Ужасни, смешни срещи

ако работи като механик може така да и намеква че е готов да я изчука по всяко време

   Ако бях на мястото на момичето и мъж да се появи в този неугледен вид - мръсен и потен, бих веднага измислила извинение или пък щях да му кажа направо, че как може да се появи в този вид на среща с жена, и щях да си тръгна.

   Припомнихте ми за една среща преди няколко години. Имах среща с един мъж. Седнахме в една пицария. Той яде и пи и когато пристигна сметката, мина с оправданието, че е забравил портфейла си, когато се срещнем следващия път, ще ми върне парите. Трябваше цялата сметка аз да платя, която не беше изобщо малка. Той яде и пи, като че ли не беше виждал никога храна и пиене. После след като излязохме от пицарията, му казах, че изобщо не искам да го виждам никога през живота си.

съгласна. ММ три дни преди първата ни среща ми прати актуална снимка към момента - брадясал бандит в работни дрехи, разбирайте - гащеризон. Отворих я, затворих я за по-малко от секунда. Ако я гледах повече сигурно щях да се уплаша и да отменя срещата. Но нали му виждам готините снимки, и нали сме се чували по телефона и знам, че не е бандит... И до днес му повтарям, че ако се бях уплашила сериозно среща и респективно сватба нямаше да има.
На среща дойде доста добре нагласен, но ме човърка чувството, че май си вкарах автогол.
Така де един ден ако се разделим, ще вземе да знае какви снимки да не праща на следващото момиче, пък аз нали съм си го заплюла - сватбите все с него да си ги правя:stuck_out_tongue_winking_eye:

   Сетих се за една история. Срещам се с един мъж преди 4-5 години. И още на първата среща ми каза, че иска да му пристана. Не знаех какво означаваше тази дума. Той се засмя, че не съм знаела какво означава тази дума "приставам" и ми обясни какво означаваше тази дума. Почти ми предложи брак още на първата среща. Каза, че щеше да ме отвлече и нямаше да ме пусне никога.

И аз това му казах, след като го изслушах. По този начин за нея е станало пределно ясно какво му е отношението.
Аз не знам дали бих го зарязала на момента, но бих си измислила някакво извинение да приключа по-бързо срещата.

И аз имах един такъв. Избягах с 200....Не буквално, разбира се. Едвам изчаках да изпием кафето и си намерих оправдание. После ми звъня по телефона, убеждава ме накакви неща, на което изобщо не се вързах и в крайна сметка ме обяви за луда, че "изпускам такава партия, като него"....

На моята първа среща ММ каза също - не може ли сега да се прибера у дома с теб.... но зад гърба си имахме предистория така, че бе разбираемо.  Аз му казах - " Не, и без брак". И той ми предложи. Че и пръстен ми купи веднага.....

Аз не знам дали разказвах за едно измъчено запознанство преди време.
Запознавам се значи в един сайт с мъж, видимо възпитан. Решаваме като зрели хора да не губим време в чат и чесане на клавиатури, а направо да се видим и да преценим дали сме си приятни или не. От един град сме, което съвсем улеснява една възможна среща. Излизаме първо на кафе. Виждам, че мъжът определено не е мой тип, но иначе се държи мило, изглежда разумен и свестен човек. Аз също се държа мило и решавам, че бихме могли евентуално да бъдем добри познати. Макар че първата среща наистина не е чак толкова продължителна като време, за да може всеки от двамата да получи реална представа за другия.
Така 1-2 дни след срещата той се обажда да ме пита искам ли да излезем да хапнем нещо. Аз съм свободна, казвам - защо не. Хем ще го опозная по-добре този образ и ще преценя искам ли да продължа комуникацията с него. След това, той започва да ми обяснява, как бил имал някакви счетоводни дертове във фирмата си, някакви там данъчни проверки, та не знаел дали все пак ще може да си спази уговорката за деня. Обяснявам му, че за мен е все едно и не е толкова важно да излезем този конкретен ден, така че, ако не може, ще отложим за друг път и му пожелавам успех в счетоводните дела. Така на деня, уж определен за среща, той ми се обажда 1 час преди нея, за да ми обясни, че нямало да смогне. Но ако съм била искала, по някое време да ми звъннел вечерта и да съм слезела пред блока да пушим цигари. Отново учтиво му обяснявам, че в такъв случай, аз ще си намеря други занимания и няма да имам възможност да се отдам на нощно пушене пред, зад или където да било около блока.
И така, няколко пъти той ми се обажда и ми пише, говорейки ми за счетоводните си проблеми, за които аз, колкото и да съм човек разбиращ и алтруист, не виждам как мога да му помогна. Тъй като го виждам, че явно наистина много иска да се видим, но не намира сгоден момент, му казвам, че май е по-добре да си изчисти тези проблеми, да минат ревизиите и после с олекнала душа и сърце, ако иска да ми се обади. Само че човека явно бърза да ...Carpe Diem, дет' са вика и продължава да се обяснява. Хубаво, казвам му, кажи някакъв ден, който смяташ, че ще ти е удобен, но нека не научавам в последния момент ще можеш ли да присъстваш, тъй като и аз искам да си направя плановете. В крайна сметка, не е като да съм хлътнала до уши, че да седя, хвърляйки боб и късайки маргаритки: "Ще може, няма да може".
Та...с триста зора успяваме да се уговорим. На мен вече до такава степен ми е все едно, че даже тайно се моля срещата да се провали. Само че, той все пак успява! Пристигам аз на мястото на срещата. А той започва с фразата, че много се извинявал, но не се чувствал в особено добра кондиция, ама все пак му се искало да се видим. Тръгваме да дирим заведение, където можем да седнем. Ха това, ха онова, намираме едно на открито - лято е, полъхва приятен ветрец.
Сядаме ние на една маса. Пита ме какво ще консумирам. Казвам аз какво ще пия - почва се с едни гаднички коментари за напитката ми. И отново се започва тюхкането за ревизията, която не му излизала. Опитвам се да обърна темата към нещо по-приятно....и не знам как става така, че той започва да ми говори за болести. Първо рак, после гастрит, детски болести, умиращи приятел, абе...голяма забава с две думи. На всеки мой по-оптимистичен коментар, се отговаря с мрънкане, кършене на ръце и едно такова недоверие, че няма как нещата някога да могат да бъдат положителни.
Още хапвам от основното си ястие ( как съм имала изобщо апетит при така приятните теми на разговор, е необяснимо за мен и до днес), когато го чувам да ми предлага да сме си били ходели. Било му студенко Да не съм разбирала, че не му е приятно с мен, но просто да сме влезели нейде на закрито - примерно в колата му и така...да си обикаляме с нея. Божее, казвам си!, нещата наистина са трагични. Дояждам си последната хапка и ставаме. Даже реших, че е по-добре да си извикам такси, вместо да ме изпраща до нас, но той много настоява. Слава Богу, нямаше някакви неприятности в колата му. Но след въпросната среща, все бях много заета, когато ми се обаждаше. Накрая се наложи да му обясня, че не мисля, че ще се получи каквото и било между нас. След което последва някакъв много смешен коментар от негова страна - един вид, забелязал той, че не съм се зашеметила от него още първия път, но рекъл да опита...И точно си мислех, че сигурно вече е разбрал, и след седмица-две отново излезе с предложение за излизане. Чак реших, че вече се гаври с мен. Не знам обаче като цяло дали е разбрал къде му куцат нещата в комуникацията.

   Отстрани е доста забавно, ама на теб надали ти е било....особено при такива чуднички теми за разговор. Но пък вече си почти специалист по всички видове болести и последиците от тях...

Хър, не се дерзай, все е  намерил някоя зиморничава счетоводителка с некрофилски уклон за разговори.... за партия в живота си  .....

всички истории са много забавни /отстрани/ но едно нещо се чуда през всичкото четене.. как така некой обсебва тотално разговора и вие после /сега/ се оплаквате. нямате ли уста на мига да реагирате ?

Хър, къде го намери тоя мрачен счетоводен тип. И отгоре на всичко геройски си издържала да не избягаш, поздравления!

Е, какво точно да му кажеш?!?

"Много си тъп, темите ти за разговор са скучни и като цяло си неприятна за мен личност"?!?!?   

Има нещо, наречено тактичност, което пречи да се изцепиш така. Това, че за мен не е бил подходящ, не значи, че друга жена няма да го хареса. Обратното важи с пълна сила, т.е. и аз не съм симпатична и приятна на всички, но това не е общовалидно...

Е как ще реагираш. то първа среща е толкова стресиращо по начало, като изживяване, че няма накъде. Има хора, които са под силно напрежение, на такива срещи. Не можеш да реагираш адекватно. После като се сетиш, вече анализираш ситуацията.
Аз да си призная мразех тези срещи.... едно напрегнато... едно дебнене.... едно вторачване... пък какво да облека... пък какво да кажа и как.... пък какво ще си помисли.... дреболиите стават важни, пък едно преструване и надлъгване става ( всеки си придава излишна важност)
добре че минах тоз период отдавна

Уейстед, аз до един момент бях магнит за всевъзможни образи.
И аз си мисля, че даже доста издържах. Даже там покрай първата провалена уговорка, самият той ми каза, че друга на мое място сигурно би си помислила, че я будалка и би го отрязала. Най-досадното беше, че той самият настоява, а след това се оправдава с ангажименти и по този начин ти ангажира времето, което би могъл да прекараш приятно по друг начин, след което бие отбой. Хем уж възпитан, хем някак не се получава особено възпитано. Аз на негово място, първо би си изчистила тия неща в професионален план, които ме притесняват и ме карат да се чувствам на тръни, и чак след това бих се отдала на срещи, особено с нови хора. Не знам защо толкова се натискаше да излизаме, след като реално изобщо не беше в настроение, подходящо за срещи. Всеки си има своите моменти. Аз също имам склонност да споделям доста за проблемите си с приятели. Но, да занимавам нов, почти непознат човек с такива неща, които нито биха му били интересни и само биха го затормозили - не!
Всъщност доста често съм чувала за себе си, че предразполагам хората да говорят. Може би това е отговора на написаното от Holden. От друга страна почти винаги аз съм тази, която плямпа повече, но не знам как така се получи в конкретния случай, че както и да се опитвах да разведря обстановката, човекът все си се връщаше на тази тема. А аз като не разбирам много от счетоводни дела, какво да правя, освен да слушам или...да се правя, че слушам.