Ужасни, смешни срещи

Сега ще ви разкажа и за една ужасна среща.

Седнали сме с приятели на заведение и идват още няколко човека, приятели на някой от нашата компания. С единият от тях се заговорихме на "интелектуални" теми с което реших, че персонажа е интересен.  След много бурни дебати на политически теми стигнахме до уговорката да се видим да си довършим разговора.  Ставаме всички да си ходиме и тогава забелязвам, че младежа е 2-3 см по-нисък от мен, което на мен лично не ми е проблем.
Първа среща:
Обличам рокля и тактично слагам кецове а не токове. Отивам където сме се разбрали и пристигам първа.
Младежа пристига и влизаме в заведение, като през цялото време усещам се ме сканира от горе до долу.
Поръчваме нещо и господина започва, как не съм го уважила, защото нося кецове на висока подметка (2,6см, после ги мерих).
Това беше достатъчно да си хвана вратата, но реших че може да е сарказъм и нещо да не съм разбрала правилно...младежа продължи, пита ме кой размер дрехи нося, аз - 38, той-как красива жена като мен трябвало да си поддържа фигурата и, че повече от 36 е много.
Тогава разбира се ми кипна. Чудех дали просто да си тъгна или да измисля някакво отмъщение все пак...
Събрах малко самообладание и подхванах разговора аз, как мъже под 1.70 за мен не са мъже.( Той да е 1.72) , Как слаб и нисък мъж ми напомня на дете, поради което не бих могла да имам сексуални отношения с такъв и прочее глупости.
( Само да кажа, че това беше лична атака, нямам проблеми с ниските мъже.)
Разговорът беше все по ожесточено нападателен и явно, че господина също стигна да му кипне. Стана и отиде до тоалетната, а аз използвах да платя сметката ни и да си тръгна.

После стигнаха до мен обвинения, за каква се мисля да му плащам сметката..😂

Eli, аз имам чувството, че не е приключила тази история или че "to be continued". Това с младежа в метрото - също някакво съдбовно разминаване ми се видя.

Случката в Мадрид беше преди повече от десет години. Не мисля, че бих познала младежа.

Беше интересен match point. Дори и само заради факта, че четяхме една и съща книга, която не е била на мода тогава...много пъти съм мислела какво щеше да стане, ако имах още един ден в Мадрид точно тогава...дали щях да приема поканата, дали щеше да е толкова перфектен младежа, колкото изглеждаше. Просто от любопитство.
Следващият мъж за когото имах безумното усещане, че е перфектен, е бащата на децата ми, така че не съжалявам за нищо

И аз имах един, по който вехнех години наред. Много след като пътищата ни се разделиха, съм се чудела какво ли щеше да е и т.н. Това трая, докато един ден попаднах на въпросния във фейсбук. Като млад беше много красив, но за 10 години се беше преобразил в мазен чичак с глава като кратуна. Нищо общо с онова, което помнех. Та тъй ми минаха и последните останали трепети...

Да не си объркала профила

За жалост не, той е, даже си писахме да обсъдим кой къде е и какво прави.

Понякога и самият вкус се променя. Като тийнейджърка много си падах по едно момче, несподелено си беше... Наскоро попаднах на профила му във фейсбук, не се е променил човекът, обаче въобще не ми харесва, даже се чудя на акъла си тогава...

Наскоро видях актуална снимка на ученическата ми лИбов - ами за нищо не става. Но сега като гледам и тогавашните снимки - ами няма и да го погледна.

Аз имам по-забавна случка, може и да съм я разказвала - в университета имахме закачка с едно момче, но нищо сериозно - знаехме, че се харесваме, но дотам. Оказа се,  че имаме доста общи неща, написа ми посвещение в една моя тетрадка -  давах я на близките ми колеги да ми напишат нещо за спомен. Та, след завършването изчезнахме и много пъти съм се питала какво ли става с него, какво прави, какво ли щеше да се получи, ако бяхме започнали истинска връзка. Та,  един ден гледам в профила не един ФБ приятел - Пенчо. Веднага се сетих за него (вече даже бях щастливо разведена ). И му пиша дали това е Пенчо от факултетния съвет, с който сме се виждали толкова пъти (бях член на факултетния съвет, там имаше компютър и висяхме постоянно в стаята), даже му припомних една случка, на която спечелих първо място на един фотоконкурс , обаче той къде на шега, къде наистина каза, че съм спечелила, защото постоянно съм в стаята и познавам членовете на комисията (състуденти). Това, разбира се не беше вярно, защото председателката до последно не знаеше коя снимка на кого е. Та пиша всичките тез работи и получавам отговор от Пенчо - "Да, аз съм този Пенчо, уцелила си". И започна кратка кореспонденция, видяхме се, абе... не помня да е бил такъв. Имаше зелени очи, а на този Пенчо са сини. И не ми прилича на Пенчо и това си е. Само, дето каза веднъж, че не си спомня тази история с фотоконкурса, ама карай, забравил е. Но се виждахме от време на време (само приятелски), понякога случайно, е, сякаш е друг човек. И една вечер се връщам към 21:00ч към вкъщи и пред президенството виждам позната физиономия, даже той ме извика първо - "Светле". Започвам да си говоря с този човек и не мога да вдена как се казва! Естествено казах и той отговаря: Пенчо. Ей хора, тогава ми просветна, че това е същият този Пенчо, за който съм си мислила 2 години подред. А другият наистина се казва Пенчо и е от факултетния съвет, но в по-късен етап. Майтап!
П.С. Името, разбира се не е Пенчо, но не е и популярно като Иван, Петър, Георги и прочее. Сравнително рядко име е

По темата с Пенчо на първата ми лятна работа имаше едно много мило момиче Велина на сладоледите. Когато мина оттам си приказваме..Абе с кестенява коса е ,кафеви очи,униформа,бадж с име... ама ми е различна някак. A те са били 2 Велини,най-добри приятелки и един ден била едната,един ден другата.Та една седмица се чудих и маех

   Eха. Тази история е като в романтичен филм. Жалко, че няма продължение. Рядко е мъж да обърне внимание на жена и да предприеме такива действия. Важи и за обратната ситуация. Ако бях на Ваше място, щях да си глътна граматиката и щях да изглеждам много глупаво в очите на мъжа.

Не са редки такива филмови запознанства, имам такова, още ми е мило, разминавахме се с усмивка , всяка сутрин с красив мъж, и един ден на обяд застана на вратата на офиса и ми каза, че би искал да обядва с мен, не е смешна среща, но ми носи усмивка

По филмите стават много лесно тия срещи, но в действителност, няма как да скриеш дебилното си изражение било от изненадата, от възрастта или от самата ситуация...
Господин прекрасен със сигурност е бил нервен също, колкото и да е самоуверен или "опитен". Дори и само от адреналина да стане в последния момент... Представи си ако се беше затворила вратата под носа му 😂😂😂

Аз от къде можех да знам, че румънеца си търси жена? Tой дори не ме познава, пък вече ме обича. Аз излезнах, да се запозная с него. Пък той решил, че на срещата ще ме свали с "обичам те" (първа среща = обичам те?) и че това, че съм приела да излезем на кино означава, че съм му в кърпа вързана. За капак, да си принудена да гледаш и слушаш някаква гнусотия (няма какво друго да гледаш наоколо, понеже е тъмно), а човекът е платил филма - не бих могла да го обидя като стана и си тръгна, а в същия момент на фона на тази гнусотия (трябва да сте гледали филма, за да ме разберете) да ти се обяснява в любов и да ти подава пуканки в устата... Беше абсолютно тъпо. Филмът се казва Slither. Не беше хорор, по-скоро беше отврат.

Бяхме ученици още, гаджето ме води на кино, някакъв психотрилър, една луда любовница свари зайчето на дъщеричката на любовника си в тенджера в тяхната кухня, аз подскачам от ужас на някои сцени, той влюбено ме милва по ръката и ми шепне на ушенце:... Не се плаши, страшното още не е дошло...

Голям сладур беше, още се чуваме по рождените си дни.