив,а ние с любимия останахме съвсем сами докато си поизмием ръцете.За да се приберем в селото за по направо се минаваше през дълбок,стръмен дол, в дола тече малка рекичка.Тръгваме ние двамата,спускаме се през дола по надолнището,а нападали листа-гъст килим.Изведнъж любимия спира и ми казва
Виж какви животинки
ОЛЕ ,МАЛЕ!Това бяха най страховитите твари,които бях виждала през 16 годишния си живот!Черни с жълто по гърба!Обезумяла се хвърлих на врата на любимия(любим,любим,ама аз съм си по -любима ) така,че двете ми колене бяха на едното му рамо!Добре,че той беше 194см,изключително здрав физически,а аз бях 42кг.Не знам иначе как би ме задържал кацнала там.Че и отказвам да сляза .Изпитвах истински ужас да стъпя там,където са черните животни!Как да е ,ме занесе до рекичката,пресече я с мен на ръце,ами сега???Идва много,много стръмно нагорнище!Трябва ти ръка с ,която да се хващаш за коренищата, за да изкачиш нагорнището, а аз не искам по никакъв начин да сляза от рамото му!Ох,все накак успя да ме убеди ,че няма да бъда изядена,ако сляза от там.Слязох аз  и като хукнах на горееееее
Още на втората крачка панталона ми се разпра по целия шев на ду..то!Не помня как съм  стигнала в селото.
Сега се смея с глас,като се сетя,но тогава си спомням,че от преживяния ужас моментално ми дойде.

Саламандри?
Точно днес срещнах един и се спрях да го разглеждам. )))

Дъждовник им  викаме в моя край.

Чак толкова срещи нямам (приятни и не дотам), но не мога да забравя най-първата си среща в живота.
С момчето се запознахме онлайн, но не чрез сайтове на запознанства или mIRC, а по доста дълъг за обяснение начин. Знаех със сигурност, че е познат на мой съученик, на нашата възраст, така че се съгласих да си пишем в скайп.
В някакъв момент си разменихме и снимки и той почна да ме облива с комплименти за външния ми вид. Ама като казвам облива, той не се спря. А красавица неземна определено не съм. Както и да е, и двамата бяхме 14-годишни нямахме толкова опит, простено му е.
Най-накрая той се престраши да ме покани на среща. Имах недобро предчувствие, но се съгласих. Видяхме се, беше изключително неловко, защото и двамата бяхме срамежливи и колкото и да се напъвах не можех да повдигна тема за разговор, която да продължи повече от 3 реплики. Явно момчето също правеше подобни опити, защото в един момент ме закова с въпроса: "Ако това нещо [моят млечен шейк] беше живо, би ли го изпила?" 

Страхотна тема! Евала за случките!

Имах една страшно отворена позната . Отдавна е в чужбина. Мяташе по 2 и 3-ма.
Но въпреки това много точен човек и приятел.
Тя разказваше за един играч, 2 метра на морето , че я свалял, свялял и тя ок -хайде.
Къде? в колата естествено.
Разкопчала го и му го извадила и точните и думи - "Хванах го и с палеца го затапих" Умееше да разказва ...
Казала му -ооо само ще ме разлигавиш и чао!
Много луда  беше!

Докато не прочетох темата, все се чудех колко малък е "много малък". Лошото обаче е, че киселите краставички никога няма да са същите

Колко такива срещи имам. Но два случая са ми останали в съзнанието и още ги разказвам на приятелки.

Една виртуална: Някакъв грък че намира във фейсбук и ми пише, че иска да се запознаем - гледам го на снимката и си мисля - мой тип е, от Солун, близо е, ще отговоря. След няколко разговора обаче този решава, че трябва да ми прати снимка на мъжкото си достойнство (тогава вече го бях отписала). Праща той и ми се хвали - моят е много голям, не е като на другите - 18 см е! А аз най-сериозно отговорих - не знам как е в Гърция, но на българите, с които съм била най-малкият беше 18. Не се наложи дори аз да го блокирам.


Една ненормална: Един добър приятел на ММ ми пише да се видим, защото искал да готвим изненада за моя човек. Отивам аз на кафе с него, говори той, говори и по едно време се изцепва: “Той не те заслужава. Ще бъдеш по-щастлива с мене, защо не го напуснеш и не се съберем”. Казвам ви, до ден днешен се чудя защо изобщо беше решил, че нещо ще стане - знаци не съм му давала, а и виждаше, че съм щастлива с ММ. Оттогава все избягвам да се събираме с него.

Този сигурно е бил "моя" грък И аз си бях писала с един,който ми беше пратил снимка на еректиралото си достойнство,а майка ми беше до мен,когато отворих снимката му )))

[/quote] Този сигурно е бил "моя" грък И аз си бях писала с един,който ми беше пратил снимка на еректиралото си достойнство,а майка ми беше до мен,когато отворих снимката му )))
[/quote]

Хахах, четох го твоето преживяване. Няма да се учудя да е същият! Аз нямаше и да се съглася да прати снимка, в действителност се бях събрала на кръчма с едни приятели - мъже и те ме убедиха да видя за какво иде реч.