Ужасни, смешни срещи

Следя темата от самото начало, но вчерашната среща ме накара и аз да допълня със своя трагична история. Един мъж ми пишеше от време на време във фейсбук още от април месец, я ще "помаха", я някоя емотиконка, това- онова... Несериозна работа, но и аз не обръщам внимание на пишещите във фейсбук, заради катастрофални случки преди. Дори не бях се заглеждала в профилната му снимка, че да предизвика някакъв интерес у мен. Оказа се наскоро, че имаме общ приятел. Видях го съвсем случайно и разбрах, че това е той. Невероятно приелекателен- много висок, едър, сини очи... Абе изобщо страшен красавец.
 Та, един ден ми пише, разбрал, че познавам тоз негов приятел и оттам тръгна разговора и се стигна до среща, чиято цел или по- точно предтекст беше друг. Изпушихме по цигара за около 10- тина минутки и ме изпрати до нас, тъй като му беше на път. Беше и късно вечерта. Всичко нормално.
Оттам последва кратък чат и втора среща- бяхме цял ден заедно, той си вършеше работата с негов колега насам- натам из областта, а аз с тях за компания. Всичко мина страхотно, пича ме спечели с характер, интелект, интересни хобита, със своите странности, много предприемчив.
След малко повече от седмица пак се виждаме, като отиваме на заведение, прекарваме няколко часа в приказки, в сериозниразмисли за нещата от живота и някрая той започна да намеква как нямам реална преценка за съвсем нищо, как си мисля, че знам всичко, да не съм си напрягала мозъка, понеже мисленето не ми се отдавало. Водила съм такива разговори със страшно много хора, за първи път ми се и случва някой да ми каже такова нещо, но както и да е, всеки си има свое мнение. Направих се, че не разбирам и си казахме чао. След четири дни пиша на пича по въпрос с работата му, той едвам ми отговаря, понеже ми беше казал, че очаква да му пиша след като се прибера онзи ден.
Виждаме се, накрая така стана, че отидохме у негов приятел. И там разговора по- се задълбочи и пича откровено избиваше някакви комплекси върху мен. Мислеше си, че знае всичко и всеки мой опит да го оборя, даже с доказателства черно на бяло, беше неуспешен, а при лека грешка в изразяването (объркване на думи) бях набеждавана за тъпа, малоумна и човек, чиято логика напълно липсва. Чак по едно време започна да ми се смее, а при въпроса защо го прави не даде ясен отговор.
Такова нещо не ми се беше случвало абсолютно никога и направих опити да си тръгна, особено като видях, че нещата отиваха към сваляне на дрехите...
Успях най- накрая, но дори и не взех от него, това, за което всъщност го потърсих.
Той и сам много пъти е казвал, че не иска да е като другите хора и това вече пролича вчера, като зорлен започна да се прави на хахо, на много умен и начетен, с три висши, от които едно не е завършил, да не говорим, че му липсват елементарни познания и взе че се изкара чак гений накрая, като за черешка.
Въздух под налягане, пълен, а така се надявах да е някакво скрито съкровище, каквото и изглеждаше отначало.
Чудел се защо повечето хора го мразели...
Още съм в шок честно казано и не знам как може да има подобни хора, въпреки че трябваше да се усетя като знам как си изкарва прехраната и какво е обкръжението му, ама на.

Комплексар, който си избива липсите върху другите хора. Не ти трябва изобщо да се занимаваш с такъв.  Отървала си се, мен ако питаш...

да и аз така мисля, усетил е,че си над него и се опитва още в началото да те смачка

Мери, чак ми стана интересно какво  работи този мега комплексар

сигурно разкарва сирена и колбаси по селата ... като чета за индивида на това ме навява

И аз бях тръгнала това да питам. Сигурно е и мега гига софиянец.

Пича си има частен бизнес с всякакви неща и прави доставки..

   Наистина много ужасно се е държал този мъж с Вас. Пълен комплексар. Мразя подобни хора, които си мислят, че всичко знаят. Няма право никой да обижда някой друг. Ако някой си позволи да обижда друг човек, много добре се вижда какъв е самият той и какъв е умственият му багаж. Тези обиди важат за него, а не за другия човек.

   За съжаление, аз имах такъв приятел, който си мислеше, че всичко знаеше, правеше ми забележки постоянно и по заобиколен начин ме обиждаше. Търпях го. Но нали знаете, изведнъж чашата прелива и слагаш край на такива взаимоотношения, без да дадеш някакво обяснение на такъв комплексар.

Това ми напомня на първото ми гадже, много отдавна, някъде малко преди Балканската война...
Малки сме, аз ученичка, той тъкмо завършил и съответно става време да влезе в казармата. Ей, казвам ви, като се почна едно дуене, едно чудо... Той вече мъж станал, всичко може, всичко знае и всичко разбира И то по-добре от всеки друг, а в частнот от мен, дето съм малка и неопитна, а пък той на всичкото отгоре е и мъж!
Никога не ми е понасяло да ми говорят сякаш аз нямам акъл да си вържа обувките самичка и да ме прекъсват и поправят всеки път като си отворя устата, не го приех много добре и тогава. Още повече че това се случва за нула време, преди това си се държеше нормално младежът. Първо си рекох абе нещо са ги стресирали там от толкоз набиване на крак, ще да е временно. Ами не, дори по-зле взе да става, то направо си звучеше обидно на моменти. Аз по него време съм на 15-16 години и така или иначе не смятам връзката ни за нещо за цял живот, съответно решавам че тия фасони не желая да ги гледам и слушам повече.
Изчаках да го пуснат отпуска за да говорим лично и съвсем кротко и без драми му обясних че искам да се разделим и по възможност да запазим чисто приятелски отношения. Така де, без драми беше докато стана ясно какво му говоря
То беше викане, плакане, обиди... как едвам съм го изчакала да влезе в казармата че да си намеря друг (мда, няколко месеца направо си е веднага, а и друг нямаше), как съм била малка и нищо не съм разбирала, а накрая и великия хит - как аз ще пропадна без него! Той си знаел, даже в цялата си мъдрост се канел да прати негов приятел да ме сваля за да ме изпробва и вече бил сигурен че щяло да е успешно, щом съм такава невярна... Съумях някакси да запазя спокойствие - нито се развиках, нито се разхилих, а второто не беше лесно никак. Само си представете такава тирада от 19 годишен келеш с крайно сериозна физиономия, назидателен тон и навирен във въздуха нос, съвсем буквално опитвайки се да гледа от високо.
Майка му и леля му дори след толкова години се държат приятелски ако се засечем, но той ако ме види се обръща на другата страна и се прави че не ме е видял. Ама то за какво му е с такива пропаднали жени да се поздравява Ха сега познайте дали аз плача много за неговото Здрасти
Кофти беше че имахме много общи приятели и трябваше те горките да се чудят всеки път накъде да гледат от неудобство при такива демонстрации...

   Последната история ми припомни за първата ми сериозна връзка. Когато приключих връзката с него, той каза, че без него аз съм била нищо и някой ден ще съжалявам много, че съм го изоставила. Също така че някой ден ще го потърся и ще му се моля на колене да ми прости и да имаме пак връзка. А аз си виках на ум, че този беше голям смешник и се въобразяваше, че беше голямо нещо.

   По-късно се срещнахме случайно и той започна да ме сваля, че съм станала голяма красавица. Тогава носих един подарък и той ме попита дали този подарък беше за него. Аз му отговорих, че има да мечтае да бъде този подарък за него. Казах му, че имах приятел. И започна пак, че на него му подарявах подаръци, а когато сме имали връзка - на него нищо не съм му подарявала. И започна, че щял да ме направи много щастлива и ако бях останала с него, досега щяхме да бъдем женени и да имаме по едно детенце. Аз съм била виновна за разпада на връзката ни. И така всеки път като ме засече, все ме сваляше, че съм била много красива. От известно време, като го видя, колкото се е възможно по-надалече.

Така с един младеж, който не понесе добре раздялата ни-тръшкане, рев, обиди, след време се засичаме случайно. Изглежда нормален, приказваме си. Даже, много приятно ми става, че можем да сме си приятели. И решаваме да излезем една вечер. На по бира, нищо особено. Отивам в кръчмата-той с един познат от компанията. И него н бях виждала отдавна, зарадвах се. Пием бира,прикязваме и в един момент бившият изчезва. Без чао, без нищо. Познатият предлага да ме изпрати. И пред нас започва да ми се натиска. Моето бившо гадже обещал да го уреди с мен, щото той ми бил мераклия още от едно време...Пратих го да си ходи и повече не съм общувала ни с него, нито с бившият.

по тая логика дай да изслушваме сека бабка/лелка/клошар от тактичност. когато отсреща нема тактичност губя сяква приличност. ама явно е до човек. плюс тва що трябва да има "тъп" и "неприятна личност". с акъл сякак може да го завъртиш да звучи по-така културно.

@Yangdze който го е страх от срещи си седи до баба или си играе в пясъчника

Holden , бабите, лелките и клошарите няма нужда да ги слушаш, понеже не излизаш на срещи с тях. Дори и да те заговори някой, отвръщаш едносрично и си продължаваш пътя.
Ако ти смяташ за редно, прави забележки и реагирай, както смяташ за правилно! 

Аз лично не бих. По-скоро ще изслушам, се изтърпя вечерята/кафето и повече няма да изляза с човека. Независимо дали срещата е с мъж/жена/роднина и т.н. 


Както и да го завъртиш, смисълът си остава....

Абе, грубичко ми идва да заявиш на някого "абе, пич, тая среща е тотален провал, ти си страшно скучен и говориш абсолютни глупости, айде кой от къде". Все има тактични начини.
Това ми напомни за една среща на приятелка, а тя дори не беше разбрала, че е на среща. Ние, още ученички, тя ще се вижда с някакво момче, с което се запознала и тъй като той щял да си води приятел, защо и аз да не отида, за да не тъпее приятеля. Добре, съгласявам се, отиваме, а вечерта той й пише, че е много несериозно от нейна страна да си доведе приятелка на среща с гадже. Явно той да си води приятел, обаче, е върхът на сериозността.

Ако ще излизам с някого и той ми каже че ще води още един човек, направо бих го приела като намек да доведа и аз някого с мен
Независимо дали се води среща или не.
А тоя пич е за темата с муньовците направо, с това изпълнение