Ужасни, смешни срещи

На българина каквото и да му се обърка, все на майка ругае
Иначе наистина и майките имат вина за това, но и само те няма как да възпитат кавалерство у синовете си... С колкото от приятелите си мъже съм го коментирала това, до един са казвали че са вземали пример от баща си. Вина в нечия майка бих намерила по-скоро ако системно не допуска нейния "мамин златен" да проявява кавалерство, щото нали може нещо да му се повреди евентуално... за съжаление съм ставала свидетел едно към едно.

Хаха, колко откачалници са ми писали във фейсбук! Дори веднъж един шейх (поне по профилните снимки) и ми заобяснява колко кладенци имал, колко коли и камили и как ме искал за жена. Не разбрах само коя подред щях да съм му, преди да го блокирам.
А веднъж се случи, че един познат от форум, в който членувам, взе да ми пише флиртаджийски по нощите, а по приказките отдалеч си личи, че е на черешата. Заобяснява ми, как друг наш общ познат от същия форум го дразнел и му пишел, голям тормоз явно. На следващия ден се заговаряме с другия и какво ми вика -  тоя пияния и на мен ми писал по същото време, също флиртувал и му се оплакал, че аз самата го тормозя и следя в мрежата. Алкохолът вярно не прощава...

Сещам се за още една среща с господин, който беше предизвикал интересът ми заради хобита свързани с изобразително изкуство, музика и все такива уж приятни неща, за които бихме могли да си говорим. Бях го виждала по разни заведения и даваше вид на леко гръндж. Абе, артистичен тип. Даже леко напомняше на Ван Гог като външност и все си мислех, че ще бъде забавно да се комуникира с него. Срещаме се ние в един нашумял в града ни бар. И какво да видя - господинът пристига пременен в костюм, вчесан, наресан, с вратовръзка и с едни папки под мишница. Коренно различна визия от предишната му - с дълга рижава коса и онази приятна небрежност. Сядаме, поръчваме си и  ми разказва как се занимавал със застраховки-живот, след което настоятелно започва да ме зарибява да се застраховам в компанията, за която работи. Описва ми какви ли не ужасяващи ситуации, които могат да се окажат фатални за здравето и живота ми и поради което е добре да се замисля за такава застраховка. Като видя, че нямам намерение да го направя, се опита да ми измъкне контактите на познати, които биха се застраховали. Значи, едва успях да се откопча. След това като сме се виждали случайно, отново подхващаше същата песен. Язък, рекох си за талантите му на този човек, след като се налага да прави това. Честно казано, не му давах много време като застраховател, но скоро пак го мярнах и отново беше с костюма. Може би все пак е имал успех, но тази въпросна среща уби всичко детско в мен. Значи, в наивността си съм смятала, че си търси приятелчета, гадже или нови познанства, да си говорят за Климт, Пикасо, Гоген...Моцарт...и все такива красиви и възвишени неща, а човекът чисто и просто бил в издирване на клиенти, на които да обяснява как в този живот нищо хубаво не ги очаква.

Е, да, къде отидоха старите хубави срещи,  в които те чакат с карамфили, сега те чакат с папка с предложения я за застраховка, я за карта за театър, я за карта за фитнес или домашно шоу на прахосмукачки

Ами може да е изчел биографиите на гореизброените и затова.
Хайде, Пикасо не, но пък и той с всичките тия жени, извънбрачни деца и после драми с наследството, можеше да започне да ги осигурява приживе с по една полица, хм!

Ами Гоген нали е бил банкер. И някъде на 40 решава да зареже всичко и да стане художник.

  Ако господинът с папките не е минал 40те, има още шанс за него значи .
Наглеждай го от време на време .

Да, и веднага минава в силно рисковата група. Известен е един епизод, в който Ван Гог го гони с нож. Не си е работа. )))

Хах, тайно ще следя кариерата му )) Но мисля, че вече ги задмина 40-те, а още не се е отдал на разгулен живот и изкуство на някой остров. Та..не знам дали като побелея и остарея съвсем, ще мога да се похваля, че някога съм пила кафе с великия художник Х, който "искрено" е бил загрижен за здравето и живота ми.

Била съм към 15-16 годишна и съм отишла в едно село на гости за лятната ваканция. Там се събираме децата вечер на едни стълби да си говорим и евентуално да планираме къде да отидем. Имам си даже и нещо като гадже-говорим си и се държим за ръце основно. Но в един момент се появява някакъв младеж, който се влюбва в мен от пръв поглед. А аз още като го видях за здрасти нещо го обидих за начина по който беше клекнал срещу нас.
И почна тоя младеж да ме кани на гости, да ме запознава с родата си, да крои планове за бъдещето. Накрая толкова тежко понесе моя отказ да имам нещо общо  с него, че започна да ме заплашва, че ще се самоубие. За моите години аз приемах заплахата много сериозно и се терзаех истински. Накрая като не се самоуби бях много щастлива от положителната развръзка на събитията и си отдъхнах.

Доста се посмях на разказите ви.
И аз да разкажа нещо забавно, не е мое преживяване обаче - разказ на моя приятел.
Няколко години преди да се запознае с мен излиза на среща с някакво момиче. Отиват на ресторант, сядат, разглеждат менюто, обсъждат какво ще си поръчат и момичето прочита в менюто "паниран език" /или нещо от сорта беше/ и тръгва да звъни на майка си с репликата "мамо, аз това ям ли го?" Доколкото знам, втора среща не е имало

Ужас! Като вица, майката крещи от балкона : Гошкоооо, прибирай сееее!
Защо, гладен ли съм???
Не, студено ти е!!!

Дали не е била алергична мацката? Ама все пак като ходи по срещи, е достатъчно голяма да знае какво да не яде.

Наистина, ако има алергии момичето, не е никак смешно. Дребният има алергия към фъстъци и всеки път, като вземе бонбон или вафла, ме пита дали може да го яде.

Първоначално като ми я разказа помислих, че сигурно е имала някакъв хранителен проблем, ама пък чак да пита мама.. знам ли.. хора всякакви. А те са били някъде на 21-22г., не са били деца.

Е, да, все пак не е дете, пък и можело да излезе навън, за да пита мама, не пред момчето...